Цочо Билярски: В Скопие се вихри закъснял комунизъм –Иван Михайлов не е фашист, той спира създаването на Хитлерова Македония

Българската пропаганда не струва 5 пари, полуграмотни хора водят преговори „на едро“

Цочо Билярски

Цочо Билярски

Управляващите в западната ни съседка налагат на учените каква история да пропагандират

Със самолети и жп линия няма да отворим очите и ушите на хората, казва пред Faktor.bg историкът

Интервю на Васил Василев 

- Г-н Билярски, защо толкова години след смъртта на Иван Михайлов в Северна Македония той беше обявен за фашист, имат ли причина западните ни съседи за подобни обвинения? 

- Трябва да започнем от там, че около Вардара простотията не си е отишла, а напротив – надделява и набира инерция. По върховете в Северна Македония – и в президентството, и в правителството се вихри някакъв закъснял комунизъм. Чух последните изявления на македонския премиер, който също е харвардски възпитаник, както Кирил Петков. Но изглежда в „Харвард“ не учат история. Гледайки резултатите от тяхното управление и приказки, трудно ни е да си обясним какво са учили и какво са научили? Там, край Вардара, некомпетентността е толкова голяма, че човек не е наясно как може да се разговаря с такива хора. Когато обсъждаш даден въпрос, трябва да имаш понятие от конкретната тема. Още през 1925 г. след 6-ия конгрес на ВМРО от Съветския съюз в официоза в. „Правда“ излиза едно кратко съобщение, в което се твърди, че начело на организацията е застанал един „фашист“. В нашите среди, на Балканите, няма фашизъм. В Италия и в Германия се появяват Мусолини и Хитлер. Тези приказки за Иван Михайлов и за ВМРО се ширят в Коминтерна и по-късно, но в Северна Македония и до днес след толкова години от тогава нищо не са научили. Макар че, ако четат собствените си книги, които излизат в Скопие, би трябвало да говорят с малко повече разсъдък. Акад. Данчо Зографски има много публикации за Иван Михайлов и за Третия райх в сп. „Гласник“. Историкът Мариян Дмитриевски издаде три тома с документи и изследвания около  Македония и Третия райх. Там нещата са казани много ясно. В противен случай излиза, че България е била пълна само с такива, за каквито говорят Пендаровски, Ковачевски и Османи. Човек се чувства неудобно, когато слуша колко са некомпетентни тези хора. В България също има много публикации за Иван Михайлов, изградени на документална база, и не знам къде търсят провокации по темата. Вярно, не може да се каже, че той е писател или поет, за да бъде кръстен културен център на негово име, но е свързан с Македонския научен институт. Той дава идеи за записване на спомени от революционното движение, както и за събиране на музейни ценности, които постъпват в колекцията на института. В тесни връзки е с проф. Любомир Милетич, проф. Никола Милев, проф. Александър Балабанов, проф. Иван Гьоргов, Христо Силянов и др. В Скопие трябва да имат съвсем различно отношение към Иван Михайлов, защото и там има хора, които знаят истината и познават биографията и творчеството му. 

- Каква е историята около изпращането на Михайлов от Хитлер в Скопие? 

- Валтер Шеленберг, който е начело на разузнаването в Третия райх, пише в спомените си за Иван Михайлов. Той разказва за този момент, когато под натиска на Хитлер е изпратен в Скопие, заедно с бившите членове на организацията и членове на Централния комитет на ВМРО в началото на септември 1944 г. Те е трябвало да обявят независима македонска държава, както до този момент съществуват Хърватия и Словакия. Иван Михайлов в последния момент се отказва. Отива в Скопие и разговаря с Владо Куртев, Жоро Настев, Кирил Дрангов, както и с останалите ръководители на организацията. Те също застават на неговото мнение, че това не може да се осъществи. Тогава Хитлер преминава към друг вариант – ако Михайлов откаже, за първи президент на новата държава да бъде обявен първият председател на ВМОРО д-р Христо Татарчев от Ресен. Той обаче също не се съгласява. Всичко е описано в запазената немска документация и дори са записани имената на членовете на неосъщественото правителство, част от които са от Акционните комитети от 1941 г. Интересно е, че в тези „правителства“ – и при Михайлов, и при Татарчев – влизат български дейци и от ляво, и от дясно. 

- След Самуил, Гоце Делчев и Иван Михайлов, коя може да бъде следващата „жертва“ на македонската история? 

