Георги А. Ангелов,Дойче Веле
Те напират за власт! Някои от тях са опозиция в парламента, някои до вчера бяха сред управляващите, трети минаха през министерски и премиерски позиции и загряват с пропаганда и дезинформация с любезната подкрепа на медии в очакване на предсрочните избори, за да вземат властта. Общото между тях е популизмът и споделянето на едни и същи оръжия и инструменти, наричани от тях “ценности”, но които са добре познати характеристики и похвати на въздигналата се в Европа и САЩ преди 5 години и вече позалязла там вълна от десен популизъм. Тъй като в България 12 години управляваше популистът Бойко Борисов е редно да ги разграничим от него и от лидера на БСП Корнелия Нинова, която се чувства длъжна да яхне всяка пропагандна вълна. Затова в този текст ще наричаме тези партии ултра популисти.
Обединени от обща реторика и инструменти
Те уж са в конкуренция, но се борят за едно и също. То сякаш е извадено от учебник по популизъм. Основните мишени на новите десни популисти в Западна Европа са парламентарната демокрация и човешките права, беше предупредил още преди 6 години професорът по право и представител на Гърция във Венецианската комисия Никос Аливизатос.
Атаките срещу парламентарното управление обикновено започват под формата на остра критика срещу "елитите, т.е. банкери, богаташи и брюкселските бюрократи. Но стрели се изпращат и към политическия елит – депутати, министри и партийни лидери, казва Аливизатос. Въпреки че от лекцията му са минали години, все едно той описва днешната реторика на “Възраждане”, “Има такъв народ” и отчасти тази на партията на Стефан Янев. Съществена роля и социалните мрежи – те са мястото, избрано от популистите за тяхна трибуна (вижте например шоумена Слави Трифонов и обичащия да прави списъци на враговете си Костадин Костадинов).
Референдумът като бягство от отговорност
Друго общото между десните популисти по света преди 6 години и родните партии, напиращи към властта, е превъзнасянето на референдума като израз на народната воля и в ущърб на парламента и стандартния законодателен процес. Конгресът на “Възраждане” вече реши, че българите щели да бъдат питани за: членството ни в ЕС, членството ни в НАТО, въвеждане на еврото и всичко, което решат, че е важно. Партията на Янев също се обявява за референдум за еврото, а партията на шоумена Слави Трифонов беше зачената с организацията на един референдум. В наши дни въпросите, на които може да се даде отговор с "да" или "не", са много малко, а бягството от дебат по същество в парламента и прехвърлянето на отговорността върху “суверена” е удобно бягство от отговорност. Или както каза преди години Слави Трифонов: “Ако народът каже, че всички трябва да ходим със зелени гащи, ще ходим”.
Някои откровени глупости от последните години, намерили обаче благоприятна почва в българското общество – да споменем само някаква уж кражба на деца, някакво уж насилствено въвеждане на трети пол, или пък ваксините, с които ни чипирали – показват ясно колко лесно може да бъде манипулирано общественото мнение. Включително, или може би най-вече заради това, този иначе много демократичен инструмент, какъвто е референдумът, определено не е добра идея за България.
Лъжат: референдуми за ЕС и НАТО не може да има
Малка подробност е, че според закона “...референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация”. А членството в НАТО, ЕС и еврото са точно такива въпроси. С други думи и трите партии лъжат и дезинформират – или са тотално неграмотни, или го правят напълно умишлено и съзнателно.
Що е то авторитарна, нелиберална демокрация?
Те обичат да повтарят, че българинът е беден, което е много спорно, ако погледнем общата картина в света. Те са срещу НАТО, ЕС и еврото, срещу чуждите НПО, "кукловодите" и брюкселските чиновници, срещу “джендърите”. Те са "патриоти", говорещи от името на народа, бяха и Ковид скептици, срещу ваксините и т.н. Ако избирателите им, които популистите обичат да ласкаят като единствените мислещи, наистина мислят, сигурно биха открили че трите партии говорят със същите наративи, опорки и с много специфичен идиолект и речник – същия, който използва и руската пропаганда не само в България. Ако в следващия парламент влезе една или повече от тези популистки партии, влиянието им ще бъде огромно, тъй като всички се целят в едно и също – тоталитаризъм от руски тип. Можем да го определим още като авторитарна или нелиберална демокрация: уж ще има демокрация, защото ще се провеждат избори, но волята на народа ще е подправена, медиите – заглушени, човешките права – незащитени, а съдебната власт ще е напълно овладяна.
България – една малка Русия
Така България ще стане нещо като малка Русия. В голямата Русия също всичко започна с говорене срещу Запада, НПО-тата бяха накарани да се регистрират като “чужди агенти”, последваха журналистите и правозащитниците, а изборите и съдебната система бяха напълно овладяни. Като прибавим референдума от преди 2 години, на който 70% от руснаците гласуваха за промените в Конституцията, циментирали Путин на "трона" му в Кремъл до 2036 година, както и любовта на родните “патриоти” към референдумите, бъдещето на България хич не е розово. И всичко това съчетано с енергийната зависимост от Русия, за която индиректно реват и трите формации, бъдещето на България е на “Задунайска губерния” в ЕС – за да има Путин още един инструмент за влияние в Общността. Другият е Виктор Орбан.
Можем само да се надяваме, че интересите на местните играчи, борещи се – да си го кажем направо – за публичния ресурс, за нашите пари, в един момент ще се разминат с тези на Путин, който иска да възстанови СССР или руската империя и да дръпне в орбитата си бившите сателити като България.
Другият вариант е българският избирател да прозре, че ултра популистите, партиите на лесните решения, го лъжат.