Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Само преди дни от Русия с любов съобщиха, че великите руски учени пак изпревариха всички останали и откриха лекарство срещу Ковид 19. И вече са готови да спасят цялото човечество.
На което един приятел тутакси реагира с прозрението, че лекарството вероятно е 7.62 мм и не се гълта от пациента, а - дори той да бяга от руската грижа за здравето и живота му - изстрелва се към него с безценната помощ на автомат „Калашников“.
Така или иначе обаче, мислех, че с тази новина летният пик вече е достигнат и ще тръгнем надолу по информационната крива, към по-спокойни води.
Не би. В понеделник
тъпомерът счупи американското посолство в София
Възпалено от радост, то публично благодари на американската фондация „Гети“, че е отпуснала още 60 000 долара, за „спешно нуждаещите се от ремонт стенописи“ в комунистическото капище на Бузлуджа.
Защото отпуснатите през миналата година 185 хиляди са за изготвяне на реставрационен проект, не за ремонт - а така има опасност човечеството да изгуби безценните фрески в капището, заплашени от българските талибани на историята.
Нали знаете какво е „капище“? Цветиста дума, която значи храм за езически култ към идоли и фетиши.
Но „комунистическо капище“ вече е нещо доста по-зловещо. То не е място за молитва, независимо към кой Бог, а
място за поклонение пред самото Зло,
символ на неговата победа, нещо като застинал в бетон сардоничен кикот и безсрамна подигравка на бесовския антихуманизъм срещу човешката нормалност.
Да, точно комунистическо капище е онова огромното недоразумение, което по време на тоталитарния режим презрително наричахме „летящата чиния“. Онази мръсна, овъргаляна в кръв поничка, която комунистите из**аха на върха на Стара планина, за да се вижда от цяла България и да напомня, че те са дошли на власт с кръв и с кръв ще останат завинаги да ни тормозят. Същият кенефен кенотаф, по чиито стени са изографисани светлите образи на мрачните български комунистически вождове Благоев, Димитров и Живков, на техните измислени „партизани“ и още по-измислени „строители на социализма“.
Та за това чудо на архитуктурата, за този безценен „обект“ на тоталитарното Зло, за тези вечни ликове от най-мътната и кървава част на българската история, се е загрижила американската фондация „Гети“. И за тяхното възстановяване се радва американското посолство, което напоследък и без това се прочу с доста екстравагантен танцов подход към дипломатическата си мисия в България.
К`во става, бе, майна! Да не би без да забележа, докато се занимавам с простотиите в българските протести, в Щатите, като следствие от расистката революция на BLM,
да е дошъл на власт самият комунизъм с човешко лице
и, подпомогнат от новите технологии, вече да е превърнал хората изцяло в безмозъчни, безкритични консуматори на информация?
Иначе как да си обясним, че една значима демократична фондация и едно посолство на най-голямата световна демокрация, в България не могат да различават плявата от зърното? Ами само с нещо безумно можем да си го обясним. Но хич не ми се иска да повярвам, че ставам свидетел на подобна нелепица, граждани.
С цялата си скромност, смея да твърдя, че съм един от не чак толкова многото хора в тази страна, които знаят и винаги помнят какво са САЩ за демокрацията по света. И също съм един от малцината, които никога не говорят просто за Обединена Европа, а държат на евро-атлантическото сътрудничество, без което европейският проект бързо ще падне жертва на акулите и пираните.
Добре, де, не беше ли достатъчно, че Германия напоследък руши целенасочено идеята за евро-атлантизма, та сега да я подхванат и самите американци. Защото как да вярвам на някого, който подкрепя мракобесието, че е истински демократ.
Писна ми вече. Тридесет години живях в тоталитарния режим и през по-голямата част от тях се надявах, че един ден демокрацията ще дойде. Е, да, не вярвах, че ще стане през моя живот, но неверието ми се поддържаше от много неща, включително от гнусния символ на Бузлуджа, който притискаше душите с претенцията, че комунизмът е вечен, особено щом веднъж те е сграбчил за гърлото.
И - да, по онова време бях наивен. Не знаех, че в демократичния Запад левичарите са не по-малко мракобесни, не по-малко нагли и лъжливи, не по-малко тъпи, но и не по-малко манипулативни, отколкото приятелчетата им от Изток.
