На 28 април 1945 г. „народната милиция“ арестува земеделския водач д-р Г. М. Димитров. След време той е поставен под домашен арест. Успява да избяга и е принуден да емигрира. На 12 юли 1946 г. е осъден задочно на доживотен затвор. Прекарва живота си в изгнание. Умира на 28 ноември 1972 г. във Вашингтон.
През февруари 1946 г. е арестуван и социалдемократът Кръстьо Пастухов. Осъден е на 5 години затвор. На 25 август 1949 г. умира в Сливенския затвор, по редица сведения удушен по заповед на властите от рецидивист.
На 5 юни 1947 г. в сградата на Народното събрание е арестуван земеделският лидер и трибун Никола Петков. След скалъпен съдебен процес той е осъден на смърт чрез обесване. На 23 септември 1947 г. присъдата е изпълнена.
На 25 октомври 1947 г. в Дряново е интерниран старият член на Народната партия и Демократическия сговор Атанас Буров. През 1949 г. той е изпратен на лагер в Дулово. През 1952 г. е осъден на 20 години затвор. На 15 май 1954 г. умира в Пазарджишкия затвор.
На 31 декември 1947 г. за пореден път е арестуван и земеделският водач Димитър Гичев. Този път е осъден на доживотен затвор. Цялото му имущество е конфискувано. Освободен е след цели 13 години. След още четири години умира на 26 април 1964 г. в София
През 1951 г. комунистическата власт за пореден път арестува демократа Никола Мушанов. Този път обаче, той никога повече няма да излезе жив от милиционерските участъци.
Освен тази нерадостна съдба след 9 септември 1944 г. гореспоменатите именити политици имат и нещо общо, което ги оставя завинаги знакови фигури в българската демократична, антиавторитарна, антинацистка и антифашистка политическа традиция, защитаваща хуманизма, законността и конституционните принципи. Какво е то?
Символния капитал на 21 февруари 1941 г.
През сегашната седмица, преди 80 години, в центъра на София се водят „совалки“ между политиците. Обсъжда се важен документ с ясно политическо послание. Първоначалният вариант на текста е изработен от Григор Василев от Демократическия сговор на покойния Андрей Ляпчев. Става дума за молба на български опозиционни политици до цар Борис III за аудиенция в двореца. Текстът на документа е обсъден, като всеки от повечето от лидерите на иначе забранените политически партии си казва мнението и предлага поправки и уточнения. След нанесени промени окончателният вариант е приет единодушно на специално събрание на опозиционните политици в средата на февруари. Подписалите документа настояват за запазване политиката на неутралитет и неприсъединяване на страната към Тристранния пакт. В крайна сметка окончателният текст на молбата е подписан от различни политици от опозицията. Сред подписалите документа личат имената на вече споменатите в началото на материала Никола Мушанов от Демократическата партия, Кръстьо Пастухов от Социалдемократическата, Димитър Гичев от БЗНС-Врабча, д-р Г.М. Димитров и Никола Петков от БЗНС-Пладне, Атанас Буров (Народна партия). Освен тях, подписи полагат още Григор Василев (Демократически сговор на покойния Андрей Ляпчев), Петко Стайнов (Народна партия), Стоян Костурков (Радикална партия), Кимон Георгиев (политически кръг „Звено“), Иван Пашов и Д. Дечев (Комунистическа партия). Мнозинството в списъка са политици, които от дълго време се противопоставят на потъпкването на Търновската конституция, на забраната на политическите партии в страната, на авторитарния режим, а напоследък и на приетото антисемитско законодателство и все по-голямото обвързване на България с Третия райх. Всички те се застъпват за възстановяване на демокрацията и продължаване политиката на мир и неутралитет.
Донякъде изненадващо е присъствието и на два подписа на комунистически дейци. Тази изненада идва от там, че поради пакта „Рибентроп-Молотов“, през предходните месеци комунистическата пропаганда в страната представя лидерите на демократичната опозиция насочена срещу правителството на Богдан Филов - Кр. Пастухов, Н. Мушанов, Цв. Бобошевски, Ат. Буров, К. Тодоров, В. Димов, Гр. Василев, Ст. Мошанов - като „агенти на английския империализъм“ и „оръдия на чужда политика“. Главната опасност за страната комунистите виждат в „англо-френския империализъм“ и „английската агентура“ в България. Но в случая с молбата за аудиенция видимо Ив. Пашов и Д. Дечев действа в лично качество, не като представители на самата БКП.
В този смисъл февруарската акция от 1941 г. трябва да се разглежда като възможно най-широко
единодействие на десни и леви
опозиционни политически сили с антивоенна, антинацистка и антифашистка насоченост. На 21 февруари 1941 г. молбата за аудиенция е връчена в дворцовата канцелария на цар Борис III. На 25 февруари премиерът Б. Филов съобщава на Н. Мушанов, че искащите аудиенция няма да бъдат приети от царя, тъй като са поставили подписите си в качеството си на шефове на политически партии. На 1 март 1941 г. Б. Филов подписва във Виена влизането на България в Тристранния пакт.
Забравата на това антинацистко наследство
В годините на комунистическия режим до 10 ноември 1989 г. случилото се на 21 февруари 1941 г. се премълчаваше. Известно ни е желанието на БКП след ликвидирането на опозицията в страната през 1947 г. да се представи като единствена антифашистка сила в България и да представя дълги години като „фашисти“ много от реалните антифашисти.
След промените през 1989 г. вече движението на махалото до реабилитиране на българската крайна десница, отново кара да бъдат забравени някои политици от миналото и техните действия за мир и неутралитет, за възстановяване на демокрацията и Търновската конституция.
След дълги десетилетия обаче на 27 декември 2016 г. второто правителство на Бойко Борисов, по предложение на тогавашния военен министър Николай Ненчев, взема решение да провъзгласи 21 февруари за Ден на оказване на признателност към лицата съпротивлявали се на нацизма в България. В мотивите за решението е изтъкнато, че ежегодното отбелязване на датата ще спомогне за утвърждаване на демократичните ценности в страната. От тогава насам обаче денят се отбелязва твърде вяло или никак.
Ето защо група историци и общественици реши, по случай 80 годишнината от 21 февруари 1941 г., да отбележи тази година Деня на признателност към лицата съпротивлявали се на нацизма в България. Предвижда се на 21 февруари 2021 г., неделя, да се организира от 14.00 часа кратко възпоменателно шествие с поднасяне на цветя пред домовете на колосите на българската политика и демокрация – Никола Мушанов, Атанас Буров, Кръстьо Пастухов, д-р Г. М. Димитров, Никола Петков, както и на паметника на Димитър Гичев пред църквата „Св. Седмочисленици“. Шествието ще тръгне в 14.00 часа от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.