Пекин не е искрен приятел на Москва, Пекин е съперник на руснаците
Ако президентът Радев не отиде за парада на Червения площад - това ще бъде жест на солидарност с държавните глави на страните от НАТО и ЕС, казва пред Faktor.bg анализаторът
Румен Кънчев е професор по “Теория на международните отношения и геополитика”. Специализирал е дългосрочно в част от най-известните центрове за глобална сигурност като Центъра за стратегически и международни изследвания, Вашингтон (програма “Фулбрайт”), Колежа на НАТО (Рим), Центъра за европейски стратегически изследвания (Германия). Той е доктор по философия и доктор на науките по национална сигурност. До 2019 г. е ръководител на катедра “Политически науки и национална сигурност”.
Интервю на Светослав Пинтев
- Проф. Кънчев, преди година и половина излезе новата Ви книга “Стратегическото съперничество в началото на 21 век”. Какви са измеренията на това съперничество в третото десетилетие на новото хилядолетие?
- В най-новата си монография изследвам съперничеството на световната сцена днес. Както знаем, през Студената война то бе между две ядрени и военни суперсили: САЩ начело на НАТО и Съветския съюз начело на Варшавския договор. През цялото време на Студената война те си съперничеха идеологически, военно, икономически, технологически и пр., но същевременно поддържаха мира в света посредством серия от международни договори в сферата на въоръженията и един, в общи линии, строго спазван и от двете страни баланс на стратегическите ядрени сили. Краят на Студената война дезинтегрира Варшавския договор, Съветският съюз изчезна като се разпадна на 15 самостоятелни и суверенни държави, най-силната от които е Русия, разпадна се икономическата организация на съветския блок, разпадна се световната комунистическа система, силно бе дискредитиран самият политико-икономически модел на т.нар. съветския социализъм. Тези пет разпада генерираха нова геополитическа ситуация в света. Страните от бившия Източен блок бяха поканени и станаха членове на НАТО и Европейския съюз. Победителите в студената война, западните либерални демокрации поканиха Русия в своите съюзи, разбира се при определени условия, които Кремъл в крайна сметка не прие. Така се създаде ситуация, при която се очакваше съперничеството отново да се възроди, този път при новите условия.
- И това определено се случи…
- Двете суперисили от Студената война обаче направиха една и съща нека я наречем сериозна стратегическа грешка. И двете във висока степен подцениха Китай. Нещо повече, докато САЩ и Русия “уреждаха” новото си съперничество (кой да влезе и кой да не влиза в НАТО, докъде да се разширява този съюз, да влиза ли или да не влиза в него Русия, дали ЕС да има собствена армия или не и пр.), Китай с помощта и на двете държави реализира изключителен икономически и военен възход. Руснаците им продаваха най-новите си военни технологии и съвременно оръжие, а американците инвестираха масирано в китайската икономиката, като постепенно я изведоха на световно ниво. Първите не си даваха сметка, че в един момент Китай ще се превърне в световна военна сила, конкурираща руската, вторите не разбираха, че леко моделирайки икономическата си система, но запазвайки стриктно еднопартийния политически модел, въпреки внедряването на високо развит либерално-капиталистически мениджмънт в икономиката си, Пекин поради редица важни фактори много трудно ще тръгне да изгражда капитализъм от западен тип. Иначе казано, САЩ сами финансираха изграждането на своя главен икономически съперник днес.
- Как виждате развитието на тази ситуация днес?
- Днес имаме тенденция към класическо глобално съперничество между три световни сили: САЩ, които са световен лидер (първа в света икономика, първа военна сила), Китай с втората икономическа мощ в света и годишни военни бюджети от последните 4 години надхвърлящи три пъти руските и накрая Русия с втората ядрена и военна мощ в света. Всъщност, Русия със своята 11-та в света икономика не може да бъде конкурент нито на Вашингтон, нито на Пекин. В тази ситуация Китай сякаш е в най-изгодна позиция.
- Защо?