- Като фашисти бяха обявени едни от най-големите български учени като проф. Никола Милев, издателят на в. „Зора“ Данаил Крапчев от Прилеп, Александър Балабанов от Щип, Иван Гьоргов от Велес и т.н. Само роденият в Ресен Симеон Радев не са се сетили да обявят за фашист, но него пък доста несполучливо се опитаха да си присвоят. Нали той е автор на „Строителите на съвременна България“, а не на „Строителите на съвременна Македония“. Ще излезе, че е имало повече фашисти в Македония, отколкото в Италия или в Германия. Тази простотия е скандална и аз не мога да разбера защо в Европейския съюз още ги приемат на сериозно. Явно в Северна Македония по-силно викат, докато в България нещата са по-спокойни и не се повишава тон. Не че и тука няма кресльовци! Как обаче да обясняваш тема на безкнижни и глупави хора? Освен простотия и плиткоскроени манипулации, не мога да прозра друго в средите, които ръководят тази държава.  

- Защо обаче се получава своеобразен развален телефон – комисар от ЕК заяви тази седмица, че Албания и Северна Македония са покрили всички критерии за започване на разговори за членство в ЕС, а в същото време не са изпълнили договора с България?

- България участва в две световни войни с Германия. Начело на ЕК стои германката Урсула фон дер Лайен, там има и французи. Тези хора не четат ли какво пише в учебниците им по история или може би и те трябва да бъдат коригирани. Френските и немските историци са сред водещите  в света и имат свои школи от столетия. В същото време тези политици, а и народът не чете и като че ли не знае каква е истината. Дори един Тодор Живков, когато ходеше да преговаря с Л. Брежнев или с Й. Б. Тито, водеше със себе си съветници - историци, филолози, фолклористи и езиковеди. Сегашните ни управляващи говорят толкова на едро, че на човек му идва да се хване за главата.  Много се говори, малко се чете. Аз работих близо 40 години в архивите и никога не съм видял нито един от тези „специалисти“, които „разбират“ от македонския въпрос там. От къде черпят информация, не ми е ясно. 

- Къде можем да намерим пресечна точка със Скопие в ситуация на непрекъснати атаки и на опити за конфронтация от македонска страна? 

- Аз не виждам пресечната точка между България и Северна Македония, защото нашата позиция е такава, каквато е историческата истина. В същото време чуваме как македонската част от историческата комисия описва личности и събития по коренно различен начин, нямащо нищо общо с историческата истина. Много е трудно да се спори с хора, които са некомпетентни. Освен това, те не смеят да цитират дори собствената си документация, с която разполагат. Дори на паметника на цар Самуил пише „Самоил“, а не както е старото библейско име. Започнали са да премахват буквата „в“ във фамилиите и така Ивановски вече се казва „Иваноски“, което е скудоумие. Ние трябва да сме на позицията на гърците, които не са ни близки, но те ясно казаха – античната история е наша, Македония съществува от края на есента 1944 г., дотогава историята е наша; занимавайте се с Лазар Колишевски, Кръсте Цървенковски, Лазар Моисов и с всички останали „строителите на съвременна Македония“. В противен случай няма да преговаряте за ЕС, защото не изпълнявате критериите.  С мои колеги от Скопие имаме и общи публикации, които получиха високи държавни награди в самото Скопие, на панаира на книгата. Сега явно е дошла някаква нова генерация историци, която е тясно свързана с правителството на Северна Македония. То на свой ред диктува на тези „учени“ как да пишат историята. 

- Трябва ли да търсим вината само в Северна Македония? 

- Разбира се, че не трябва да търсим вината само в другите, защото нашата пропаганда 5 пари не струва. Покойният акад. Иван Дуйчев разказваше за научните си командировки в чужбина. Когато отива в друга държава, първо посещава библиотеките, за да види какво има там за България. Той споделяше, че на рафтовете стои само „Македония. Сборник от документи и материали“ от 1978 г. В същото време стелажите с румънска, югославска, гръцка и турска литература са пълни и всичко е преведено на няколко езика. До ден днешен пропагандата ни е на същото ниво. Ние искаме с полуграмотни хора да стигаме до общи решения. Българският министър-председател днес говори едно, утре друго, същото беше и при предишното правителство. Със самолети и жп линия няма да се отворят очите и ушите на хората, защото историята не е фантастика. В нея всичко е посочено точно и ясно, на базата на богата и красноречива документация.