Украинският президент Володимир Зеленски бе на посещение в София и това е сред първите пет, да речем, най-добри новини на целия български преход – толкова много и важни за България са ефектите от него. Техните проекции са както в международен, така и във вътрешен план, засягат и настоящето, и бъдещето ни като хора и държава.
Първо да кажа обаче, че заслугата за това посещение и случилото се тук е изцяло на новото българско правителство, като специално трябва да се открои ролята на министъра на отбраната Тодор Тагарев. Добре знаете, граждани, че изобщо не си падам по четки, най-малкото на политици. Но когато се сътвори
лъч светлина
в безнадеждно черния иначе тунел на живота ни, това непременно трябва да се отбележи. И съм сигурен, че по същия начин, както обсъжда с имена и факти политиците, виновни за дадено негативно събитие, журналистиката не трябва да мълчи за положителния принос на онези, които допринасят за наистина важни неща.
А е факт, че Тагарев още щом пое поста, отдавна разклатен от безличното, а често и напълно продажно поведение на поредица военни министри, внесе в закостенялата институция не просто нов дух, както обещаваше предварително, но и ново мислене и действие. Това направи възможно бързата промяна на иначе отчайващата досегашна българска позиция по темата Украйна и подкрепата за нея. Но какво всъщност чак толкова се промени – ще попита неизкушеният от политиката човек.
Да започнем оттам, че посещението на Зеленски бе първият практически, реален, сериозен знак, за край на попълзновенията на президента Румен Радев към това да събере в политически нечистите си ръце цялата власт в страната. Помните ли една от основните негови клетви – докато управлява служебното правителство, аз няма да позволя военна помощ за Украйна.
Да, Той няма да позволи, докато Неговото правителство управлява. Ама тва български национални интереси, съюзнически отговорности, човешки и морални принципи, правомощия по Конституция – няма такова нещо, Той, геният на българската политика разпорежда и толкоз. Да, същият гений, който, в пълно нарушение на Конституцията, едва не се превърна в
едноличен български диктатор,
обсебил и изпълнителната власт, и специалните служби, и най-агресивната проруска част от Парламента.
Е, вече не управлява Неговото служебно правителство, а редовен кабинет, макар роден в мъки, макар пълен с противоречия и опасности, между две коалиции – ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ. Или обратно, на мен ми е все едно как ги изписвам.
Така че президентът Радев чрез удара, който получи със самото посещение на Зеленски, с правителственото решение за изпращане на допълнителна военна помощ за Украйна, с решението да се продадат на Киев руските черупки за ядрен реактор, които иначе трябваше да нарежем за скрап, както и с решението България да подкрепи украинското членство в НАТО, научи по трудния начин, че вече не управлява еднолично и трябва да си стои тихо и кротко в президентството, където му е мястото. Иначе ще го удрят по носа. Макар че те и така ще го удрят по носа, защото той винаги си го вре там, където не му е работата.
Само допълнителна черешка върху тази торта всъщност беше брилянтният начин, по който
Зеленски словесно разби носа на Радев
Ама не се учудвам, отдавна знам със сигурност, че винаги така става, щом умната и честна позиция застане лице в лице с фалшивата и жалка защита на лъжата и злото.
Сега Румен Радев има време до края на мандата да измисли как да отговори пред цялото българско общество на трудния въпрос, поставен му от Зеленски – а вие, господин президент, ако Русия ви нападне, кои български територии бихте оставили в нейни ръце, само и само мир да има.
Жалка работа. Винаги съм казвал, че като президент Румен Радев е много по-зле дори от Георги Първанов. А това е наистина изключително зле, като имаме предвид, че Първанов беше буквално на дъното.
Но ефектите от посещението на Зеленски не опират само до Румен Радев, слава Богу, те засягат целия български политически живот.
Първо, това е реализация на едно от големите обещания, които новите управляващи дадоха с идването на власт – да променят българската политика спрямо Украйна. И промяната започна – впечатляващо бързо, в най-правилната възможна посока и с най-правилните стъпки.
Второ, сам по себе си този факт е доказателство, че кабинетът Денков – Габриел, въпреки всички заложени в него проблеми и противоречия, има потенциал, може да работи съвместно и то да работи в истинска полза на България. Заедно с внасянето на бюджет с обещаните - и необходими на страната - параметри, това са вече две крачки в посока на доброто сътрудничество. Тоест, кабинетът може да се стабилизира и да не се изпълнят предсказанията за скорошния му разпад, такъв е принципно ефектът от всяко успешно политическо действие – дава нови сили на онзи, който го реализира.
