Д-р Любомир Канов*
Първото и най-успешно действие да завладееш един народ е да объркаш понятията му, да ги извратиш, да ги замениш с фалшиви и да го отучиш да си служи с тях по правилния начин. Това става през езика и естествено – чрез медиите, които го използват. Това е отбелязано и от Джордж Оруел в неговата пророческа книга “1984”.
Ако образователната система е била и продължава да бъде негодна, оставяйки популацията понятийно бедна или неспособна да мисли в категориите на разума с понятия, тази популация става жертва на елементарен популизъм, без да се полагат особени усилия. Ако медийната среда използва „новоезик”, поради спуснати отнякъде „указания”; евфемизми, вместо истински обозначения; личности с диалектни или логопедични проблеми като изразители на национални каузи с твърде ограничен лексикон; ако в парламента суверенът наблюдава всекидневна врява и крамоли, вместо обмен на идеи или истински спор между изповядвани ценности, изразени по смислен начин, резултатът е именно този, който наблюдаваме сега. Ако сериалите, филмите, реалити шоутата са ширпотреба на най-ниско интелектуално ниво, а социалните мрежи и платформи са завладени от взаимно псуващи се аналфабети, докопали се до клавиатура, които даже автоматичните коректори на правописа не са в състояние да вкарат в смислено общуване; тогава сме потопени в своеобразен умствен сумрак, от който няма лесен излаз.
За да мислиш, ти трябват понятия. Ако ги нямаш и няма откъде да ги знаеш, тогава виеш, проклинаш, крещиш, стенеш и псуваш, когото ти падне. Отиваш на мач и там изразходваш своята фрустрация. В този атлетичен театър ти поне можеш да изразиш себе си всред себеподобни. Защото имаш нужда от отдушник и защото там мисълта се въплътява в брилянтната безсловесност на тялото и играта. Защото си умствено безпомощен, а все пак имаш нужда от себеизразяване. Но тази толкова човешка нужда се свежда до „Само Левски!” или „Само ЦСКА!”, “Чорбата долу!” и прочее. Евентуално – „Манчестър Юнайтед срещу Манчестър Сити”. Биполярно мислене.
Междувременно долу, всред подрастващите, „класната” се движи между чиновете на българското училище вече осем десетилетия и още докато си дете те приканва да рецитираш неразбираеми произведения, да наизустяваш правилата за пълен член или за запетайката и да пишеш безсъдържателни псевдолитературни анализи за баба Илийца, както са правили с твоите родители или дори баби и дядовци. Това се счита за образование. То е заместител на истинската мисъл, която изобщо не е там,
а в способността да се научиш да разбираш нещата
Как функционират, как са направени, какво е тяхното значение за твоя бъдещ живот, кои са валидните принципи в реалния свят и кои са истинските опасности. В часовете по история не е нужно да назубряш съмнителни героични версии за чутовни подвизи в силно идеализиран псевдопатриотичен победен тътнеж, а да проумееш колко страшно нещо е войната и че смъртта на всеки човек в битка не е само победа, но също ужасна трагична болка и скръб. Да се обясни на децата, че Човекът (да, с главно ч) е по-важен от всичко друго и има абсолютна стойност, дадена му от Бог.
Уроците по математика трябва да бъдат изтръгнати от безсмислиците за басейните, които се пълнят с две различни тръби, за влаковете, от уравненията от втора степен с две неизвестни, и да бъдат събудени с примери за практическо приложение на наученото. Например как да си правиш сметките като започнеш да работиш, да преценяваш лихви по заема си или как да напишеш проста компютърна програма. Абстрактните нива на математиката са за една малка група от деца, които трябва да се поощряват отрано в специални програми, а не да кретат заедно с всички.
Трябва да има уроци по морал, религия, социални науки и гражданско образование, поне на базисно ниво, за да се разберат отрано принципите, по които функционира обществото, защо се гласува и какъв е смисълът на политическото. За целта учебниците трябва да се базират на достиженията на Западната цивилизация, а не на доктринерските и посредствени опуси на формирани от соца бездарници с професорски позиции и привилегията да ги натрапват на училищата.
Класната, като символизиран представител на всичко онова, което създава понятийната бедност у населението, е педантичен инструмент за формалистично образование на онези, които имат нужда от умения за мислене, но получават образователен сурогат, който не им служи за нищо. Класната — това е наследената от комунизма схоластика за „образование на масите”.
Това, разбира се, не включва даровитите и свестни учители, които се опитват да образоват децата, въпреки погрешната система.
Освен финансова, енергийна, битова, суровинна и прочие бедности,
най-основната е понятийната бедност
От нея произтичат бедите на неразбирането, грешните съждения и личния и обществен упадък. Без понятия и разбиране на случващото се не може да има възход и успех на отделната личност, нито на цялостната група, нация, държава.
Тези маси не са научени да си служат с инструментите на мисленето, не познават понятията и тяхната правилна употреба. Те са безпомощни, въпреки че са ходили на училище поне 11 години, знаят да четат, но не разбират какво са прочели. За напълно неграмотните дори не става дума, защото те са в предпонятийната фаза по принцип и дори употребата на обикновените думи ги затруднява, да не споменаваме понятия от по-висша разсъдъчна категория.
И всичките тези или не гласуват, или гласуват за никого, не се интересуват от обществото си, или отиват на мач, където нещата са прости — или си за, или си против.
Резултатът всеки може да го види.
Образователен проблем!
10:0 за цивилизования свят. Лошо за България.