Оставката на това правителство е само първата стъпка от демонтирането на посткомунистическата система

Бареков е толкова компрометиран, че не виждам как може да направи уважавана политическа сила, казва изследователят на митовете в българската история

Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Цветков, днес се навършват 70 години от смъртта на монарха Борис III, но за първи път датата ще бъде отбелязана тържествено, с присъствие на гвардейската рота на Министерството на отбраната, президента, патриарха и правителството, как да разчетем този знак?

- Интересен е начинът, по който ще бъде отбелязана годишнината от смъртта му, особено случвайки се при едно комунистическо правителство. Реално личността на Борис III отдавна е оценена в историята. Това е човекът, благодарение на чийто дипломатически талант България се оказва единственият съюзник на Третия райх, който излиза от Втората световна война с териториална придобивка –  Южна Добруджа. Освен това негова е и главната заслуга за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта. Так че той си има своето място в историята. Но този неочакван интерес от страна на едно комунистическо управление, каквото имаме сега, трябва да търсим в друга посока. Тънката връзка е с неговият син Симеон Сакскобургготски, който за съжаление далеч не е на равнището на баща си. Той изцяло поддържа това комунистическо  и мафиотско правителство. Може би така се демонстрира някаква близост със Симеон, но този жест трябва да бъде разтълкуван и като един опит да бъде спечелен неговият електорат, който вече е твърде малък. Не става дума за истинските монархисти – те бяха разочаровани от Симеон, тъй като, учредявайки партия, печелейки едни избори, всъщност се отказа от монархията и възстановяването й в България. По този начин най-легитимният представител на монархията я отрече и сложи край за реабилитирането й в България. Затова в случая на прицел не са монархистите, които бяха предадени от така наречения Цар. Заиграва се с избирателите на НДСВ. Тази организация очевидно поддържа комунистите, а те пък с подобни жестове се опитват да ги спечелят на своя страна.

- Само преди  дни Симеон неочаквано излезна със специална декларация, с която обвини протестиращите и застана на страната на скандалното правителство – има ли сделка?

- Връзката е пряка, съмнение не бива да има. Жалкото е, че Борис III си има своите заслуги за България и няма нужда от такива срамни и подмолни договорки за да му се отдаде почит. Ще цитирам една мисъл на Веселин Методиев, който още по време на изборите през 2001 г., когато Симеон се включи в политиката предупреди, че „българите гласуват за един покойник”. Народът наистина гласува тогава не за Симеон Сакскобургготски, а за неговия баща, или за спомена за царя. Но след това хората бяха разочаровани. Целта на комунистите сега е да покажат, че не са изолирани и сами, а тази омразна власт има поддръжници дори в и лицето на наследника на монархията. Така търсят и някаква международна легитимация.

- Прекипяха ли в края на лятото гражданските протести, обезверени ли са хората, или през есента предстои истинската развръзка на недоволството?

- В никакъв случай не се прекипели протестите. Като участник в тях бих казал, че е учудващо, че дори и през летния  сезон  и почти празната София всяка вечер продължават да се събират една немалка група и да отстояват исканията си. Цинично е поведението на властта, че не ги забелязва. Но идва 4 септември, депутатите – тези не особено достойни хора, се връщат на работа и съм сигурен, че това ще активира гражданската енергия. Протестът ще стане пак масов. Но управниците, които демонстрират сляпо подчинение към всичко руско и съветско, са заплаха за националната сигурност. Ако не се вразумят до ноември, декември може да се стигне до ръба на гражданска война. Тогава ще започнат да пристигат сметките за ток и отопление и цялата ярост на хората ще се излее върху тях.

- В какво трябва да се изрази вразумяването на управляващите?

- Под вразумяване разбирам единствено да подадат оставката си и да насрочат дата за нови парламентарни избори. Това  е разумният изход. Сега всичките са се вкопчили във властта. Ясно е, че Волен Сидеров няма да види следващото Народно събрание. Единствено спокоен е Доган и по-точно Местан, който го замества, защото продължават с железен ред да контролират по мафиотски електората си. БСП също си дават сметка, че присъствието им в следващия парламент ще бъде доста по малобройно. Всичко това ги кара да се вкопчат още по-неистово във властта. Но ако имат някакъв елементарен политически усет, трябва да надушват, че колкото по-дълго останат в този парламент, толкова по-малко депутатите ще имат в следващия.

- Сергей Станишев се държи като истински победител в тази опасна ситуация, какъв комплекс прикрива?

