Новият парламент, прокуратурата и специалните служби да спрат превръщането на българското училище е проводник на зловредно руско влияние

Държавата се нуждае спешно от ревизия на обучението по история и своеобразен екзорсизъм за избавление от лъжите на кремълската пропаганда

Илиана Славова

„Ако искаш да победиш врага си, възпитай децата му.“ Тази мисъл е особено популярна в руското публично пространство – твърди се, че е древна  китайска мъдрост, но в случая от първостепенно значение е не произходът й, а фактът, че е взета

 на въоръжение от Кремъл

България официално е обявена за вражеска държава от Русия. Страната ни е обект на руската хибридна война, която Москва води срещу демократичния свят – това е официална констатация, записана в доклада за състоянието на отбраната ни за 2022 г. И проблемът е не само в липсата на ефективно противодействие срещу хибридните тактики на Русия, но и в това, че български институции и организации са активни 

съучастници във войната на Кремъл срещу България

В ход е поредната акция за облъчване на най-беззащитните, децата. На фона на инвазията срещу Украйна Руският културно информационен център в София обяви ученически конкурс „Заедно в ХХІ век” (виж прикачения файл, б.р.), в който се експонират две от любимите пропагандни конструкции на Москва – тази за „мира“ и за „освобождението“ на България като резултат от руско-турската война през 1877-1878 г. Съгласно условията на конкурса, учениците (от І до ХІІ клас) трябва да създадат литературни, музикални, живописни или мултимедийни творби на тема „Мир за всички на планетата“ или „145 години от края на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., Освобождението на България и възстановяването на българската държавност“.

Сигурно много хора биха казали, че темите са безобидни и вероятно щяха да имат право, ако днес зад „миротворческата“ риторика не стоеше стремежът на Русия да унищожи украинската нация, а темата за „освобождението“ не се използваше от десетилетия за подчиняване на българите чрез насаждане на преклонение пред  „братята-освободители“. 
Вместо  историческите факти българските ученици все още изучават измислени в Москва русофилски митове, а инициативи като тази на руския център укрепват заблудите, въвличайки децата като активни участници в поддържането им. Все още са малцина българите, запознати с историческите свидетелства, че Руско-турската война от 1877-1878 г. е завоевателна, а не освободителна, и че Русия изобщо не е възнамерявала да допусне създаването на суверенна българска държава. На това си струва да бъдат посветени още много томове с исторически четива, но в случая е достатъчно да припомним какво пише руският дипломат Сергей Татишчев* за начина, по който трябвало да постъпи Москва с българите, ако дръзнат да водят независима политика:

„Цел на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна“ България, а разделянето дори на сегашното княжество между съседите му: румънци сърби и гърци, с изключение на широка ивица край Черно море, която Русия може да изисква да остави за себе си. С една дума, ако България ни измени и се остави на нашите противници, ние сме в правото си да постъпим с нея както постъпихме с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята за назидание на всички подобни племена, населяващи Изтока.“

С други думи, на поколения ученици у нас е внушавана фалшива представа за „освободителната“ роля на Русия, а 

на народа ни е насаждан стокхолмски синдром

 Този своеобразен духовен геноцид над нацията ни продължава – подкрепян благосклонно и в този случай от български институции и обществени фигури. 
Ученическият конкурс на Руския културно информационен център се провежда със съдействието на Министерството на образованието и науката, а това е скандално. 
Друга държавна институция е част от организационния комитет на проявата – Националният дворец на децата, представляван от директора си Татяна Досева. 
Председател на комитета е Станка Шопова – известна фигура от управлението и близкото обкръжение на Тодор Живков. При неговия режим тя е първи секретар на Централния комитет на комсомолската организация (ДКМС), а след това и член на ЦК на БКП. Тук Шопова участва като шеф на фондация  „Устойчиво развитие за  България”, която стопанисва  комплекса „Камчия“ и  организира там фестивал. Точно този комплекс е сочен от руския външен министър Сергей Лавров като идеално място за упражняване на руската „мека сила“. Адресът и телефонът на фондацията съвпадат с тези на Българо-руската търговско-промишлена палата. Трябва ли да питаме откъде идва финансирането на „Устойчиво развитие за  България”, а и какви поръчки изпълнява?
В организационния комитет за провеждането на конкурса участва и синдикатът на Българските учители с председател Янка Такева – т.е. вместо заедно с МОН да очистят българското училище от фалшификациите на руската пропаганда, учителите ги легитимират. Замесен е и Съюзът на българските журналисти – в организационния комитет е неговата председателка Снежана Тодорова, видна русофилка. Докато в целия цивилизован свят журналистите защитават истината и противодействат на руската пропаганда, у нас журналистическа организация доброволно се превръща в нейно оръдие. Списъкът на организаторите се допълва и от Съюза на българските писатели – тези, които са призвани да извисяват националния дух, съучастват в неговото осакатяване. Организацията е представена от своя председател Боян Ангелов – член на Националния съвет на БСП и главен редактор на вестник „Дума“. Впрочем, до момента 

