Творчеството на родолюбеца е включено в списъка на "фашистката литература", подлежаща на забрана и изземване

Янко Гочев, историк*, специално за Faktor.bg

През 1943г. по време на Втората световна война София е разтърсена от серия от комунистически терористични актове. Това е времето, когато нелегалната БРП (комунисти), водеща противодържавна дейност по заповед на Москва преминава към градски тероризъм. Комунистическите екстремисти започват наказателна саморазправа

със своите политически противници. Предприети са серия от показни убийства, от които най-известни са тези на запасния генерал Христо Луков и бившия директор на полицията и председател на Върховния касационен съд полковник Атанас Пантев. След убийството

на генерал Христо Луков терористите се укриват.Изчакват няколко седмици, за да нанесат следващия си удар.Набелязната жертва е депутатът и адвокат Сотир Янев.

Кой е Сотир Янев и защо става жертва на комунистическите терористи?

Сотир Янев

Сотир Янев Дробачки е роден на 28.10.1891г.в село Стоб, Дупнишко. Има петима братя. От тях най-известен е брат му Давидко (две години по-малък от него), който е бил юрист и кмет на Дупница от 30.11.1939г. до 1944 г., но "безследно изчезва"т.е. убит е от комунитите след 9.09. 1944г.

Средното си образование С. Янев завършва в Кюстендил. След това известно време е бил учител. През 1911г. е приет да учи право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1912г. прекъсва следването си заради избухването на Балканската война. След това продължава образованието си в Цюрих, Швейцария. Отново прекъсва заради намесата на България в Първата световна война през 1915г. С. Янев завършва Школата за запасни подпоручици и се явява на фронта, за да служи в редовете на Българската армия. Той е командир на взвод от 54-ти пехотен полк и се сражава с френските войски при Криволак, Гевгели и в завоя на река Черна в Македония. Има награди за участието си от войната. Отличен е с войнишки кръст "За храброст", орден "За храброст" IV степен и германски "Железен кръст". През 1917г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и до края на войната е адютант на полка.

С. Янев е автор на книгата "От Струма до Черна", в която като участник в Първата световна война описва как преди да погребе убития френски войник Рене, намерил в неговата войнишка чанта писма и снимки на малкия му син и съпругата му. Не ги унищожава, а ги изпраща във Франция като пише: "Смелост е, че си позволявам да докосна чувствителните пружини на вашата съпружеска тъга..."

След Първата световна война С. Янев завършва образованието си и се диломира като юрист. Отначало започва да работи като адвокат в Кюстендил. От 1922 до 1924 г. той специализира държавни науки и наказателно право в Берлин, Германия. След това се връща в България и продължава да работи като адвокат. Открива своя адвокатска кантора в Дупница, а от 1928 г. се премества на работа в София.

С. Янев е активен общественик. В Дупница е избиран за общински съветник. Бил е и председател на читалището. Обществената му дейност съвпада с бурните следвоенни години, когато се включва и в политически живот на страната.

След Първата световна война С. Янев влиза в БРСДП - широки социалисти (ш.с.). Така се нарича реформисткото крило в тази партия на Янко Сакъзов, обособило се като отделна политическа сила след разцеплението й през 1903г. Тогава възниква и партията на тесните социалисти - БРСДП (т.с.) начело с Д. Благоев - Дядото.

И широките, и тесните социалисти са за смяна на съществуващия обществен ред и установяване на нов-социлистически. Разликата между тях е от тактическо естество, т.е. за пътя, по който ще се осъществи тази смяна. Докато тесните социалисти се обявяват за революция не само на теория, а и на практика (т.нар. септемврийско въстание от 1923г.), широките предпочитат по-дългия, но безкръвен парламентарен път на еволюцията (реформите).

През май 1919г. се провежда учредителният конгрес на БКП (т.с.). Партията става част от Московския коминтерн, създаден от Ленин два месеца по-рано. Превръща се в послушна негова секция и инструмент за прокарване на съветската революционна политика на Балканите и в България. Започва бързата й болшевизация.

За разлика от новоизлюпените по съветски модел комунисти БРСДП, наречена вече "обединена" остава член на Социнтерна,

привърженик на реформизма и противник на болшевишкия екстремизъм

В първите следвоенни парламентарни избори, проведени на 17.08.1919г. най-много места печелят земеделците - 85 и комунистите - 47. БРСДП (об.) става трета политическа сила в страната. Тя печели 84 000 гласа и 38 депутатски места.

В бурния следовоенен период БСРДП (об.) на два пъти участва даже в управлението на страната и се опитва да реализира, доколкото условията и партньорите й позволяват, своите разбирания за развитието на обществото и страната. И през 1918-1919г. с участието си в коалиционните правителства на Ал. Малинов, Т. Теодоров и Ал. Стамоблийски, и през 1923-1924г. в кабинета на проф. Ал. Цанков БРСДП (об.)разглежда присъствието си във властта като реализация на определени програми и принципи. След провала да ги прокара партията на два пъти сама напуска управлението.

БРСДП (об) винаги е била против правителства, които потъпкват гражданските права и свободи, служат си с насилия и извършват злоупотреби. Затова тя подкрепя преврата на 9.06.1923г., извършен от Военния съюз и Народния сговор и го определя като "победа на демократичните сили срещу "дружбашкия режим". Поклонници на свободата, демокрацията и мирното пресутройство на обществото, противници на дикатурата, гражданската война, нелегалните и насилническите действия, социалдемократите отхвърлят опитите на БКП (т.с.) през 1923г. да ги включи в авантюристичния план за подготовка на въоръжен метеж срещу правителството на проф. Ал. Цанков. БРСДП винаги е отстоявала позицията, че политическите организации трябва да развиват дейността си само в рамките на закона и конституцията.

Тя признава правото на властта да се самозащити при опит с оръжие в ръка да се промени конституционно-парламентарния ред в страната. В този контекст септемврийският метеж на комунистите от 1923г. се оценява от БРСДП като "нечувано безумие и дръзко предизвикателство."

Участието на партията във властта в периодите 1918-1919г. и 1923 - 1924г. обаче се отразява негативно върху нейния престиж. Тя не успява да се възползва от ситуацията и да привлече разочарованите от земеделците и комунистическите идеи и действия. Този курс нейните противници отляво комунистите ще нарекат "съглашателство с буржоазните партии". След 1919г. в следващия близо половин век комунистите водят ожесточена борба със социалдемократите, прерастванала на моменти в открита война.

В края на 20-те години до към 1935г. в периода на т. нар. ляво сектантство в БКП в отношенията между социалдемократи и комунисти настъпва тежък разрив. Под външнополитическо влияние, свързано с укрепването на властта на Сталин, станал вече диктатор след 1929г. непримиримостта на БКП към социалдемократите се засилва.Като секция на Коминтерна БКП следва безпрекословно неговата политика и възпроизвежда буквално решенията му. По това време (1929-1935) БКП нарича БРСДП (об.) "социалфашисти", а БЗНС - "аграрфашисти"!?

В опозиция по време на първия сговористки режим (1926-1931) БРСДП (об.) е разтърсена от идейни и междуличностни борби. След напускането на управлението във февруари 1924г. се очертават две течения в партията - просговористко, оглавявано от Д. Казасов, Асен Цанков и д-р П. Джидров, и антисговористко начело с Гр.Чешмеджиев и

Кр. Пастухов. През 1924-1925г. връх взема второто от тях, в резултат на което се достига до изключването на привържениците на първото от редовете на партията. Така през

1926г. се стига до разцепление. "Десницата" (просговористкото течение) начело с д-р П. Джидров създава своя парламентарна група от 13 депутати, в която се включват Д. Казасов, Асен Цанков и формира т. нар. "Социалистическа федерация". С. Янев минава към лявото крило на партията,което е в опозиция на правителството на Демократическия сговор с министър-председател Андрей Ляпчев.

След разцеплението започва остра борба между партисти и федералисти, съчетана с взаимни обвинения, изобличения и нападки. Социалистическа федерация се оказва нетрайно творение, защото част от водачите й бързо я напускат. Д. Казасов става учредител в 1927г. на нова политическа групировка - ПК "Звено."

Вътрешните борби пречат за организационното консолидиране на БРСДП (об.) и не й позволяват да увеличи членския си състав. Вместо това се развива противоположен процес, който води до намаляване на броя на членовете и симпатизантите й.

В парламентарните избори за XXII ОНС,

проведени на 29.05.1927г. БРСДП (об.) влиза в коалиция със Занаятчийската партия и БЗНС на Д. Гичев. Образуваният "Железен блок на труда" печели 390 000 гласа, а БРСДП (об.) е представена с 10 депутати.Един от тях е С. Янев, който се нарежда до такива имена като Я. Сакъзов, Кр. Пастухов, Гр.Чешмеджиев, Коста Лулчев. Запазена е негова снимка от 1927г. заедно с членовете на ПГ на БРСДП (об.). На снимката той е до Кръстю Пастухов, Янко Сакъзов, Григор Чешмеджиев и Коста Лулчев. Това означава, че е С. Янев е бил в доста близки отношения с ръководителите на партията, които са все видни имена в българската социалдемокрация.

В тези години С. Янев работи за обединението на крилата в БРСДП. През 1928г. е член на специално създадената за тази цел комисия. В края на 1928г. и през 1929г. се водят интензивни преговори за обединение на социалдемокрацията, като склонност за отстъпки проявяват и от двете страни. През този период част от ръководството и членската маса на федерацията я напускат и се връщат в партията.

