Иван Сотиров
32 години след 10 ноември 1989 г. потомствената комунистическа номенклатура и ДС ни управляват, защото сред тези, които се самоопределят като десни и демократи е пълно с полезни идиоти, които горещо вярват във фалшивите герои, които им пробутва задкулисието. И за да не се обиди някой, държа да припомня, че терминът полезен идиот е употребяван за прогресивните западни интелектуалци, които са симпатизирали на Съветския съюз и другите социалистически страни, но в самия Съветски съюз към такива хора отношението е било презрително и цинично и са ги използвали за целите на комунистическата пропаганда. Измежду тези хора са Хърбърт Уелс, Дорис Лесинг, Джордж Бърнард Шоу и много др.
Силно обезпокоително е това, че напоследък това явление е плъзнало като
епидемия
В Инициативния комитет на Румен Радев гъмжи от сътрудници на ДС, комунистически номенклатури и откровени путинисти, дори един от добронамерените към него лидери на т.н. „десница“ преброи сътрудниците на ДС в ИК и каза, че са 27, но това обстоятелство не е пречка за много хора, които се подвизаваха в демократичната общност да вярват, че кандидатът на тази сбирщина от ченгета, комунисти и путинисти е борец срещу мафиотския модел на управление на държавата и убеден евроатлантик. Такова беше и обкръжението на Радев през целият му първи мандат. Може ли да отговори някой от неговите симпатизанти,
КОЙ създаде този мафиотско-олигархичния модел в България?
Нима той не беше създаден именно от комунистическата номенклатура и ДС? Защо се забравя кои партии издигнаха Радев за първият му мандат? Нима БСП и ДПС не са партиите основоположници на олигархията? Самият Радев казва, че България е завладяна от олигархията държава. Да, така е, но в завладяната от олигархията държава не може да станеш Президент, ако не си марионетка на олигархията. Скоро излезе информация, че Румен Радев бил чирак в ложата на почетния консул на Русия в Пловдив майстор Георги Гергов. Друг член на тази ложа пък бил президентският съветник Пламен Узунов, който не отрече, че е дал на олигарха Бобоков решение на Върховния съд, дни преди съдът да постанови това решение. Узунов в една голяма национална медия даде небрежното обяснение, че не знае как това решение е попаднало в него. Този скандал се замаза и разбира се остана без всякакви последици и това лице продължава да е в екипа на Президента. Да, такова нещо може да се случи само в една завладяна от олигархията държава. Само в такава държава Президентът може да застане зад човек като Васил Божков срещу другите институции с думите: „Васил Божков звучи по-убедително от своите обвинители.“
Какво направи фалшивият герой Радев, както справедливо го нарече бившият председател на ВКС Лозан Панов, в борбата срещу олигархията? Ами нищо не направи! Или по-точно тръгна, чак към края на своя мандат, на битка срещу конкурентната олигархична групировка, която атакува, чрез главния прокурор неговите олигарси. Това обаче не е лидерска битка, а е защитна реакция на уплашен човек за спасяване на собствената кожа. Ако Радев беше толкова принципен и ако имаше малко кураж, можеше да откаже да назначи Гешев за прокурор, така както едно време Петър Стоянов отказа да назначи избрания от ВСС Бойко Рашков.
Олигарсите групирани около Радев стартираха кампания за неговото превръщане в герой-мъченик и борец срещу олигархията. Намериха и своите полезни идиоти, които да организират поклонение пред сградата на президента, а след това и митинг в негова защита.
Това, че през целият си мандат Радев продължи линията на Първанов да лобира за мегакорупционните руски енергийни проекти от „Големия шлем“ и, че не посмя да предприеме каквото и да е действие срещу Руския анклав „Росенец“, както и това, че на всички срещи с евроатлантическите ни партньори не пропускаше да постави въпроса за отмяна на санкциите срещу Русия заради окупацията на Крим, е показателно за неговите зависимости. Защото българският олигархичен модел е не само проекция на руския олигархичен модел, но той е и главен
проводник на кремълското влияние върху българския политически елит
и то по линията на корупционно обвързване. Именно затова, не може да очакваме човекът, който посвети цял един мандат на лобизъм за Кремъл да поведе битка срещу олигархията.
