Андрей Пионтковски, Каспаров Ру
Политическата позиция на западните страни, изразена в изявленията на западните лидери на срещите на Г-7 на 12 октомври и 12 декември, е безупречна. Но нещо все още пречи на възрастния, нерешителен човек в Овалния кабинет да реализира тази достойна позиция като достави оръжие на героична Украйна, оръжие на Победата.
Един решителен украински генерал стои на 84 километра от Мелитопол и е готов да поеме към него, за да превземе един ключов град в руската отбранителна система и да сложи край на агонията на Путин, колебанието на Байдън и геноцида над украинския народ. Но за това му трябват 300 танка, 700 бронетранспортьора и 500 гаубици.
Онзи ден генералният секретар на НАТО Столтенберг правилно каза: „Цената, която плащаме, е в пари. Докато цената, която плащат украинците, е в кръв. Ако Путин успее, всички ще платим много по-висока цена".
Днес в Белия дом и в Капитолия президентът на борещата се до последна капка кръв Украйна ще призове
Запада да изпълни дълга си на съюзник
Мина доста време, но вече можем да оценим колко убедителен беше президентът Зеленски във Вашингтон на 21 декември, не по-малко категорична бе и украинската журналистка Олга Кошеленко, която зададе последния и най-важен въпрос на Байдън по време на съвместната пресконференция на двамата президенти:
"Когато започна пълномащабното нахлуване, американски служители казаха, че Украйна никога няма да получи системи Patriot, защото, както заявихте, това може да доведе до опасна ескалация. И точно сега днес вие ги доставяте. Но Украйна се нуждае от въоръжение с по-мощен потенциал, включително ракети с голям обсег - ATACMS.
Може да изглеждам наивна, но възможно ли е този процес да бъде съкратен и да се осигурят на Украйна необходимите оръжия за незабавно и необратимо освобождение на всичките й територии? Благодаря ви".
От гледна точка на политическия ефект бих сравнил този въпрос със знаменития въпрос на Татяна Малкина на първата и последна пресконференция на ГКЧП на 19 август 1991 г.: „Кажете ми, моля, разбирате ли, че тази нощ е бил извършен държавен преврат? Въпросът на Малкина е удар по ГКЧП и не само по нея, разбира се, защото по това време ГКЧП вече е вътрешно пречупена. Същото се случва и след въпроса на Олга Кошеленко. И за това съдя по извинителния и неясен тон на отговора на Байдън, самият той вече обременен от веригите на самоограниченията по отношение на военната помощ за Украйна, които „непобедителите“, водени от неговия съветник по националната сигурност, му налагаха:
"Отговорът е да. Но има цял съюз, с който е изключително важно да продължим да подкрепяме Украйна. И идеята да бъдат дадени на Украйна военни средства, които са фундаментално различни от това, което вече сме предоставили, може да предизвика разделение в НАТО... Така или иначе, имам още какво да кажа, но вероятно вече съм го казвал твърде много пъти."
Какво бе казано на 2 януари:
„Рязко нарасналото значение на Украйна като субект, осъзнаването от страна на Запада на
историческата мисия, която Украйна изпълнява,
борейки се днес сама за сигурността на целия проспериращ Запад, сринаха позициите на „непобедителите“ в администрацията на САЩ. Както правилно отбеляза президентът Зеленски, говорейки във Върховната Рада след посещението си във Вашингтон, „Украйна се превърна в един от лидерите на Свободния свят. Ние помогнахме на Запада да намери себе си и да почувства своето превъзходство. Там вече никой не се страхува от Русия. "
И накрая, на 4, 5, 6, 7 януари от Вашингтон и европейските столици се изсипа каскада от коледни депеши, изявления, решения и изтичане на информация за предстоящи доставки на модерни нападателни оръжия за Украйна. И не просто настъпателни, а специално предназначени за такава стратегическа настъпателна операция, за която много ясно намекна човекът, стоящ (все още) на 84 километра от Мелитопол.
Цялата тази огромна информация ще бъде систематизирана на срещата на 55-те страни съюзници на Украйна на ниво министри на отбраната, насрочена за 20 януари. Съюзниците ще се договорят и сигурно ще осигурят материални ресурси за Плана за принуждаване на престъпния режим на Путин за постигане на мир при станалите вече известни 4-ри условия (от мирния план на Зеленски), заложени в две съвместни изявления на Г7/Г8 относно Украйна:
- Безусловна победа на Украйна, пълно възстановяване на нейната териториална цялост;
- Гаранции за сигурността на Украйна в следвоенния период;
- Налагане на репарации на агресора;
- Привличане към съдебна отговорност на руските военнопрестъпници, включително и Путин.
В неизбежното изпълнение на този План за принуда ни убеждават и някои индикатори от последните дни - като решенията на страните в НАТО да разширят рязко производството на оръжия и презрително-хладната реакция на целия Запад към помиярското рождественско „примирие“ на Путин. Преди няколко седмици лидери щяха дълго да му се обаждат и да му се мазнят по този повод. А днес реакцията на Киев, Вашингтон, Лондон, Брюксел и дори Париж е идентична:
иди на ...
Той е нефелен и вече ненужен.* Максималната продължителност на живота на това мизерно "православно" смръчкуло може лесно да бъде изчислена. Единственият военно-политически ресурс, който му е останал, са труповете на мобиците. При колко сто хиляди (милиона) мобици Русия ще престане прилежно да му ги доставя? Той самият не знае. Надявам се да е само няколко месеца. Накрая обаче модерните оръжейни системи, които се доставят на Украйна, ще позволят на украинците
да смилат по-бързо биомасата на Путин,
отколкото руските военни комисари могат да доставят.
Безусловната капитулация на Джудохерията на Путин трябва да се случи преди 31 май 2023 година. На 31 май 1223 г. Рус претърпява тежко поражение в битката при Калка. Тогава съществуването на монголо-ордско-московското иго се проточва под различни форми цели 800 години. То няма право да пълзи в следващото столетие.
*"Он взвешен и найден очень легким" е перефраза на думите на старозаветния пророк Даниил „Бог определи докога да бъде царството ти и неговия край."
Превод: Faktor.bg