XXXIII конгрес на партията от октомври 1930г. съвпада с 70-та годишнина на Я. Сакъзов и се превръща в един акт на почит и уважение към идеолога на "широкия" социализъм.

През 1930г. С. Янев пише статия в юбилейния сборник в чест на Я. Сакъзов, което доказва близостта му с едно от изявените имена в БРСДП.

Междувременно управляващият Демократически сговор губи изборите за XXIII ОНС през юни 1931г. На власт идва четирипартийната коалиция Народен блок, където главни сили са Демократическа партия и БЗНС "Врабча 1". В тези избори БРСДП участва самостоятелно и печели едва 26 625 гласа, което й осигурява пет депутатски места, с пет места по-малко от 1927г.

БРСДП остава в опозиция, като от 1931г.от името на партията отпада добавката "обединена". Тогава по-сериозен кръг в нея е този около С. Янев, проф. д-р Асен Златаров, З. Митовски, Д. Братанов. Те непрекъснато тръбят за криза в партията и за плачевното състояние на социалдемократическото движение в страната.

На XXXIV конгрес на БРСДП в ноември 1931г. Кр. Пастухов е категоричен, че в България ще се работи не с болшевишки, а със западни, т.е. парламентарни методи.Левицата е привлечена в ръководството на партията, в което са включени С. Янев, Ив. Руневски,

Н. Исаев. За баланса на силите на партията говори фактът, че в 15-членния ЦК левицата е била представена тогава от пет души.

През 1932г., когато се разгръща движение за обединение на социалдемокрацията С. Янев влиза в състава на ЦК на БРСДП като представител на опозицията. Важен успех за БРСДП е обединението със Социалистическата федерация, което се извършва на 17.09.1932г.

С това се слага край на разцеплението сред социалдемократите, но не и на противоречията и конфликтите между тях.

През октомври 1933г. се провежда XXXVI конгрес на БРСДП. На форума Кр. Пастухов

обявява фашизма за най-големият враг на социализма

Лявата опозиция, както и на предните конгреси събира само 1/4 от гласовете на делегатите. Във връзка с конгресните решения партията решително и категорично се обявява против Народносоциалното движениена проф. Ал. Цанков. Това движение според социалдемократите заплашва конституционния и парламентарния ред в страната и демокрацията. Препоръчва се държавата да води борба на два фронта - против болшевизма и против фашизма в защита на демокрацията.

На 19.05.1934г. Военният съюз и ПК "Звено" извършват държавен преврат. Превратът заварва БРСДП в състояние на организационна криза, съпроводена с остри вътрешни борби между различните течения и групировки. След преврата всички партии са забранени. Установен е авторитарен безпартиен режим, оглавен през 1935г. от цар Борис III. Само бивши партийни лидери и малки групи около тях продължават политическата си дейност. Сред тях е и С. Янев, който става вече "бивш социалдемократ". Членовете на ръководството на БРСДП продължават обществената си дейност като дейци на кооперативното движение, което те създават и стимулират у нас. С. Янев поема в същата посока. През лятото на 1934г. той е председател на Съюза на тютюневите кооперации.

Едновременно с това Сотир Янев се изявява и като талантлив журналист и публицист.

Той сътрудничи на много списания и вестници. Автор е на няколко труда по обществени въпроси. Най-важните от тях са "Националните проблеми", "Основни въпроси на български социализъм", "Маса и водители", "Светът в преустройство", "Образът на младото поколение", "Политическия човек", "Из моя обществен път".

С. Янев не е безразличен и към темата Македония и нейната съдба в българската история. Той никога не забравя, че е проливал кръвта си на фронта през Първата световна война за свободата на Македония. Защитава българската кауза по македонския въпрос. Пише статии в близкия до ВМРО печат. Вестник "Мисъл" в броя си от 7.06.1931г. публикува до портрета на убития през 1924г. от агенти на Москва войвода Тодор Александров две уводни статии. Едната, наречена "Автономна Македония" е на Васил Василев, а автор на другата, озаглавена "Мисълта за Македония" е С. Янев.

Статията "Мисълта за Македония" на Сотир Янев от 1931г.

Въпреки че се води "бивш социалдемократ", С. Янев се съобразява и с поведението на бившите си партийни лидери. След преврата на 19.05.1934г. Кр. Пастухов декларира: "Социалдемократите остават фанатични привърженици на демокрацията и противници на каквито и да било фашистки начини на управление." (1)

Осъждайки категорично новата деветнадесетомайска авторитарна власт, БРСДП започва борба за възстановяване на конституционно-парламентарното управление. От 1935г. нататък се засилва тенденцията за сближение на БРСДП с комунистите, които променят своята тактика "отгоре" по заповед на Москва.

Съветският диктатор Й.Сталин подхвърля идеята за "единен фронт" - дотогавашната практика е била социалистите, социалдемократите и всякакви леви партии да се обвиняват в "социалфашизъм" и да се търси тяхното разбиване и унищожаване. Й. Сталин обаче решава, че секциите на Коминтерна в отделните страни трябва да се коалират с партиите, които по една или друга причина са враждебни на германския националсоциализъм. Тактиката на т.нар. единнен фронт е оповестена от Г. Димитров през лятото на 1935 г. на VII конгрес на Коминтерна в Москва. Така комунистите свалят лозунга за социалдемократите като основен враг. Те вече не са "социалфашисти", а потенциални съюзници срещу настъплението на фашизма.

Между ръководствата на БРСДП и БРП започват преговори за създаване на "единен фронт". Но натрупаното от години взаимно недоверие, реалистичното виждане, че новата политика на Коминтерна цели спасяване на СССР от нарастващата агресия на Германия и Япония, липсата на споразумение между двата интернационала са факторите, които охлаждат ентусиазма за общи действия.

БРСДП поддържа активни връзки с опозиционните на безпартийния режим бивши партийни водачи. През май 1936г. Кр. Пастухов от името на БРСДП заедно с бившите водачи на БЗНС "Врабча 1", Демократическия сговор на А. Ляпчев, Националлиберланата партия и Радикалдемократическа партия образуват т.нар. "Петорка". Този опозиционен блок обявява за своя цел възстановяване на конституцията по инцииатива на монарха.

През лятото и есента на 1936г. в ръководството на БРСДП се задълбочава противопоставянето между двете основни крила - на десницата и прокомунистическа левица, чиито позиции се засилват под влияние на победите на Народните фронтове в Испания и Франция. Фактически в ръководството на бившата БРСДП се поддържат две позиции. Едната, представена от Кр. Пастухов, е за народен фронт, който е под ръководството на "Петорката", и включва всички стоящи по-наляво и по-надясно от нея политически групировки. Втората, прокомунистическа позиция е за народен фронт, стремящ се към радикална обществена промяна, с водещата позиция на БРП (к), БЗНС и БРСДП. Прокомунистическата левица на БРСДП се явява посредник пред представителите на "Петорката" за включване на комунистите в нея.

В края на октомври 1937г. правителството обявява, че в страната ще се проведат парламентарни избори, но без да бъдат допускани партийни кандидатури. Това решение активизира опозицията. В началото на 1938г. се появява "Демократическото обединение", което включва партиите от "Петорката", БКП, Демократическата партия и крилото на Ст. Костурков от Радикалната партия. Приета е и обща платформа за парламентарните избори през 1938г. Издигат се искания за възстановяване на Търновската конституция, на гражданските и политическите права и свободи, както и стопански и социални реформи. На самите избори опозицията печели 63 от общо 160 депутатски места. Представителите на БРСДП са 8 души, между които д-р Ат. Москов, Кр. Пастухов, Д. Нейков и др. Така партията се оказва трета опозиционна сила след "БЗНС Врабча 1" с 27 депутати и БЗНС "Пладне" с 9 депутати.В това народно събрание депутатите социалдемократи образуват обща парламентарна група с петте представители комунисти от БРП (к).

Избухналата на 1.09.1939г. Втора световна война разделя отново социалдемократите и комунистите. Оценката на пакта Рибентроп-Молотов, подписан на 23.08.1939г. изостря противоречията между тях. До и след 19.05.1934г. БРСДП винаги е настоявала във външната политика България да следва пътя на Англия и Франция. Тя е против сближението с фашистка Италия и националсоциалистическа Германия. Обявява се против войната и е за мир и разоръжаване. Едновременно с това БРСДП е против несправедливите решения на Ньойския мирен договор от 1919г. Настоява за признаване на правата на българите в Югославия, за връщане на Южна Добруджа и Западна Тракия на България.

Ръководството на БРСДП оценява започналата на 1.09.1939г. война като двубой между демокрацията и фашпизма и застава на страната на Англия и Франция, на които разчита за победата на мира и демокрацията. Тя призовава управляващите фактори да запазят неутралитет, за да оцелее страната в големия пожар.

БРП (к) под диктовката на Коминтерна обявява за виновник за войната западните демокрации Англия и Франция. В страната тя заклеймява цялата демократична прозападна опозиция. Комунистите отказват всякакъв диалог с водачите на социалдемокрацията, но насърчават и подкрепят прокомунистическите елементи в нейните среди.

Тази позиция на БКП, определена изцяло от чужди и външни за развитието на страната фактори, минира сътрудничеството на опозиционните партии в проведените в края на 1939г. и началото на 1940г. парламентарни избори.

През декември 1939 и януари 1940г. са проведени изборите за XXV ОНС (1940-1944).

Депутатите по тогавашния закон са 160 души и са избрани по сложна мажоритарна система, в условия на разтурени (още от 1934г.) партии и при силен административен натиск. От 160 депутати само двайсетина не подкрепят правителството, оглавено на 15.02.1940г. от професор Богдан Филов.