В тази посока минах и през мъчителни парадокси. Чудех се например защо хората там се бунтуват срещу една система, която им позволява свободно да се бунтуват срещу нея? Това изглеждаше нелепо на фона на убийството или дългия затвор, които те чакат в България тутакси, щом помислиш за протест.
Не разбирах защо хората искат да се махнат от Източен Берлин. Та той, погледнат оттук, си беше истинска рекламна витрина на социализма. А никой не ме пускаше през Стената, за да разбера реално защо.
Е, пускаха разни силно проверени и правоверни комунистически кадри, а техните отрочета във ваканциите се връщаха и разнасяха заразата на Запада. Те можеха да имат дълги коси, да говорят свободно английски, да ходят на концерти на „Дийп Пърпъл“ и „Лед Цепелин“. Но и комунистическите бащи, и комунистическите синове направиха контакти в „онзи свят“, а щом дойде промяната - използваха ги активно, така че овладяха и насочиха прехода по модела, замислен от Андропов, но с пряката помощ на западния бизнес, а, в края на краищата – и с пряката помощ на демократичния Запад.
Западът работеше с Луканов
и с негова помощ Луканов докара страната до две национални катастрофи само за броени месеци. Западът „обучи“ великият икономист Гечев, който при Виденов я докара до трета катастрофа. Западът даде лице на лицето Румен Радев да се представя за истински атлантик, защото е обучаван в САЩ, и с това да отрича, че е руска подлога, която играе ролята си, независимо съзнателно или не.
Съжалявам, но Западът или не разбира, или се прави,че не разбира какво точно става. Основното, което той иска от България - и от началото на прехода винаги е било само това – е тук да има поне някаква демократична привидност и да няма кървав конфликт, защото това ще отвлече вниманието на САЩ от реализацията на техните други, по-важни и сериозни интереси, в други точки на света, а на Европа – от хода на сложните вътрешни процеси, които текат в Евросъюза. Затова и стана възможно толкова години вече тук да управлява Бойко Борисов и популистката партия ГЕРБ, докато в страната се стопява и изчезва всяка нормална политическа алтернатива.
Всъщност, имаше само един период в най-новата българска история, когато Западът сякаш започна да обръща поглед насам и това продължи около пет години, някъде от 1993-1994, до към идването на Бил Клинтън през 99-та.
Тогава и американците и европейците сякаш реално се интересуваха от създаването и укрепването на истинско българско гражданско общество и за целта бяха в директен личен контакт с хора и крехките неправителствени организации в страната. След това, с мотива, че демокрацията вече завинаги е победила при Костов, те започнаха да работят пряко само с администрацията и гражданското общество се спихна, а корупцията и кражбата на европейски средства, се увеличи не в проценти, а в пъти.
В случая с комунистическото капище на Бузлуджа и неговата реставрация, за което са загрижени и дават пари американците, става дума уж за неправителствени организации, немска и българска, които са намесени в процеса. Твърди се дори, че те, тъй като са левичарски, са написали проекта така, че да подведат фондация „Гети“ за гнетящата политическа стойност на мръсната комунистическа поничка.
Това за техния левичарски произход го вярвам, но не вярвам на приказките за наивността на фондацията, а още по-малко – на американското посолство. Най-малкото защото и двете тези институции би трябвало да имат информация за вълната от недоволство в България, предизвикана миналата година от съобщението за финансиране на проекта. Тогава възразиха Съюзът на репресираните, много свободни български граждани от страната и чужбина, намеси се и достойният католически свещеник, отец Паоло Кортезе.
Но сякаш тези хора нищо не казаха. Сякаш американците твърдо са решили
да подкрепят каузата на комунизма в България,
като възстановят нейния основен символ. Нищо,че, както знаят дори слепите и глухите, българската кауза на комунизма винаги е била и продължава да бъде кауза на Кремъл и Руската империя, независимо каква е там управленската формула – цар, Съветски съюз, олигархическа диктатура на Путин.
Вместо да подпомогнат борбата с тази напаст, равна, ако не и по-зловеща от нацизма, американците сега ги подкрепят.
Срам! И се хвалят с това!
Мен ме е срам – не знам тях защо не ги е.