Паметта – това истинско чудо на безсмъртието не ни позволява да забравим хора и събития.
Преди време долетя вестта за смъртта на либийския адвокат Осман Бизанти – единият от защитниците на българските медицински сестри по СПИН процеса.
И до днес пазя жива паметта си за него. Бизанти беше дълбок и чувствителен, в непрекъснат диалог с човека и с неговите проблеми. Любезен и непрекъснато зает с трескава юридическа дейност. Беше със съзнанието, че е
с чувство за мисия
В Либийския процес успях да избистря представата си за честния и достойния колега. Виждах как с упорство и всеотдайност успя да преодолее онези спънки, които правосъдната система на Либия му създаваше.
Бизанти е живо въплъщение на честността и трудолюбието. Неговият житейски и професионален път е метафора на статута на амбициозния и талантливия. Съзнаваше, че талантът е независимост и затова нито за миг не абдикира от най-парадоксалния процес, раждал се в Либия.
По време на съдебните прения Бизанти пледираше със свой ярък и неповторим стил. Изказът беше правдив и убедителен, с изключително владеене на материята.
Пледоариите му се отличаваха от безцветните и препъващи се от шаблони речи на нашите противници.
Чрез пледоариите си Бизанти полемизираше с представителите на прокуратурата, не се уморяваше със силата на аргументите
да доказва невинността на българките
Стремеше се да разкрие истината без остатък – неподправена и негримирана.
Беше ясен и убедителен. И затова пледоариите му бяха съградени с кръвта на думите. Те могат да влязат в учебниците по красноречие.
Към нас – българските адвокати проявяваше истинска колегиалност и сърдечност. Помогна ни да се докоснем до сърцевината на процеса.
Не съм убеден, че българите оценяват куража на Бизанти да бъде защитник на нашите медицински сестри и д-р Георгиев.
И днес, години след приключване на процеса, съзнанието ми е пронизано от скандиранията по негов адрес, когато напуснахме сградата на Върховния касационен съд в Триполи:
„Бизанти, ти си куче, ти си жалък предател”
Бях до него. Промълви: „Разбирам ги, но връщане назад няма”. След смъртта му мисля, че някоя от съдебните зали на Софийската съдебна палата трябва да носи неговото име. Бизанти заслужава. Това ще бъде знак срещу забравата.