Доц. д-р Спас Ташев е дипломат, основател и пръв директор на Културно-информационния център на България в Скопие. Автор е на книгата “Трагедията на еврейското население във Вардарска Македония и Беломорието – 1943”. Днес той гостува на Кънчо Кожухаров в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история".
Доц. д-р Спас Ташев подчертава, че българското общество, на практика, не знае нищо относно делото „Бекерле“, т.к. комунистическата власт в България е фалшифицирала документи и е променяла историческите факти. „Тези две институции, БКП и ДС, са тези които замитат и фалшифицират фактите. Разбира се, политическото решение е взето от БКП, а изпълнението на мръсната роля е възложено на ДС. И така стигаме до печалния факт, че вместо днес България да се гордее пред света със спасяването на българските евреи, ние виждаме как този наистина героичен подвиг в нашата съвсем неотдавнашна история все повече и повече се принизява. Вместо за спасение, се говори за оцеляване и все по-често на фона на това спасяване се размята твърдението за българската вина за депортацията и избиването на 11343 евреи от т. нар. Нови земи или Вардарска Македония и Беломорието.“
За фалшифициране на Протокола „Белев-Данекер“ се споменава за първи път през 1945 г., когато във вестник „Еврейски вести“ се публикува информация, че Александър Белев комисар в Комисарството по еврейските въпроси, е фалшифицирал прословутия протокол.
Когато бившият германски посланик в България Адолф Бекерле е арестуван по настояване на влиятелни световни еврейски организации в края на 50-те години, на процеса срещу него в Германия той дава показания, че е получавал заповеди от германското Министерство на външните работи и че той е прекият изпълнител на Холокоста на евреите от Македония и Тракия. Дори дава информация, че Цар Борис III и българските власти оказват съпротива на тези германски искания. Тогавашна комунистическа България, въпреки че не желае да бъде опетнено името ѝ с избиването на евреи, за нея е по-важно да припише заслугите за спасяването на евреите на БКП и Тодор Живков, а не на цар Борис III.
В хода на процеса българският прокурор пише до германския, че е открит документ, Протокола „Белев-Данекер“, в архива на местна еврейска организация. „Тук възниква големият въпрос - как така има протокол, за който германците не знаят?“ България отказва да изпрати в Германия оригинала на документа, както и други оригинали, изпраща само копия. Германският прокурор пристига в България за да се запознае с оригиналите на документите, т.к. експертиза на копие не може да се прави. Протоколът не му е предоставен, но за сметка на това е проникнато в неговата хотелска стая, дори е изследвано какви цигари пуши, какви неща хвърля в кошчето за боклук. Тогава ДС прави опит да го вербува.
„Преди няколко години моята колежка Силвия Авдала беше в Германия в съдебният архив. Тя успя да прекопира по-голямата част от тези документи. Четейки документите в нас съвсем логично се породи съмнението относно истинността на въпросния протокол, поради което предложихме на българската власт да се направи експертиза.“, споделя Спас Тошев.
Спас Ташев призовава за провеждане на международна експертиза, за да се установи истината за тези събития и да се защити доброто име на България.
За да научите какво е заключението на първата експертиза на Протокола, защо се е наложило да се направи втора, можем ли да се доверим на експертиза, направена от агенти на ДС, отговори на тези въпроси и други любопитни факти ще научите от видеото: