Борбата срещу Климатичните промени е подобна на борбата срещу Човека и неговата природа
Д-р Любомир Канов
Зелените Господари на Климата (и на Ефира, тоест медиите, в европейски мащаб със сигурност!) бързат. Спешно им е да приемат бюджет за Борба с Климата и за “климатично неутрален баланс” на енергетиката на Европа с хоризонт 2050. Вярно е, че няма да съм жив тогава, но арогантността и прибързаната им “борба” ме кара да настръхвам, защото помня и припознавам почерка на подобните борби за световно щастие. Наричаха я Комунизъм. И сега може да я нарекат така. Борбата срещу “Климатът” е вариант на всеобщата борба на пролетариата срещу враговете и експлоататорите и за всеобщото равенство и щастие на човечеството. Започва от няколко свръхагресивни агитатори, идват ми на ум Ленин и Троцки, като за начало, и продължава с легион от кресливи последовтели, с хистероидна характерова структура, понякога деца, напомнящи за Детският Кръстоносен Поход. Естествено, в краен резултат, нещата ще се вземат в ръце от
криминални и решителни престъпници,
както е било винаги. Защо ме тревожи тази прибързаност? Борбата срещу Климатичните промени е подобна на борбата срещу Човека и неговата природа, подхваната от ранните доктринери на марксизма и утопичните учения, които се движеха през историята, причинявайки нечувани жестокости под покривалото на грижа за човешкото добруване. Така е и тук, в тази инициатива на новият Интернационал на Глобалните климатични неомарксисти. Да спасим Климата! - казват те. С отчуждаване на една четвърт от човешкият труд и производство в развития свят и специфично в Европа през данъци и регулации. Не става дума конкретно за очистване на нашата българска природа от незаконните сметища, за криминалното изсичане на вековни дъбове и букови гори, за димящи цигански кюмбета и автомобилни гуми, за затлачени с отрови реки или за унищожена природа от дребни криминални шмекери, защитавани от корумпирани местни милиционери и негодна система за правораздаване. Не! Става дума за
величава борба срещу слънцегреенето
и срещу вулканизма, срещу въглеродният диоксид (който е храната на растенията), в най-добрите традиции на социалистическите утопии за това, че ние сме борци срещу Природата. Борци срещу природата на планетата, срещу природата на Човека и дори на Космоса. Ще обърнем река Ангара от Сибир в посока Средна Азия и ще напълним Аралско море, което пресушихме, за да напояваме памучните текезесета в Туркестан или в Таджикистан. Ние го можем това! Ще запушим озоновата дупка в пространството, като забраним фреона в хладилниците! Отлично, браво! Но, дори само една десета от кравите в Индия да отделят неизбежният при храносмилането си метан, парниковите въглеродни беди и техният въглероден отпечатък върху планетарния климат, ще бъде по-значителен от този на цяла Швейцария. Не че и там няма крави, но в Индия те са даже свещени, не можеш да елиминираш ефекта на тяхното изпърдяване с политически коректни квоти или да ги обложиш с въглероден данък. Ще ги обидиш дълбоко. Ще разпалиш религиозна и културна война. Да не говорим за това, че много хора зависят за отоплението си от субстанция, която в нашият простонароден език, се нарича гюбре. Сушено и складирано. Много въглерод, много голяма заплаха за затоплянето на планетата Земя.
За да сме наясно, поне в България, за това кое е наистина важно за нас, трябва да сме способни да разделим фалшивия алармизъм на глобалистите, които се стремят през нагнетяване на страховете за климата, затоплянето и респективно установяване на контрол върху енергетиката на човечеството в свой интерес (а впоследствие и върху него чрез идеологията на нови всеобщи утопии) и
онова, което е важно за нас българите
Нищо, че сме малък народ, лесно се плашим, чакаме “да ни кажат” какво да правим, онези “шефовете” отгоре. За нас е наистина най-важно да изчистим своята страна от мръсотията, която е навсякъде. От нечистата, замърсена, похабена вода на реките ни, от прашният и вреден индустриален въздух, завещан от комунизма, от разрухата, от боклуците и сметищата навсякъде в планините и край пътищата, от разградените бетонни уроди на бившите заводи, от криминалната безстопанственост на горските и водни стопанства, от дерибейството на безконтролната власт в най-хубавите кътчета на страната ни. А за това дали планетата ни ще се затопли с 0.1 С е отговорно Слънцето в много по-голяма степен, отколкото хората. Човечеството е преживявало такива периоди в миналото многократно и ако беше настъпило глобално застудяване, щеше да бъде много по-зле. Така че, нека
да запазим яснота на разсъдъка си
и здрав смисъл във времена на масова климатична хистерия и да се стремим да изчистим България за нас и за поколенията. Това е единствената истинска екологична идея. Другото е дегизиран глобалистки комунизъм.
