Единствената поука от историята е, че никой не иска да се поучи от нея. Нищо чудно: историята не е наука, а набор от политически обусловени тълкувания на минали събития – да не говорим, че някои от тях дори не са се случвали.
Историята не умее да извежда общи принципи от повтарящите се събития и процеси и не желае да използва понятията и логическия апарат на истинските науки – за разлика от физиката, която не се срамува да използва постиженията на математиката. Историята и математиката не са сестри, а два противоположни полюса на човешкото знание.
Дали пък да не дадем някакъв шанс на историците, като им предложим един мощен инструмент от репертоара на самата математика? И да видим как той ще помогне да получим отговор на един непосилен за историците въпрос.
Съществуват ли вечни конфликти и обречени общества?
Или в малко по-опростен вид: има ли държави, които периодично повтарят своите провали; нации, в които е невъзможно свободното развитие на личността и обществото?
В началото на третото хилядолетие разполагаме с достатъчно примери, ала един от тях е особено показателен – циклично повтарящите се процеси и провали в развитието на хибрида МРСР (Московски улус на Кримското ханство – Руска империя – СССР – Руска федерация). Общото за всички тези държавни и псевдодържавни образувания е устойчивата до неизменност структура на отношението власт-общество.
Проблемът на евро-азиатците
В началото неспособните да изградят държава мужици поканили трима варяжки (викингски) вождове да ги управляват, като по този начин сами пъхнали шията си в жестокия хомот. После дошли монголските наследници на Чингиз хан и властта преминала за векове в техните ръце. Всяка година московските князе и царе лазели в нозете на изпратените от поредния хан бирници, усвоявайки урока по унижение и раболепие, който по-късно щели на свой ред да преподават на своите поданици.
Постепенно се изградил траен модел: властник-поданици или, ако щете, деспот и тиранин – покорен, безволев народ. Народ, който бил толкова изостанал в развитието си, че най-светлите му умове – докосналите се до европейката култура и ценности философи, поети и писатели – се срамували от него. Мужиците им отвръщали с люта ненавист. Десетина или няколко десетки европейски мислещи творци и безброй неуки крепостни, страдащи от двойния гнет на тиранина-цар и получилите власт от него по-второстепенни господари – помешчиците.
Мужиците и имперското мислене
Тъй като ничия психика не може да търпи постоянни издевателства, без да се увреди, се оформил уникалният мирогледен тип на руския мужик. Мужикът знаел, че животът му и той самият нямат никаква ценност, и търсел някаква опора. Първоначално я намирал единствено в пиенето, а с идването на Петър Първи към пиенето се прибавили безумната любов и преданост към батюшката цар.
Нечовешкият лозунг от Втората световна война „За Родину, за Сталина!“ не се появил на празно място. Засят в плодородната почва на масовата манипулация, той кънти и днес, макар и в малко по-друг вид: „Крим е наш!“, „Без Путин няма Русия!“, „Всички се боят от нас!“
Жалки роби, все още живеещи в XVIII век! Руските писатели и философи не са дали на света и една оригинална мисъл за свободата, за личността, за човешките добродетели. И как да я дадат, когато и те са пленници на руското имперско мислене, чиито корени са във вековните унижения? Цялата им мисловна и творческа енергия е посветена на борбата с безпросветното живуркане, физическо и морално, на така наречения от тях самите совок – съветския човек. Совок е спрелият по пътя към своето очовечаване физически човек, които не е успял да се социализира и приобщи към ценностите на цивилизацията, а е изкристализирал и завинаги застинал в развитието си.
Но стига вече разходки във владенията на тази робиня на политиката – Историята.
На сцената излиза Математиката
За да не ви стряскам с уравнения, ще преразкажа една математическа идея, която е позволила да се разработи знаменитата Теория на хаоса, а сетне ще преведа на същия език изложените дотук исторически сведения.
Теорията на хаоса позволява да се изследва развитието на сложни нелинейни системи. Такава нелинейна система е човешкото общество. То има някакъв брой степени на свобода, които определят кривите на неговото развитие в зависимост от началните условия. Когато тези степени са много малко (както е в руското общество), се появява атрактор – област от историческото пространство, към която системата неотклонно се стреми. Атракторът наподобява знаменитата космическа черна дупка, която засмуква околната материя, без нищо да може да й се измъкне.
Вкарването на трайния модел на хибрида МРСР в този математически апарат показва, че последната фаза от това своеобразно историческо влечуго ще завърши като предишните – с разпад.
Огромното туловище на влечугото вече не се подчинява на командите на Кремъл, а агресията, която е удължавала живота на предишните три фази, е изчерпала възможностите си, защото докато в МРСР и властниците, и поданиците са стояли на едно място, човечеството е отишло далеч напред.
Честно казано, съдбата на хибрида МРСР не би ме вълнувала особено, ако не беше една напълно реална опасност.
Възможно ли е РФ да завлече и нас на бунището на историята?
В момента навсякъде у нас действат руски агенти. Имаме президент, който навремето се е клел във вярност не толкова на НРБ, колкото на СССР. Имаме партии, които от десетилетия са филиали на КПСС. Имаме стотици, ако не и хиляди продажници, които със зъби и нокти се стремят да откъснат България от Европа, за да могат да я вкарат в Евразия.
Защо ли? За да могат до последното издихание на нашата държава да смучат кръвта й така, както са я смукали 45 + 31 години.
Докато не променим много неща в законодателството си и не вкараме поне най-високопоставените предатели в затвора, опасността България да загине заедно с Руската федерация ще бъде реална и огромна.