Империята на Путин е загубила чувството си за съвременност, страната е останала в XIX в.
Възможна е да се появи и нов Елцин, който ще започне изграждането на либерална империя, не авторитарна, но въпреки това империя, защото Русия никога няма да построи нещо друго, казва известният анализатор
Интервю на Сергей Медведев, радио „Свобода“
- Повече от година се опитваме да разберем причините, довели до този прелом, този катастрофален срив с Русия от 2022 година. И дали това действително е година на велик прелом? Или това е било заложено през десетилетията на постсъветската еволюция?
- Сам по себе си путинизмът е абсолютно еволюционен процес, неговите корени са в 90-те години. Изобщо цялата постсъветска история трябва да се разглежда като доста устойчиво единство, процес, започнал през 1991 година и оттогава се развива без някакви радикални сътресения.
Разбира се, 2022 година в това отношение е годината на великия прелом, защото преди това цялата система работеше в рамките на определено приличие.
Цялата руска фашизация, стремеж за преминаване от правов ред към абсолютно авторитарен режим, подчиняването на всички държавни интереси на частния интерес, постоянните лъжи, постоянните машинации с изборите, пропагандата и така нататък – всичко това е единен процес, който започна още в началото на елциновата епоха. Бих казал, че реалната точка на пречупване е в края на 1992 - началото на 1993 година. Но след това процесът се развива съвсем праволинейно.
2022 година премахна повърхностната привидност на нормалността и в това отношение тя е революционна.
Но през 2000, даже през 2004 година Путин изглеждаше прогресивен, успешен и дори нов политик. През 2008, през 2012 година всичко вече беше друго.
Отначало всичко изглеждаше като някакъв нов ренесанс на демокрацията, от което Путин се възползва: 2008 година – признаването на Южна Осетия и Абхазия, но след като те де факто бяха независими вече 20 години, 2014 година –псевдореферендума, "зелените човечета", "ние не сме там", уж независимите републики в Донбас… И сега – всичко се промени твърде радикално. Да, това безусловно е революция.
- И къде беше точката, от която няма връщане назад?
-Разстрела на парламента (визира се пуча на КГБ срещу М. Горбачов) и приемането на новата Конституция. През 1993 година след опита за преврат ние получихме нова Конституция, в която договорът за Федерацията не беше ратифициран от нито един от субектите на федерацията. Феноменално: федерална страна получава основен закон, който е приет с мнозинство от титулната нация без одобрението на останалите!
- Фактически през 1991 година (разпада на СССР) системата на унитарната държава, отношението власт-собственост не се променя и се затвърждава при Путин?
- Нещо повече, ако погледнем в един по-дълъг отрязък от време, то се получава съвършено друга картина: в Русия революционните събития по-скоро укрепват традицията, отколкото да я разрушават.
- Тогава можем да направим два извода. Първо, този коловоз, в който се движи Русия, е удивително стабилен. Случват се външни революционни промени, страната се тресе през целия ХХ век, но талигата си продължава и в XXI век. И второ – прогноза за бъдещето. Излиза, че сега, когато завърши тази историческа каденца, матрицата ще бъде отново отпечатана и отново ще бъде възпроизведена: ще има преразпределение на властта и собствеността, отново ще има реваншизъм, ресентимент и битка за възстановяване на империята?
- Първият въпрос е напълно уместен. Действително, ние си продължаваме както и преди. Възниква въпросът – защо става така? Мисля, че единственото, което отличава ситуацията от края на 20-те години от средата на ХХ век, – е това, че в ХХ и в XIX век Русия се връща към авторитарните си традиции, но това завръщане се случва в определена степен в унисон с много други страни от Европа.
Например, авторитаризмът, тоталитаризмът от 20–30-те години в Европа, настъплението на фашизма и така нататък – Русия прекрасно се вписва в тази тенденция. Русия е загубила чувството си за съвременност. Тя е останала страна от XIX – началото на ХХ век по своите политически методи. И този дисонанс ще стане решаващ в близките 20–30 години.
А по втория въпрос ето какво мисля. Ако се случи нова промяна, трябва да сме готови за два възможни сценария. Първият, че номенклатурата ще се отърве от Путин, Патрушев, Шойгу и така нататък, но като цяло ще се запази, както при постсъветския преход в централноазиатските републики. Вторият вариант - при него от номенклатурата или от хора, близки до нея, се появява фигура, която е готова да разгроми всичко, което е било досега, нов Елцин, който ще започне изграждането на либерална империя, не авторитарна, но въпреки това империя, защото Русия никога няма да построи нещо друго.
- А какво ще стане, когато дойде новото, путинско поколение, хората, родени след 2000-та, които освен Путин не са виждали нищо друго? Ще преживее ли тази система поражението на Русия в Украйна? Ще преживее ли смъртта на Путин?
- Не, смъртта на Путин няма да може да преживее. Този режим е толкова персоналистки… А що се отнася до поражението в Украйна, то всичко зависи от това, какво ще бъде това поражение и кога.
Ако на Путин и обкръжението им стигне ума да си тръгнат под какъвто и да било предлог: да, Западът е твърде силен, да, ние не искаме да губим повече нашите войници, да, готови сме да приемем всички, които искат да дойдат в Русия – то, тогава, разбира се, има шанс да преживеят.
Ако това не стане, ако продължи още няколко години войната, броят на загиналите ще се удвоява, бюджетът ще дълбае дъното, Западът все повече ще затваря всевъзможни кранове, от нас ще се отвърне дори Китай – тогава – не!
Още половин година може и да издържим, две години – не!
Превод: Faktor.bg