Трето, случилото се сега окуражава да чакаме следващите важни крачки – към членство в Шенген и Еврозоната, конституционна реформа, която да оправи бакиите в правораздавателната, а, да не забравяме - и правоохранителната система, такива простички неща. Казвам простички, защото отдавна се знае какво трябва да се направи, проблемът винаги е бил, че в тази страна има сили - силни сили, бих казал – за които правилните стъпки са смърт, заради което те ги саботират.
Четвърто, промяната на официалната българска политика спрямо Украйна е удар по носа не само на Румен Радев, а и на другите плъшоци в България, които разпасано и безконтролно работят открито или едва-едва прикрито, но
изцяло, в руска полза – БСП, Възраждане, ИТН,
всички леви партии и партийки, нацвъкани по политическия терен като миши изпражнения. Те няма да млъкнат, виждаме го – но все по-малко българи ще чуват и възприемат за светата истина техните писъци. Сега хората масово ще видят с очите си, че Русия няма да нападне България заради помощта за Украйна, както плашат руските влъхви тук. Ще видят, че Русия е безсилна, когато срещу нея застане човек или народ с категорична и ясна позиция, който не плаща данък на манипулираните от столетия в руска полза страхове и предразсъдъци.
И петият много важен вътрешен български ефект от посещението на Зеленски в София е
Психологически
Голяма част от българите ще си отдъхнат с облекчение, че и ние най-после направихме нещо както трябва, нещо в синхрон с европейските ни и атлантически съюзници, нещо в полза на такива абстрактни неща като човешката съпричастност и морал. Значи можело, а?
Освен вътрешните, изключително важни са и външно-политическите ефекти от идването на украинския президент. Първо, върнахме се в ЕС и НАТО с този акт. Застанахме до нашите естествени съюзници, до хората, които разчитат на нас и ни вярват толкова години, независимо от магариите, които правим по пътя и на които ги подлагаме.
Вторият ефект е следваща стъпка към възможността Русия да се проникне най-после от разбирането, дори усещането, че България не е руска губерния, не е бивша държава от Съветския съюз, че е независима страна, която има свой път и го следва, независимо от апетитите и мераците на Москва. Да скачат сега Марийка Захарова, Дмитрий Песков и техните началници, да бият гъза в тавана, да се пенят и скърцат със зъби – мандалото лопна.
Мандалото вече им казва – нямате работа тук, нямате думата тук, нямате повече влияние тук, не ви щем ни меда, ни жилото. Вашият интерес не е наш интерес, вашите желания не са наши желания, ние имаме друг път, а вие си вървете по вашия. Айде, марш!
Да, те руснаците пак ще се правят на неразбрали, още няколко сериозни акта трябва да има в тази посока, за да схванат реалността наистина. Трябва например
да бъде изгонена Елеонора Митрофанова
като персона нон грата от България.
Обзалагам се, че колкото и да се пази в момента, в най-скоро време тя няма да изтрае и ще направи поредния дипломатически гаф, защото трудно е за един руски генерал-губернатор да схване, че вече не е генерал-губернатор. А заради всички досегашни непростими нейни постъпки, плюс предстоящата, изритването ѝ като мръсно коте от България е належащо.
Третият ефект, който би трябвало да се реализира, е сериозно да се редуцира българският дипломатически персонал в Русия – закриване на безбройните консулства, които Ангелкова откри с тъпата идея лесно да даваме колкото може повече визи на руски туристи, намаляване на дипломатическото ни представителство в Москва и изискване от Русия на паритет в това отношение. Нямаме особена нужда да си говорим дипломатически с престъпния режим на Путин, а и да го правим, знаем, че полза от това няма.
Четвъртият ефект е свързан с нещо, което по време на посещението в София Зеленски директно каза – че кани
България да участва във възстановяването на Украйна
след края на войната. Да, за някои това може да изглежда далечна перспектива, но в исторически план далечините са твърде относително нещо. Важното е друго – че, както е вече ясно, поне заради факта, че Свободният свят се взе в ръце, Русия няма шанс да спечели тази война, може само да я загуби. Така че възстановяване на Украйна ще има – и добре е ние да сме отсега с нашите украински приятели, за да не се червим после, когато поискаме да им „помогнем“, а те кажат – къде беше помощта ви, когато наистина имахме нужда от нея.
Така че – добре дошли, граждани, в новата, засега леко, преобразена България. Надявам се, че преобразяването няма да спре тук, а едва що започва.