Докато България се тресе от съмнителен скандал с русофили шпиони, мистериозен българин се оказа част от разследването на специалния щатски прокурор Робърт Мълър, разплитащ повече от три години съмнителни връзки между президента Доналд Тръмп с Русия. За него обаче в България до сега не е спомената и дума. През декември 2017 година за първи път политическото електронно издание Washingtonbabylon.com публикува статия, в която твърди, че Робърт Мълър гледа с голямо съмнение на политически консултант, роден в България, но не може - и това е разбираемо - да даде повече подробности. Въпросният мъж се оказва, че е бил разпитван и от Комисията на Конгреса на САЩ по същата гореща тема, а през годините неколкократно е бил обект на проверки от ФБР. Българинът  се оказва  Александър Василев Мирчев – интересен субект, за когото в родината му почти не се говори и се знае твърде малко, но той е изключително влиятелен и популярен в политическия живот на САЩ и с особено силни позиции във висшите кръгове на Републиканската партия. 
В крайна сметка името на Мирчев отсъстваше от окончателния доклад за аферата „Тръмп-Русия”, резултати от който бяха оповестени в края на май тази година. Американски дипломати са категорични, че на този етап само прокурор Мълър знае какво точно е събрано за Александър Мирчев, но то е съществена като обем информация и съдържа доста стряскащи и шокиращи факти.
Според неофициална информация Мирчев става 

мишена на прокурорското разследване по няколко руски линии: 

- заради силните си позиции сред политическия елит на Казахстан и евентуални зависимости на Тръмп с Кремъл, осъществявани чрез влиянието на зетя на президента на азиатската република. 

Александър Мирчев

Американските специални служби са наясно и с факта, че влиятелният във Вашингтон българин е в много близки отношения с олигарха Олег Дерипаска и години наред е негов официален консултант. Поддържа тесни контакти и с милиардера Дмитрий Риболовлев – същият мистериозен благодетел, който през май 2008 изненадващо спасява Доналд Тръмп от шестия до този момент фалит, като купува вилата му в Палм Бийч за рекордната сума от 95 млн. долара – повече от двойно на цената, за която Тръмп я придобива през 2004 година. Тогава в САЩ наричат Риболовлев „откачения руснак„ заради странната покупка. Но Дерипаска, Риболовлев и Константин Ремчуков са изключително близки с руския президент Владимир Путин, част от най-близкото му обкръжение, свързвани и с тайните финансови дела на господаря на Кремъл. Самият Александър Мирчев (както ще стане ясно от разследването по-долу, б.р.) демонстрира през годините необяснимо финансово състояние, което се свързва с влиятелните му казахстански и руски приятели – другари и на мистър Путин, а българинът в същото време е успял да пробие с връзки до висшите етажи на Белия Дом.
Всъщност още в началото на новото хилядолетие  Александър Мирчев става обект на разследване в САЩ. Според спецслужбите е играл ролята на казахска „къртица” в Белия дом, Държавния департамент, Министерството на правосъдието и дори в самото ФБР. Опитвал се е тогава да разбере какво е открило щатското разследване за раздавани големи подкупи от US нефтени компании на казахстнаски правителствени служители. Разработката е от 2003 година и е известна като „Казахгейт”.

Who is Mr.Mirchev?

Българинът Александър Мирчев е емблематичен пример как със скоростта на светлината можеш като в приказките да се превърнеш от български комунист във влиятелен гражданин на САЩ. Секретарят на ЦК на ДКМС и висш кадър и номенклатура на БКП реално успява да сбъдне американската мечта, изстрелян в орбитата на висшите кръгове на Вашингтон. За него социологът Андрей Райчев казва, че е най-успелият българин на Запад, но за този успех едва ли са достатъчни само лични качества и талант.

