Юрий Фелштински: Сегашният прокремълски президент на България едва ли ще успее да извади страната си от ЕС и НАТО, вие сте в по-малко рискова зона

Службите за сигурност на българската държава си бяха агентура на съветските, по-лесно е те да държат под контрол отделни политически лидери, вместо да бъде делегирано доверие и власт на цялата ДС

Юрий Фелштински

Юрий Фелштински

Сегашната управленска система на Русия е уникална: никога досега тайните служби не са били начело на ядрена държава

Ако Путин разпали голяма война, ще свърши като Хитлер, той просто е като  гладен питон, иска да погълне такава плячка, каквато влезе през устата му, казва пред Faktor.bg известният историк и анализатор

Юрий Фелштински е доктор на историческите науки, учен, историк, писател документалист. През 1978 година емигрира в САЩ. Автор е на много изследвания на руската история, анализатор и един от най-сериозните критици на режима на Путин. Заедно с Александър Литвиненко пишат книгата „ФСС взривява Русия“, посветена на ролята на Федералната служба за сигурност в терористичните атаки в Москва и Волгодонск през 1999 година. На български език са издадени книгите му „Корпорацията - Русия и КГБ по време на президента Путин“ и „Взривяването на Русия“.

Наскоро излезе и ново негово изследване - "От Червения терор до мафиотската държава: спецслужбите на Русия в борба за световно господство". Тя е в съавторство с живеещият в Канада подполковник от КГБ Владимир Попов (електронната версия на книгата може да закупите ТУК, бел. ред.).

Книгата вече е забранена в Русия, а много от описаните в нея процеси и механизми на трансформация на държавата и тайните служби наподобяват на случилото се в България през изминалите 32 години. Американският учен от руски произход отговоря за първи път пред Faktor.bg  на въпроси на българска медия.

Интервю на Стойко Стоянов

-  Г-н Фелштински, в новата си книга, обяснявате, че ФСБ/КГБ и Кремъл сега завладяват други страни не с война, а като превземат поста на ръководител на държавата. Тази тактика в България изглежда вече е факт от пет години. За президент на страната беше избран човек, издигнат от бившата комунистическа партия, но посочен след проучване, финансирано и поръчано от Руския институт за стратегически изследвания, ръководен тогава от Леонид Решетников. Генералът му постави и задача – зачистване на проевропейския елит в България, а президентът ни последователно твърди на международни форуми, че Крим е руски, щом там се вее руско знаме и настоява санкциите срещу Русия да паднат. Какво бъдеще с този руски модел може да има България, която е член на НАТО и ЕС?

- В началото бих искал да изтъкна, че не следя специално процесите в България и би ми било трудно да коментирам конкретни събития.

В новата ни книга, която споменавате, отделяме внимание и на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), създаден от КГБ/ФСБ. Той далеч не е единствената руска държавна структура, която цели да ерозира стабилността и сигурността на Европа.

Днешна Русия, като под днешна Русия имаме предвид путинското правителство, си поставя две стратегически цели:   да разруши Европейския съюз и да срине НАТО. Засега имаме основания да смятаме, че и двете цели са непостижими, защото ЕС и НАТО са достатъчно силни.

Но Путин и хунтата му, състояща се от висши и старши офицери от тайните служби, гледат на събитията с други очи. Възможно е Русия да докара на власт в България някой и друг прокремълски политик, както го направи в Чехия, Унгария и даже в Италия, ако вземем предвид партията на Салвини. Но подобен частичен успех няма как да доведе до автоматично напускане на ЕС от посочените държави.

Сегашният прокремълски президент на Република България едва ли ще успее да извади страната си от ЕС и НАТО. В този смисъл бъдещето на държавите, които успяха да влязат в ЕС и НАТО след разпада на СССР през 1991 г., изглежда по-оптимистично от съдбата на Грузия и на Украйна, които вече станаха обект на руска агресия. Путинската пета колона, наричана още «Руски свят», не е толкова активна в България, колкото да речем в бившите съветски републики като Латвия. 

Традиционната външнополитическа враждебност на путинския режим е насочена предимно към страни като Полша и Румъния. Ето защо смятам, че България се намира в по-малко рискова зона, отколкото други държави от състава на СССР или бивши членки на Варшавския договор.

