Политици обикновено се опитват да ползват СЕМ за боксова круша и за оправдаване на нечии грешки

Депутатите отказват законодателни действия политици да не бъдат водещи и собственици на радиа и телевизии, коментира пред Faktor.bg председателят на СЕМ

Интервю на Васил Василев

- Доц. Лозанов, колко нарушения е констатирал Съветът за електронни медии при предаването на Петър Волгин „Деконструкция”, което бе свалено вчера от БНР?

- Решението за свалянето на предаването „Деконструкция” е взето от ръководството на БНР. Аз нямам право да се бъркам в мотивите на ръководството, тъй като това не ми влиза в правомощията и задълженията, както при БНР, така и при всяка една медия. В Съвета за електронни медии сме разглеждали много пъти случая с Петър Волгин и сме писали доклади, в които сме констатирали неведнъж, че има нарушение на закона. Констатирали сме едно единствено нарушение, което обаче е непрестанно – липсата на различни гледни точки, което важи за всяко едно предаване в обществените медии. Водил съм разговори с Петър Волгин, стигали сме до разправии, дори и в неговото собствено предаване. Никой не възразява той да има собствено мнение. Въпросът е, че когато имаш предаване в Българското национално радио или в друга обществена медия, освен собствената гледна точка, трябва да допускаш и алтернативни мнения по темите, които разглеждаш.

- От колко време насам журналистът е работил извън Закона за радиото и телевизията и как ще коментирате констатацията му, че е махнат по политическа поръчка?

- Нормата за плурализма е описана абсолютно точно в Закона за радиото и телевизията. Нашите констатации от СЕМ са от години в това отношение. Много е смешно да се говори за някакви политически поръчки срещу г-н Волгин. Това са пълни глупости. Толкова години всички сме се опитвали да проявяваме някаква либерална толерантност към предаването му. Управителният съвет на БНР търсеше какви ли не начини да запази предаването на Петър Волгин, независимо от това, че нарушаваше закона. За да се получи някакъв баланс в мненията, беше поставено предаването „Конструкция” в ефира на държавното радио и като две части с „Деконструкция” да бъде постигнат плурализъм. През последната година именно заради това въпросът в СЕМ не се е повдигал, но, доколкото знам, водещият на „Конструкция” се е отказал от предаването и нещата отново са същите. Лошото е, че когато на Волгин му се постави този въпрос, той започва да води политически разговор и да говори как му пречим да критикува НАТО. Въпросът не е в това, той може да критикува когото и каквото си иска. Тук важното е, че работиш в обществена медия и когато изказваш собствени позиции, си задължен да дадеш думата и на другата страна. В частната медия този проблем го няма. Давам ви пример. Чули сте или сте прочели какво е казал Волгин и търсите моята гледна точка. При Петър Волгин този период изчезна. Цяло чудо е за мен, че това предаване остана толкова дълго време в противоречие със закона. Той на практика не е уволнен от БНР, тъй като продължава да е водещ на „12+3”, но в предаването има баланс на гледните точки, тъй като освен него има и други колеги, които застават зад микрофона.

- Как си обяснявате нежеланието на Волгин да дава думата и на опоненти?

- Петър Волгин в това отношение е абсолютно безподобен случай. Толкова категорично никой не е правил подобни демонстрации на липса на плурализъм. Имало е отделни теми, по които СЕМ е писал писма, но никога не сме имали толкова драстичен отказ да се изразяват други гледни точки. Петър Волгин очевидно е решил по този начин да изразява мнението си, но това е кражба на обществен ресурс. Обществената медия не може да се употребява по този начин.

- Основателни ли са протестите срещу решението на БНР в защита на Волгин?

- Аз мисля, че колегите в радиото имат повече основание да протестират срещу привилегията, която Петър Волгин си е извоювал, тъй като никой друг не си го позволява. Това става несправедливо спрямо останалите журналисти в БНР. Всеки колега от медията сигурно има своето мнение по конкретни въпроси, но не го налага на слушателите си. Аз помня по-ранните периоди на Петър Волгин, когато той беше журналист с професионални качества и съм очаквал някак си това негово лице да се събуди, но напоследък не му се случва.

- До къде стигна казусът с телевизия „Алфа” и конкретно с телефоните на депутатите, които бяха публикувани в ефира си?

- Проблемът с враждебната реч е една от сериозните теми, над които работим. Не става въпрос само за телевизия Алфа, а като цяло. При медията на „Атака” и пускането на телефонните номера на депутати, които имат занижен праг на неприкосновеност в ефир, е спорно дали е нарушен законът. Има различни гледни точки и за разлика от Петър Волгин, ние ги търсим. Що се отнася до парламента, имахме проблем с пускането на радио честотата на турски език в Кърджали. Това беше измислен скандал. Като всеки такъв, отшумява и за него вече не се говори. Заради това, в парламента имаше сериозни атаки срещу СЕМ, която обикновено се опитва да се ползва за боксова круша и за оправдаване на нечии грешки. Стигна се до там, че социалистите и националистите се опитаха да не гласуват бюджет за 2016 г. за съвета, тъй като бяха недоволни от изборните си резултати. Разбира се за това винаги сочат медиите като основни виновници, а за медиите е виновен винаги СЕМ. Подобна буря в чаша вода и измислен скандал беше и клипът на Гери Никол. Съветът за електронни медии прецени, че той не се различава кой знае с какво от останалите подобни видео клипове. Ако Агенцията за закрила на детето сметне, че Гери, която се е снимала под 18 години е подложена на някакъв риск, те трябва да вземат мерки.

- Получавали ли сте жалби срещу хибридната война от страна на Русия, която се води през телевизионния и радио ефир?

- Получаваме жалби и от двете страни – и от проруска, и от антируска. Предполагам, че сега ще започнат да идват писма в подкрепа на Петър Волгин, след като може би ще влезе в ролята на герой и на жертва. Той има една агитка, която го поддържа. Но това са само писма, които СЕМ разглежда и решава как да постъпи оттам нататък. Има много по-сериозни проблеми в медийната среда и неведнъж съм призовавал да се потърси промяна в закона във връзка със собствеността на медиите и с конфликта на интереси между политически и медийни роли. Т.е., политици да не могат да бъдат водещи или собственици на телевизии и радиа, или поне да има някакви ограничения. За съжаление, до сега не е преминато към някакви законодателни действия.