- Първо, защото за разлика от Кремъл, който възприе в общи линии моделът на западните либерални демокрации, Китай запази политическата си система и днес гради т.нар. “социализъм с китайска специфика”, съгласно партийните документи на китайската комунистическа партия. Последното означава, че посредством политическия си модел китайските лидери практически запазват идеологическата алтернатива на западната либерална демокрация. Очевидно е, че “социализъм с китайска специфика” не е равно на либерален (или неолиберален) капитализъм. Еднопартийната политическа система също е много по-различна от западните либерални многопартийни политически системи и пр. Иначе казано, днес именно Китай, а не Русия е носител на идеологическата алтернатива на западната либерална демокрация. Като прибавим към това втората икономика в света и рязко нарастващата военна мощ, тази страна се очертава като перспективен глобален полюс. Това означава също така, че Китай е в състояние, да конкурира САЩ и Запада не само военно, както това се опитва да прави Русия, но така също икономически и идеологически ( чрез политическа идеология и модел, радикално различен от либералната демокрация).
- В този смисъл китайците заедно с Русия не биха ли могли да конкурират глобалното лидерство на САЩ?
- Мисля, че тук е налице една тежка грешка на днешното политическо ръководство в Кремъл, която поне според мен ще струва много скъпо на руснаците. Китай не е искрен приятел на Русия. Китай е съперник на руснаците. Има ред причини за това - икономически, военни, идеологически, дори технологически. Те нямат нищо заедно направено, с изключение на общи позиции срещу САЩ и Запада в Съвета за сигурност на ООН и други подобни. През 2000 г. създадоха Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), но въпреки многократните опити на Русия тя да развие военен компонент - Пекин неизменно отказваше.
От гледна точка на стратегическата теория, логичното поведение на Пекин е да търси временни тактически съюзници, за да оспори световното лидерство на Вашингтон. Пекин е много по-напред от Москва в изграждането на базовите елементи на едно съперничество за световната власт. Китай например, настойчиво развива доктрината си “Един пояс, един път”, която чисто и просто е стратегия за глобална доминация. На второ място, Китай чрез успешната си икономика се опитва да наложи на близки до него държави, политическия модел “социализъм с китайско лице”, за който стана дума. Трето, Пекин усилено трансформира икономическата си мощ във военна. Когато изследва Китай в своя блестящ труд “Граматика на цивилизациите”, известният представител на третото поколение “Анали”, Фернан Бродел посочва: “Китай се смята за велика сила и велика цивилизация; той винаги е вярвал в своето превъзходство над останалата част от света, извън който в неговите очи има само варварщина”. Нещо повече, когато анализира днешната китайска политика Бродел посочва нещо много важно за днешните политици в Москва и Вашингтон. Бродел риторично пита: Не се ли дължи днешното поведение на Пекин ”на желанието му за реванш спрямо Запада, - социалистическа или не Русия е все още част от Запада, тоест все още е варварска”. Иначе казано, не може да считаш Русия за “варварска” като част от Западния свят и същевременно да си неин искрен приятел.
- Вие сте главен редактор и съставител на първия годишен доклад на Евро-атлантическия център за сигурност, подготвен от експерти. Какви са целите на този анализ!
- Всеки световно известен стратегически център отчита своята годишна “продукция” като пише т.нар. Глобален анализ на събитията през изтеклата година. В началото на декември 2019 г-н Цветан Цветанов, който лично ръководи работата по доклада, създаде силна група от експерти на Центъра и започнахме работата върху този доклад. Като главен редактор и отговорник за изследователската работа по този проект поканих най-добрите в България, според мен, експерти по енергийната сигурност, Балканите, комунистическото минало, силовите баланси в Черноморския регион и др. Структурирахме доклада по линията: геополитика - енергийна сигурност - стратегическо възпиране в Черно море с допълнителни оценки за трансграничните предизвикателства към вътрешната сигурност на ЕС и Западните Балкани и влиянието на комунистическото минало върху процесите днес. Започнахме работа при формулирани много високи изследователски критерии и мисля, че не сгрешихме, въпреки че от десет представени текста, селектирахме на финала само седем. В тази връзка следва да подчертая, че в ЦЕАС в резултат на отличните кадрови способности на г-н Цветанов разполагаме с великолепни млади специалисти по медии и медийна среда, по екологична сигурност, по въпросите на вътрешната сигурност на ЕС, киберсигурността, процесите в Западните Балкани и др. Почти всички тези млади експерти, вече имат и политически опит, което дава възможност да бъде съчетан академизма с политическата практика, тоест теоретичното, чиито идеал е истината с прагматичното, което трябва да реализира истината в политическата практика.