В стенографските дневници на XXV ОНС срещу имената на депутатите се отбелязва не към коя партия или организация са принадлежали, а тяхното занятие, което упражняват и образователния им ценз, тъй като те се явяват като личности. С. Янев е избран е като личност, а не като партиец в този елитен български парламент. Това е безспорно признание за неговата професионална дейност, авторитет и качества, които притежава.

Депутатите в XXV ОНС имат най-високия образователен ценз в страната. 103 от тях са с висше образование. Има 17 запасни офицери, предимно генерали, 60 юристи и адвокати,

20 земеделци, 22 търговци, няколко индустриалци и фабриканти. За народни представители са избрани 17 бивши министри, в това число двама бивши министър - председатели - проф. Ал. Цанков и Н. Мушанов.

Така според тогавашните условия се оформя един квалифициран парламент, съставен главно от специалисти и професионалисти в отделните стопански области. Това е гаранция за успешна парламентарна дейност.

От общо 160 депутати към правителственото мнозинство принадлежат 140 души, сред които има 24 земеделци. Между тях се оформят няколко групировки, известни като "групата на д-р П. Кьосеиванов", "групата на Иван Багрянов" и "групата на Д. Пешев". Най-лоялна е групата около министър-председателя проф. Б. Филов.

След началото на германо-съветската война на 22.06.1941г. съставът на XXV ОНС е редуциран. Депутатите комунисти са касирани на 10.07.1941г. "Легалната политическа опозиция" остава обаче в това народно събрание.Тя приема само парламентарните средства на борба. Съставена е от отделни дейци на бивши демократически партии и организации, но не е обособена в парламентарна група.

Табло на депутатите от XXV ОНС с лозунга "Мир, неутралитет,

стопанско творчество"

В XXV ОНС (24.02.1940 - 09.09.1944) С. Янев става председател на парламентарната комисия за контрол върху министерството на правосъдието. След това ръководи и комисията по външна политика.

Като народен представител С. Янев следва прогерманския курс на правителството на професор Б. Филов.С речи и статии защитава прогерманската му външна политика.

Не е "фашист",както го заклеймяват комунистите,

защото не е антисемит. Той е сред българските общественици и адвокати, които отричат антисемитизима и расизма.

През 1939г. евреите издават един възпоменателен сборник със статии от Леон Струти,писани само от българи, който е посветен на българските евреи, участвали във войните на България.Заглавието на сборника е "Изпълнен отечествен дълг - българските евреи участвували във войните".Внего има списък с имена на 952 евреи, паднали за България в Сръбско-българската война от 1885г. и във войните за национално обедиенение (1912 - 1918).

Сам участник в Първата световна война на фронта в Македония С. Янев е пряк свидетел как български офицери и войници с еврейски произход са се сражвали храбро и са умирали под българските бойни знамена за своята Родина в бой с нейните врагове.

С. Янев пише първата статия в този сборник, която е озаглавена "Съвременният национализъм с оглед на българската държава."

В нея има следният интересен пасаж: "…Пътниците разказват например за трогателната любов към България на преселници турци от Делиормана в Анадола и на български

евреи, преселници в Палестина. За едните и другите България е останала техен скъп спомен, макар че поради известни доминантни подбуди са я напуснали. А някои от тях се повърнаха обратно в родните им места, победени от скръб към родната земя.

Ето това, тази носталгия е най-висшето постижение на българската земя и нейните добродетелни хора." Общата слава в миналото, общата воля в настоящето, велики дела, извършени заедно, за които говори Ренан бяха проявени и в тежките изпитания на българския народ през време на войните. От бойните редици на войниците не липсваха

и инородни българи. Не е ли това указание, че конкретно българската държавна идея непринудено е внедрена в душата на всички социални класи и всички народности, включително малцинствените? Как иначе ще изтълкуваме проявения героизъм от български войници: турци, евреи, гърци и др., ако не като проява на преданост към българската държава и към нейните морални и политически олицетворения. Защото без любов към българската земя няма героизъм, няма жертвоприношение." (2)

По-нататък в статията си С. Янев достига и до някои важни изводи:

"…българският национализъм трябва да си остане за вътре и за вън уравновесен, човечен и годен да мобилизира всички сили, без разлика на вяра и народност, за едно голямо дело, което да ни обединява и вдъхновява сега повече, отколкото беше през войните. Този трябва да бъде нашия път, път на нацията…" (3)

Следователно С. Янев не е фашист, нацист, антисемит или ксенофоб, както го заклеймяват впоследствие комунистите. Неговият национализъм е просветен, човечен, неагресивен и обединителен за цялата българска общност (нация), без оглед на вътрешните етнически и социални различия сред членовете й.

С. Янев защитава българските евреи и малцинствата в България, което никак не се вписва

в пропагандния образ, който комунистически терористи са му създали като един праволинеен поклоник на нацизма. Образ, който казионни историографи и до днес възпроизвеждат като клише.

В XXV ОНС С. Янев не се е изявявал като антисемит. В този парламент най-видните противници на приемането на ЗЗН са тъкмо адвокатите. Адвокатският съюз е една от трите професионални неправителствени организации (другите две са Лекарският съюз и Съюза на българските писатели), излезли с декларации против приемането на ЗЗН. От седемте депутати в това народно събрание, които се изказват против законопроекта за ЗЗН само Никола Сакаров не е адвокат. В крайна сметка въпреки силните обществени протести на 24.12.1940г. XXV ОНС приема с ЗЗН. (4)

Всъщност не цялото мнозинство гласува за предложения от правителството законопроект.Дори и неговите представители Иван Петров, Марин Тютюнджиев и Георги Кондарев гласуват против ЗЗН. Сред мнозинството, гласувало "за" също има адвокати, което не ги прави автоматично "фашисти". Напротив, повечето от тях не са антисемити и расисти. Такъв е и С. Янев, който не попада в групата на своите колеги убедени привърженици на ЗЗН като Дочо Христов, Крум Митаков и Дени Костов.

Малко се знае за дейността на парламентариста С. Янев. В XXV ОНС са използвани неговия опит, знания и умения в правото, което е логично, защото С. Янев е виден юрист и работи като адвокат, при това известен. Неговият авторитет и висок професионален цензса безспорни. Той участва и в изработването и приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на съдилищата от 1941г. Обсъждането на законопроекта започва на 28.12.1940г. по време на втората редовна сесия на XXV ОНС. Приет е окончателно на 21.01.1941 г. След 14-годишно прекъсване това е първият съдоустройствен закон, одобрен от народните представители.Парламентарната комисия по министерството на правосъдието, с председател Сотир Янев и докладчик Георги Рафаилов, прави "някои изменения", които обаче не влияят върху съдържанието на текстовете. (5)

Дискусията в залата е кратка и обхваща следните въпроси: институционалното утвърждаване на представленията за повишаване на съдиите, критериите въз основа на които да става подреждането им, съдебният надзор и разширяване несменяемостта на прокурорите. Със закона се увеличава броят на областните съдилища от 24 на 29, след откриването на такива в Дупница, Неврокоп, Силистра и Добрич.(6)

Това, че е депутат не пречи на С. Янев да се явява като адвокат на комунисти подсъдими по дела по ЗЗД. Прави го неведнъж и то с успех. Един от най-известните случаи е спасяването на поета комунист Младен Исаев - подсъдим по наказателно дело

№ 585/1942г. на Софийския областен военен съд. М. Исаев е уличен в престъпна комунистическа дейност, забранена по ЗЗД и е арестуван на 26.03.1942г. Дело № 585 /1942г. започва на 6.07.1942г. Прокурорът по делото Христо Стоманяков иска наказание за обвиняемите по чл. 16 и чл. 17 от ЗЗД - смърт, но не за всички. За актрисата Иванка Димитрова и поета Мл. Исаев се иска наказание по чл. 3 и чл.17 от ЗЗД.

Адвокатите по това дело са общо 39 души, някои от които светила в професията. Такъв е

и Сотир Янев, който поема защитата на М. Исаев и успява да го спаси. На 23.07.1942г., когато са обявени присъдите по дело № 585 /1942г. той е бил оправдан поради недоказаност на обвиненията против него. След това обаче е въдворен в "селищата на Държавна сигурност" (лагери) - Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик, като на 9.02.1943г. Мл. Исаев подписва саморъчно декларация за отказ от противодържавна комунистическа дейност.

Защитата на М. Исаев не е прецедент. Има и други подобни случаи, по които

С. Янев се е явявал в съда като адвокат. Дори и като депутат неведнъж се е застъпвал пред властите за преследвани и интернирани от полцията комунистически конспиратори.

Изявите му като защитник на комунисти въобще не се вписва в образа, който му е създаден на "убеден фашист".

Така възниква въпросът защо през Втората световна война С. Янев става мишена на комунистическите бойни групи?

Отговорът намираме в неговата външнополитическа ориентация и критиките му към сталинската диктатура. С. Янев е привърженик на прогерманския външнополитически курс на режима. Той е пълен отрицател е на съветската болшевишка власт и по това прилича на лидера на БРСДП Кр.Пастухов.Тук е "вината" му според БКП.

При това във военните години С. Янев търпи еволюция в отношението си към СССР.

В периода 1939-1941г. той одобрява курса на сближение със СССР. През януари 1940г. издава сборник със статии под заглавие"За Съветска Русия."

