Относително високите резултати на евроскептиците на изборите за Европейски парламент обнадежди кремълските политици.
Но трябва да си даваме сметка, че Москва не може директно да влияе на Европарламента, доколкото изборите се провеждат във всяка отделна страна, а не в Брюксел. С всяка страна Кремъл има специфични отношения, а възможностите за влияние са различни. Всеки път трябва да се вземат предвид множество нюанси — например, ако Москва все пак реши да подкрепи една или друга партия в страната Х, може да се окаже, че кремълските обятия ще и навредят. Всички западни страни са различни:
някъде братските отношения с Кремъл са плюс, а някъде — смъртна присъда
В резултат на това в различните европейски страни схемите и начините за намеса силно се различават. Съществуват три схеми на отношения на Москва към изборите в западни страни: руските структури (1) се намесват, (2) не се намесват, защото не могат, и (3) не се намесват, защото няма нужда.
Така, например, Москва се намеси в президентските избори във Франция през 2017 година, макар че само година преди това нямаше такова намерение. До началото на 2017 година всички проучвания сочеха, че на втори тур отиват Франсоа Фийон и Марин Льо Пен. И двамата кандидати бяха приятелски настроени към режима на Путин и показваха желание да прекратят санкциите срещу Русия. Идеалната ситуация за Москва, win-win — защо да се намесва?
Когато обаче скептичният към Русия Емануел Макрон изпревари Фийон, Русия включи срещу него цялата си артилерия: хакерски и кибер-атаки, дезинформация, лъжливи социологически проучвания, среща на Льо Пен с Путин.
Москва демонстрира арсенала си и на изборите в Германия. На Кремъл откровено не му харесва политиката на Ангела Меркел, и германоезичните издания на руските медии активно лансираха крайно-дясната "Алтернатива за Германия", която обяви Меркел за свой основен противник. Рускоезичните медии мобилизираха "руските германци" да гласуват за АзГ.
Но руската намеса в Германия, в сравнение с Франция, беше ограничена от един важен фактор: ако във Франция на Кремъл му беше лесно да избира между скептика (Макрон) и приятеля (Льо Пен), то путинските приятели в Германия не са само в "Алтернатива за Германия", но и в други партии, които се отнасят негативно към АзГ.
Затова Москва трябваше да лавира между желанието да навреди на Меркел чрез подкрепа за АзГ и нежеланието да отблъсне от себе си съюзниците в Социалдемократическата партия или Християн-социалния съюз.
В същото време на парламентарните избори в Холандия и Норвегия (2017 година), и в Швеция (2018 година) картината е съвършено различна. Преди всичко
в тези страни Москва няма значими политически съюзници
Има партии, които са амбивалентно към путинска Русия: Партията на прогреса в Норвегия, "Шведски демократи" в Швеция, Партията на свободата в Холандия. Но нито една от тях не изявява желание да си сътрудничи с руски структури — в политическата култура на тези страни контактите с Москва и руската подкрепа развалят репутацията.
В Швеция също имаше любопитен парадокс: много от шведите са евроскептици, не обичат САЩ и НАТО, критикуват миграционната политика — именно тези идеи доста успешно се експлоатират от кремълската пропаганда и медии. Но в Швеция това не се трансформира в проруски настроения. Затова и телевизия RT и Sputnik, основни инструменти за руска пропаганда и дезинформация, бяха закрити само след една година съществуване — Москва се отказа да харчи напразно пари, осъзнавайки, че в тези страни доминира негативно отношение към путинска Русия.
Различна беше ситуацията с парламентарните избори в Австрия (2017 година), Унгария (2018 година) и Италия (2018 година). На изборите в тези страни просто нямаше смисъл да се намесва Москва, защото там всичко се развива според нейните интереси.
В Австрия и трите основни политически сили (Народната партия, Социал-демократическата партия и радикалната "Партия на свободата") в различна степен са приятелски настроени към Русия, а Моска цени контактите с австрийските концерни свързани с НП и СДП. Точно затова, дори и Партията на свободата да е най-проруската партия в Австрия (както убедително показа скандалът с Щрахе), Москва не би и оказала някаква по-значителна подкрепа, за да не развали отношенията си с консерваторите и социал-демократите.
