Евгений Михайлов: Да не допускаме партия на масови убийци да формира морала на децата ни

Докато не си разкажем и осъзнаем честно  миналото, нищо добро не ни чака в бъдеще, предупреждава режисьорът 

Евгений Михайлов е кинорежисьор, автор на филмите „Дом за нежни души, „Смъртта може да почака”, Сезонът на канарчетата”. Заснетата от него скандална касета, в която Петър Младенов призовава да дойдат танковете, предизвика свалянето му като президент през лятото на 1990 г. 

Михайлов е депутат от ОДС в 37-то НС, зам. -председател на СДС и зам.- председател на на Национално движение „Екогласност”.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Михайлов, има ли българското общество ясна оценка за комунистическия преврат на 9-ти септември 1944 г. и защо 69 г. след тази дата народът продължава да бъде разделен на комунисти и антикомунисти?

- Това е най големият грях на първите години на така наречения преход! Като че нацията ни беше покосена от „Стокхолмския синдром”.

За съжаление и до днес нашето общество не успя да осъди преврата от 9-ти септември 1944 г. и съветската окупация на България. И до днес в учебниците по история истината за този период отсъства, а паметникът на армията окупаторка се извисява в центъра на столицата ни. Привържениците на БКП-БСП се гордеят с тази дата, белязала началото на най-страшния терор и масови убийства, и партията им е водач на коалицията на бившите специални служби. Само за момент си представете, че в Германия 69 години след войната приемниците на Националсоциалистическата партия са на власт и организират честване за годишнината от идването на Хитлер на власт. Немислимо е нали? 

Но в България допуснахме лъжата, демагогията, аморалността, престъплението, кражбата да станат нормални норми на поведение и даже на подражание...

- Кои от престъпленията на българския комунизъм не трябва да бъдат забравяни и няма да девалвират от времето?

- Унищожаването на морала и вярата на няколко поколения българи. Цялостна подмяна на ценностната система. Ликвидирането на цвета на интелигенцията и нацията. Ликвидиране на българското село и предприемчивостта на хората. Изваждането на България за  почти половин век от Европа и нормалния цивилизационен път на развитие.

- Защо БКП, която наследи БСП, вече 23 години отказва да поиска прошка от народа и да признае вините си?

- Защото просто не смята, че носи вина. Напротив, гордее се със своята история. Гордее се с атентатите и избиването на десетки хиляди невинни хора. Гордее се с насаждането на сталинския азиатски болшевизъм и празнува окупирането ни от съветски войски като национален празник.Тази партия е като мафията - родена е в престъпление и се крепи на чувството на съучастие.

Непоносимо е чувството на обреченост, което ни се внушава, че поне за децата и внуците не можем да гарантираме излизане от задушаващата хватка на тази мафиотска партия-държава.

- Вие сте филмов режисьор, ако само с един кадър трябва да покажете на младите хора какво е комунизмът, какъв ще бъде той?

- Кадрите от 30-те години на 20 век с жертвите на съзнателно предизвикания глад в житницата на Европа - Украйна. Милионите съзнателно избити чрез глад и страх. В съзнанието на хората кадрите от нацистките и комунистическите лагерите трябва да съществуват абсолютно паралелно.Трябва да осъзнаем, че не трябва да допускаме за нормално масови убийци да формират морала на децата ни.

- До колко антикомунизмът трябва да присъства в идеологиите на съвременните  дясно-центристки партии, трябва ли обществото да приема тази тема като изтъркана отживелица?

- Предпазването на света от най-човеконенавистния режим, предизвикал най-много жертви в историята на човечеството е дълг на всяко нормално общество и нормална партия.

Огромна е вината на всички, които вече 23 години позволиха комунизмът и престъпленията му да се възприемат като нещо нормално, а даже и героично..

Не трябва да приемаме цинизма на тези, които избиваха българското свещеничество, взривяваха и затваряха църкви, да водят литийните шествия и да ни учат на вяра!

- 69 г. след червения преврат хората от няколко месеца отново са в предреволюционна треска, но този път бунтът е срещу синовете и внуците на тези, които взеха властта през 1944 г. и сега управляват България. Защо гражданите се оказаха в такъв абсурден капан - 87 дни протестират, какъв е шансът за промяна?

- Бунтът е срещу наглостта, измамата и демагогията на новите - стари управляващи. Бунтът е морален протест срещу налагането на аморалността и лъжата като норма, така както ни управляваха 45 години. Реставрацията на "ценностите" на социализма е плашеща и постепенно ни се пробутва като алтернатива на несъстоялата се истински демокрация.

И всеки, който подменя основния противник -  комунистическата партия и Държавна сигурност , и производните им ДПС и Атака, които заедно обслужват чужди, евроазиатски интереси, работи против излизането ни от блатото на посткомунизма.

- Основателни ли са внушенията, че протестите се „износиха” без да реализират нова ефективна политика, а управляващите ги обяздиха и комфортно се окопават във властта?