Това е периода на действие на "пакта Рибентроп-Молотов", когато диктаторите Йосиф Сталин и Адолф Хитлер са съюзници и партньори. В България се шири просъветска и прокомунистическа пропаганда, допускана и разрешавана от правителството на Г.Кьосеиванов. Свободно се продават съветски вестници и списания. Организират се изложби на съветската книга. Излъчват се даже съветски филми. През август 1939г. дори българска парламентарна делегация посещава СССР. Водят се преговори за търговско-икономическо сътрудничество, а на 5.01.1940г. Царство България и СССР сключват търговска спогодба.

Отр 1939 до 1941г. С. Янев следва тази външнополитическа конюнктура на нацистко-болшевишка дружба, но същевременно крои и други планове - да спечели гласовете на левицата в своя избирателен район. И успява, защото на изборите прeз 1940г. получава гласове отляво и става народен представител.

Като депутат в XXV ОНС обаче С. Янев прозрява 

опасността за България в лицето на съветската болшевишка диктатура

и променя ориентацията си. След като на 1.03.1941г. България става съюзник на Оста той вече възприема прогерманския курс на правителството на проф. Б. Филов и влиза в групата на депутатите, които са част от правителственото мнозинство.

След началото на германо-съветската война на 22.06.1941г. и разгръщането по заповед

на Москва на въоръжената борба на комунистите се засилват неговите антикомунистически и антисъветски позиции. През 1941г. С. Янев започва да пише,че "руският народ и СССР не са били едно и също нещо,че българите обичали царска Русия,но ненавиждали СССР", което си е истина. В Царство България до преврата на 9.09.1944г. извън комунистите, съветските агенти и шпиони никой българин не приема кървавата съветска комунистическа система.

Още се помнят събитията от 1923-1925г. и намесата на Московския Коминтерн в българските вътрешни работи, довела до фактическо състояние на гражданска война между правителството на професор Ал. Цанков и единния комунистическо-земеделски фронт, зад който стои с цялата си мощ СССР и неговите нелегални структури на Балканите. Жертва на този терористичен курс, чиято върхова изява е атенатът в църквата "Св. Неделя" на 16.04.1925г. стават много българи. Така че антикомунистическият глас на С. Янев е израз на по-широки обществени настроения, а не само следване на общия външнополитически курс на кабинета на проф. Б. Филов.

По време на Втората световна война С. Янев посещава окупираните от Вермахта територии на СССР, след което в официоза"Днес"пише за "безчовечието на болшевизма."

Това е фаталната грешка на С. Янев, която струва живота му. Известно е, че българските комунисти като интернационалисти считат за патриоти само тези, които обичат и обожествяват Русия и Съветския съюз. Критиката на комунизма, съветската система и въобще на Русия, независимо от това кой управлява в Москва, винаги е считано от българските комунисти за голямо провинение. Според тях С. Янев е извършител на това тежко "престъпно"деяние. Времето, в което той подема критиката си утежнява неговата "вина". Води се световна война, която е поставила на карта съществуването на СССР и комунизма като цяло. Затова според комунистите всяка критика на Москва независимо от кого идва, особено от България е недопустима. Тя удря върху авторитета на сталинския режим и според комунистите обслужава неговия главен враг - Хитлер.

Поради такива съображения С. Янев е възприет от комунистите като идеологически враг. Той става опасен за БКП, защото публично заклеймява в свои речи и статии болшевизма в СССР. Освен това е добър оратор. Критикува емоционално и с патос, с изложение на солидни аргументи и безспорни факти.

Твърде рано още в началото на Втората световна война С. Янев става обект на критика от страна на комунистическата пропаганда. От 1941 до 1943г. комунистите често го нападат. По нелегалното радио"Христо Ботев", излъчващо от СССР на 13.10.1941г. това прави лично Станке Димитров - Марек. Припомня мятанията на С.Янев по въпроса

за отношението към СССР.Нарича го"подъл и безхарактерен човек, немски потурнак,продал българската си съвест на хитлеристките убийци на славянството и на нашия народ."(7)

Комунистическата терористка Цола Драгойчева нарича в мемоарите си С. Янев"опасно речовит фашистващ политик". Ц. Драгойчева неприкрито мрази С. Янев, а от дебелото й полицейско й досие в три тома става ясно, че именно тя призовава към саморазправа с депутата.(8)

Комунистическата терористка отбелязва по адрес на С.Янев следното: "Посетил страната на Съветите през 1940г. той се отплащаше за гостоприемството на съветските хора с помията от невероятни лъжи, клевети и измислици по адрес на съветския строй. Тази помия той разливаше с някакво налудничаво вдъхновение от трибуната на парламента, в колоните на печата, на митингите и други правителствени сборища."(9)

През 1943г. С. Янев е включен е в списъка на жертвите, набелязани за ликвидиране от комунистическите терористи. Той и съпругата му Анастасия започват да получават анонимни заплашителни писма от средите на нелегалната комунистическа партия.

Едно от тях - ръкописно - гласи следното:

"Г-н Янев, изглежда, че нищо не ще бъде в състояние да ви вразуми, но министерското кресло и Хитлеровите пари толкова са ви дотолкова заслепили, че не виждате дори и под носа. Не се ли уверихте, че като крещите (срещу болшевиките - бел. моя.), никой не ви обръща внимание и дълго време ще сънувате министерско кресло, докато един ден не се озовете пред лицето на българския народ и мислете как ще се опрадавате. Или вече отдавна за вас той вече не съществува? Ако вие смятате, че той не съществува, сметките ви ще излязат криви - дотолкова сте заслепени, че сте готови да защитавате безогледно политкката на правителството и да влизате в препирня с един честен българин. Но ако вие можете лесно да се справите сега, защото единственото му оръжие е истината и властта е във ваши ръце, не мислете, че това ще продължи безконечно. Но часът на разплатата все повече се приближава!" (10)

Друго заплашително послание е адресирано до съпругата на депутата:

"Г-жо Сотир Янева, Вашият мъж като вярно куче на немеца цар Борис не служи на българския народ, а на немците, които ни поробиха и ограбиха. Българският народ презира такива предатели от типа на вашия мъж. Българската майка е велика и силна, тя ражда и отглежда не само роби, подли слугаши, които носят позора на челото си, но тя ражда и герои, за които любовта към отечеството и народа стои над всичко. Бесът на предателите ще бъде унищожен, пролетите кърви, злодействата и терора, които вършат властниците с помътнели мозъци под диктовката на немския пияница и полицая Бекерле не само не намаляват и премахват народната ненавист и негодувание, но и стократно ги усилват.

Сотир е продал съвестта си за пари на най-тъмните сили, на кървавия Хитлер, който ограби Европа и потопи света в кръв, който хвърли германския народ в една унищожителна война, в която ще се сгромоляса през 1942г.

Заедно с него ще бъдат изметени и такива паяжини като Сотир, който в лъжите, демагогиите и подлостта няма равен на себе си. Бужоазио, под краката ти гори огън, народът кипи, богати и и бедни честни патриоти, които милеят за род и родина, горят от пламъка, от жаждата за мъст, за бой с немските окупатори и техните лакеи - глухите и продали се властници.

Народен съд ще има за предателите!

Българската младеж и народ ще умрат, но не за Хитлер и неговите лакеи, а в борба, в бой с тях. Българската народна армия няма да се бие срещу братята - сръбски и руски народи, а срещу поробителите и предателите ни.

Българската а рмия ще се върне на българска територия, за да се разправи с грабителите.

Да живее народната армия!

Да живее свободна и независима България с народно демократично правителство! Смърт на предателите!" (11)

От февруари 1943г. терористичните групи на комунистите предприемат своите наказателни акции. Първа тяхна жертва става дърводелецът Никола Христов - Кутуза.

Той е сътрудник на ЦК на БРП (к) и агент-провокатор на полциията, замесен в големия провал на ЦК през 1942г.Убийството на Н. Христов - Кутуза е извършено на 8.02.1943г. Докато тече следствието, комунистите нанасят още по-голям удар. На 13.02.1943г. терористката Виолета Якова застрелва запасния генерал Христо Луков - бивш министър на войната.

Все още не всичко около убийството на генерал Хр. Луков е изяснено. Според официалната, наложена от комунистите версия той с легионерите е подготвял преврат, след който е щял да изпраща български войски на Източния фронт. Пропуска

се фактът, че такова официално искане от Германия няма, а България поддържа редовни дипломатически отношения със СССР през целия период на войната, като в крайна сметка и Берлин и Москва по свои съображения се примиряват със статута на България, наложен от цар Борис III на невоюващ (на Източния фронт) съюзник на Третия райх.

Малко известен факт е, че в деня на атентата (13.02.1943г.) генерал Христо Луков на път към кино "Роял" излиза от кафе-сладкарница"Цар Освободител"в странна компания.Заедно с брат му Аспарух са още запасният полковник Кусев и лидерът на бившата БРСДП Кр. Пастухов (бивш партиен шеф на С. Янев), когото тъкмо по това време ЦК на БКП ухажва неуспешно,за да го привлече в "Отечествения фронт".

Макар да е бил противник на болшевизма в Русия, да се вини стария социалдемократ Кр. Пастухов в забежки и любов към нацизма заради познанствата му с генерал Хр. Луков е погрешно, поради което и тоталитарната пропаганда години наред избягваше да се произнася по тази тема.

Фактът, че Кр. Пастухов и генерал Хр. Луков са общували по между си и дори в деня на атентата 13.02.1943 г. се оказват заедно, излизайки от сладкарница "Цар Освободител" потвърждава версията за замислен от генерал Хр. Луков опит за поврат във външната политика на България, но в съвсем друга насока. Смелият и рискован план изглежда е бил да се състави ново правителство на националното единство, което да осъществи съдбоносна промяна в статута на страната. Това е поврат с коренно различни цели, а именно създаденото правителство с участието на прогермански елементи да убеди хитлеристката власт, че за нея е удобно да разреши на България излизане от Тристранния пакт и поддържане на т.нар. "въоръжен неутралитет".

