Ако Волгин стане евродепутат - успех за Кремъл и мръсно петно за БНР

Илиана Славова

Очевидно е, че на предстоящите избори за Европейски парламент залогът за Кремъл е много висок. Реакцията на Европа срещу пълномащабната руска инвазия в Украйна изненада неприятно диктатора Путин и той ще положи максимум усилия да инструментализира европейския вот за целите си. Да позиционира повече

 руски лобисти в сърцето на Европа 

чрез депутатските листи – да ерозира нейното единство, институциите ѝ, способността ѝ да реагира адекватно на все по-агресивните действия на Москва. 

У нас най-услужливата към Кремъл партия –„Възраждане“ кани в листата си пословичен рупор на руската пропаганда: Петър Волгин. Оказва се, че кандидатурата му е издигната не от една или две, а от 47 структури на партията. Т.е. или ръководството се е постарало да му организира 

вълна от „народна любов“, 

или във „Възраждане“ го възприемат като рокзвезда.  Не е неочаквано за партия, изпълняваща руския дневен ред, но е скандално, че сюжетът се развива със специалното участие на БНР. Волгин изгради кариерата си на кремълски клакьор в ефира на националното радио, на гърба на българските данъкоплатци. А ръководството на медията от години толерира тежненията му.  

Едва след като новината за номинацията му обиколи публичното пространство директорът на БНР Милен Митев заяви, че ако Волгин приеме да е кандидат на изборите, повече няма да бъде водещ.  Както и всеки друг участник в изборна листа - защото ще означава, че е обвързан с политическа партия. Излиза, че само явното афиширане на политическа обвързаност притеснява ръководството.  Системното тиражиране на кремълски наративи (заради което така го харесаха от „Възраждане“) е ОК? Пиететът му към руската посланичка Митрофанова не е проблем? Дори архиугодническото му интервю с нея от края на миналата година, съдържащо заплахи към страната ни, доведе единствено до забрана за неговото излъчване, но не и до отстраняване на Волгин. Самото ръководство констатира, че е нарушил професионалните стандарти и че в интервюто е имало  „не просто пропаганда, а много пропаганда“ (по думите на Даниела Късовска – програмен директор на радиото до закриването на Програмната дирекция през март тази година). 
Нима тиражирането на пропагандните послания на държава, обявила България за „вражеска страна“, не е достатъчна причина, за да бъде свален от ефир който и да е журналист? Универсалното оправдание на шефовете за правото на „друга гледна точка“ в случая не е нищо повече от демагогия – лъжливите наративи на руската пропаганда не са друга гледна точка, а инструмент за злонамерено влияние.

В хибридните си тактики Москва използва политически партии, публични фигури, институции и медии, за да постигне влияние върху цялата публичност – от изкривяване на общественото мнение до формиране на политически решения на най-високо ниво. В лицето на Волгин 

БНР създаде удобна за Кремъл публична фигура, 

предоставяйки му възможност да налага проруски тези в общественото съзнание – сега той е припознат от проруска партия, която най-вероятно ще го изпрати в Европейския парламент, за да работи за проруски решения. Да получи по-висока трибуна за своята антиевропейска и антинатовска реторика.  

При показаната от управата на БНР лежерност към пропагандата на Москва, на негово място ще се появи друг или други проводници на руското влияние. Кремъл никога не пропуска такива възможности. Умее да използва механизмите и институциите на демокрацията срещу самата нея.  Включително внедрявайки антиевропейски елементи в европейските институции. Разликата е, че Европа полага усилия да укрепи имунната си система срещу външни посегателства, докато у нас те срещат благоприятна среда.   

Става дума за партия, която саботира евроатлантическата ни принадлежност. Да не забравяме, че „Възраждане“ се опита да прокара референдум, де факто насочен срещу приемането на еврото, а съвсем наскоро внесе в Народното събрание законопроект за излизане на България от НАТО. Последното също е антиевропейски акт с оглед на това, че в Европейския съюз членството в Алианса е като сертификат за благонадеждност. Традиционно държавите, кандидатстващи за приемане в общността, първо се присъединяват към Алианса и след това стават членки на ЕС.

При нормални обстоятелства явяването на партия като „Възраждане“ на европейски избори би било 

политически оксиморон

 В условията на хибридна война е тренд – обслужващ имперските амбиции на Москва. И проблемът не опира единствено до „Възраждане“ (преди беше „Атака“), нито до  персоната Петър Волгин (и доста други са склонни да обслужват интересите на Кремъл), нито само до БНР (медийното ни пространство изобщо е податливо).   

Проблемът е в това, че механизмите на държавата ни – включително националният ефир – се използват за разграждане на държавността. Уязвими са от руска намеса. И ще бъде така докато политическата класа и хората на ключови позиции не застанат на висотата на своята отговорност.