Кръгът около Румен Радев, лансиращ проекта „3-ти март“ е де факто „Анти-24 май“
Игнорирането на българското наследство, което за средновековните руски, украински, беларуски книжовници е факт, днес се е превърнало в стратегия за самовъзвеличаване и вбиване на клин между култури и държави, казва пред Faktor.bg известният историк и родолюбец
Интервю на Мая Стоянова
- Проф. Павлов, посрещаме 24 май, а заветът на предците ни - да „пребъдем с дух и огнен меч“, днес се е изродил в политическа омраза и нетърпимост. Как стигнахме до това национално падение?
- Това е сложен въпрос, който има много дълга предистория. Отчасти се дължи и на самите послания на датата 24 май, по стар стил 11 май. Аз съм един от хората, които предложиха през есента на 2022 година 24 май да бъде обявен за национален празник, без да отричаме дати като 3 март, 6 септември, 22 септември. Идеята е, че 24 май е от празниците, които се честват още от преди създаването на Трета българска държава. Той носи и духа на националното ни Възраждане, и на яркия спомен за средновековната българска цивилизация и нейното наследство. За съжаление петоколонниците у нас, включително президентът Румен Радев, посрещнаха тази идея с невероятна истерия. Бяхме наричани как ли не, а става дума за водещи историци от всички български университети и научни институции, да не ги изброявам поименно. Ние се опитахме да анализираме съвременния празничен календар на България и предложихме 24 май да стане национален празник, защото е най-позитивният и обединяващ ден. Всички сме чели Иван Вазов, знаем за огнената реч на Ботев в Калоферското училище 1867 г., а и за първото регистрирано честване на 24 май (11 май) в Шумен през 1813 година. Празникът има старинни корени и е мост от Средновековието към Възраждането, към настоящето и бъдещето.
При цялата тази истерия, която на практика хвърли сянка върху 24 май, представен едва ли не като отрицания на 3 март /!/, днес Румен Радев във Ватикана говори витиевати слова за братята Кирил и Методий… В същност лансираният от кръга около него проект „3-ти март“, не е ли де факто „Анти-24 май“?! Излиза, че който издига на друго равнище 24 май, е против 3-ти март, т.е. против Русия! Много пъти сме говорили, че 3-ти март е идеята за целокупна България и национално обединение, а не опира само до това колко е велик император Александър II…. Да се противопоставя 24 май на 3-ти март по този истеричен начин е признак за къса национална памет. Същата истерия беше за демонтажа на позорния паметник на съветския окупатор в центъра на София. В основата на всичко това е васалното, колепреклонно отношение към Русия, което според мен се дължи не толкова на емоции, колкото на зависимости. Именно тези зависимости стават все по-явни.
В същото време по-млади български политици, които без да вникнат в идеята и без да има никакво публично обсъждане решиха да го впишат 24 май като национален празник в Конституцията, но съвсем скоро под натиска на руската „пета колона“ се отказаха от тази идея. А 24 май е празник с универсални характеристики, че е истински народен празник, максимално приемлив за всички българи! И според мен въпросът за обявяването му за национален празник изобщо не е отпаднал.
- Владимир Путин внуши преди години, че буквите са дошли от македонските земи, а е добре известно, че кирилицата е създадена в Плиска, а българска азбука не е абстрактна славянска азбука“. Какво се крие зад тази руска имперска подлост?
- Владимир Путин е правил цяла каскада от антибългарски изказвания в една или друга посока. Искам да напомня това на петата колона у нас, която в момента се е превърнала в някаква многоглава хидра – става дума за много партии, няма да ги изброявам, които твърдят колко обичат Русия, как Русия е най-святото нещо на света… Да не забравят, че същият този Путин, на когото те се кланят като пред езически кумир, е правил антибългарски изказвания, унижаващи нас българите като второ качество хора. Да им припомня и скандалните думи на депутата на Руската дума - Толстой, който открито заплашваше как руснаците ще ни вземат Черноморието, а Мария Захарова нарича нашето правителство, както и законно избраното правителство в Киев, „режим“.
Ако Владимир Путин е невеж и не знае кой, къде и как е създал азбуката, има големи имена в самата руска наука, които могат да му кажат, че кирилицата е създадена в манастирите около Плиска и Велики Преслав, а не в македонските земи. И дори да става дума за „македонски земи“, говорим за Първото българско царство, а не за някаква въображаема „македонска“ държава.
- В този смисъл пропагандирането на неверни твърдения проява на комплекс от страна на Русия към нас ли е или има друга цел?
- Хора като Путин нямат мисленето, което имаме ние. Те са далеч от науката. Иначе руски учени, например проф. Лихачов и други, са наясно с първенството на България по отношение на това, което става в Киевска Рус (нейна наследница преди всичко е Украйна). Но според мен, подобни изявления не са проблем просто на някакви комплекси, а по-скоро на самовлюбената убеденост на диктатора и неговия кръг, че ние сме някакви негови васали или пък сме „предатели“, които имат смелостта да имат собствени национални интереси. Това е цялостното поведение на руската дипломация и по време на Съединението, и преди Първата световна война. Българските политици винаги са били добронамерени към Русия, но при условие за отношения на равноправна основа и взаимно уважение.
