Най-лошото, което ни се случи, беше чалгата, наложена с бухалките - не музиката, а за начина на мислене
В България се занимаваме с дребни проблеми, светът се е запалил, докато Украйна опитва да сложи края на „империята на злото“, казва пред Faktor.bg музикантътИнтервю на Васил Василев
- Васко, отново сме с протести, служебно правителство, има ли излизане от омагьосания кръг?
- Омагьосаният кръг ни преследва постоянно, но аз съм извън него. Румен Радев се оказа един от най-последователните политици в България със своите злодейства, още от началото на политическата си „кариера“. Не смятам, че чак сега някои хора трябва да откриват що за човек е и каква е неговата роля в линиите на Москва и на болшевиките. Подкрепям всички бунтове и протести, които са против ченгетата и чалгата, но общо взето държавата е в колапс и виждам постоянно лов на вещици. Такова чудо не е било – постоянно се уволняват някакви хора, президентът създаде пълна каша и поради тази причина никога няма как да ми бъде симпатичен.
- Защо за пореден път се оказваме толкова разделени за почти всички важни въпроси?
- В момента сме много разделени и това започна още с ковид кризата, протестите и с вдигнатия юмрук на Радев. Загубиха се истинските стойности и историческите реалности. Започна да се обръща внимание на някаква компроматна война, а не на реалните аргументи. Цялата история се подстрекава от болшевишка Русия. Всички спънки, които имаме след падането на Берлинската стена, а и още през 1944 г., са заради „освободителите“ ни от Москва, които продължават и до днес да ни „освобождават“. Именно Румен Радев е носител на всичко това. Разделението идва и от цялата пропаганда, която ни пробутват ченгесарски медии. В началото на 90-те години имаше свободни издания като „Демокрация“, „Земеделско знаме“ и „Свободен народ“. Изведнъж обаче, чрез бухалките, започнаха да се налагат 2-3 ченгесарски вестника. След това се появи чалгаджийско шоу, което проповядваше в най-гледаното телевизионно време посттекезесарска субкултура на „Шат на патката главата“. Деградацията на нацията доведе до отричане на свободния живот. Никога не сме били толкова разделени, както сега. Хибридната пропаганда е най-силна в интернет – постоянно четем как някакви хора пишат за конспирации, свързани с пандемията, след това се започна и компроматна война. Резултатът е, че партията на чалга гуруто влезе в парламента и дори беше сред първите политически сили за много кратко. Българският народ се лута наляво-надясно и злите сили много добре успяват да използват това нещо, начело на което е президентът Румен Радев.
- По времето на соца, а и след това ни облъчваха с изследване, че сме втората нация след евреите в света по интелект. Ако действително е вярно, защо не успяваме да използваме качествата си за градивност?
- Най-лошото, което ни се случи, беше чалгата, наложена с бухалките. Не говорим за музиката, а за начина на мислене. Всичко да бъде с далавери и с връзки. Това не беше измислено след 10-и ноември. Помним как всички преди влизаха в БКП не заради идеите на Маркс и Енгелс, а за да ползват привилегии. Когато свободата започна да става дневен ред, имаше бум на свободните театри, но бяха залети от чалгата. Те и днес съществуват. Имаме частни театри, които отказаха да стават „послушни“.
- Последните години ставаме свидетели на какви ли не ситуации. Възможно ли е Гълъб Донев или някои от министрите му да последват пътя на Кирил Петков и да видим нови политически месии?
- Нищо не мисля за Гълъб Донев. Това са политически игри в един много лош театър. Разделната линия е свързана с НАТО и с Европейския съюз. За мен е важно България да е в еврозоната, да е част от свободния свят и сред европейските народи, където винаги ѝ е било мястото. Винаги съм се чувствал европеец, дори и в тежките тийнейджърски години, когато човек нямаше право на мнение. Премиерите се сменят – „стани да седна“, президентът си ги назначава, защото има цялата власт и съответно трябва да носи цялата отговорност за дереджето, на което сме през последните 2 години. По никакъв начин не съм адвокат на ГЕРБ и на Бойко Борисов. Най-малкото искам думите ми да се тълкуват с болшевишкото мислене, че ако не си с нас, значи си с другите, защото е много вредно. Това направи лоша услуга на „Демократична България“, например. Мисля, че поради тази причина им паднаха процентите на последните избори. Не знам дали беше искрено или някой умишлено им го скрои, но изглежда така – ако не харесвам Владимир Путин, значи слушам групата „Пуси Райът“, които са му големи опоненти, а в същото време не си пускам песните им.
- Велислав Минеков отново оглави Министерството на културата. Имал ли си вземане-даване с администрацията там, нужна ли е в този вид подобна структура?
- Не се интересувам от Министерството на културата, защото моят министър и освободител се казва Джими Хендрикс. Велислав Минеков си е изпълнил мечтата. Може би трябва да си вземе и Мая Манолова. В министерството всичко е от трън, та на глог – от Вежди Рашидов – на сегашния. Не съм почитател на т.нар. „промяна“. Тя трябваше да бъде в съвсем друга посока. Има много културни хора и класически музиканти. Министерството по-скоро е насочено към тях. В рокендрола винаги сме се оправяли сами, а с блуса си на сцената до гроб. Докато умрем, ще свирим!
- Защо, вместо да се отпускат пари за премахването на социалистически паметници, днес се спонсорира реставрацията им, какъвто е примерът с „летящата чиния“ на Бузлуджа?
- Това е голям срам и може да се сравни със създаването на музея на социалистическото изкуство от Вежди Рашидов. Защо не си направим тогава музей и на „монархо-фашисткото“ изкуство? Аз все още имам надежда, че един ден ще дойдат свестни политици, които ще осъществят лустрация и повече няма да се дава думата на комунистическите престъпници. Режимът отдавна е отречен и обявен за престъпен. За жалост, винаги сме най-назад, защото може би сме близо до Русия. В България се занимаваме с дребни проблеми. Светът се е запалил и Украйна гори на 500 км от нас. Вярвам обаче, че това е началото на края на „империята на злото“. Когато се спрат паричките за хибридната война, всичко ще си дойде на мястото. За съжаление, украинците плащат голямата цена.