В това правителство е замислено да участват не само легионери, но и представители

на левицата, бивши социалдемократи, знакови имена за социалдемокрацията като Кр. Пастухов и дори земеделци, най-вероятно Димитър Гичев. С вкарването на социалдемократи в управлението се цели да се ликвидират козовете на Москва да окупира България, защото дипломатическите отношения между двете страни въпреки войната не са прекъснати. От различни източници може да бъде изведен съставът на този бъдещ кабинет, в който освен генерал Хр. Луков, влизат още полковник Ат. Пантев като министър на вътрешните работи, Сотир Янев като министър на външните работи, както и Кръстю Пастухов, бившият социалдемократ, а тогава - легионер Георги Марков от Плевен, проф. Владикин и Илия Станев. Идеята именно германофили да откъснат България от Германия, спасявайки я от погром не е звучала никак абсурдно, след като по нея са започнати и действия. Тя е влизала в пълно противоречие с интересите на Москва.

Вековните руски домогвания към Цариград и Протоците са онзи геополитически фактор, който предопределя и историческата съдба на България, изпъкваща като досадна допълнителна пречка по пътя на Русия, без оглед на това дали северната империя е царска, комунистическа или посткомунистическа. По време на Втората световна война Й. Сталин неведнъж подчертава категорично както пред А. Хитлер, докато е в съюз с него, така и пред новите си американски и британски съюзници след 22.06. 1941г., че България влиза в съветската "сфера на интереси".

Колкото илюзорни и хипотетични да са били шансовете за успех на идеята за отделяне от потъващия кораб на хитлерова Германия, то те изчезват напълно с изстрелите на комунистическите атентатори, ликвидирали последователно не само водача генерал Хр. Луков, но и всички авторитети, които могат да възродятначинанието му. БКП ще убие не само С. Янев, но и Кр. Пастухов, който е удушен от криминален затворник в Сливенския затвор през 1949г.

А на въпроса чия е крайната изгода от саморазправата с членовете на този проектиран кабинет генерал Хр. Луков, С. Янев, Кр. Пастухов, отговорът е ясен - поръчителите й в Москва.

Опасност за интересите на Москва и лично на Сталин има не от предполагаемото и внушено от комунистите и до днес намерение на генерал Хр. Луков да изпрати български войски на Източния фронт, а напротив от евентуален успех на плана на бившия военен министър.

Освен това изпращането на войски на Източния фронт би улеснило действията на нелегалните комунистически структури, които получават свободен терен, плацдарм за войната, водена от тях по заповед на Москва срещу българското правителство. Извеждане на България в позиция на неутрален статут след реализация на плана на генерал Хр. Луков означава комунистите да изгубят оправдание за своите антиправителствени въоръжени действия. В перспектива при очакавно настъпление на Червената армия на Балканите, те няма да имат възможност да заграбят властта.

Години по-късно новопроизведеният в генерал след 9.09.1944г. началник-щаб на т.нар. НОВА Петър Вранчев на въпроса "Защо убихте генерал Луков?" отговаря: "И на мен не ми беше много ясно. Дойде Иван Харизанов (12)разтревожен и каза: "Този човек става опасен за всички ни. Трябва да бъде премахнат!... Получих заповед и трябваше да организирам изпълнението." (13)

Името на С. Янев изплува и по друга линия в месеците преди неговото убийство.

Той е спряган като един от кандидатите за шеф на Дирекцията на пропагандата. За разлика от друг свой бивш съпартиец Димо Казасов, който след 9.09.1944 г., в качеството си на звенар се сдобива с този пост, за С. Янев остават само пуснатите упорити слухове.

Изглежда С. Янев обаче е имал силни противници не само от ляво, от комунистите, на които е стар техен познайник, но и в средите, близки до правителството, за които става неудобен. В подкрепа на последната теза има сериозни основания и аргументи.

През март 1943г. С. Янев се включва в акцията за спасяване на българските евреи.

Като адвокат той подкрепя инициативата на подпредседателя на XXV ОНС Д. Пешев

за спасяване на българските евреи от депортация - факт, отразен дори в дознанието за неговото убийство. Това, че евреите са търсели подкрепа чрез писма, адресирани до него доказва още веднъж, че С. Янев не е "фашист" ("националсоциалист") и антисемит, каквото етикети вече десетилетия му лепи комунистическата пропаганда.

Признание за неговата опозиционна дейност намираме и в дневника на проф. Б. Филов:

"Някои говориха и против Габровски във връзка с еврейския въпрос, пропагандата и полицията. Особено рязък беше в критиката си и против двамата Сотир Янев, който изрично изтъкна дружбашките методи на Захариев." (14)

Малко преди смъртта си С. Янев е настоявал в пленума на народното събрание да бъдат дебатирани и подложени на гласуване всички наредби, издавани от комисаря по еврейските въпроси Ал. Белев. Практиката дотогава е била тези наредби само да бъдат съобщавани на събранието. Фактически С. Янев е настоявал за ограничаване на големите правомощия на КЕВ, респ. личната власт на комисаря Ал. Белев. Като юрист е искал парламентът да упражнява по-стриктен контрол върху дейността на КЕВ, което би било гаранция за спазване на правовия ред в страната, средство за ограничаване и недопускане на административните произволи с наредбите на комисарството.

Така депутатът С. Янев се конфронтира по еврейския въпрос пряко с МВР, министър Н. Габровски и косвено и с комисаря по еврейските въпроси Ал. Белев. И това е видно не само от горния цитиран пасаж в дневника на проф. Б. Филов, но и в дневниците на XXV ОНС. Такава дейност на С. Янев в парламента не може по никакъв начин да бъде характеризирана като "профашистка."

Още един важен документ потвърждава този извод.Това е Изложение-позив наСБНЛ под заглавие "Кой покровителствабългарските евреи?" В него се дава отговор на следните въпроси: "Защо се вдигна напоследък толкова шум около положението и съдбата на еврейството в България? и "Кой и защо организира у нас широката акция в тяхна защита?

В изложението - позив на СБНЛ се критикува правителството, че е отложило депортацията на евреите от България, което ни навежда на мисълта, че датировката на този документ е след 9.03.1943г. Важен за нашата тема е един пасаж, който засяга протестната акция срещу правителството, оглавена от Д. Пешев:

"…Едва що взето това решение (споразумението Белев - Данекер от 22.02.1943г. - бел. моя)и народните представители от "засегнатите" избирателни колегии удавят респективния министър в бурни протести, възмущения, закани и предупреждения. Между тях са подпредседателят на камарата, масонът Димитър Пешев,"апологетът" на новия ред у нас Сотир Янев, представителят на "третото поколение“ в парламента Бошко Ковачевски и отбор все такива "безкомпромисни борци" за национална България."

Тяхната акция успява, Министерският съвет отстъпва пред ходатайствата и евреите от Дупнишко-Кюстендилския край, както и всички евреи от старите предели на царството, остават по местата си. Доволни са всички: евреите, защото ще продължават да паразитстват на широкия български гръб; техните еврействащи покровители, защото ще си имат и занапред дойна кравичка в обора; покровителите на еврейството в чужбина, защото се запазиха в земята ни агентите им за национално разложение, шпионаж, саботажи и убийства."(15)

Видно е, че С. Янев не е припознат като антисемит не само от евреите, търсещи неговата подкрепа, и от легионерите, разпространили през 1943г. горния свой позив. Легионерите националисти, обявени от комунистите за "фашисти", не считат изобщо С. Янев за свой идеен привърженик. Напротив, критикуват го и пряко го посочват като "еврействащ покровител." А от текста на този позив личи дори, че му се подиграват.

Ден преди атентата С. Янев предприема последната си 

открита антикомунистическа изява

Вечерта на 14.04.1943г. в препълнения салон на софийското кино"Подем" той произнася голяма реч. Запазено е донесение от таен агент на полицията, което синтезира основните идеи в речта на С. Янев.

"Донасям ви, г-н началник, следното:

На 14 април 1943 г. присъствах на събранието, свикано от народния представител Сотир Янев в Железничарския дом на кино "Подем". Г-н Янев говори за външната и вътрешната ни политика, като каза, че Н. В. Царят и българското правителство са избрали най-правия път. Той разкритикува политиката на Англия и Русия, като каза, че те никога не са желали една мощна и велика България. Също така остро нападна онези заблудени българи, които вярват, че Съветска Русия ще донесе щастие и благоденствие на българския народ. Подкани гражданството да е будно и готово да се справи с вътрешните и с външните врагове. Пред препълнен салон събранието беше открито в 19 ч. и 15 мин. и закрито в 21ч., като през цялото време присъстващите слушаха оратора с голям интерес."

Донесението е подписано от "Райчев, разузнавач № 3460."

Ръководителят на най-известната комунистическа терористична бойна група по това време Славчо Радомирски признава в спомените си, че ръководството на бойните групи е получило "срочно нареждане" за убийството на С. Янев. (16)

Поръчителят на атентата не е посочен, но можем да се досетим кой е след като потърсим отговор на въпроса кой има най-голям интерес да замлъкне гласа на С. Янев?