- Протестите се опитаха да ги обяздват гузните съвести на тези, които носят огромна вина за проваления преход и пропилените надежди на всички, които искрено вярваха, че бързата и почтена промяна е възможна. Но мнозинството от хората все по-ясно разбират кой кой е! За мен остана необяснимо защо след "нощта на белия автобус" всичко си продължи с рутинни разходки. Вторият преломен момент бе организирания от БСП и ДПС контрамитинг на малцинствата, услужливо обслужен от полицията. След тези две събития  тройната коалиция на Държавна сигурност нямаше право да продължи да управлява страната ни и ден повече! Но...

Управляващите просто се възползваха от яловостта на протеста, умело моделиран от администраторите в мрежата, взеха инициативата и наложиха "контра протеста", като едва ли не равностоен. След първоначалното стъписване стратезите на компартията успяха да овладеят и медийната среда и да наложат гротескните контра протести като първа новина.Те прекрасно разбират, че Фейсбук все още не е определящ за масовото съзнание в България. И че една лъжа повторена сто пъти започва да се припознава като истина! Опитват се и на принципа „разделяй и владей” (атаката срещу президента е показателна) да реанимират диктатурата на пролетариата, като водещ принцип на обществото ни. И това през 21 век!?

И учудващо много "недоорганизирали се" "демократи" са готови да изчакат развихрянето на това безумство, защото, видите ли, не били готови за избори преди май 2014?!

- Вие познавате дясното политическо пространство – какъв е комплексът, който  кара партиите в него да бъдат врагове вместо съмишленици? Обвиняват ГЕРБ, че е унищожил „Реформаторския блок”, а други сини симпатизанти се бунтуват срещу надменността и безпринципността на обявилите се за реформатори?

- Нежеланието да се признаят старите грехове и страхът от истината за миналото...

ГЕРБ го нямаше до 2009 година. Кой до тогава загуби доверието на милионите сини симпатизанти и избиратели? Кой от 52% през 1997 се бори и гордее за 2-3 % и смята за грандиозен успех прескачането на 4 % бариера?Кой позволи да няма лустрация и не отвори истински досиетата на ДС? Кой позволи цялата приватизация да обслужи червената олигархия? Кой показа, че облагите от властта са толкова изкусителни, че обикновеният човек да си каже, че и тези, и онези са маскари? Кой позволи да се ухажват водачите на БСП-БКП,  вместо партията им да бъде забранена със закон, след като Народното събрание е признало и обявило комунистическия режим за престъпен.

Кой в момента прави коалиционна конструкция от взаимоизключващи се субекти?

Може ли така нареченият Реформаторски блок да има, например, единна позиция за енергийната независимост на България. Зелените са против проучванията за шистов газ. Против са дори да знаем има ли или не газ, който може да ни гарантира независимост от Русия. ДСБ  на думи са срещу АЕЦ „Белене”, но чрез участието си в гласуването на Референдума с "Не" легитимираха 20 % бариера и сега мнозинството в Народното събрание може да рестартира проекта.

Ако този референдум през януари беше бойкотиран, темата „Белене” щеше да е приключила!

Патриотичен дълг на всички ни е да осъзнаем, че без енергийна независимост завинаги ще останем под "загрижената братска помощ" на Москва. И не трябва да се чудим защо Унгария, Чехия и Полша, с които бяхме заедно преди 23 години, сега далеч ни изпреварват...

- Има ли нов път за бунтуващия се десен избирател – различен от този на ГЕРБ, Реформаторския блок и съмнителния политически инженеринг на Безуханова, Прокопиев, Бареков и т.н.?

- Пътят е един единствен и той минава през осмисляне на реалностите, а не през теоретична "реформаторска" демагогия, партийни сметчици или измислени конструкции!

Трябва да имаме смелостта да си кажем истината в очите. И аз бих се посветил на това, заедно с много други, които носим отговорност особено пред младите хора, които искрено искат да не повторят нашите мъчителни 23 години. Много от младите също осъзнават реалностите и разбират, че трябва да се избяга от клишираното политическо говорене и поведение.

Мнозинството от хората искат промяна на досегашната система. Такава промяна не може да бъде извършена без промяна на Конституцията. Промяна на Конституцията не може да бъде извършена без Велико народно събрание. Свикване на Велико народно събрание не може да стане без гласовете на 3/4 от гласовете на народните представители в обикновено Народно събрание. Трябва и да е ясна реалността, че вдясно ГЕРБ е подкрепян от 1 милион избиратели. Но за да бъдат отстранени БСП и ДПС трябват минимум 3 милиона. На предсрочните избори трябва да победи този или тези, които са готови да сформират такова мнозинство - 3 към 1, което да се пребори с единия милион сигурни избиратели на БСП и ДПС. Избирателната активност трябва да е много висока и поне 3 милиона избиратели да са мотивирани и  готови да подкрепят тези, които са съгласни заедно до една година след изборите да подготвят проект за нова Конституция,  и се отиде на избори за Велико народно събрание. Великото народно събрание бързо да приеме новата Конституция, да се саморазпусне и сложи край на измислената от комунистите Конституция, скалъпена по време на Кръглата маса през 1990 година.

Едва след този задължителен изборен цикъл България може да тръгне по нов път. Но трябва да има почтеност и воля,  вярата и надеждата на хората да не бъде пропиляна за пореден път.

И най-важното - докато не си разкажем и осъзнаем честно миналото, нищо добро не ни чака в бъдеще!