Съжалявам за остротата на това заглавие, но не бих могъл да го променя. Това, което си позволи българския президент в безпрецедентното усилие да запази своята еднолична власт за сметка на хаоса и безпътицата в страната ни – и за
да обслужи интересите на чужда държава,
отхвърлена от целия цивилизован свят като агресор, не може да бъде обозначено по друг начин.
Наложително е да видим параметрите на това оливане, защото освен всичко друго става дума и за фрапантно
нарушение на Конституцията
Съгласно член 92 от нея президентът „олицетворява единството на нацията“. Румен Радев не олицетворява това единство. Заемайки позиции, които рязко противоречат на ангажиментите на страната ни като член на ЕС и НАТО, а също и на нейните интереси, той застава срещу основни геополитически приоритети, споделяни от мнозинството български граждани, и в полза на чужди държавни интереси – и по-точно тези на Русия.
Член 99 от Конституцията определя как и на кого се връчва мандат за съставяне на правителство. В нито една от алинеите на този член не се съдържа презумпцията, че президентът може да поиска определеният за премиер да не изпълни своя мандат – както това беше поискано от академик Денков, при това с презумпцията, че този мандат е предварително дискредитиран. Това е пряка намеса на президента в работата на Народното събрание, което единствено има право на преценка дали един мандат може да бъде утвърден чрез гласуване или не. Съгласно чл. 84 ал. 6 Народното събрание „избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет“ – по отношение на тази процедура президентът просто няма думата. И не случайно, тъй като обратното би означавало нарушаване на независимостта на трите власти – а тази независимост е един от основните фундаменти, върху които се гради общественият договор, наричан Конституция.
Съгласно чл. 103, ал.1 от Конституцията президентът не носи отговорност за действията си, но с две изключения:
„с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията“
Съжалявам, че трябва да го кажа, но в случая са налице и двете. Отношението на Радев към войната в Украйна изцяло противоречи на поетите от България ангажименти към ЕС и НАТО и де факто работи в полза на Русия, официално определила страната ни като „вражеска държава“. Това не може да бъде определено по друг начин освен като държавна измяна, и то в един критичен за цялото човечество момент.
Пряката намеса в политическия живот срещу определени политически сили, парламентарно представени по силата на вота на своите избиратели, е фрапантно нарушение на Конституцията. Не само това обаче. Думите, с които Радев прекрачва тази граница, са наистина безпрецедентни, например казаното за изтеклите записи от заседанието на Управителния съвет на ПП: „Тези записи пометоха миловидната евроатлантическа фасада и разкриха озъбеното лице на една пълзяща диктатура и фанатизъм – като заявка на тежки закононарушения и чистки подписани с кръв, за погром на институциите и държавна измяна“. Или: „Това е позор, който се изля върху лицето на страната. За една нощ се пометоха едногодишни усилия и осезаеми постижения. Сега ще трябва време и много усилия да върнем страната устойчиво в нейния европейски курс.“
Не само това – на срещата в Молдова президентът направи и заявка да интернационализира целенасочено раздухания скандал, чиято пряка цел е ясна:
да не бъде гласувано редовно правителство
Тази цел, обслужваща впрочем руските интереси у нас, напълно съвпада и с неговия личен интерес, свързан със същата мисия – тъй като ако не бъде гласувано правителство, което със сигурност ще се случи, ако вторият мандат бъде торпилиран, ще продължи неговото еднолично управление чрез служебни правителства, продължаващо вече повече от две години. Точно това управление между впрочем му даде възможност да смени шефовете на всички тайни служби с удобни за него фигури, които от своя страна свършиха нещо съвършено недопустимо: публично и от трибуната на НС отправиха обвинения към министри в български правителства, които според тях не работели в интерес на държавата.
Във всяка цивилизована страна подобно изказване на шеф на специална служба би било последвано от неговата оставка. Тук няма такова нещо – което показва колко
далеч сме от нормалното разбиране за ролята на спецслужбите,
което изисква тяхната безусловна деполитизация, и колко непреклонно следваме своя балкански манталитет. Нищо ново под слънцето – няма как да не си спомним за ген. Бригадир Аспарухов и неговата измислена Македонска афера, използвана за свалянето на правителството на Филип Димитров. Или – ако става дума за оливането на Радев, няма как да не си припомним за Боянските ливади на Желю Желев, за това как Ахмед Доган излезе от неговия кабинет и започна да раздава „депесарски шутове“, за отглежданите от президентството сини мравки и за тайните срещи на негови съветници с дипломати от руското посолство, пряко заинтересовани първото демократично избрано правителство в България да бъде свалено – и заменено с друго едно, което мнозина с основание наричаха „правителство на мафията“.
Има една съществена разлика обаче. Ако тогава, благодарение на намесата на президента в политиката, България само се мафиотизира и новоизпечените мафиоти подготвиха бъдещия банков грабеж, като регистрираха цял рояк банки, използвани като пощенски кутии, сега
България пред очите ни се фашизира
Последните събития в НС са ярко свидетелство за това. Забележете, че в декларацията на „Възраждане“ се срещат пасажи, които казват буквално същото, което каза и президентът Радев в Молдова, например: „Госпожо и господа вие нямате морална право да бъдете тук в зала. Вашите съгласувания са срамна страница в българската история и скоро ще видите персонални последици от това предателство.“ Но те са допълнени с конкретни намерения за действие – например да бъде щурмувано Народното събрание при гласуването на редовно правителство – така, както привържениците на Тръмп щурмуваха Капитолия. И с постове на Константин Константинов, например: „ние ще направим така, че България ще унищожи националните предатели. До крак!“
Трябва да констатирам, че тези намерения съвсем не са безобидни. Те – нека напомня – включват и възобновяване на някогашните комунистически концлагери. И също – че
характерен прийом за националните предатели е да обвиняват другите в национално предателство
Партия като „Възраждане“, с натежали от копейки джобове, просто не би трябвало да присъства в политическия пейзаж на една нормална демократична държава. Би трябвало да бъде забранена – и това е може би по-насъщна задача от евентуалния импийчмънт на олелия се президент.