Първоначално с изпълнение на поръчката, определена като важно "партийно поръчение"

са натоварени група младежи терористи начело с Йордан Петров. Изпълнението на поръчката обаче се забавя. При подготовката на атентата комунистите проявяват завидна изобретателност. Търят най-подходящо смъртоносно оръжие. Първоначално са решили да използват петкилограмов чук, с когото да умъртвят С. Янев в коридора на стълбището пред неговата адвокатска кантора. Първият опит за атентат с това оръжие се е провалил. Сл. Радомирски обяснява провала така: "Но когато адвокатът се появил, те се свили и не посмели да завъртят чука, за да счупят главата му." (17)

Втори опит за убийство е предприет в един от парковете, където С. Янев се е разхождал.

Сл. Радомирски обяснява и този провал: "Дянко Стефанов (Черния Колев) дойде и ми каза, че са дали на Йордан Петров да го ликвидира и той отговорил: "С пистолет не мога - я хване, я не хване - ще го ликвидирам с една хубава кирка". Дали му една хубава кирка, но след това той казал: "Изплаших се и не можах да го убия." "Уплашил се човека". (18)

След втория провал Дянко Стефанов се отказва с изпълнение на задачата, като предава на Сл. Радомирски Йордан Петров, който добре е познавал навиците и дневния режим на жертвата.

Комунистическият терорист Йордан Петров, който е трябвало да убие

Сотир Янев с чук или кирка

Убийството е възложено на терористите Йордан Петров, Никола Василев - Гуджо и Кирил Хлебаров - Калмика. Те решават да действат и на 14.04.1943г. по време на беседата на

С. Янев в кино "Подем" са сред присъстващите в залата, като са се въоръжили с ръчни гранати. Тримата комунистически терористи слушат речта на жертвата си с престорено внимание и даже ръкопляскат старателно. Същевременно мерят на око разстоянието до разпаления оратор зад катедрата.Носят "бухалки", които обаче остават невзривени, защото охраната е подсилена. Комунистите се разколебават и отлагат атентата за следващия ден.

Изпълнител на присъдата е Н. Драганов - Гуджо, охраняван от Й. Петров. (19)

Сутринта на 15.04.1943г.терористите застават пред сградата на улица "Цар Калоян" № 1, където се помещава адвокатското бюро на С. Янев и започват да чакат жертвата си. Скоро С. Янев влиза през входа и терористите го подгонват пред стълбището. Депутатът се изкачва бавно, размахвайки вестник в дясната ръка. Когато стига площадката пред кантората си,Н. Драганов -Гуджо стреля в гърба му в областта на сърцето.

Не произнася ритуалните за комунистическите терористи думи "В името на народа си осъден на смърт",а

само го е напсувал

Убиецът Никола Василев Ганчев Драганов - Гуджо е роден на 7.02.1915 г. в село Бериево, Севлиевско. Завършва телеграфо-пощенското училище в София и през март 1938г.

е назначен на работа в Централната пощенска станция. Той се отличава с буен и невъздържан характер, жаден за изява тип, който често става агресивен. В полицейска справка от 31.05.1943г. са отразени и всички негови наказания по време на службата му,

в това число глобите, които са му били налагани. (20)

Н. Василев - Гуджо е криминално проявен. Той открадва от касата на пощенския клон, където работи от 1942г. над 80 000 лева, в това число 52 000 лева, 23 204 лева от ценни пратки и 6605 лева от ценни книжа. (21)

Когато му началникът на клона му прави ревизия, Н. Василев - Гуджо го заплашва с отмъщение. За да избегне дисциплинарно наказание, уволнение и справедлив съд, в края на ноември 1942г. той преминава в нелегалност. Тогава е обявен за издирване в бюлетина на криминалната служба на полциията със забележката, че "носи в себе си пистолет". Пистолетът е "Валтер" и е бил откраднат по време на службата му в пощата от една пратка от Германия за Дирекция на полицията.

Гуджо както е прякорът му става член на комунистическа терористична бойна група. Оценен е като ценен кадър, защото бил добър стрелец с добри бойни умения, запасен офицер и правоверен комунист, доказал се като способен с участие в криминални деяния. Н. Василев - Гуджо отначало е бил в групата, подчинена на Дянко Стефанов, а след това е прехвърлен в тази с ръководител Славчо Радомирски. Комунистическите терористи го хвалят в своите мемоари. Митка Гръбчева отбелязва :"Видът му с подчертана физическа сила и неустрашимост… Между нашите другари Драганов бе най-находчивият, най-съобразителният. В държането му имаше нещо много дръзко, дори халапашко, но именно това смущаваше и объркваше врага, който никога не можеше да предугади каква ще бъде следващата му стъпка." (22)

С такива личностни характеристични данни и криминално минало Н. Василев - Гуджо е удобен за изпълнение на поръчковото убийство. И той оправдава доверието с убийството, което извършва. Изстрелът на комунистическия терорист е смъртоносен. Полицията намира С.Янев, проснат по гръб. Извиканият по спешност медицински екип само констатира смъртта му. Полицаите правят оглед на местопроизшествието. Извършват неотложните процесуалноследствени действия. Разпитват свидетели. Съдия следовател от областния съд оглавява разследването.

Убитият Сотир Янев

На местопрестъплението са разпитани 15 очевидци - случайни минувачи, работещи или живеещи наблизо. Кварталът е блокиран. 48 души са задържани под стража по подозрение, че са убили депутата. В папката с воденото по случая дознание се вижда, че полицията е изяснявала много старателно възможните мотиви за убийството, преди то да бъде определено като политическо. Разследващите са прономеровали и прошнуровали няколко анонимни заплашителни писма, дело явно на комунисти, иззети от дома на С. Янев.

Преценката на следствието е категорична: убийството е поредното"престъпно деяние на комунистите."Заплашителните писма по негов адрес потвърждават, че С. Янев е станал жертва на предварително планирано зловещо убийство, извършено посред бял ден в столицата.

Опелото на С. Янев е на 16.04.1943г. в църквата "Св. Георги". Присъстават министър-председателят проф. Б.Филов, председателят на Народното събрание о.з. полковник Христо Калофов, столичният кмет инж. Иван Иванов. От името на двореца венец поднася капитан Стойков.

В старите полицейски папки убийството на С. Янев е подпечатано като "разкрито". Открит остава въпросът кой е бил съден по това дело и дали е бил осъден. Документацията по съдебния процес срещу убийците на С. Янев е в процес на издирване.Проблем се оказва това, че тогавашното МВР не е имало практика да събира обратна информация за изхода на следствените дела, които полицията е пращала в прокуратурата, а тя - в съда.

Въпреки старателно проведеното дознание, пазено в архива на МВР полицията така и не успява да залови истинските убийци.

Убиецът на С. Янев Н. Драганов - Гуджо загива на 30.05.1943г. при неуспешната акция на бойната група със специално преданазначение по ликвидиране на радиоинженера Кулчо Янакиев, който работи в службата за заглушаване на чуждите нелегални радиостанции.

К. Янакиев е осъден на смърт, защото успешно заглушава "черните радиостанции" от СССР. Атентатът се проваля и полицията подгонва терористите. Един след друг са ликвидиранитрима от тях - Йордан Петров, Кирил Хлебаров и Методи Величков.

Н. Драганов - Гуджо се укрива в един от страничните канали при моста на ул. "Фритьоф Нансен." Цели два дни продължават неуспешните опити да го издирят и заловят.Накрая намират трупа мув едно отклонение от основния канал.Полицията установява, че е прострелян в главата.Предполага се, че се е самоубил. Така след 36-часово преследване из подземната канализация на София се застрелва убиецът на Сотир Янев - Н. Драганов - Гуджо.

На 1.06.1943г.столичният печат публикува материал за убития опасен терорист. (23)

При обиска на трупа намират две лични карти - една истинска, а друга фалшива, както и две бомби бухалки, сферична граната, седем детонатора за взрив, два пистолета "Маузер"

с 60 патрона и черно кожено портмоне с 9 972 лева, което доказва, че терористът въобще не е живял бедно.

На 20.07.1943г. в рамките на петата извънредна сесия на XXV ОНС се провежда заседание председателствано от Хр. Калфов. Присъстават министрите и министър-председатял проф. Б. Филов. На заседанието се обсъждат убийствата на народните представители Сотир Янев и Захари Клявков от Пловдив, екзекутиран на 30.05.1943г.

Председателят Хр. Калфов отбелязва: "Енергични, волеви, честни, надарени с ценни дарования и с високо родолюбие, те изпълняваха с голям успех своя обещствен дълг както тук между нас, така и между народа. В защита на народния идеал и в подкрепа на държавната политика те паднаха пред олтара на отечеството, като оставиха светъл спомен за себе си и дадоха пример за достойно изпълнение на дълга на всички добри и родолюбиви граждани. Нека почетем паметтта им със ставане на крака и кажем всички "Вечна им слава!" В отговор следват възгласите: "Вечна им слава!" и "Бог да ги прости!"(24)

Историята на С. Янев намира продължение след комунистическия преврат на 9.09.1944г., извършен в условията на започнала военна окупация на България от Червената армия.

След преврата на 9.09.1944г. са арестувани бившите управници на страната. Хиляди са избити без съд и присъда в безотговорните дни и нощи, непосредствено след преврата. Сред жертвите е и братът на Сотир Янев Давидко - кмет на Дупница. Според мълвата той е бил убит от комунистите в местност около града, като преди това с него са се гаврили жестоко.

