Стойчо Стойчев: Големият проблем пред кабинета на Трифонов няма да е подкрепата в НС, а какво ще работи след това

БСП и ДПС да внимават с партиите от протеста, за да не изчезнат заедно с тях

Стойчо Стойчев

Стойчо Стойчев

Шпионските скандали се случват след предварително одобрение на Москва

Трябва да сме нащрек с Ердоган, защото не е по-различен от Путин, ако в Кърджали се случи украинският сценарий, няма кой да ни защити, казва пред Faktro.bg политологът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Стойчев, ще успеят ли партиите от протеста да направят правителство или ще прехвърлят топката на президента Румен Радев? 

- По-голямата част от депутатите имат желание партията на Слави Трифонов да реализира мандата, който Румен Радев ще ѝ връчи. Дали той ще бъде лично премиер или не, няма значение. Важното е, че „Има такъв народ“ най-вероятно ще направи кабинет на малцинството без да има реална коалиция, а само подкрепата на някои партии. Те, предполагам, че ще се ангажират с някакъв програмен документ. Една от най-омразните думи в българския речник е станала „коалиция“, защото звучи като „далавера“ или „схема“. В случая „Има такъв народ“, партията на Манолова и „Демократична България“ вероятно ще влязат със свои представители в правителството, докато БСП и ДПС ще се ангажират да подкрепят отделни законопроекти и предложения, свързани с държавния бюджет, примерно. Те обаче реално няма да влизат в управленската формула. При всички положения това ще бъде правителство на отрицанието и на „анти ГЕРБ“ политиката, каквото и да означава това в момента. Под тези мантри обаче не се крие нищо освен заиграване с популизма, защото възстановяването и развитието на страната минава през идеи. Голямото предизвикателство пред този кабинет не е дали ще събере гласове, а какво ще работи след това. Самите политици идват с големи заявки, но аз не мисля, че самите граждани имат кой знае какви големи очаквания. 

- ИТН и „Изправи се! Мутри, вън“ бяха категорични, че няма да управляват с партиите на статуквото. Сега обаче се оказва, че няма как да има правителство без някоя от тях. Какво ще им коства тази подкрепа?

- Те може да отричат партиите на статуквото и всичко, но без тях няма как да стане кабинетът. Ако си бяха спечелили 121 депутати, щяха да си управляват сами, но в момента това е положението – на т.нар. „партии на протеста не им достигат 30 народни представители. В същото време ситуацията няма как да се сравнява с 2009 г., когато ГЕРБ имаше 117 депутати. В момента трите партии – ИТН, ДБ и ИСМВ, са далеч от някакво мнозинство, за да могат да управляват със същото самочувствие. Полемиката на ГЕРБ, разбира се, ще бъде „демократите ни обвиняваха, че ние вкарваме ДПС във властта, а на практика го правят те“.

 - Какво ще жертват от ДПС и БСП, ако подкрепят правителство на Слави Трифонов, каквито заявки направиха?

- Много е интересно какво ще се случи с БСП и ДПС. Докато две от партиите са абсолютно популистки и с кратък политически хоризонт (ИТН и ИСМВ – б. ред.), то формациите на Корнелия Нинова и на Мустафа Карадайъ са системни и отдавна участват в политическия живот. Тяхното поведение ще е много важно в следващия период, за да не се окаже, че скоро ще изчезнат. Електоратът на ДПС, например, съгласен ли е партията да подкрепя Слави Трифонов? Тя трябваше да обяви поне някакво предварително намерение, както и БСП по време на кампанията. ГЕРБ каза още в началото – това е нашето управление, изберете ни за още един мандат, докато от останалите чувахме само как са против Бойко Борисов и хората му и как щели да ги махнат. От БСП и ДПС не казаха нито дали ще подкрепят управляващите, нито дали ще стоят в опозиция. В същото време амбициите на трите партии да представляват цялото общество с 90 гласа са пресилени и безпочвени. Това не са ОДС или НДСВ. Говорим за съвсем различни мащаби и послания. Слави Трифонов изменя на основните си тези още от самото начало. Първата работа беше да се откаже от мажоритарна система, защото хората му са си направили аритметиката, че по този начин може и да не влязат повече в парламента. Популизмът на Слави не може да се сравни с този на Симеон Сакскобургготски, защото това все пак е „царят“. По същия начин стои положението с Бойко Борисов, който дойде с ясната заявка, че ще хваща лошите и ще спре престъпността. Докато при Слави Трифонов шоуто се преекспонира, слушаме едно патетично говорене в стил Яне Янев, Николай Бареков и Велизар Енчев, които бяха за малко в парламента. ИТН има по-скоро елементите на „България без цензура“ на Николай Бареков, отколкото на ГЕРБ. Имайте предвид, че по-голямата част от хората, които са гласували за Слави Трифонов, изобщо не се интересуват от политика, не следят новини и им е все тая кой ще го подкрепя в парламента. След това е важно само да им се каже „Слави направи това и онова“. След една-две години обаче ще последва разочарование и ще дойде някой друг на мястото на шоумена. 

- Докато политиците у нас спорят как да проектират властта, в Украйна има предвоенна обстановка. Проспива ли страната ни реалната заплаха от  Русия? 

- Някой дава ли си сметка, че Украйна предаде доброволно ядрения си арсенал, защото Руската федерация и САЩ гарантираха независимостта ѝ? България няма интерес от подобни прецеденти, защото също може да пострада в един момент. На нашата територия имаме едно голямо етно-национално малцинство – турското. Ако Ердоган постъпи като Владимир Путин в Кърджали, нас няма кой да ни защити. Имайте предвид, че той не е много по-различен от руския президент. И двамата са политици от един калибър и когато са заедно и се разбират, са много силни. България няма какво да му мисли, а да застане с твърда подкрепа зад Украйна, защото, освен това, в страната има и много наши сънародници. Ако искаме да сме неутрални и да си мълчим, да излизаме от ЕС и от НАТО. Ние сме поели ангажименти и не е почтено да се скатаваме. При всичките уважения и любов към Русия на някои хора, в подобна ситуация държавата ни трябва да заеме категорично страна. Украинците също са наши православни братя. Чест прави на Румен Радев тук, че има позиция, която може и да не е проевропейска, но до известна степен е продуктивна. Санкциите срещу Москва не правят нищо друго, освен да засилват режима на Владимир Путин. Когато на руснаците „лошите“ западняци им причиняват някакви несгоди, още повече се обединяват около своя лидер. По този начин се усложнява и работата на опозицията и на хора като Алексей Навални. Първото нещо, което си мисли руснакът е, че хора като него, участват в заговор със запада срещу Русия. Аз съм убеден, че един ден църквата, която се използва за политическа пропаганда, ще канонизира Владимир Путин. 

- Ще продължат ли шпионските скандали и осветяването на руски агенти в страни от ЕС? 

- Когато се случват подобни скандали, те са с предварително одобрение на Москва. Ясно е, че има шпиони, но с тези, които са важни, никой не се занимава. Мисля, че шпионските скандали са свързани по-скоро със смяната на администрацията в САЩ и с по-твърдия тон на Джо Байдън спрямо Русия. Търси някакъв друг, пиар ефект, отколкото противодействие срещу реални течове на информация. Най-малкото, нито една от двете страни ще иска да се знае, че са предадени важни данни в Кремъл. Тази публичност при разгласяването на имената на шпионите по-скоро цели отправянето на публични послания, отколкото някакви реални мерки.