Руската пропаганда съвсем се побърка: досега Ердоган беше лошият, сега изведнъж стана добър
Основният спонсор и основният защитник на всички бандитски клептократски режими е Москва
Драматичните събития от последните дни не са резултат от някакъв глобален заговор. Всяко от тях има своя вътрешна динамика, което не изключва наличието на някои общи закономерности.
Нека опитаме да анализираме последователно тези събития.
Турският гамбит
Да започнем от Турция. Конфликтът между светска и ислямистка Турция продължава вече цял век, още от времената на Ататюрк. Когато след разпадането на Османската империя той създава светска държава, разбира много ясно, че опасността от ислямски реванш е огромна. Затова той възлага на армията ролята на институция, гарантираща съхранението на конституционните принципи на светската държава.
През последните 15 години Ердоган тихомълком демонтираше светските институции, всячески отслабваше ролята на армията, поставяйки там свои поддржници. Това, което се случи, беше закъснал, отчаян опит на хората в армията, верни на светския дух, да спрат този разрушителен за Турция процес.
Но от друга страна всичко, което виждаме след опита за преврат потвърждава, че Ердоган, видимо, предварително е подготвил тази огромна чистка, която провежда сега. Тя придобива вече съвършено налудничав характер. Под ударите и попаднаха десетки хиляди души, и не само военни, а практически целият съдебен корпус, професори от университетите, учители, възпитатели в детски градини. За тези планове, най-вероятно са научили военните и са се опитали да ги предотвратят. Но ислямистите много бързо изведоха предварително подготвените брадати „поддржници“, така наречения „народ“, които започнаха да линчуват младите войници.
Но междувременно руската пропаганда съвсем се побърка: през цялото време досега Ердоган беше лошият, сега изведнъж стана добър. Видимо не знаеха какво точно да говорят, но за всеки случай раздуваха ролята на Путин: обаче дали Путин организира заговора, или обратното-спаси Ердоган или и двете-не стана много ясно.
Но като цяло Кремъл ще е доволен от междинния резултат от турските събития – рязко завиване на Турция към ислямизма, към антизападен курс във външната политика. Защото с ислямизма Кремъл се бори повече на думи, а Западът е ненавиждан от Путин, обкръжението му, а и от целия, така наречен, руски елит.
ИД за Путин е Ледоразбивачът-2, инструмент за разрушаването на „ненавистния Запад“, така както Хитлер беше Ледоразбивач-1 за Сталин.
Терористичните атаки във Франция
Стана дума за ислямизъм, така че нека продължим темата с ИД и терористичните атаки във Франция. Руските войски заминаха за Сирия, както ни обясниха, защото трябва да се борим с ИД иначе тя ще дойде на границите ни.
Два месеца по-късно се оказа, че Русия вече е победила ИД, във всеки случай няма да дойдат при нас, така че можем да се изтеглим от Сирия, като оставим там само някакъв ограничен военен контингент. Сега Русия продължава тихичко да си бомбардира ИД, а те кой знае защо извършват терористични атаки, но не в Русия, а във Франция.
Реакцията на Москва обаче изцяло издава настроението и плановете на Кремъл.
Първо - нескрито злорадство, а след това започнаха воплите: „Ако си бяхте сътрудничили с Русия, нямаше да ви се случат тези терористични актове“.
По същество това са зле прикрити, а понякога и съвсем директни, заплахи към Запада. Посланието е: „Ако не свалите санкциите, ако продължите да подкрепяте Украйна и ни пречите да се разправим с нея, ИД ще продължи да ви взривява“.
Практически същото повтарят и руските „агенти“ във Франция. Саркози, купен с парцалите от Кремъл и идиотът Тръмп, когото Москва иска да направи президент на САЩ. Той пък разви на републиканската конференция същата опорна точка на Москва: "Главният враг на САЩ е Ислямска държава, а Путин се бори с ИД, затова трябва да отхвърлим всички „малки разногласия“, като, например, Украйна, която няма никакво стратегическо значение за САЩ, и да започнем заедно с Путин да се борим с Ислямска држава.
Ръководителят на предизборния щаб на Тръмп – Манафорт и водещите му съветници години са работили за Янукович и за руски олигарси.
Манафорт лично задраскал на конгреса от програмата на републиканците изреченията в подкрепа на Украйна.
Бързам да успокоя читателите: Тръм няма да стане президент, освен ако, точно преди изборите се случат някакви ужасни мегатерористични актове, с които Тръмп ще може да спекулира.