После комунистите започват следващият етап от планираната в Москва и спусната за изпълнение в условията на окупация на България от Червената армия

чистка на българския елит

Подготвя се т. нар. "Народен съд". На 6.10.1944г. с Указ №22, подписан от регентите на основание на ПМС от 3.10.1944г. влиза в сила специална наредба - закон. (25)

Тук е важно да се знае, че регенството е нелегитимно, защото не е утвърдено по предвидения в чл. 27 от контитуцията начин, нито пък регентите отговарят на изискванията на чл. 29 от основния закон. Назначеното регенство от правителството на ОФ, дошло на власт с преврат не може да издава валидни актове от името на Н. В. Царя.

С административен акт, който е противоконституционен се създава незаконно "Народен съд", представляващ всъщност партиен трибунал, който трябва да унищожи българския политически, военен, културен и стопански елит.

"Народните обвинители" не забравят да включат сред подсъдимите в "Народният съд"

С.Янев. Обичайна практика при комунистите е да съдят и убити от тях лица, набедени за "народни врагове." Точно такъв е случаят и със С. Янев. Целта е репресиите да засегнат семейството му и да се конфискуват имотите, които притежават. Така хем се закръгля, т.е. завишава бройката на осъдените, набедени за "фашисти", хем се създават предпоставки за облагодетелстване на овластените с танковете на съветската армия комунисти за сметка на роднините на осъдените.

Комунистическите "гении" раждат такива разпоредби в Наредбата-закон за съдене на виновниците от Народен съд като тази по чл. 4, изр. 2, която предвижда, че "смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започване или привърши преследането и да се издаде присъда." (26)

Това е в пълно противоречие с разпоредбите на Наказателния закон. Той е бил в сила и неговият чл. 71, който изрично гласи:"Углавно преследване се изключва (т.1), "когато виновният умре".

Втори състав на "Народния съд" повдига обвинения против народните представители

в XXV ОНС (1940-1944). Според конституцията (чл. 95), депутатите могат да бъдат предадени на съд само по решение на парламента, и то за "погрешки и престъпления, които са предвидени от криминалните закони". Toзи въпрос защитата повдига по време на делата. Съдът, наречен "народен"обаче не смята за необходимо да дава тълкуване и разяснение на повдигнатите от защитата въпроси, ръководейки се от мотивите към Наредбата-закон, в които изрично е записано, че няма да се спазват "ограниченията на конституцията за съдене на министри и депутати".

Според официалните сведения 110 души от депутатите са в Централния Софийски затвор

в София, 7 са били е нелегалност,а 12 са "починали". С. Янев спада към групата "починали", както е отбелязано в документацията на съда. Не е посочено обаче от какво подсъдимите депутати са починали. Пропускът е умишлен, защото ако впишат срещу името на подсъдимия "убит", трябва да обясняват кой го е убил, къде, кога и защо.

Обвинителният акт № 2 на главния "народен обвинител" е от 5.12.1944г. Обвинението е поддържано от "народният обвинител" Владимир Димчев Христев. Той твърди, че няма нито един депутат, който може да бъде оправдан, с изключение на Атанас Каишев. Последният е бил болен и не е могъл да присъства на нито едно заседание. Всъщност

Ат. Каишев е починал на 29.01.1941 г.Тук ще допълним, че той е офицер от запаса с чин генерал-майор и е служил на фронта в Македония през Първата световна война. Бил е

даже командир на същият полк, в който служи и С. Янев - 54-ти пехотен полк.

"Народният обвинител" предлага да се направи "индивидуализация на подсъдимите", като се имат предвид главно техните речи в XXV ОНС. От тази гледна точка, въпреки че не е подготвен окончателно за това кой каква присъда следва да понесе, той заявява:

"За 15-20 души ще искам смърт, за други - до живот, трети ще бъдат осъдени на по-леки наказания."Така се изпълняват указанията на Трайчо Костов, който след изслушване на "народните обвинители" казва как да се процедира по процеса:

"Никой от депутатите (освен умрелите преди 1941 г.) не следва да бъде оправдан. Да се представи списък за присъдите на депутатите, който да бъде съгласуван с нас…"

Съпругата на С. Янев Анастасия и дъщеря му Лили поемат изцяло неговата защита. Трагедията им е голяма веднъж заради непреживяната мъка по убития баща и съпруг и в втори път заради опасността да останат на улицата, ако бъде конфискувано имуществото им. На 18.12.1944г. съдът входира възраженията на Анастасия Сотир Янева. Понеже няма доказателства против стандартните обвинения за всеки депутат, подсъдим по делата за народния съд за политическата дейност на своя съпруг тя оставя "по съвест и свое разбиране" 13-членният втори състав на "народния съд" да я прецени.

"Все пак знам - отбелязва тя - , че съпругът ми, водим от знанието си, напълно безкористно е работил и се е борил за законност и човещина, като в дейността си не всякога е бил съгласен с правителствените предложения и доколкото е било възможно им се е противопоставял." Посочен е и фактът, че "преди да бъде убит той е поискал от пленума на Народното събрание да бъдат сложени на дебатиране и гласуване всички наредби на комисаря по еврейските въпроси, а не само да се съобщават." (27)

Анастасия Янева с нейната дъщеря

Родините на убития С. Янев изпълняват своите задължения по чл.12 от "НЗ за народния съд" относно деклариране на имущественото му положение. Тук е важно да се посочи, че в Наредбата-закон за Народния съд комунистите вкарват престъпен състав. По чл. 13 от нея се създава престъпление - неизпълнение на задължение по чл.12 с изпълнително деяние даване на непълни или неверни данни за имущество на починали по подсъдими. Наказанието е строг тъмничен затвор и глоба до 1 млн.лева. За да го избегнат роднините на С. Янев подават до съда декларация за имуществото, което притежава убитият им баща и съпруг: дневни пари от НС като народен представител 9000 лева, дялове в Лозенската популярна банка - 13 600 лева, дялове в Дупнишката популярна банка - 9000 лева, лични вещи и мебели, в това число - писалищно бюро, класьор, юридически книги и библиотека от около 200 книги,7 мебели, както и радиоапарат. (28)

Декларацията е входирана на 3.01.1945г. и върху нея саморъчно е поставена резолюция за изпращане до компетентните органи с оглед налагане на възбрана и запор. (29)

Конфискацията е наказание в нарушение на чл. 75, ал. 2 от конституцията. Така репресията засяга и членовете на неговото семейство и ги обрича доживотно да живеят с клеймото на "народен враг" с всички произтичащи от това отрицателни последици.

Защитата на С. Янев е поставена в неблагоприятна позиция, защото подсъдимият е лишен от право на свидетели. Свидетели има само обвинението. Един от тях е д-р Любен Дюкменджев. Той е адвокат и политик, депутатот лявата опозиция в XXV ОНС в периода от февруари 1940 до юли 1941г. Имал е възможност четири парламентарни сесии да бъде колега на С. Янев и другите подсъдими парламентаристи. При разпита си д-р Л. Дюкменджиев заявява: "Какво да ви кажа за Сотир Янев. Сотир Янев някога беше редактор на в. "Народ". Той беше голям широк социалист, един от водачите. Така както имаше там амбицията да бъде пръв, и тук имаше амбицията да бъде пръв. И действително минаваше за пръв, за голям, защото той беше председател на комисията по външни работи и беше един от постоянните кандидати за министър, до там, че беше станал смешен на другарите си. Всички го закачаха до един като министериабъл." (30)

В XXV ОНС д-р Л. Дюгмеджиев е един от най-яростните критици на антиеврейското законозателство. В показанията си обаче той не обвинява бившия си колега за каквито и да е антисемитски прояви, което още веднъж потвърждава тезата, че убитият С.Янев не е бил "фашист", защото ако беше такъв неговият бивш колега парламентарист нямаше да пропусне да го заклейми на антисемитска основа. Все пак показанията на Л. Дюкменджиев са утежняващи за С. Янев. Те го очернят допълнително. Определят го като кариерист и обслужват обвинението против него. Така свидетелят комунист Л. Дюкменджиев подпомага работата на съда и съдейства за постановяване на присъдата, която узаконява убийството от 1943г.

На 28 и 29. 01.1945г."народните" обвинители произнасят своите речи, като поддържат обвинението срещу определената им група подсъдими. Пръв говори Вл. Димчев. Депутатите се обвиняват за това, че са одобрили сключената на 1.03.1941 г. спогодба за присъединяването на България към Тристранния пакт, влизането на страната в Антикоминтерновския пакт на 13.12.1941г., обявяването на война на Англия и САЩ и т.н.Освен това те са допуснали да се организират и провеждат враждебни акции против СССР, както и страната да се превърне в плацдарм на Германия във войната й срещу него.

"Народният обвинител" особено акцентува на факта, че бившите депутати са гласували антиеврейския ЗЗН от 24.12.1940 г. и измененията и допълненията на ЗЗД. Оттук общата оценка на Вл. Димчев е, че те не са били никакви народни представители, а са били "полицейски" такива, и са се "движели" само по заповед на правителствата.

Действията на някои депутати като подпомагане по роднинска линия на нелегални, даване на материална помощ на близки и познати, попаднали под ударите на "фашистките закони", спасяване на еврейски семейства са оценени от "народният обвинител" Вл. Димчев като "дребните заслуги". Затова той настоява да не бъде освободен от отговорност нито един от подсъдимите. За 17 души народни представители Вл. Димчев, иска да понесат 

най-строго наказание - смърт

Служебен защитник на С. Янев е софийският адвокат Димитър Блъсков. Запазено е неговото кратко едностранично писмено изложение от 30.01.1945г., в което той пледира за снизходителна присъда. Посочва и доводи, които могат да бъдат разделени на две групи. Първата група засяга тази против евентуално постанвовяване на конфискация на имуществото, а втората - обвиненията към Сотир Янев във връзка с неговата политическа дейност, в това число и като народен представител.

