„Атака” се оказаха опорният стълб за ДПС и Доган
Реформаторският блок за съжаление е от Франкейнщайнски тип, съши от различни части на трупове, казва бившият депутат и патриот
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Чернев, след Волен Сидеров в мръсна дума ли се превърна българският национализъм?
- Състоянието на българския национализъм не може да се окачествява еднозначно само заради действията не един провалил се негов представител. Истина е, че след проявите на Сидеров и „Атака” се създаде един негативизъм в обществото, но въпреки това се запазва един отчетливо ясен дял на националистически настроени избиратели, готови да подкрепят нова, обединена патриотична формация. Тоест въпреки щетите, които Сидеров нанесе, българският национализъм е фактор и то незаобиколим в политическия живот.
- Ясно ли е наследството на Сидеров в историята на национализма?
- Тепърва ще се види неговото наследство, а и дали изобщо оставя нещо, но на хората им стана ясно как трябва, а и как не трябва да се използва българският национализъм. Щетите, които Сидеров нанесе на национализма по-скоро пречистиха патриотите и се показа по един безспорен начин, как трябва да се прави политика чрез национализъм, но и как не трябва. Ясни са допустимите компромиси и до къде може да се пристъпва границата. От това което се случва аз виждам само положителната страна и добрия опит, който може да се ползва.
- Каква е политическата ви оценка за поведението на Сидеров и депутатите му сега?
- Изключително ниско и недостойно политическо поведение. Допусна агресия към хората на улицата и това предизвика моята реакция към него в началото на протестите. Той е в неловко положение, от което реши да излиза и да създава новина с грубиянщина, с агресивност. Политиката да поддържа кабинет с ДПС е под всякаква критика, абсолютно недопустимо от каквито и да е позиции на патриота.
- Сидеров не е глупак, защо все пак допуска такава тактика, какви зависимости го управляват?
- Безспорно, че поведението на този човек може да бъде обяснено само с някаква много тежка зависимост. Ще си позволя да припомня едно много емблематично интервю дадено само няколко дни преди Сидеров да се прояви като златното пръстче в този парламента. Интервюто бе с генерал Бриго Аспарухов, този стар мохикан на ДС и службите. На въпрос как ще се прояви Сидеров в новия парламент, генералът с доста ехидна усмивчица отговори: „Време е г-н Сидеров да поеме своите отговорности”. Така и стана. Всеки, който може да чете измежду редовете разбира, че този депутат е зависим. След като „Атака” подкрепи гласуването на кабинета на Орешарски, а в последствие и новия бюджет и заема от 1 млрд. лв. е ясно и за малоумните и за бавноразвиващите се, че Сидеров подкрепя това мнозинство и е част от сегашната тройна коалиция.
- Какво е мястото на Волен в едни нов парламент?
- Политическата логика сочи той да не припарва повече до парламента, да не види повече висок процент на избиратели, но виждаме, че Сидеров успява да запази не малка част от лично преданите му на него избиратели. Това вече не е национализъм, а нещо болно. Опасно е да виждаш, че група хора биха го подкрепили независимо какво е извършил.
- Каква магия тогава припламва между Волен и верните му последователи?
- Не знам дали е магия или някакъв друг симптом, но след всичките му безумия, един разсъждаващ националист не би следвало да гласува за него. Но тези, които тепърва ще го избират, явно застават зад него на някаква друга основа, а тя трябва да бъде обяснена вероятно от психолози, психиатри и по-сериозни специалисти.
- Защо в годините на прехода организациите на българските националисти все попадат под влиянието на ченгета, генерали, десари и олигарси?
- Доста са причините, но на първо място национализмът е ясна идеология, която има своите поддръжници и като такава става интересна за политическите хиени. Но тази тенденция на интерес на службите е заложена още от последните години на социализма, когато са се създавали плановете за преход към демокрация. Интересът на спец службите към такива формации не е само български феномен. Преди години когато имах лична среща с Хайдер, той съвсем спокойно ми обясни, че и в Австрия службите търсят контакти и колаборация с крайно десни и националистически формации. Това се случва и в Австрия, Франция, и дори Аржентина.
- Вярвате ли на твърдения, че ДПС финансира „Атака”, или по-скоро двете партии имат общи източник на финансиране?