Целта на първия ни годишен доклад “България и светът, 2019” е да представи глобалната и регионалната среда за сигурност, водещите тенденции, процесите, които доминират световната геополитическа сцена, ситуацията в разширения Черноморски регион, военните дисбаланси в Черно море и много други.
Най-важното обаче бе да формулираме серия от прагматични политически предложения относно това как в условията на тази среда за сигурност и в условията на съществуващия динамичен стратегически контекст България трябва да отстоява своите национални интереси, за да бъде силна и просперираща. Убедеността на всеки от нас е, че като неправителствен център работим единствено и само за българската национална сигурност. В случая политическите партии са без значение. Националната сигурност е над партийните интереси и това е базов принцип за сътрудниците на Центъра.
- Какви поражения, според Вас, нанася кризата с новия коронавирус върху отношенията на световната сцена и върху международната сигурност?
- Рано е още да даваме оценки за тази пандемия. Ясно за всички е, обаче, че след близо 350 000 жертви в света само за 3-4 месеца нещата са изключително сериозни. Мисля обаче, че не бива да изпадаме в паника. Науката е достатъчно развита, за да се справи днес с тази пандемия. Същевременно считам, че основните геостратегически тенденции няма да претърпят радикална промяна. Светът ще продължи да следва тенденцията към многополярност с два ключови стратегически съперника САЩ и Китай и една пригласяща им световна ядрена и военна сила Русия. Тоест, глобалното съперничество няма да промени съществено своята структура заради коронавируса. Искам обаче да посоча, че пандемията и трудностите около нея дават шанс на трите световни сили днес да забравят лошото и да си подадат ръка. Това обаче не се случва.
- Как би могло да се случи, възможно ли е изобщо?
- Можеше например Covid -19 да рестартира отношенията Вашингтон – Пекин, като постави началото на един по-мек вариант на съперничество между тях. Случва се обаче тъкмо обратното. Наблюдаваме изостряне на отношенията САЩ - Китай, свързано от една страна с подозренията, че Китайската комунистическа партия не е предоставила пълната и реална информация в началните етапи на пандемията и по този начин е застрашила адекватността на глобалната реакция за превенция на разпространението на Covid-19. От друга страна, с хибридни похвати, дезинформационна кампания и изпращане подкрепа на част от сериозно засегнатите страни от вируса Пекин направи опит да делегитимира (либералните) демократичните форми на управление като неефективни. Така съперничеството в икономическата и военната сфера заплашва да бъде пренесено все по-явно и на идеологическо ниво. Иначе измежду трите световни сили най-големи загуби в икономически и политически план понася Русия, поради силно непрагматичната и неадекватна на съвременните процеси конфигурация на властта в Кремъл. Доста объркана в началния етап на коронавирус-кризата бе и Европа, но днес е ясно, че европейската икономика има солиден потенциал и ЕС ще се справи с трудностите.
- Руският президент Владимир Путин обяви, че проваленият парад по случай Деня на победата 9 май ще се състои на 24 юни. Ясно е отсега, че там ще бъде Румен Радев наред с Нурсултан Назърбаев и други подобни президенти. Как ще коментирате това решение на държавния глава?
- Президентът Румен Радев е президент на всички българи. Включително Ваш и мой. Едно такова присъствие не би било добър стил в контекста на стратегическите партньорства на България и в контекста на нашето членство в Европейския съюз и НАТО. Ако президентът Радев не отиде в Москва това ще бъде преди всичко жест на солидарност с неговите колеги, държавните глави на страните от НАТО и ЕС, в крайна сметка, солидарност с евроатлантическата общност. Същевременно, обаче, в никакъв случай неотиването в Москва няма да означава, че г-н Радев има негативно отношение към Русия, че той не уважава безспорния принос на съветската армия за победата над Хитлер във Втората световна война.