Костадин Костадинов и неговите привърженици, да правят митинги „против войната“ пред руското посолство, а не пред нашето военно министерство
Загиват хора, разрушават се градове, а Корнелия Нинова се явява едва ли не като премиер и налага своите позиции на държавата, казва пред Faktor.bg известният историк
Интервю на Мая Стоянова
- Проф. Павлов, имат ли основание българските страхове след Украйна България да се окаже мишена, към която Путин да отправи поглед? Вие като историк знаете, че такива опити е имало и преди.
- Тези опасения са напълно основателни и аз не мога да си обясня защо в нашия политически елит се твърди точно обратното. Има някакво илюзорно успокоение, че войната в Украйна била на 300-400 км от България. Войната е на прага на България. В това няма никакво съмнение, като знаем, че в морското пространство на Черно море хегемонията на руския Черноморски флот е тотална. Достатъчно е да си спомним за опитите за дестабилизация на България на така наречените бунтове на офицерите русофили през 1887 г., за заплахите към България по времето на Стефан Стамболов, и т.н. Да не говорим за обстрела на Варна и Балчик през 1916 г., където буквално виждаме сцени, напомнящи онова, което виждаме в Мариупол и други украински градове в наши дни. Разбира се, тогава мащабите са други, защото става дума за събития преди повече от 100 години, но е факт, че ние сме били обект на подобна заплаха и подобни действия. Така че няма защо да си правим илюзии… Да не говорим за 9 септември 1944 г., с обявяването на война на 5 септември и окупацията на страната, която променя съдбата на България – нещо, от което ние и днес не можем да излезем. Затова аз не мога да приема успокояващите общественото мнение приказки, че нямало заплаха за нас, че ние не сме страна в конфликта, че трябва да бъдем неутрални и всякакви подобни безотговорни приказки, които в близка перспектива са огромна заплаха за нашата национална сигурност и дори за нашата независимост.
- Каква роля може да изиграе в тази тревожна ситуация петата колония в България?
- У нас проруски настроения и манипулации се ширят в огромни мащаби не само в частни, но и включително в обществените медии, в които се дава единствено или в преобладаваща степен руската пропагандна гледна точка на случващото се в Украйна. Ние уж спираме „Русия днес“ и други канали на тоталната кремълска пропаганда, а в същото време български медии облъчват нашето общество с абсурдни твърдения, в която Украйна е обвинена в какво ли не, а руската позиция се обявява за справедлива. От националното радио се говори, че трябвало да има и „другата гледна точка“, трябвало да има „плурализъм“... Не може да има плурализъм, когато има палач и жертва. Не може да става дума за никаква дискусия, защото нещата са прекалено ясни – който защитава палача и агресора, в никакъв случай не може да претендира за плурализъм. Още повече, че в тази агресивна сила, каквато в момента е Руската федерация, са спрени всички информационни канали и тотално се обработва общественото мнение. Видяхме този абсурден концерт в Лужники преди дни. За мен е абсолютно необяснимо заставането на страната на управляващия режим в Русия и защитаването на агресията, освен ако не се прави от гледна точка на някакви обвързаности.
Затова бих апелирал към всички медии и колеги за по-голяма хигиена в общуването с българската публика. Превръщането на част от тях в проводници на всякакви конспирации, те влияят на големи обществени групи, създават напрежение, което ние не заслужаваме, при напрегната обстановка, в която живеем.
- Мислите ли, че България е удобен вариант за пробив на Балканите, има ли опасност да се отвори руски коридор в нашия регион?
- Предполагам, че България изглежда като много лесна цел в главите на кремълските стратези. Тук има и геополитика, която няма как да загърбим. Предполагам, че има някакви планове, не дай си Боже да получат някакво развитие, да се проведе тотална дестабилизация на Балканите. Защото не бива да забравяме, че нашата западна съседка Сърбия е единственият може би приятел на агресора в тази ситуация, чиято власт излъга, че затваря въздушното си пространство за руски самолети, а всъщност не го направи. Освен това Сърбия се въоръжава приоритетно от режима в Кремъл, тя направо ни диша във врата и не можем да си правим илюзията, че живеем в някакъв самодостатъчен свят. Така че в нечия глава вероятно има и планове за създаването на един балкански пояс - от слабото звено България, каквито за голямо съжаление сме, се стигне до една ос към Сърбия и Черна Гора, където дестабилизацията върви от години от руска страна. В Черна гора дори беше финансиран опит за проруски и просръбски преврат. Да не говорим за одиозни фигури като Милорад Додик в т. нар. Република Сръбска, където също конфликтът е активиран малко или много, с което Босна и Херцеговина може да се разпадне и отново да бъде взривен мирът на Балканите. Знаем също, че в нашата южна съседка Гърция, за жалост, има силни леви и проруски настроения, които могат да доведат, ако не до сериозно руско влияние, то поне до друг вектор за дестабилизация на региона. И не на последно, дори бих казал на първо място, е РС Македония, където антибългарските внушения и пропаганда са финансирани и направлявани от Белград и Москва – в това може ли някой да се съмнява?