Фактор
Зелените Господари на Климата (и на Ефира, тоест медиите, в европейски мащаб със сигурност!) бързат. Спешно им е да приемат бюджет за Борба с Климата и за “климатично неутрален баланс” на енергетиката на Европа с хоризонт 2050. Вярно е, че няма да съм жив тогава, но арогантността и прибързаната им “борба” ме кара да настръхвам, защото помня и припознавам почерка на подобните борби за световно щастие. Наричаха я Комунизъм. И сега може да я нарекат така. Борбата срещу “Климатът” е вариант на всеобщата борба на пролетариата срещу враговете и експлоататорите и за всеобщото равенство и щастие на човечеството. Започва от няколко свръхагресивни агитатори, идват ми на ум Ленин и Троцки, като за начало, и продължава с легион от кресливи последовтели, с хистероидна характерова структура, понякога деца, напомнящи за Детският Кръстоносен Поход. Естествено, в краен резултат, нещата ще се вземат в ръце от
криминални и решителни престъпници,
както е било винаги. Защо ме тревожи тази прибързаност? Борбата срещу Климатичните промени е подобна на борбата срещу Човека и неговата природа, подхваната от ранните доктринери на марксизма и утопичните учения, които се движеха през историята, причинявайки нечувани жестокости под покривалото на грижа за човешкото добруване. Така е и тук, в тази инициатива на новият Интернационал на Глобалните климатични неомарксисти. Да спасим Климата! - казват те. С отчуждаване на една четвърт от човешкият труд и производство в развития свят и специфично в Европа през данъци и регулации. Не става дума конкретно за очистване на нашата българска природа от незаконните сметища, за криминалното изсичане на вековни дъбове и букови гори, за димящи цигански кюмбета и автомобилни гуми, за затлачени с отрови реки или за унищожена природа от дребни криминални шмекери, защитавани от корумпирани местни милиционери и негодна система за правораздаване. Не! Става дума за
величава борба срещу слънцегреенето
и срещу вулканизма, срещу въглеродният диоксид (който е храната на растенията), в най-добрите традиции на социалистическите утопии за това, че ние сме борци срещу Природата. Борци срещу природата на планетата, срещу природата на Човека и дори на Космоса. Ще обърнем река Ангара от Сибир в посока Средна Азия и ще напълним Аралско море, което пресушихме, за да напояваме памучните текезесета в Туркестан или в Таджикистан. Ние го можем това! Ще запушим озоновата дупка в пространството, като забраним фреона в хладилниците! Отлично, браво! Но, дори само една десета от кравите в Индия да отделят неизбежният при храносмилането си метан, парниковите въглеродни беди и техният въглероден отпечатък върху планетарния климат, ще бъде по-значителен от този на цяла Швейцария. Не че и там няма крави, но в Индия те са даже свещени, не можеш да елиминираш ефекта на тяхното изпърдяване с политически коректни квоти или да ги обложиш с въглероден данък. Ще ги обидиш дълбоко. Ще разпалиш религиозна и културна война. Да не говорим за това, че много хора зависят за отоплението си от субстанция, която в нашият простонароден език, се нарича гюбре. Сушено и складирано. Много въглерод, много голяма заплаха за затоплянето на планетата Земя.
За да сме наясно, поне в България, за това кое е наистина важно за нас, трябва да сме способни да разделим фалшивия алармизъм на глобалистите, които се стремят през нагнетяване на страховете за климата, затоплянето и респективно установяване на контрол върху енергетиката на човечеството в свой интерес (а впоследствие и върху него чрез идеологията на нови всеобщи утопии) и
онова, което е важно за нас българите
Нищо, че сме малък народ, лесно се плашим, чакаме “да ни кажат” какво да правим, онези “шефовете” отгоре. За нас е наистина най-важно да изчистим своята страна от мръсотията, която е навсякъде. От нечистата, замърсена, похабена вода на реките ни, от прашният и вреден индустриален въздух, завещан от комунизма, от разрухата, от боклуците и сметищата навсякъде в планините и край пътищата, от разградените бетонни уроди на бившите заводи, от криминалната безстопанственост на горските и водни стопанства, от дерибейството на безконтролната власт в най-хубавите кътчета на страната ни. А за това дали планетата ни ще се затопли с 0.1 С е отговорно Слънцето в много по-голяма степен, отколкото хората. Човечеството е преживявало такива периоди в миналото многократно и ако беше настъпило глобално застудяване, щеше да бъде много по-зле. Така че, нека
да запазим яснота на разсъдъка си
и здрав смисъл във времена на масова климатична хистерия и да се стремим да изчистим България за нас и за поколенията. Това е единствената истинска екологична идея. Другото е дегизиран глобалистки комунизъм.
Още от Лачени цървули
Американското отстъпление: ще се простреля ли България в крака?
Въпросът сега е дали страната ни ще бъде сред държавите, които ще участват във формирането на новата европейска система за сигурност, или отново ще изпадне в периферията на процесите и ще бъде принудена да се адаптира към решения, взети без нейно участие
Кремъл ли нареди на Радев да стане като Орбан? Да, категорично!
Прогнозата за управлението на „Прогресивна България“ може да се резюмира съвсем накратко така: накрая на мандата им ще имаме руски телевизор и празен хладилник!
Радев встъпи в обувките на Орбан – за нас остават жълтите павета
Позицията на българския премиер ще доведе само до изолацията на страната ни в НАТО и ЕС, до много вероятно блокиране на бъдещи европейски средства и до това да не можем да разчитаме на международна солидарност в трудни за България моменти