В Унгария на власт от 2010 година се намира Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС, чиито рейтинги преди изборите бяха толкова високи, че единственият въпрос, който интересуваше наблюдателите беше ще има ли партията конституционно или само парламентарно мнозинство. А за Москва беше важно, че Орбан е приятелски настроен към путинския режим и, че няма друга политическа сила, която да постави под въпрос победата му.
Русия дори не трансформира радио "Гласът на Русия", защото пропагандната машина на Орбан върши работата по разпростанение на дезинформация и конспирологични теории по-добре и от Sputnik.
В Италия Кремъл имаше едновременно няколко съюзника: "Напред, Италия" на Силвио-Берлускони, крайнодясната "Северна лига" и "Италиански братя", а също така и популистите от "Пет звезди". Всички те критикуват европейските санкции против путинска Русия и призовават за безусловно възстановяване на отношенията на Брюксел и Москва.
Наскоро беше публикувано разследване за финансиране на "Северната лига" от Кремъл, макар че политическата платформа на тази партия е такава, че и без паричната подкрепа от Москва ще и бъде полезна.
Що се отнася до самите избори за Европарламента, Москва нямаше никакъв интерес да им влияе пряко — в кремълските кръгове не смятат Европарламента за значима европейска институция, която да оказва решаващо влияние на подхода на ЕС към Русия.
Този подход се формира от президентите и правителствата на индивидуалните членове на ЕС, а те се избират на национални избори и именно там, макар и не винаги, както показва практиката, се намесва Русия.
Кои обаче са политиците, които откровено ще защитават интересите на Кремъл в Европарламента
Марин Льо Пен - приближен на Путин я убедил да признае "референдума" за Крим
Лидерът на партията "Национално обединение" (бившият "Национален фронт"), дъщеря на основателя и, националиста Жан-Мари Льо Пен. Член на Европейския парламент от 2004 до 2017 година. През 2012 година беше на терто място на президентските избори със 17,90% от гласовете, отстъпвайки на Франсоа Оланд и Никола Саркози. На президентските избори през 2017 година тя вече беше на второ място в първия тур с 21,30% и 33,9% на втория.
През 2010 година Льо Пен сравни молещите се на улиците на френските градове с нацистката окупация, с което предизвика бурно негодувание в обществото. В кампанията си за президентските избори Льо Пен обеща да затвори Франция за легалната имиграция, докато не бъдат разработени нови имиграционни правила. Тя също така смята, че Франация не носи отговорност за масовите арести и откарването в концлагери на 13 хиляди евреи по време на Втората световна война.
През януари 2017 година Европейското бюро за борба със злоупотребите (OLAF) доказа, че асистентите на Льо Пен, за които плаща Европарламентът, са назначени фиктивно, а всъщност са служители на партията и. Тя трябваше да върне 340 хиляди евро изплатени като заплата на помощничката и Катрин Гризе и телохранителя Тиери Лежие. Но Льо Пен отказва да върне парите.
През ноември 2016 година бяха публикувани писма между заместник-директора на Управлението по вътрешна политика на администрацията на Владимир Путин и Льо Пен, от които става ясно, че лично той я е убедил да подкрепи "референдума" в Крим, а само няколко месеца по-късно тя
получава кредит от 9 милиона евро от банка, свързана с Кремъл,
за да финансира избирателната си кампания.
"Признавам и не крия, че се възхищавам на Владимир Путин. Той прави грешки, но кой не ги прави. Ситуацията в Русия е сложна и не можем да очакваме, че всички проблеми, възникнали след разпада на СССР, ще бъдат решени бързо, за това е нужно време", казва тя.
Льо Пен е обвинена също така в "разпространяване на съобщения с насилствен, порнографски или клеветнически характер, достъпни за непълнолетни", след като на 16 декември 2015 година публикува в профила си в Туитър снимки на екзекуции, извършени от "Ислямска държава", включително и екзекуцията на американския журналист Джеймс Фоули, който беше заклан с нож пред камерата. През септември 2018 година съдът я изпрати на психиатрична експертиза.
Тиери Мариани - френския националист, женен за рускиня
Бившият министър на транспорта, избран от партията на Льо Пен. От 2015 година редовно посещава Крим. От 2012 година Мариани заедно с президента на руските железници Владимир Якунин е съпрезидент на асоциацията "Френско-руски диалог". Заедно с Якунин, партньор в този "диалог" е и Искандер Махмудов по прякор "китаеца", обвинен в Испания като член на мафиотската групировка на Генадий Петров.
