Или всяко яйце – бомба, всяка копейка – летяща крепост срещу конституционния ред

Светослав Пинтев

Изявлението на президента Румен Радев от вчера, в което заплашва, че ще създаде партия, когато най-малко очакваме, е отчаян зов за народната любов — жалба на лирическия герой, че си иска обратно авторитета.

То е направо 

фройдистки копнеж 

протестиращите да го припознаят като свой лидер, вожд и учител. Мечтите са безплатни, както се казва. Но не и неговите. Те ни струват твърде скъпо.

Интересно е защо Радев не отиде на протеста тази вечер. Нека се увери как се отнасят към него и открития му слугинаж пред Кремъл недоволните граждани. Те вече недвусмислено му дадоха червен картон, но кандидатът пак се натиска. Трябват му пак балами, които се подчиняват на юмрука му, ала те са на свършване.

Като споменахме Фройд... Бащата на психоанализата учи, че клиентът може да говори за абсолютно всичко, което му скимне. С отпускането несъзнаваните конфликти трябва да изплуват на повърхността. Точно това се случва с Радев.

Неговото странно изявление ми напомни за една

 книга за оплаквания 

от времето на развития социализъм.

Навярно помните ярката фигура на покойния вече професор Иван Славов от Софийския университет, който беше доктор на философските науки и посланик в Словакия (1994–1998).

Той обичаше да събира простотиите от пропагандата на соца, веселеше студентите с тях и ги издаваше.

Именно Иван Славов забеляза, снима и публикува за първи път култовия вече надпис в центъра на Тутракан „Роналд Рейгън – враг №1 на Тутраканската селищна система“. А също лозунгът от птицекомбинат „Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу империализма“, както и много други. Да не забравя обещаващия надпис над мина 

„Комунистите – първи под земята“

На лекциите на проф. Славов трудно можеше да се влезе, когато бях студент, толкова бяха популярни. Веднъж закъснях и едва се промъкнах през виещите от смях колеги от всички факултети. Успях да си пробия път с лакти и извинения, любопитен да науча каква е тази масова смехова истерия.

Оказа се, че любимо хоби на професора е да събира прочутите през соца „Книги за похвали и оплаквания“. Точно четеше на глас от една такава, която негови приятели откраднали от кръчма и му подарили за рождения ден, знаейки, че нищо няма да го зарадва повече. А тя наистина бе шедьовър.

Запомнил съм дословно едно оплакване:

„Когато му поръчахме сирене с червен пипер, сервитьорът Петър Ангелов предложи да ни сервира члена си. Ние сме възмутени, че сервитьорът Петър Ангелов предлага такива цинични менюта на клиентите си“.

Мисля, че всеки може да си възстанови приблизително онзи останал назад във времето цветист диалог, така характерен за развития социализъм, който се е провел между сервитьора и клиентите му. За носталгиците – така беше, другари, във времената, когато сиренето с олио и червен пипер беше деликатес в „ресторантите“ и не всеки можеше да го получи.

Та изявлението на президента, което прочетох със закъснение, веднага ми напомни за сервитьора Петър Ангелов и тази история. Не знам защо точно. Просто този спомен ми нахлу в главата, все едно самият Радев е докарвал някой лев като келнер, под псевдоним или партизанско име.

Може би, защото президентът ни предлага същото. Между него и сервитьорите от соца изглежда няма голяма разлика. И менюто е доста цинично...

А сега – по-малко веселото.

Изявлението на Румен Радев несъмнено е безпрецедентна атака срещу основите на правовата държава и конституционния ред на страната ни, колкото и кусури да имат те.

Сякаш държавният глава е 

окрилен от наглостта на Путин,

 който намери съюзник на върха на САЩ, за съжаление, и съвсем се разпищоли. Което вероятно ще му излезе доста скъпо, въпреки че сега изглежда, че държи козовете.

А Румен Радев, който неслучайно се снима с Путин и на фотото изглеждаше по-нисък от него, видимо се активизира в революционната риторика. Нали си спомняте как заедно с Деси като тийнейджъри се щракнаха с идола си на среща на върха във Франция през 2019 г. Беше смешно, но не съвсем, защото кадърът обиколи всички световни медии и стана символ на угодничеството ни пред Москва. 

Диктаторът от Кремъл стърчеше над тях, 

въпреки че в живота и Деси Радева може да го забие в земята с един капон отгоре надолу.