нито от СБП, нито от СБЖ са осъдили руската война срещу Украйна

Списъкът със съучастници в тази хибридна операция очевидно може да бъде продължен, ако се съди по анонса, че в журито на конкурса участват „учени, писатели, художници, журналисти, композитори, преподаватели“.   
В условията за участие се посочва, че учениците трябва да предоставят авторските права върху творбите си на организаторите – безвъзмездно и за неограничен период от време. Работите им няма да им бъдат върнати и може да бъдат сканирани, снимани, публикувани и използвани „за изложби, за издаване на дипляни, дискове, календари и други нетърговски цели, свързани с конкурса“. Децата, на които бъдат присъдени отличия (грамоти и предметни награди), както и техните родители, се съгласяват да бъдат заснемани и материалът да бъде публикуван или излъчван в публичното пространство. 
Целта на всичко това – „запознаване с историята и бъдещето на международното сътрудничество“ между „България, Русия и другите славянски страни“, формиране у подрастващото поколение на „чувство на приятелство“. 
Тоест творчеството на деца от България (и от други държави – конкурсът е обявен като международен) ще бъде използвано безвъзмездно за разпространяване на руските пропагандни послания докато Москва води хибридна война срещу собствената им страна.
Наистина ли няма институция или обществен фактор, който да въстане срещу подобен цинизъм? Светът се вдигна да защити похитените украински деца, които Русия се опитва да „възпита“ да мразят родината си. Защото Украйна не се примири, защото се чувства част от демократичния свят и действа като такава. Ами ние? Разбираме ли, че 

българското училище е проводник на зловредно руско влияние,

 основно чрез обучението по история? Разбира ли Министерството на образованието и науката, че е въвлечено в хибридната война на Русия срещу България и срещу демократичния свят? Дава ли си сметка, че руши съпротивителните сили на българското общество  и го оставя безпомощно пред посегателствата на Кремъл? Ако не го разбира, значи имаме катастрофален дефицит на компетентност. Ако го разбира, но води такава политика, значи говорим за национално предателство.   
И не става дума за изолирано явление, а за дългосрочна стратегия. Кремъл атакува всяко слабо звено. 
Самотни гласове на съпротива предизвика гостуването у нас на пианистката Валентина Лисица – беше рекламирана като живееща в САЩ украинка, но в действителност тя се прочу с подкрепата си за Путин и руската агресия срещу Украйна.  Съвместните ѝ концерти със Софийската филхармония, с музика на Сергей Рахманинов, са поредният опит за реклама на Русия и 

изпиране на образа на държавата-терорист

 И не, не става дума за благородно „общуване на културите“, защото Лисица изразява публично подкрепата си за режима на Путин. Няма стерилно изкуство извън личността на изпълнителя, посланието е комплексно. Още повече, че в Русия открито признават, че тя изпълнява политическа мисия. Нима министърът на културата и директор на националната ни филхармония Найден Тодоров не знае това? Трябваше ли и тази институция да бъде въвлечена в упражняването на руската „мека сила“? 
Очевидно е, че сегашното управление на държавата няма воля да защити България. Изходът е да има работещ парламент с функциониращи ресорни комисии. Разбира се, и евроатлантическо правителство, защото с доминирана от русофили изпълнителна власт и най-смислените решения на Народното събрание ще бъдат обезсилени, както стана с военната помощ за Украйна. 
България има нужда от незабавна 

ревизия на обучението по история

 От своеобразен екзорсизъм за избавление от лъжите на руската пропаганда. От широко популяризиране на историческата истина. Разбира се, само това не стига, но е абсолютно необходимо, ако искаме да живеем като народ с достойнство.     
А по конкретния случай със скандалния детски конкурс е редно МОН да преразгледа подкрепата си и 

да прекрати злоупотребата с българските деца

Да реагират незабавно и депутатите от новия парламент,  Държавната агенция за закрила на детето, прокуратурата и специалните служби  - деца са обект на престъпление.

*Сергей Татишчев, „Из прошлого русской дипломатии“, Санкт Петербург, 1890 г., стр. 503