Не мога да не споделя и още нещо. В Москва, Петербург и други руски градове празникът се отбелязва, но през последните повече от двадесет години България често дори не се споменава! Имало е случаи, в които хора в Русия са питали – ама и българите ли празнуват този празник, след като ние сме го създали и това не е тайна за образованите хора.
Така че самият 24 май отново е повод за злоупотреба от страна на великоруската пропаганда. Това е опит отново да се унижава България, да се плетат проекти на Балканите. Ние сме потърпевши от намесата на Русия и у нас, и в Северна Македония, от всичко, което се случва по оста Москва-Белград-Скопие. Защото същото се прави и в Северна Македония, подобни гласове се чуват дори в Словакия. Имаше проект преди две години – да се направи съвместна инициатива между Северна Македония и Словакия, свързана с обиколка на Светите места. Аз тогава с пълно основание, според мен, попитах къде ще отидат – в Николчица, където е гробът на Методи, но паметникът е издигнат от българите в Чехия, по проект на Емил Венков. С други думи, без България, без Борис-Михаил и Симеон Велики нямаше да оцелее делото на Кирил и Методий, и това е безспорен факт.
- В едно интервю казвате, че няма да позволим да ни отнемат свещените букви. Има ли според вас рецепта за противодействие на подобни провокации както от страна на Кремъл, така и на македонски политици?
- Универсална рецепта за подобни случаи няма как да бъде изобретена. И все пак, от една страна, трябва да бъдем последователни в отстояването на историческата истина, а тя е изцяло в наша полза. И това се признава от цялата световна наука. От друга страна, не трябва да мълчим при подобни провокации. И затова днес български политици, поставили се в услуга на една държава, която обяви България за „вражеска страна“, да си спомнят антибългарските изяви от страна на Путин, Толстой, Захарова и на кого ли още не… Нека утре да погледнат в руските медии дали ще бъде казана една дума за България по повод на 24 май. Да не говорим за много по-големи откровени лъжи и манипулации, с които не са престанали да ни заливат и днес. Да не забравяме, че в руското публично пространство се говори как Светите братя Кирил и Методий са „техни герои“ и просветители, че са открили азбуката по време на хазарската си мисия в Крим /който е част от Украйна, окупирана днес от Русия!/, която иначе била едва ли не „руска“… Игнорирането на българското наследство, което за средновековните руски, украински, беларуски книжовници е факт, днес се е превърнало в стратегия за самовъзвеличаване и вбиване на клин между култури и държави. А Кирил, Методий и техните ученици ни учат на точно обратното. В този смисъл, празникът 24 май е добре да се разглежда и от гледна точка на неговата перспектива. Когато България спасява делото на Светите братя, тя вижда в него силата на езика, словото, културата, а не на омразата и меркантилните интереси на една самозабравила се псевдовелика сила, каквато е днес е Руската федерация.
- Президентите на България и Северна Македония ще бъдат във Ватикана на връх 24 май, какъв знак е това за двете държави на един народ?
- Президентите на двете държава не за първи път ще бъдат заедно в Рим на 24 май. Но, както изглежда, въобще няма да се срещнат...По отделно ще влязат при папата, по отделно ще посетят едни и същи места. Това противоречи на Договора за добросъседство и приятелство, в който има клауза за общо честване на общи събития и герои, каквито безспорно са Светите братята Кирил и Методий! И в този случай имаме основание да бъдем огорчени от поведението най-вече на македонската страна.
Но аз не виждам особено активност и от българска страна. Нашата политика по отношение на Северна Македония е непоследователна. Аз не си спомням едно изявление през последните години, което да показва визионерска посока в българо-македонските отношения. И сега берем горчивите плодове на тази непоследователна политика. На мнение съм, че трябва да има една по-голяма активност по отношение на нашата югозападна съседка. Преди година Президентството направи една полезна инициатива, събирайки видни слависти и старобългаристи на авторитетна конферениция у нас. Мисля, че трябва по-активно да действаме не само в самата Северна Македония, но и в международен план. Съвместната историческа комисия вече видяхме, че не може да реши на практика нищо, и то по вина на управляващите в Северна Македония. Това обаче не пречи да има дискусии, диалози, съвместни конференции, с други думи – много по-голяма активност, на каквато България има пълното право и като член на ЕС, и като страна със сериозна академична наука.
- Могат ли книжовността и просветеността да ни извадят от духовната криза, в която е изпаднало българското общество?
- Не мисля, че българското общество е изпаднало в неспасяема духовна криза. По време на предизборни кампании слушаме апокалиптични прогнози, появяват се всевъзможни спасители, които чакат третото „руско“ „“освобождение““. Права сте, че ни трябва подобна терапия и нашето общество има достатъчно сили, за да се справи. Въпросът е да се мобилизираме и да мислим перспективно, с оглед и на това, което ни е завещано и от дейците на нашата държавност през вековете. Известна е китайската поговорка – който мисли за бъдещето на страната си, образова населението си. Мисля, че Борис-Михаил и Симеон Велики, както и цар Петър, Иван Асен II, Иван Александър са мислели в перспектива. Същото може да се каже и по време на Възраждането, когато най-голямата ни сила е българското училище, което е неразривно свързано с читалищата и революционните комитети. Затова мисля, че приоритетът на образованието не само не трябва да бъде загърбван, но и все повече подкрепян от държавата и обществото. Трябва да сме отговорни към бъдещето на България като просветена европейска демократична държава.