Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Днес, граждани, ще се произнеса по различни теми - много се събраха, а време отделно да се коментират няма. И като нормален човек, ще започна не с политика, а със светска тема.
Честито на Христо Грозев и неговия екип за „Оскар“-а! Това е малък жест, само знак за възхищението на мнозина за фантастичната журналистическа работа, която вършат те. И се надявам да продължат да я вършат, въпреки кръвожадната мутра на Путин, която ги преследва съвсем не като на кино. Пазете се, момчета и момичета!
Да,
Путин също трябва да се пази,
щото заповедта за неговия арест като военен престъпник от Международния наказателен съд не е шега работа. Веднага не, но един ден призовкарят на МНС неизбежно ще потропа на вратата на бункера му и тогава ще е време за екзистенциално решение – да се гръмна или да се обеся, за да не ме пипнат и светът да не ме види по телевизора толкова жалък, колкото наистина съм.
Не знам за вас, граждани, но за мен тази заповед е добрата новина не на седмицата, а сигурно на месеца.
Само дето Марийка Захарова прави въртели, вика – ние не признаваме тази заповед. Ма моме, дали я признавате или не, няма никакво значение, вие в случая сте откъм е…та страна - каквото и да кажете, звучи като жалко мяукане.
В подобна ситуация, може би дори и по-лоша, изпаднаха сега и нашенските велики путинофили и крайни миролюбци. Те вече няма как да заблудят когото и да било, дори себе си, че се борят за мир, като подкрепят военния престъпник Владимир Путин. Няма как!
Е, добре де, обещах поне в началото на този текст да няма политика, а то пак излезе политика. Но съвсем малко, де.
Обаче да се върнем на „Оскар“-ите…..Въпреки седемте награди на „Всичко навсякъде наведнъж“, той не се намазва на малкия пръст на „Баншите от Инишерин“. Гледах и двата филма, единият – поне първите десетина минути, които издържах.
Ако говорим за истинско изкуство, те не бива да се сравняват. Единият е псевдо политически коректна история за корейски емигранти, с дъщеря лесбийка, чието гадже пък е „бяла“, но и „наполовина мексиканка“ – за повече коректност. Ако имаше осиновено момче негърче, леко умствено недоразвито, но склонно към политическа активност за опазване на околната среда, нещо като мъжки вариант на Грета Тунберг, филмът цена нямаше да има за левичарите от всички световни университети.
Докато „Баншите…..“ е наистина епична филмова психодрама с елементи на черен хумор, снимана в най-добрите традиции на истинското кино. Актьорите са фантастични, декорът е фантастичен, историята е фантастична.
Какво да кажа, граждани,
пореден пример как тъй наречената политическа коректност се отразява върху мисленето ни,
руши представата за действителността и ни кара да живеем в измислена реалност. В стратегически план, това няма да свърши добре за човешкия род, помнете ми думата!
Докато сме още в Щатите, да кажа, че Тръмп пак се изказа като тъпак - за да направи сделка за мир с Русия, щял бил да даде на руснаците част от Украйна.
Ало, мистър фалирал бизнесмен и провален президент! Как ще даваш на някого нещо, което не е твое, бе! Как ще харизваш един народ и една държава на някого, само защото той ги бил искал. Ми ако утре Путин поиска обратно Аляска, щото някога е била руска? И нея ли Тръмп би му дал, за да го укроти.
Гиди тояга. Или психиатрия. Ама руска психиатрия, дето лекуват с тояги.
Руснаците пък трябва да бъдат настанени в украинска психиатрия - така избесняха от желанието на Зеленски да прекръсти официално Русия на Московия. Марийка Захарова веднага удари гъза в тавана и се разкрещя: „Това доказва опитите за създаване на анти-Русия“. Не, моме, доказва само, че в исторически план
Киевска Рус е единствената Рус,
а по-късно престижното име е откраднато от завистливото Московско княжество, чиято столица е построена сред блато. Москалите, както им викаше Вайда, може и да не знаят тази история, защото учебниците им лъжат, но цял свят я знае. Друг е въпросът, че светът доскоро се правеше на разсеян и така в името на мира си докара зловеща война – точно както стана навремето с Хитлер.
Като казах Хитлер, та се сетих за евреите. И безкрайната тема за тяхното спасяване или унищожаване.
За жалост, въпросът изби право в центъра на актуалната политика - в отношенията между Македония и България, които и без това не са цвете за мирисане. Президентът Стево Пендаревски поиска България да се извини за унищожаването на около 7 хиляди македонски евреи. Не, не каза – българските политици да се извинят за действията на предишните български политици, а излезе, сякаш всички българи трябва да се извинят, като преди това се почувстват виновни.
Да ви кажа честно, граждани, това с извиненията по принцип прескача мярката на нормалното. Наскоро премиерът на Нидерландия ходи по някакви бивши колонии да се извинява за дела отпреди 300 – 400 години. Сега пък се иска аз като българин да се чувствам виновен, че преди 80 години българските политици са извършили нещо, което е довело до погубване на хиляди хора.
Не искам да се чувствам виновен, както не се чувствам виновен за тъй наречения „възродителен процес“, извършен от престъпната комунистическа власт в България, срещу който се противих. Та по подобен начин стоят нещата и с еврейския въпрос.