- Комунистите по природа са си арогантни и надменни, но при Станишев се наблюдава и известна истерия. Демонстрира, че не забелязва и подценява протестиращите, но това му поведение е чисто медийно. Станахме свидетели на няколко истерични реакции от негова страна. Спомням се държанието му, когато обвини протестиращите, че са изпочупили стъклата на ония бял автобус, с който трябваше да изведат депутатите от блокадата пред парламента, а после се оказа, че стъклата са счупени отвътре. Орешарски, също гледа да бъде човека с каменното лице, но често изпада в ситуация на объркване. Тези хора просто си дават сметка, че ако продължават все в този дух ще се стигне наистина до блокиране на страната. Но тях най-вече ги е страх, че Брюксел може да спре кранчето. Европейският данъкоплатец не обича парите му да се харчат от някакви съмнителни мафиотски структури, каквото е и това правителство. То е на мутрите и ги обслужва. Що се отнася до самия Станишев Станишев, страхува се, че  няма кой знае какво политическо бъдеще. По-добре е да си гледа дечицата и да вземе да изучи нещо, като нормалните хора, защото е политик без  един ден трудов стаж.

- Обяснете като историк защо бедният и оскотяващ електорат на БСП и ДПС не може да проумее скандалните разкрития за олигархичните върхушки на тези партии?

- Корените на моето обяснение се крият далеч преди комунизма и аз го наричам византийско-османския модел. При него държавата притежава всичко и се опитва да контролира всичко. Този модел отрича личността и държавата играе ролята на някаква закрилница. Комунизмът засили това усещане и избирателите на БСП и ДПС чакат държавата да им даде, да им направи, да ги насочи как да живеят.

Но освен това не трябва да се забравя, че БСП не е нито българска, нито социалистическа партия. Тя е единственият случай в бившия Източен блок, вариант като нея няма дори в Русия и Румъния.  България  стана уникален случай на прехода – една структура си остана непокътната от времето на комунистическия режим до ден днешен – това е БСП. Тя беше гръбнака на комунистическия режим и този гръбнак си остана непроменен. Смениха само втората дума от своето наименование и нищо друго. И точно това обстоятелство прави посткомунизма у нас да бъде толкова отвратителен. Затова ние нямаме демокрация, нямаме преход, а само посткомунизъм – това означава комунизъм с някаква демократична фасада. И ако сега гневните граждани искат оставката на правителството на Орешарски, то мисля, че това е само първата стъпка от старта на демонтирането на посткомунистическата система.Тя е проблемът на България и ако не я премахнем, нямаме шанс да бъдем истински европейци и да имаме държава, основана на правата и свободите на личността.

- Българинът става все по-объркан от лицемерието на европейските структури, приемат като важен партньор БСП, а Станишев е и европейски лидер на левите?

- Българите разбрахме, че проблемите на ЕС са и проблеми на България. Усетихме го и с кризата в Гърция. Сега обаче ни предстои следващият урок, който трябва да разберат и партньорите ни – проблемите на България са и проблеми на ЕС. Какво се случи през последните години – в Европейския парламент припознаха една и друга, различно оцветени шайки като свои. Едните, свързани с Бойко Борисов, ги приобщи ЕНП, а другите - ПЕС. Лицемерието и простите бакалски сметки не са присъщи само за нашите географски ширини, има ги и в Брюксел, просто и левите и десните в ЕП искат да печелят повече места и влияние. Но очевидно е, че така не може да се продължава. Мисля, че в Брюксел вече преосмислят тази тактика на действие към новите членки на съюза, защото чувам, че спират някои средства за България, независимо от лобито на социалистите. Независимо от тънките политически сметки, сигурен съм, че един европейски политик никога не би направил едно нещо – не би посегнал на парите на данъкоплатците. Тоест, европейският данъкоплатец няма да се съгласи парите му да бъдат дадени на разни съмнителни мафиотски структури от България.

-  Какво е бъдещето на новия политически инженериг – зараждат се партии на Бареков, Саша Безуханова, а и Първанов и Татяна Дончева стягат ляв проект?

- Здравословно е когато Първанов и Дончева правят някакъв ляв проект, защото това ще доведе до изчистване на лявото. Всъщност при посткомунизма няма ляво и дясно. БСП има мерака да е лява партия, но е без всякакво покритие. А повечето от другите проекти са направо смешни. Бареков е толкова компрометирана личност, че не виждам как може да направи уважавана политическа сила. Същата е ситуацията и със Саша Безуханова. Във всички тези опити виждам единствено стремеж да се пилеят сините гласове и да се разбиват. Който тръгва сега да прави партия, работи обективно за задкулисието и запазване на статуквото. Този инженеринг отдавна се практикува от българското задкулисие и несъмнено най-резултатният им опит беше Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Те нанесоха такъв жесток удар по антикомунистите и демократите в България, че още не можем да се съвземем.