Но какво стана вчера? Президентът излезе с открит призив за дестабилизация на институциите и намекна за създаване на паралелна власт.

Той явно събира сила за подобни провокации от издевателствата на руския диктатор, както Крали Марко, когато сучел самодивско мляко. Ала 

Румен Радев не е Крали Марко

Не е дори майор Деянов, колкото и да му се иска. 

Не е никак чудно, че в изказването на президента имаше директен призив към служителите на МВР да не изпълняват заповедите на ръководството на министерството.

Румен Радев заяви: „Призовавам служителите на реда да не петнят честта на пагона и да не жертват своето професионално бъдеще заради хора, които утре ще ги зарежат и ще избягат с частните си самолети.“

Това изявление е откровен опит за създаване на разцепление в силовите структури и приласкаването им от президента, с надеждата да заобиколи цялата законова командна верига.

Когато държавен глава твърди, че „службите и специализираните структури на МВР са заети и впрегнати от олигарси срещу техните политически опоненти“, без да представи и мъничко доказателство, без да инициира законова процедура за разследване, без да използва конституционните  механизми за контрол, това е не просто опасна популистка реторика в негов стил, а безочлив опит за дискредитация на институциите. По-лошо, той определя това като „груба злоупотреба с власт“ и заплашително добавя: „За нея ще се търси отговорност.“

Кой ще търси отговорност?

Той ли? В качеството си на военен диктатор?  Някой извън правната система? Масонската ложа от Пловдив? Някой на площада? Някой, който ще дойде да ни „освобождава“ и ще чака Радев да го посрещне на Орлов мост заедно с напета шопкиня в носия, носеща ритуален хляб с руския герб и сол?

Тази реторика е изключително нагъл опит за суспендиране на нормалния правен ред в полза на извънконституционни форми на „правосъдие“.

Президентът, разбира се, няма конституционни правомощия да командва служители на МВР, няма правомощия да обещава „отговорност“ извън установените правни процедури. Мирише пак на вдигнат юмрук и опит за узурпиране на власт.

А ла „Петър Ангелов“ е и заплахата: 

„Ще изляза от Президентството със свой политически проект, когато най-малко го очаквате.“

В контекста на всичко това – призивът към служители да не се подчиняват, обещанията за „търсене на отговорност“, намесата в работата на МВР – думите му вече звучат не като обикновено политическо обещание, а като отчетлива заплаха за институционална дестабилизация.

„Когато най-малко го очаквате“? Как да го преведем от руски в условията на хибридна война? Дали не се подготвя изненадващ удар срещу конституционния ред?

Демагогията в стил „цигански барон“

 е особено натрапчива в коментарите му за бюджета, с които опитва да яхне вълната на справедливото недоволство.

Радев с наслаждение го нарича „бюджет на измамата“ и „на отложената измама“, въпреки щедрите дарове за МВР, които се опитва да приласкае. Твърди, че „докато те са в ръцете на олигарсите, парите няма да се харчат в техен интерес“. Но президентът не си и помисля да представи конкретна цифра, нито анализ, нито конструктивно предложение, въпреки внушителния си апарат.

Той демонстративно използва заплашителна реторика и обобщения. Манипулативна е и уловката с „етническото разделение“.

Радев каза така: „Олигарсите правят опити за етническо разделение. България обаче е на всички българи.“

Но той самият опитва да създава разделение с класическа популистка тактика за узурпиране на моралния авторитет и представяне на себе си като единствен защитник на народа срещу неназована „мафия“. 

Корадо Катани в путинистки вариант

Иронията достига своя връх, когато Радев казва: „Напомням, че когато протестираме, трябва да спазваме закона.“ Как призоваваш за спазване на закона, след като току-що си призовал служители на МВР да не се подчиняват на своето ръководство? Как въобще може да говориш за закон, докато заобикаляш всички правни процедури с обвинения и заплахи?

Изявлението на президент Радев е наистина опасен в тези времена опит за създаване на паралелна власт, за подкопаване на институциите и за създаване на условия, при които конституционният ред може да бъде суспендиран в името на „народната воля“. И заплашен с нов Народен съд. По Волгиновски. По путински...

А условният Петър Ангелов се смее гръмко и безочливо. Можете да сте сигурни, че няма да сервира сирене с червен пипер, а циничното си меню...