Малко преди това Мариани посещава Петербургския икономически форум, който е бойкотиран от западните политици и бизнесмени заради окупацията на Крим и нарушаването на човешките права в Русия. Преди това пък Сергей Наришкин посещава Париж, за да се срещне с Мариани.
Любопитна подробност е, че той дори е женен за руска гражданка от Екатеринбург.
Нил Ушаков - съден за корупция, живее в дом, собственост на служител на "Роснефт"
Кмет на Рига от 1 юли 2009 до 5 април 2019 година, председател на партия "Съгласие". През 2016 година е глобен за официално обръщение на руски език.
В началото на април тази година Ушаков беше отстранен от длъжност заради корупционен скандал. Той е обвинен в "нецелево изразходване на средства от монополната на пазара компания за обществен транспорт Rigas satiksme, а също така и в неизпълнение на задълженията за контрол на сделките и".
Подкупите в транспортната компания започват през 2018 година. Следствието е установило, че предприятия от Чехия и Полша са дали на компанията от Рига и на чиновници от кметството подкуп на обща сума от 13 млн. евро за закупуването и доставката в Рига на почти 200 автобуса, тролейбуса и трамвая.
На 30 януари Бюрото за предотвратяване и борба с корупцията извърша обиск в кабинета и в дома на Ушаков. Арестувани са осем души: шестима в Латвия и двама в Полша. В началото на 2019 година Delfi писа, че истинският собственик на дома на Ушаков е германският гражданин Йорг Тумат, служител на "Роснефт".
Найджъл Фараж - Не трябва да виним Путин
Бившият лидер на Партията на независимостта (UKIP), един от главните инициатори на референдума за Brexit и активен участник в кампанията за излизане на Великобритания от ЕС.
През октомври 2017 година Фараж заяви в интервю за радио LBC, че "еврейското лоби в САЩ го тревожи повече отколкото руската намеса в американската политика".
През същата година The Guardian писа, че ФБР разследва връзката на Фаража с президента на САЩ Доналд Тръмп по делото за "руската следа" в американската предизборна кампания от 2016 година. По данни на изданието, политикът е имал връзки с Роджър Стоун, бивш съветник на Тръмп. Стоун, на свой ред приза, че е имал контакти с хакера Guccifer 2.0, когото американските спецслужби свързват с Кремъл. Освен това Фараж се е срещал няколко пъти с основателя на WikiLeaks Джулиан Асанж, който 8 години се укриваше от правосъдието в еквадорското посолство.
Самият Фараж много пъти се е изказвал в подкрепа на Владимир Путин, включително и по телевизиите на Кремъл.
"Путин, при всичките му недостатъци, е силен лидер, вярващ в собствената си страна. Те наричат това национализъм, те говорят за това с презрение. Разбира се, на Путин не му харесва европейският проект, защото европейският проект иска да направи Украйна, най-близкия му съсед, член на алтернативен политически и военен алианс. Не трябва да виним Путин за това! Изглежда, че в цялата история на империите, които преживяват трудни времена и преживяващи неуспехи им е нужен враг, обект на ненавист — и това е Путин", провъзгласява Фараж в ефира на RT през декември 2016 год.
И без изненада - Карлес Пучдемон
Президент на Женералитета на Каталуния през 2016–2017 година. През октомври 2017 година отстранен от длъжност за нарушаване на Конституцията на Испания и провеждане на незаконен референдум през есента на 2017 година. Самият Пучдемон смята себе си за законен президент на Женералитата, а своето правителство — законно правителство на Каталуния в изгнание. На 5 ноември 2017 година се предаде на белгийската полиция и след това бе освободен срещу подписка.
Пучдемон също обича да се изказва в подкрепа на окупацията на Крим, включително и в интервюта за руски федерални медии.
Той приравнява "референдума" на полуострова с плебисцита за самоопределение на Шотландия и събитията в Каталуния.
"Хората в целия свят трябва да имат едни и същи права за признаване на тяхната воля от международната общност. Ние, католунците, не изобретяваме нищо ново и само призоваваме за право на самоопоределение", казва той пред "Комсомолска правда".
Превод:Faktor.bg