Щастлив с поклонник на диктатора Живков
Мощната пропагандна ДС-машина, която работи за Радев е успяла да втълпи в съзнанието на много хора представата, че той е лоялен натовец само защото има завършен курс на обучение във Военновъздушния колеж "Максуел" в САЩ. Тези хора сякаш не могат или не желаят да проумеят, че в натовските държави Русия прокарва влиянието си на високо ниво единствено и само чрез хора снабдени с натовски сертификати. Нещо повече тези хора сякаш са слепи и глухи за системната и последователна политика на Радев за прокарване на руските интереси. Тук не става въпрос само за старанието му да убеждава нашите западни партньори за отмяна на санкциите срещу Русия наложени заради окупацията на Крим, при което изпадна в трагикомичното положение да лобира срещу тези санкции дори и при посещението си в Полша. Той водеше последователна кампания за разпространението на всички руски пропагандни клишета. В края на 2016г. година, новоизбраният президент Румен Радев даде едно интервю с твърде поръчков характер за френския вестник "Монд". В него той повтаря циничната си фраза: "Факт е, че бе извършено нарушение на международните правила. Реалността обаче е, че над Крим се развява руското знаме.“ След това в интервюто използва още едно клише на кремълската пропаганда: „Не мисля, че ще можем да водим ефективна борба срещу ислямисткия тероризъм, без да обединим усилията си с тези на Русия" и накрая се скрива зад един цитат на бившия президент на Франция Валери Жискар д'Естен, според който: „Крим е бил руски както от историческа, така и от културна гледна точка, и че съдбата му трябва да се реши от неговото население.“
В предизборната си кампания през 2016 г. Радев държа пламенна реч за отмяна на санкциите срещу Русия на долнопробното русофилско сборище на язовир „Копринка“, на което се вееха само руски знамена и се скандираше срещу НАТО(вижТУК).
Радев и другите т.н. “натовски” генерали от неговото обкръжение, като Русев и Янев през цялото време не престанаха да плачат за съветските МиГ–ове и заедно с техните червени съратници от БСП и АБВ организираха мощна кампания срещу ремонта на МиГ-29 в Полша.
Радев и антуражът му направиха всичко, което беше по силите им да провалят сделката за F-16, като през цялото време лобираха за Грипен, а накрая Радев обяви сделката за F-16 като корупционна с което направи недвусмислено внушение, че държавната администрация и Конгреса на САЩ участват в корупционни схеми с българското правителство. Такова изявление е израз на некомпетентност и злонамереност, защо поради изключителното политическо значение и деликатност при този тип стратегически сделки САЩ са приели механизъм при който не може да има никаква корупция.
Радев се
снишаваше по живковски
и не посмя да заеме позиция по нито един от множеството шпионски скандали свързани с дейността на руските служби срещу страната ни. Покри се и за доклада на службите на РСМ, в който беше изнесена информация, че руски агенти базирани в София работят за дестабилизация на РСМ и целия регион. Е как после Митрофанова да не говори с любов за него като казва: „Като човек Румен Радев ми харесва - достоен представител на България. Той е интелигентен и красив, но най-важното е да се харесва на българите.“.
В услуга на Москва и в разрез с българския национален интерес и на Алианса в който членуваме, Радев се обяви и за това, че ние нямаме интерес от милитаризация на Черно море. Президентът Радев много добре знае, че Черно море е милитаризирана зона, в която Руската федерация има значително превъзходство на въоръжението спрямо НАТО. Той много добре знае, че единствената гаранция, за да има мир в региона е адекватното присъствие на НАТО в Черно море, особено когато става въпрос за възпиране на болните амбиции на агресивния и брутален режим на Кремъл. В този смисъл, неговото изявление, че ние нямаме интерес от милитаризация на Черно море, не е проява на некомпетентност или глупост, а директна игра в полза на Москва.
Да се окажеш по-нисък от Путин?