Украйна, Армения, Казахстан
Цели две, дори три години, наблюдаваме това, което става в Украйна, но в последно време виждаме рязко обостряне по цялото постсъветско пространство. И инцидентите вече не са мирни, а силови – стълкновения в Армения, в Казахстан и те не са случайни. Но не защото някой ги организира от Москва, не е нужно да се организират от Москва, те всичките работят против Москва.
Това вече е опизиця, която взема оръжие, за да воюва против съюзниците на Москва. Против същите клептократи, които Москва отгледа и покровителства из цялото постсъветско пространство. Тези събития не са случайни, защото се формира общо протестно настроение в този огромен регион.
Ние понякога забравяме, че минаха 25 години от времето на първата фаза на разпад на СССР.
25 години, това вече е ново поколение хора, които нямат нищо общо със Съветския съюз, със старите елити, проникнати от руската агентура. През 91-ва имаше единен заговор на цялата съветска номенклатура, те просто се отказаха от идеологията и преминаха към лично обогатяване. Този модел възтържествува във всички постсъветски държави (с изключение на Прибалтика), а те останаха свързани с общата си история и общата организация – КГБ на СССР.
Сега поколението абсолютно отхвърля тази система, те искат различни неща: от европейска демокрация до ислямистка диктатура. Но всички те са много недоволни от Московия, защото виждат, че Московия прави всичко, за да поддържа тези режими.
Това движение, каквито и форми да приеме – мирно или въоржени – винаги ще бъде антимосковско. Защото всички прекрасно разбират, че основният спонсор и основният защитник на всички тези бандитски клептократски режими е Москва.
И при това Москва открито, нагло и тъпо претендира за така наречената доминация в постсоветското пространство, за зона на привилегировани руски интереси в постсъветското пространство, руски свят и т.н.
Москва винаги ще подкрепя съществуващите режими, защото само при тези режими тя може да разчита на някакво влияние и положение. Това, което сега виждаме в Армения и Казахстан е началото на следващ етап от разпада на Съветската империя, или, по-точно, на Московската империя.
В Москва още не са разбрали какво точно става. Със своята престъпна агресия срещу Украйна те ускориха тези процеси. Защото хората, които днес живеят в постсъватското пространство, преди всичко младите, поколението израснало през тези 25 години вижда, че основният враг на държавите им, на народите им са собствените им клептократски режими, които се опират на Москва и пак от нея са поддържани.
Русия
Лятото на 2016 година е предвестник на втората много активна фаза от окончателния разпад на „Московската империя“.
Основният катализатор поражението на Путин в Украйна. Хората може още известно време да вярват на телевизионната пропаганда, но обкръжението на Путин, сегашното „политбюро“ разбира вече, че „Акела пропусна“.
Спомняте си какви наполеонови планове имаше през пролетта и лятото на 2014 година: "Новорусия", коридори, излаз на море... Всичко това рухна, защото никой не подкрепи тези налудничави планове – нито украинците, нито, което е най-болезнено за Москва, руснаците в Украйна. Мнозинството от руското население остана лоялно на Украйна, мнозина руснаци се сражават в украинската армия.
И в самата Русия путиновата авантюра не получи масова подкрепа. Социологическите проучвания в авторитарните режими не означават нищо. И къде са тези доброволци, готови да воюват за "руската идея", за "руския свят"? Потокът от дегенерати-мотомутри се оказа много ограничен. Подобни провали обикновено водят до падане на диктатора.
И ние виждаме, че вяло протичащият дворцов преврат продължава вече повече от година. Същото се е случило през зимата на 1952-53 година през последните месеци от живота на Сталин: ожесточена борба за власт между всички силови структури, разбрали, че диктаторът е слаб, диктаторът умира. Нашият сегашен диктатор умира, но не физически, той плува, играе хокей, язди кон.
Но политически той вече е умрял.
Той няма да може да организира контрапреврат като Ердоган в Турция. Половината население иска Турция да бъде съвременна европейска държава, а другата половина – средновековен халифат със законите на шариата, тоест Ердоган има идеологически мотивирани поддръжници.
На Путин няма да му стигнат поддръжниците, никой няма да излезе на улицата с голи ръце срещу танковете. Уверявам ви.
Б.Р. Андрей Пионтковски е един от най-известните руски публицисти и анализатори. Сочен е за най-опасния критик на режима на Путин. От януари тази година Пионтковски се укрива в чужбина, след разкритие, че специалните служби на Русия подготвят ареста му. Само през последните седмици руските ФСБ проведоха демонстративни обиски в радио „Ехото на Москва“ и в дома на анализатора. Срещу него прокуратурата е повдигнала и обвинение за разпалване на национална вражда. Самият Пионтковски предупреди преди три дни: „Готвят саморазправа с мен“.
Превод: Faktor.bg