По въпроса за конфискацията адвокат Д. Блъсков настоява за снизходителна присъда по следните съображения:

1."Конфискацията като наказание цели да изземе от ръцете на подсъдимия материалния резултат от престъпната дейност;

2. Подсъдимият Сотир Янев въобще няма имущество, белег, че не е изкориствал положението си;

3. Доколкото съществува някакво имущество то датира от години напред, което показва, че то не е в никаква връзка с престъпната дейност;

4. Имуществото се състои главно от 1/5 идеална част от апартамент в София, в който живее семейството;

5. При това положение конфискацията и на това имущество тежко би засегнало наследниците, съпруга и дъщеря, непричастни в престъпна дейност, и би ги обездомило."

Във втората група доводи е посочено следното:

1. Подсъдимият е убит - разкри се вече от кого - още преди две години и не се знае, дали ако бъде жив, по прозрение не би се помъчил да подпомогне един спасителен своевременен завой;

2. Не е установена за него дейност, подпомагаща фактическото провеждане на фашизма вътре в страната, напр. чрез преследване на борците антифашисти, чрез преследване на евреи и пр.

3. Напротив ноторно известно е неговото участие в процесите срещу борците комунисти и то тъкмо в тяхна защита, както случаят с Младен Исаев, с младежите от Дупница и пр.;

4. По повод своеволията на комисаря по еврейските въпроси Белев подсъдимията насмалко не е предизвикал бламиране на правителството в Камарата - заседание на 18.XI.1942г." (31)

Доводите на защитика на С. Янев са правно обосновани и аргументирано издържани, но не са приети от "Народния съд."

В повечето случаи защитата на подсъдим по дела от "Народния съд" е била "кауза пердута" както и голям риск и изпитание за защитника, заплашен с лично отмъщение и дори преследване от развилнялите се комунистически властници. При това защитата не може

да променя присъдите по "Народния съд". Съгласно чл. 10 от Наредбата-закон "след приключване съдебното дирене изслушване на обвинението, защитата и последната дума на подсъдимите съдът постановява мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение."

Присъдите са обявени на 1.02.1945г. В 16.30 ч. присъдата на Втори върховен състав на "Народния съд" е произнесена от неговия председател Св. Кираджиев.

От присъдите личи, че не са приети никакви смекчаващи вината обстоятелства и вместо да проявят снизхождение така, както пледират защитниците, съдиите изненадващо увеличават размерите на наказанията. Как се е стигнало до това тяхно решение?

Отговорът на този въпрос се съдържа в радиограмата на В. Червенков до Г. Димитров в Москва от края на януари 1945 г. В нея той съобщава: "Присъдата ще бъде произнесена в четвъртък - 1 февруари. В по-рано приетото решение (20.I. 1945г. - б. а.) внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните наказания…"

В речите си народните обвинители са поискали смъртно наказание за 25 депутати, а съдът осъжда на смърт 67 души! Не е известно по какъв начин към изготвения за целта списък са били прибавени още 42-ма народни представители.

За С. Янев случаят е бил ясен. Той просто е добавен в списъка. Решението за него е предопределено. Известно е, че в много случаи "Народният съд" "узаконява" извършените предварително убийства. Така постъпва и спрямо него. С убийството на С. Янев в 1943г. комунистите извършват веднъж тежко престъпление. С осъждането му през 1945г. те извършват друго престъпление и "узаконяват" убийството.

Равносметката от присъдите на втори върховен състав на "Народния съд" е следната: на смърт - 67 души, на доживотен строг тъмничен затвор - 23 души,на 15 г.строг тъмничен затвор - 16 души, на 8 г. строг тъмничен затвор - 1 човек, на 5 г. строг тъмничен затвор

- 6 души, на 1 г. строг тъмничен затвор - 4 души, конфискация на цялото им имущество

- 9 души.Няма нито един оправдан депутат от XXV ОНС.

Последният репресивен акт, засягащ С. Янев е осъществен през юни 1945г. и е насочен срещу неговото творчество. Тогава статиите на С. Янев са включени в списъка на "фашистката литература", подлежаща на забрана и изземване. В "Държавен вестник",

бр. 225 от 1944г. е публикуван списък с "фашистката литература", подлежаща на изземване съгласно XII Постановление на МС от 6.10.1944г. Въз основа на това постановление министерството на пропагандата, оглавено след преврата на 9.09.1944г. от бившия съпартиец на С. Янев Д. Казасов издава Наредба №10. Това са общо 701 заглавия. Автор на две от тях е С. Янев. Под №513 "Пътят на нацията", а под № 514 "За Съветска Русия, отношения и преценка". (32)

С Решение № 243/12.04.1996г. на Върховният съд се признават за невинни осъдените през 1945г.на смърт народни представители от XXV ОНС и се оправдават.Заключението на съдебния състав е следното:"Крайният резултат от надзорната проверка на влязлата в сила присъда от 1.02.1945г., постановена по наказателно дело №2/1944 на Втори състав на Народния съд се свежда до констатацията, че по отношение на 124 от общо 126 осъдени лица е налице явна необоснованост на съдебния акт поради обективна и субективна несъставомерност на деянията, описани в обвинителния акт, или поради това, че фактическите положения, приети за установени от съда, очевидно не се подкрепят от доказателствата по делото. В тази му част проверяваният съдебен акт следва да бъде отменен, поради допуснати особено съществени нарушения, а подсъдимите трябва да бъдат признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение."(33)
Убитите обаче никой не може да върне. Никой не може да възмезди и живите за техните страдания,породени от това,че са имали роднина,осъден и убит от "Народния съд".

Това важи в пълна сила и за Сотир Янев и неговите роднини и наследници.

Бележки:

1. В. "Народ", 22.05.1934г.;

2. "Изпълнен отечествен дълг-българските евреи участвали във войните".С.1939г.,с.14-15;

3. Пак там, с.16-17;

4. ЗЗН,утв. с указ № 3 от 21.01.1941 г., обн., ДВ, бр. 16 отъ 23.01.1941 г.

5. HYPERLINK "http://www.sadebnopravo.bg/s/ZID_ZUS.doc"ЦДА, ф. 242 К, оп. 4, а. е. 317, л. 25-26;

6. "Държавен вестник", бр. 21 от 29.01.1941 г.;

7. Изявление на Ст. Димитров - Марек по радио "Хр. Ботев", 13.X.1941г.;

8. Спомените на Ц. Драгойчева за С. Янев, С.1979г.

9. Пак там, с. 170

10. ЦДА, ф. 2123 К, оп.1, а.е. 5780, с. 75;

11. ЦДА, ф. 2123 К, оп.1, а.е. 5780, с. 87;

12. Иван Харизанов (1885-1947) е политик, адвокат, съдия, прокурор и журналист, първи братовчед на Яне Сандански, депутат е в XXI и XXII ОНС, а през 1928 г. става активист на ПК "Звено", през 1943-1944г. е член на НК на ОФ и участва впреврата на 9.09.1944г.

13. Признания на генерал П.Вранчев пред д-р М. Марков. - В: Марков Д. "Свидетелствам под клетва". С. 2012г., с. 23.

14.Дневникът на проф. Б. Филов, 1990г. с. 543;

15.ЦДА ЧП, 136к, а.е.6, лист 16. Печатно, циклостил.

16. "Лице в лице с врага". С. Народна младеж, 1959г., с. 98;

17. Спомени на Сл. Радомирски С. 1962г., с. 92.

18. АМВР ДБ, № 543, с.11;

19. Драгойчева Ц. 1979г., с. 171;

20. ЦДА, ф. 2124 К, оп.1, а.е. К 41829, с. 29;

21. ЦДА, ф. 2124 К, оп.1 , а.е. К41829, с. 26;

22. Гръбчева М. 1984г., с 48 и с .70;

23. В."Утро", № 10138, 1.06.1943 ("И четвъртия терорист свърши") и в."Зора" № 7147, 1.06.1943г. ("Полицията ликвидира и последния от завчерашните терористи")

24. Стенографски протоколи 5. извънредна сесия на XXV ОНС, 20.07.1943г.;

25. Указ № 22 в "Държавен вестник,бр. 219 от 6.10.1944г.

26."Държавен вестник, бр. 219 от 6.10.1944г., изм., бр. 261 от 1944г., бр. 9 от 12.01.1945г.;

27. ЦДА, ф. 1449, оп.1, а.е. 95, л. 7-8;

28. ЦДА, ф. 1449, оп.1, а.е. 95, л. 17;

29. ЦДА, ф. 1449, оп.1, а.е. 95, л. 16;

30. ЦДА, ф. 1449, оп.1, а.е. 55, л. 2257-2291.

31.ЦДА, ф. 1449, оп.1, а.е. 95, л. 20;

32. Наредба №10 на министъра на пропагандата за "фашистката литература", подлежаща на изземване съгласно XII Постановление на МС от 6.10.1944г.

33. Решение № 243/12.04.1996г. на Върховният съд на Реп. България;

*Янко Гочев е автор на уникалното изследване „Руската империя срещу България“, от 3 части. Това е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455-1918 г., но без митове и комунистическа идеология. Гочев е автор и на поредица за трагедията на таврийските българи, публикувана от Faktor.bg(виж ТУК)

Янко Гочев е роден в гр. Първомай. През 1996 г. завършва " История", а по-късно и "Право". Работи като юрист, но историята остава голямата му любов, интересите му са насочени към българската военна история и дипломация и международните отношения.