Радев вкара страната ни в руски капан като начерта на консултативната среща от 30/09/2019 “червените линии” за интеграцията на РСМ. На 10/10/2019 НС прие почти единодушно декларацията на НС във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания. Тази позиция беше груба грешка, защото с нея се поставихме в позиция на страна, която едностранно преразглежда постигнати договорености, които бяха в наш интерес. Правилната позиция на България е да настоява за коректното изпълнение на тези споразумения. Груба грешка от наша страна беше и да се сетим и реагираме в 12 без пет, че от Скопие не изпълнявали техните ангажименти. Тезата, която е заложена в Рамкова позиция, че общата ни история с РСМ е до 1944 г., е престъпно безумие. Така ние легитимираме Коминтерна, Тито и Колишевски като създатели на РСМ и задраскваме ролята на дейците на ВМРО, които почти без изключение са били хора с българско самосъзнание, за свободна Македония. Този текст в Рамковата позиция легитимира антибългарската етноцентристката национална концепция на македонистите, вместо да отстояваме автентичната идея на дейците на ВМРО за гражданска македонска нация, която се очертава като единствена възможност за независимост на Македония след Балканските и ПСВ.
Скандално и в разрез с българския национален интерес е и искането на Радев за вписване на македонските граждани с българско самосъзнание, като част от отделен народ в Конституцията на РСМ? Недопустимо и противоконституционно е, самоволно, без санкцията на Народното събрание и в противоречие с постигнатите споразумения между България и РСМ, той да прави импровозации по толкова сериозна тема. Това предложение не допринася по никакъв начин за защита на правата на хората с българско самосъзнание в РСМ, но за сметка на това обслужва македонистката теза за автохонна македонска нация и българско малцинство в Македония. Това е отстъпление и от тезата, че официалните езици в България и РСМ са различни кодификации на българските наречия. С подписаните спогодби с РСМ ние сме постигнали договореност, с която нашите съседи се ангажират, че няма да се намесват във вътрешните работи на Република България, чрез оказването на защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония. Сега, с това предложение от страна на Румен Радев, ние създаваме предпоставки от Скопие да поставят въпроса за реципрочност. Президентът и неговото правителство нямат право да излизат вън от Рамковата позиция на Народното събрание. Независимо че самата Рамкова позиция е грешка, която също беше инициирана от Президента, но тя поне е легитимен документ, който е приет след дискусия от парламентарно представените партии. Българската позиция трябва да е за стриктното спазване на правата на всеки граждани на РСМ независимо от неговата етническа принадлежност, а не да предлагаме редакция на наследената от Югославия концепция за изброяване на народи. За да се разбере колко нелепо е предложението на Радев, нека да видим как ще изглежда текста в конституцията на РСМ с допълнението „Радев“, което съм поставил в скоби:
"Граѓаните на Република Македонија, Македонскиот народ, како и граѓаните кои живеат во нејзините граници кои се дел од албанскиот народ, турскиот народ, влашкиот народ, српскиот народ, ромскиот народ, бошњачкиот народ, (бугарскиот народ) и другите....."