Александър Мирчев на Кръглата маса зад Луканов и Лилов

Александър Василев Мирчев е роден на 28 април 1957 година в София. Става секретар на ЦК на ДКМС на мястото на Красимир Премянов. Демократичните промени през 1989 г. го заварват като зам. завеждащ отдел „Организационен” в ЦК на БКП. В първите месеци след свалянето на режима на Тодор Живков през 1990 г. Мирчев се появява неочаквано като част от делегацията на БКП на Кръглата маса. Той е и първият официален говорител на обявената за престъпна БКП. Паралелно с партийната кариера се ориентира и към бизнеса – става съдружник заедно с Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и др. в учреденото през 1990 г. дружество „Сова-5” ООД. От 1981 г до 1984 година е аспирант в Софийския университет. А после получава стипендия и е изпратен да учи в САЩ. През 1991 г е магистър по международно право в Националния юридически център към университета „Джордж Вашнигтон”. Кариерата му зад океана се развива с космическа скорост - става директор на Международното бизнес инвестиционно подразделение на юридическата компания „Stewart&Stewart”, а от 1992 е президент и изпълнителен директор на Krull Corp. Попада в близкото обкръжение на Хенри Кисинджър, става и учредител на Kissinger Institute of Chine &Tthe USA. Получава поста и вицепрезидент на Атлатическия съвет на САЩ.
Още в първите години на пребиваването си в САЩ Мирчев се сдобива и с американско гражданство - право, почти повсеместно отказвано на високопоставени бивши комунистически служители. Този факт създава в някои кръгове във Вашингтон убеждението, че Мирчев може да е извършвал 

разузнавателна дейност в полза на САЩ,

докато е бил официално на работа в България. 
През следващото десетилетие бившият комунистически кадър създава широка мрежа от контакти във Вашингтон, особено сред членове на Републиканската партия - Руди Джулиани, Хенри Кисинджър, Джон Маккейн, Линдзи Греъм и сред много други.
Такава бляскава кариера в САЩ не се случва на нито един от новите демократи или дисиденти след падането на Берлинската стена. Впечатляващ е и фактът, че Мирчев получава постове и власт в България по време на най-мрачния период от режима на Живков. В СССР перестройката и идващата промяна вече са факт, но вместо да се идентифицира с неформалните и дисидентски движения, които се множат в целия разпадащ се социалистически лагер, Мирчев се отдава на кариера в прогнилата БКП. Тези моменти от биографията му съвсем не се оказват пречка за светло бъдеще зад океана, а и демократите в САЩ изглежда никак не се гнусят да припознаят като свои партньори доскорошни комунистически величия.
„За мен няма съмнение че др. Александър Мирчев е от котилото на Андрей Луканов. Това са кадрите на Карлович, които поучиха привилегията да инкасират „промяната” в САЩ. Имал съм с него един или два контакта по времето, когато се домогваше за срещи с премиера Жан Виденов. Но не можем да не приемем оценката на видния социлог-голфър Андрей Райчев, че това е най-реализиралия се българин на Запад. Сигурно е така, въпреки, че Райчев често мени своите оценки и прогнози според интересите си. Единствената вярна оценка, която съм чувал от Райчев е, че хората вече не ги искат – него и Кънчо Стойчев. Заявиха, че се оттеглят, но и до днес продължават да ни облъчват, каквито са и оценките му за г-н Мирчев”, казва пред Faktor.bg Красмир Райдовски, бивш разузнавач и шеф на пресцентъра на правителството на Жан Виденов.
Освен БКП зад кариерата на Мирчев прозира и протекцията на всесилната Държавна сигурност - поне такова усещане оставят спомените на негови колеги от Комсомола и Партията. Според тях Мирчев е бил в тесни и чести контакти със служителите на Шесто управление на ДС Димитър Дъндаров и Пламен Манов. Особен респект и дори страх изпитвал от срещите с Манов, който вече е покойник. Всъщност и Манов, и Дъндъров са офицерите от Шесто, които пряко в онези години са отговаряли за Комсомола и ТНТМ. А младият тогава другар вероятно е играел ролята на доверително лице за връзка, тъй като на ДС е било забранено да вербуват кадри от висшата партийна номенклатура.
В демократичната история на България името на Александър Мирчев се забърква за първи път в скандал през ноември 2008 година. Свързват го като човек, който топи България в САЩ и създава компромати срещу родината си. Чертае черен образ на страната чрез поредица от интервюта и  публикации в Ройтерс, Блумбърг и други щатски медии.
Екип на Faktor.bg
Очаквайте Втора част