 - Все повече българското общество осъзнава и проглежда, че преходът към демокрация, който започна преди 32 години след разпадането на СССР и Варшавския договор, се извършва сякаш под индиго по съветски модел – бандитската приватизация, власт на силовите групировки и бившите тайни служби, сливане на политически структури с мафията, огромна корупция, свръх богата олигархия... Извън конспиративните теории, възможно ли е да е съществувал таен план между КГБ и българското му поделение Държавна сигурност за подобно овладяване на държавата? 

- В книгата си «От Червения терор към мафиотската държава» подробно описваме механизма, чрез който властта в Русия бе завладяна от службите за сигурност на комунистическия режим. През съветската епоха българското правителство и службите за сигурност не притежаваха никаква самостоятелност и бяха напълно подчинени на Кремъл и на «Лубянка» (Лубянският площад в Москва, където се намира централата на КГБ – бел. ред.). От гледна точка на КГБ службите за сигурност на българската държава си бяха агентура на съветските, а не автономни национални структури. Вероятно агентурните отношения между бившите колеги не са прекъснати и са се развивали през изтеклите 30 години.

Остава въпросът дали ФСБ изпитва достатъчно силно доверие към българската Държавна сигурност, че да й повери властта в държавата. Далеч по-лесно е да бъдат държани под контрол отделни политически лидери, вместо да бъде делегирано доверие и власт на цяла структура. Доколкото не разполагам с конкретни наблюдения дали в сегашните български служби за сигурност преобладават офицери от старата школа или вече се е състояла смяна на поколенията, ми е трудно категорично да твърдя, че сегашните служби за сигурност в страната ви защитават националните интереси и са лоялен член на НАТО и ЕС, или тайно служат на Кремъл и на «Лубянка».

- Защо руският президент Владимир Путин е изключително ревнив към Запада по отношение на бившите страни от Източна Европа – непрекъснато се опитва да ги търгува и да ги върне в руската орбита на влияние? Възможно ли просто Западът  да приеме, че Путин има уникалното право да върши каквото си поиска на терена на постсъветското пространство, да се стигне до ново договаряне и преразпределение на сферите на влияние от типа „Ялта2“? 

- Путин неведнъж заяви, че разпадът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа през ХХ век и негова лична трагедия. Затова си е избрал мисията да възстанови СССР в някаква нова форма, в която не е задължително да бъдат събрани всички територии, изгубени през 1991 г. Затова и бяха направени опити за завладяване на Грузия и на Украйна съответно през 2008 и 2014 г.

Проблемът при Путин и експертите му идва от там, че когато ФСБ или РИСИ готвят анализи и други документи за президента, авторите им непременно изтъкват, че населението на бившите съветски републики изгаря от желание да се върне под крилото на нявга могъщия и единен СССР. Но когато нещата стигнат до въоръжено нахлуване, реалността се оказва съвсем различна.

С изключение на Крим, където по силата на редица исторически причини бе дислоциран Черноморският флот, който оказа съществено влияние върху обстановката, Русия не успя да си върне старите съветски земи.

Западът може да си позволи да не бъде особено твърд спрямо  Путин и да прояви снизхождение към бандитските му изцепки като убийства на политически противници или опити да бъдат заграбени части от други държави. Но Западът е достатъчно мощен, а Русия е достатъчно слаба, за да бъдат забравени и простени подобни убийства и покушения.

Да, засега Крим остава в пределите на Руската федерация, но политическата и икономическата цена на този грабеж се оказа твърде висока. Фактът, че Путин още не го е разбрал, не променя същността на нещата. Да, Литвиненко бе убит; Скрипал бе отровен и се крие кой знае къде; Навални бе хвърлен в затвора и бе лишен от възможността да участва в политическия живот, но и уважението на цивилизования свят към Путин и към Русия рухна окончателно.

Страни и народи се боят от Русия, но не я уважават. Водещите политици все още понасят Путин, но с нетърпение чакат смъртта или падането му от власт. 

Съгласете се, че подобна ситуация не е особено комфортна за лидера на ядрена държава, която претендира за статута на велика сила. За две десетилетия Путин успя да присъедини към РФ незначителни части от бившите съветски територии, но завинаги съсипа отношенията си с цивилизования свят.

- След анексирането на Крим САЩ и ЕС наложиха поредица от тежки санкции на Русия, но Путин и режимът му оцеляват и стават по-устойчиви, сякаш диктаторът ще остане на власт докато е жив, какво е вашето обяснение на този феномен? 