- Едно вече е сигурно по безспорен начин, че ДПС и „Атака” са скачени съдове и че в кризисен момент за ДПС „Атака” се оказа опорният стълб за Доган. Това е ясно и доказано с политическите гласувания и координирани действия, а как точно сработват финансово помежду си е друга игра. Дали ДПС са дали милион на Сидеров е подробност , от която никой вече не се вълнува, защото е ясна генералната картинка, а тя е тясно сътрудничество с ДПС.
- Освен „Атака” българският национализъм има и други парчета, които останаха извън парламента, какво се случва с тях, имат ли шанса да се превърнат в юмрук?
- Тук почват добрите новини. Стана вече ясно, че Националният фронт за спасение на България започна едно дълго очаквано обединение. Тази формация е доста широко профилна и към себе си привлича партии със сходна идеология. ГОРД се присъедини, заедно с една по-малка, локална формация, но предстоят и нови вливания. Бъдещото патриотично ядро наистина се очертава около НФСБ, без излишен патос и лидерски изяви, там по-силен е колективният разум. Аз лично подкрепям и поддържам това обединение.
- Правителството на Орешарски стартира с много фалове, какъв е шансът му да оцелее и до кога?
- „Атака” не трябва да се пропуска като част от това управляващо мнозинство. Тя е златният пръст, без който и Станишев и Местан няма да са тези фактори. Моите оценки са малко по-песимистични от очакванията на красивите протестиращи. Мисля, че това правителство ще извиирее и ще си остане до евроизборите. Даже очаквам тази есен да бликне един ентусиазъм у така наречената опозиция, в лицето на ГЕРБ и да изсъглашенстват за мандат до май догодина. Но това е резултатът от начина на водена на протеста – с плавници и шнорхели на морето, с шествия на красиви и умни водачи на пудели и артистични изяви, това правителството няма да падне. Властта си отива, след як и корав протест, който блокира действията на държавата. Без гражданско неподчинение това няма как да се случи. Протестиращите желаят да се самосъзерцават колко са краси и и умни, а най- голямата грешка, която допуснаха е, че позволиха на полицията, която е част от правителството, което искат да свалят, да регламентира протеста. Тоест пуснаха вълците да пасат стадото. Всъщност полицията се превърна в регулатор на протеста. Тази същата полиция една вечер ги натупа яко, но в същото време се оставят да ги пасе и регулира действията им.
- Въпреки горещото лято в държавата тече и здрав политически инженеринг, какви са шансовете на новите играчи, които напират за властта?
- Една от тези формации е на журналиста Николай Бареков, но все още не е ясно как ще се очертае, с какви хора ще тръгне, но се знае, че започват с могъщ финансов и медиен гръб. Това обаче не винаги е предвестник за успех. Но тази формация тепърва трябва да се прояви и да я коментираме в конкретика. Реформаторският блок обаче вече е факт и появата му буди доста притеснения, а аз лично съм и възмутен от участието на определени партии. На първо място е присъствието на партията на Касим Дали и Корман Исмаилов. Тези хора са още по-ясен и категоричен проводник на опасната политика на Турция в България. Те директно прокарват пантюркисткия ислямизъм на Ердоган. Умът ми не го побира как сериозни хора от Реформаторския блок, претендиращи да се десни, приемат безусловно присъствието им. На второ място съм смутен от участието на Кунева. Тя е най-големият виновник за унизителното участие на България в ЕС, за позорното ни положение в съюза. Нейните подписи стоят зад национални предателства – умът ми не го побира – Кунева редом до демократите, които твърдят, че имат сериозна визия за България. В този състав по-скоро ги виждам като механичен политически сбор, желаещ да се върне във властта. От всякъде се вижда, че става дума за политическо инженерство, но от Франкейнщайнски тип, съшиват най-различни части от трупове, колкото и грозно да звучи.
Планират се и други политически проекти. Няма съмнение, че на това народно недоволство доста хора ще решат да си сготвят манджичка, но няма да им се получи. Всеки който се опита да се нарисува като изразител на протеста отново ще се подхлъзне. Вижте какво се случи с така наречените лица на недоволството от зимата – Дончо, Йоана и т.н. Отричаха партиите, искаха да ги забраняват, а когато замириса на избори лъснаха в разни партии като кандидати за депутати и то в най-маргиналните. А сега най-ужасното е, че партиите им подкрепят кабинета на Орешарски. За щастие хората вече трудно приемат някой да им бъде лице и да ги олицетворява, многознайковци се появяват, но този протест е по-спонтанен, хората помъдряха.