Затова е още по-абсурдно, когато защитниците на кървавия диктатор Путин ни дават пример как НАТО нападнало Югославия. Аз не мога да си представя с цялото си съзнание, че може да има българин, който да изпитва носталгия по това чудовищно нещо, наречено Югославия – „Империята на злото“ в нейния балкански вариант. Знаем колко кръв се проля във всички бивши съюзни републики на Югославия. А в Македония стана нещо още по-лошо – там буквално управляват сили, особено при режима на Никола Груевски, поставящи се в директна услуга на мегаломански кръгове в Сърбия, а оттам на Русия.
Така че ние сме много примамлива цел за неоимпериалистическото, бих казал дори неонацистко мислене в Кремъл, в резултат на което Балканите да бъдат дестабилизирани. Затова смятам, че това посещение у нас на американския военен министър Лойд Остин е имало за цел да изиграе и някаква превантивна роля спрямо Русия – да не си прави илюзии да дестабилизира нашия регион, включително и нашата страна.
- Когато войната е толкова близо до нас, какво бихме могли да поискаме от САЩ и НАТО като най-уязвима брънка в Източния фланг на Алианса?
- Факт е, че ние се намираме в катастрофално положение, защото нямаме реално никакви отбранителни способности. От елементарни справки се вижда, че ракетите С-300 са остарели, че нашата армия се нуждае от спешна модернизация – от модерни ПВО, и от съвременни радари, и от нова авиация. Много разочароващо ми подейства, че премиерът Кирил Петков не е поставил въпроса да получим на лизинг военни самолети, включително и употребявани, но с достатъчен ресурс, с които да подсигурим нашата въздушна отбрана. Тъй като очевидно е, че с няколко стари самолета няма как това да стане. Знаем например, че Чехия разполагат с модерни самолети, които са взети на лизинг от Швеция. Има най-различни варианти да бъде решен този проблем – както с американски, така и с европейски машини. С риск да разбуня духовете ще припомня, че навремето имаше голяма борба дали да вземем „Грипен“ или Ф-16, след като ние можем да имаме и двата самолета, това изобщо не пречи, защото те са напълно съвместими. Имаше възможност да се вземе и „Юрофайтър“ от Италия, както и да се развие българска авиационна индустрия, защото в това отношение имаме все още добър инженерно-технически персонал. Например, имаше идея да се произвеждат учебни бойни самолети в колаборация с Корея, които дори бихме могли да продаваме. Знам, че сме били много напред в разработването на безпилотни самолети. А ето, оказва се сега, че България няма нищо от въоръженията, които отговарят на съвременните изисквания.
- България се оказа и единствената страна, която отказа да даде военна помощ на Украйна, това не е ли лош знак за нашите съюзници в НАТО?
- Нали виждате каква паника настъпва у нас – няма да даваме военна помощ на Украйна, при все че дори Северна Македония даде военна помощ! Да не говорим, че неутрална Финландия даде военна помощ, както и Япония, която даже няма подписан мирен договор с Русия след Втората световна война заради Курилските острови. Ами вижте Турция, която е съюзник на Русия в много отношения, дава на Украйна бойни дронове „Байрактар“ и част от руските танкове бяха унищожени именно от тях. Обясненията, които дават Корнелия Нинова и министър-председателят за мен са напълно несъстоятелни. Още повече, че ние това, което може да дадем на Украйна, са отбранителни оръжия. С предоставянето на военна помощ реално вземаме страна в чисто морален план и геополитически защитаваме една страна, която ако падне под ботуша на Кремъл, на практика следваща цел сме ние – това е повече от ясно за всеки човек, който желае да мисли. Това двойно счетоводство не е добре за нас. България не бива повече да се снишава и да се чуди как да угоди на всички, как да не създаде остри ръбове, а трябва принципно да следва своите национални интереси и принципите на международното право.
В този контекст искам да кажа на Костадин Костадинов и на неговите привърженици, които правят митинги „против войната“ – нека да ги правят пред руското посолство, а не пред нашето военно министерство. Мисля, че ако трябва да има антивоенен митинг, зареден с хуманизъм, пацифизъм, той трябва да бъде пред посолството на РФ, нека дори да е и пред всички посолства, но не с руски знамена и други откровени жестове на национално предателство.
- Ден преди визитата на ген. Остин у нас руският посланик Митрофанова отново размаха пръст на България, въпреки дипломатичната молба на премиера Петков да не се меси в нашата политика, как ще коментирате това?