В такива истории добре трябва да се знаят фактите, защото всичко е много сложно, има факти и факти – и не трябва да се изтъкват едните за сметка на другите.
Ситуацията с онези над 11 000 евреи от „новите български територии“, изпратени в лагерите на смъртта, е точно такава. Да, факт е, че България администрира окупираните от Германия земи в Беломорието, Македония и Пиротско, макар че те са „обещани“ на страната, а не са ú предадени с договор, както Добруджа. Факт е, че българската администрация по тези земи извършва основната работа по логистиката за изселването на евреите към нацистките лагери. Факт е, че това става по договор, подписан от Теодор Данекер и Александър Белев и одобрен от кабинета на Богдан Филов. Факт е, че български войници, наред с германски, охраняват конвоите с натъпканите в тях хора. С други думи – тогавашната българска държава има определена вина за случилото се, която не може и не бива да се отрича, тя е съучастник на германците в зловещия им общ европейски план за унищожаването на евреите.
Но има и още няколко факта, които поне трябва да се знаят, когато се обсъждат тези трагични събития. Факт е, че българското гражданско общество реално не знае какво става в „новите територии“ – така че то практически не може да се намеси, както се намесва малко по-късно и спасява евреите от „старите територии“. Факт е, че по места, в самите „нови територии“, няма гласове на местни хора в защита на евреите. И ако предположим, че е, защото хората са притиснати от окупаторите, то какво да кажем за партизанските отряди. Нито комунистическите или националистическите партизани в Гърция, нито комунистическите партизани в България, нито силната партизанска армия на Тито, която действа в бивша Югославия, включително Македония, не си мърдат пръста, за да освободят нещастните хора, карани като добитък на заколение.
Някой ще каже – вероятно не знаят какво става или нямат сили да се противопоставят на охраната на влаковете. Глупости на търкалета. Според свидетелствата на Израел Исак Мезан и Самуел Бенун, евреи от Пловдив, които през 1943 са в българските „трудови групи” и работят по разширяване на ж.п. линиите в района на с. Долна Градешница, конвоите с евреи минават край тях „със скорост колкото човешки ход”. Охраната е изключително рехава, те им хвърлят хляб, а веднъж Самуел дори се качва на задната платформа на такъв влак и пътува 5-6 километра, до лагера на съседната „трудова група”. И в същото време, пак според техните свидетелства, трудовите групи имат преки връзки с комунистически партизани, така че те знаят какво става. Но - никаква реакция. Нищо.
Какво да ви кажа, граждани - дори съюзническата авиация не пуска нито една бомба върху линиите на смъртоносните маршрути. Евреите от Беломорието и Македония са изоставени от всички – и малко по-късно душите и телата им отлитат като дим през комините.
Та такива ми ти сложни работи, драги Стево! Само напомням обаче тези важни факти, изобщо не искам тук да спекулирам по темата „вина“ или „невинност“ на България и българите. Още повече, какво да ви кажа – аз харесвам и уважавам евреите. Тези надарени хора, които са само 0,2 на сто от човечеството, са спечелили над 20 на сто от Нобеловите награди, дори само това стига, за да съм респектиран от интелекта и таланта им. Но бих искал
да знам истината за тяхната съдба,
а не да чувам да се използва за аргумент само онази половина от фактите, която „ни“ устройва политически в момента.
Много гневна май стана тая филипика в защита на истината като истина, но далеч по-спокойно ще се произнеса по темата, която иначе е голям и болезнен трън в задника на българското общество – МОЧА и премахването на грозния московски паметник от центъра на окупираната от московците София.
Да направиш паметник на окупатора само по себе си е повод за психиатрична диагноза, а, по логика, ако махнем паметника, тоест, дразнителя, може най-после да се отървем и от онази част от манталитета си спрямо Москва, която ни пречи.
Така че призивът ми към софийските общинари е - махнете го, бе, не взимайте само решения, които няма да бъдат изпълнени, просто една нощ вземете властта от самите себе си, качете се на булдозерите и го махнете. Ще видите как хората с радост ще ви изберат за още един мандат през есента.
И не забравяйте две неща. Първо, че
премахването на МОЧА е дело от истински български интерес,
второ – че кондукторката Елеонора Митрофанова реално нищо не може да направи по въпроса, освен да се пени.
Но подозирам, че няма да стане така и бутането на паметника ще отнеме нови 30 години, колкото време мина от първото – още неизпълнено - решение на софийските общинари. То „делото“ за атентата на летище „Сарафово“ се проточи 11 години, макар от първите часове да беше ясно, че е работа на терористите от „Хизбула“, какво остава за паметника на любимия на целия български народ окупатор.
Иронично го казвам, но и сериозно – турците например не са ни така любим окупатор.
И е факт, че някои в България твърдят, че биха си откъснали едната ръка, за да защитят руския интерес. Видяхме ги онзи ден в центъра на София с плакати за „неутралитет“. Не догледах само дали изпълзяха, за да подкрепят манипулацията на президента Румен Радев, че „България прави всичко, за да избегне въвличането в поредната война“ или обратно – че той изплю мантрата си, вдъхновен от тяхната простотия.
Но всъщност, граждани, няма значение кое е първичното – важното е, че наличието на подобни отявлени типове, които служат на москалите в България, нещо повече, ключовите позиции, които заемат в политиката и други сфери на обществения живот, са още една тежка котва, която отдавна ни дърпа към дъното.