- Путин дойде на власт като представител на ФСБ, като пратеник на тайните служби. Зад гърба му стои мощта на КГБ, който остана единствената държавна структура, оцеляла след разпада на СССР. В момента КГБ/ФСБ се извисява над политическите партии и над обществото, в които са инфилтрирани десетки хиляди лица от тайните служби, офицери от «действащия резерв» и агенти от всякакви разновидности. Тези хора действат под прикритие. Забранено е да бъде разгласявана причастността им към тайните служби. Никой не смее да се изправи срещу тях, поради което бившите чекисти уверено командват държавата и изглеждат непобедими. Ако утре Путин изчезне по някаква причина, наследниците на КГБ ще останат на власт. Системата вече е стабилизирана и не зависи от онзи, който е начело. От друга страна, не бива да забравяме, че Русия остава непредсказуема държава, в която неведнъж, сякаш от Нищото, са ставали главоломни и неподозирани революционни промени.

- Има ли еднозначен отговор на простия въпрос - защо Путин воюва със Запада? 

- Путин застана начело на държавата като корпоративен представител на чекисткото съсловие, чийто професионални характеристики се изчерпват с уменията да убива, да контролира и да налага волята си на отделни лица, обществени групи и цели държави. Тези хора никога не са се учили и не умеят да градят, да творят, да съзидават. 
Подходът на Путин спрямо Запада е същият, както и в Русия: внедрява свои хора във висшите властови равнища, прилагайки вербовка, подкуп и шантаж. Примерите с Милош Земан, Виктор Орбан, Матео Салвини и Доналд Тръмп са достатъчно красноречиви.

- Необяснимо е, защо руското обществото няма достатъчно съпротивителни сили да се противопостави на кремълския режим и всеки порив за съпротива се стопява много бързо? 

- Преди да започнем някакъв вид борба, би трябвало да си изясним срещу какво се борим. Сегашната управленска система на Русия е уникална: никога досега тайните служби не са били начело на ядрена държава. Поради което мнозина политически лидери все още недоумяват какво става и кой ръководи тази странна, трудно обяснима Русия.
Надявам се, че нашата книга «От Червения терор към мафиотската държава: тайните руски служби в борба за световно господство, 1917-2036 г.», която написах в съавторство със запасния подполковник от КГБ Владимир Попов, ще обясни на мнозина кой е на власт в Русия, с какво ни заплашва днешната чекистка хунта и как бихме могли да се противопоставим на заплахата.

- На срещата на Г-20 френският президент Макрон заяви, че не подозира Путин, че стои зад газовата криза – да повярваме ли на тезата на руския президент, която разви по време на Валдайския форум, че просто неработещият капитализъм е виновен за случващото се Европа? 

- За съжаление, позицията на водещите европейски държави спрямо енергийния монополист Русия остава примитивна и лицемерна. Западът рутинно и привично решава краткосрочните политически и икономически въпроси, но изобщо не е в състояние да разработи дългосрочни стратегически визии и програми. Частично този дефицит е свързан с късите мандати на политическите лидери (от 4 до 6 години). Другият фактор е убеждението у Запада, че европейският път няма алтернатива и рано или късно Русия ще бъде принудена да се промени и да се подчини на европейските закони за общуване и развитие. Европа не си поставя като цел да отслаби или да съсипе Русия. Даже Путинова Русия. Европейската цел е да бъдат постигнати мир и приятелство с Русия.

При Путин е точно обратното: стратегическата му цел е чрез политически и военен шантаж да отслаби и ако може, да подчини обединена Европа. Шансовете на Путин и на КГБ засега са твърде скромни, а разликата в икономическия и човешкия потенциал между Европа и Русия е огромна и постоянно расте.

- Ще плати ли Путин цената за престъпленията, които извърши към руснаците и свободните демокрации, или ще се договори със Запада, за да спаси кожата си? 

- Ако Путин разпали голяма война, ще свърши като Хитлер. Вероятно той осъзнава границите на възможностите си, поради което войните срещу Грузия през 2008 г. и срещу Украйна през 2014 г. не доведоха до глобален сблъсък.

Путин не може да постигне стратегическо споразумение със Запада, защото няма такива намерения, докато Европейският съюз няма нито намерения, нито правомощия да предава на новоизпечения завоевател суверенни държави.

Така че перспективата пред Путин е като пред гладен питон: да погълне такава плячка, каквато влезе през устата му. Твърде елементарна и късогледа тактика и политическа перспектива.

Днес подобна тактика е толкова примитивна и безперспективна, че Путин и Русия няма как да разчитат на стратегическа победа срещу Европа.