- Това поведение е абсолютно недопустимо, то не отговаря на абсолютно никакви стандарти, а камо ли да се правят някакви заклинания. Освен това твърдения, че Русия имала приятелско отношение към нас – не виждаме това да се потвърждава от нищо. Ако погледнем какво се пише за България в руските медии, то много напомня на това, което се пише за Украйна – или лоши, или нищо. Да не говоря за пропагандните филмчета, слогани, клипчета, в които България е представена като една държава, която се сгромолясва, когато влиза в ЕС и НАТО. Това естествено е част от тази идеологическа война. У нас има сили, които прокарват подобна линия и даже несъздадени още партии, с някакви мъгляви конструкции, се опитват да ни казват, че ние не бива да вземаме страна в този конфликт. Ние не можем да не взимаме страна, защото от много отдавна ние сме страна член на ЕС и НАТО. От друга страна – без да ставам адвокат на САЩ, никой не ни налага нищо, дадена ни е възможност сами да решаваме как да помогнем на Украйна, да не забравяме, че НАТО е отбранителен съюз.
- Може ли тази колеблива външна политика на правителство и ареста срещу експремиера Борисов да създадат трусове, които да скъсят хоризонт на това управление?
- За съжаление могат, защото това, което се разигра с ареста на Бойко Борисов беше един грозен театър и от двете страни. В крайна сметка бившият премиер Борисов има не по-малка вина от това, че не сме енергийно независими, че нямаме готова газовата връзка с Гърция, че беше построен „Руско-Турски поток“ и то с български пари, че бяха поръчани 8 изтребителя, което е половин ескадрила, за разлика от една Словакия, която е поръчала 16. От друга страна и в ГЕРБ, и в партиите, които са част от коалицията има достатъчно допирни точки. Позитивните неща трябва да се съчетават. Разбира се, че тези, които са ограбвали българската икономика, получавали са рушвети и са свързани с корупцията, трябва да бъдат наказани. В това отношение напълно съм съгласен с премиера Петков, че никой не е над закона. Но разиграният театър с ареста на експремиера на практика отклоняваше вниманието от много по-жизнено важни неща, при положение, че ние сме съседи на една война. Не мисля, че може да съществува коалиция, в която да има взаимноизключващи се интереси – ДБ да казва ние сме длъжни да дадем военна помощ, с което аз съм съгласен, а от другата страна да чуваме заклинания от страна на Нинова и БСП, че няма да дадем в никакъв случай, което ми прилича на бойкот на общата политика на цивилизования свят към тази агресия.
- С тази позиция не подкрепя ли нереформираната още БСП индиректно режима на Путин и чудовищните действия, които върши в Украйна, криейки се зад фразата „ние сме за мир, не искаме България да влиза във война“?
- Тази позиция на БСП е пълен абсурд, защото на практика подобно поведение е много далече и от интересите на България, и от нормалното отношение към справедливостта в този свят. Няма сега да преценяваме едни или други фактори, и особено пропагандата, която се вихри с огромна сила, за което вече говорихме в началото. Но в крайна сметка загиват хора, разрушават се градове. Не мога да си представя как хората в Украйна издържат на тази варварска политика, няма как да я наречем по друг начин или с по-меки думи. И в този смисъл Нинова да се явява едва ли не като премиер и да налага мнение. В някакви случаи тя сякаш иска да покаже, че тя управлява в правителството. Това е недопустимо и мисля, че премиерът трябва да вземе мерки, защото ние по Конституция сме държава със силна изпълнителна власт. И другите институции би трябвало да спазват конституционните си прерогативи, а не да дават мнения, които на практика противоречат на политика на нашата страна.
- И понеже намеквате за президентската институция, в какви отношения, според вас, се намират към днешния момент Румен Радев и премиера Кирил Петков?
- Нямам достатъчно информация и наблюдения, защото както знаете в публичен план не се казва всичко по повод на Украйна, за посещението на американския военен министър, а и за много други неща, защото има по-конфиденциална информация, която не бива да се оповестява публично, защото се злоупотребява с нея. Но очевидно правителството и президентът в момента не се движат в една и съща писта. И това не е добре, защото се нарушава самия устойчив образ на България като част от международните процеси. Много е странно, че когато идва един американски генерал той не се среща с друг натовски генерал, какъвто е нашия президент, поне той твърди това. А обяснението, че Радев не му бил на равнището, не звучи никак добре. Освен това изявлението му, че ние трябва да пазим небето си с български пилоти с български самолети, е несъстоятелно и Радев, като бивш шеф на българските ВВС, знае, че това не е възможно. Освен това преди ден станах неволен свидетел, че се ширят някакви слухове, че България ще бъде обект на агресия в най-скоро време. Това е част от пропагандната война и в никакъв случай не бива да се насаждат страхове в българското общество, но за съжаление на практика почти всички наши политици го правят. И това не бива да се допуска. Крайно време е нашите политици да дораснат, че носят отговорност пред собствения си народ, да се държат адекватно и да работят в негова и своя полза.