Недостойното поведение на Президента, който повече от година твърди, че има проект за конституционна реформа, но не го показва, говори за това, че той лъже че има такъв проект или че не смее да го покаже предизборно, защото го е страх от обществената реакция. А когато те е страх да покажеш нещо публично, значи съзнаваш, че то е неприлично за показване. Това поведение в стил „тука има, тука няма“ създава подозрението, че Президентът планира да предложи (ако бъде избран) промени за увеличаване на правомощията му или направо за промяна на държавното устройство и въвеждането на президентска република. Дали тези опасения са основателни или не ще видим, но очевидно е, че налице има опит за
противоконституционно узурпиране на власт
от страна на Румен Радев. Президентът се опитва да лови риба в мътна вода, даже активно мъти водата. Той се възползва от политическата криза, като подмолно работи за нейното задълбочаване, воден единствено от жаждата си за заграбване на повече лична власт. Недопустимо е наливането на масло в огъня от страна на „Дондуков“ 2 за да се дискредитира парламентът като институция. Исторически погледнато, всички режими са идвали по този начин – чрез срив на Народното събрание и дискредитиране на всички партии. Допълнително се вкарват катализиращи елементи в подобни сривове, за да може някой да се възползва. Аз не виждам как България би могла да стане президентска република, защото трябва първо да се свика Велико народно събрание, което на свой ред да промени конституцията. Това, което за мен е страшно - е, че президентът се опитва да узурпира властта в страната. Румен Радев доказа за тези 5 години, че няма качествата да изпълнява ограничените си правомощия като държавен глава, но това не му пречи да ламти за още власт. Има едно превратно тълкуване на конституцията, което се повтаря и от видни наши политици, че президентът е обединител на нацията. Конституцията ни предвижда нещо съвсем друго, а то е, че президентът трябва да олицетворява единството на нацията. Неговата задача не е да обединява или разединява партии или отделни обществени групи, а още по-малко да инициира партии. Президентът на България трябва да олицетворява, в позитивен смисъл, единството на нацията, а това са нейните добродетели и общите стремежи. В този смисъл работата на президента не е да адвокатства на едни олигархични партийно-корпоративни кръгове срещу други и да ни държи разкрачени между евроатлантическата общност и евразийската групировка. Президентът на България трябва да олицетворява националното ни достойнство, а не да допуска да бъде унижаван в собствения си кабинет от руския патриарх. Президентът на България на международните срещи и форуми трябва да защитава националните ни интереси, а не да лобира за чужди държави, които развиват активна шпионска дейност срещу страната ни. Президентът на България, който е и главнокомандващ, трябва да е лидер в кампанията за ваксинация срещу КОВИД, а не да е единственият европейски лидер, който се крие от самото начало и днес, когато ежедневно вирусът отнема живота на две роти. Президентът на България трябва да има ясна позиция за осъждане на престъпния комунистически режим, а не да брани паметника на Съветската окупационна армия, която ни го наложи. Тъжно е, че за 5 години Румен Радев няма никакво политическо израстване, демонстрира посредственост и необучаемост. Той показа, че няма държавническа визия, че е нерешителен и дребнав човек, който превръща личните си войни в политически приоритет. Назначи служебен премиер, който се държи като президентски говорител и вътрешен министър за свой личен отмъстител. Във всяка критична ситуация той изчезва и се крие по няколко дни, докато неговите съветници, предимно хора свързани с ДС и БКП му напишат партитурите, които той старателно да декламира с онзи високопарен стил характерен за старите комунистически другари и вечното изражение на човек с хроничен мисловен и словесен запек. Радев е един изключително непоследователен човек. Стана президент с подкрепата на ДПС и други олигархични кръгове, а днес се обявява за поборник срещу тях. Парадира с това, че е преминал обучение в САЩ, а се държи като руски лобист. У нас флиртува с прокремълските кръгове, а на партньорските форуми безропотно подписва всякакви документи с тежки оценки и присъди към режима в Москва. Назначил е министър в нарушение на конституцията, което е констатирано единодушно от Конституционният съд с едно единствено особено мнение по допустимост, а не по същество. Скандално беше, че Президентът си разреши в явен конфликт на интереси да притисне Конституционният съд да не се произнася по този въпрос. И до днес Радев продължава да се държи индиферентно и арогантно да подминава този проблем - все едно не е негова отговорност.
Срещу действащия президент на балотажа се явява ректорът на Софийския Университет проф, Анастас Герджиков, който е издигнат от инициативен комитет и подкрепен от ГЕРБ и няколко други партии. И понеже ченгеджийницата около Радев не може да измисли нищо друго срещу проф. Герджиков, е повела
гьобелсовска кампания
за плътното му опаковане с ГЕРБ. Показателно е и това, че най-кресливи в тази посока са олигарсите и политиците, които доскоро бяха на хранилката на Борисов, така както едно време най-кресливите антикомунисти бяха бившите комунисти и сътрудниците на комунистическите репресивни структури. Трябва да е ясно, че за разлика от най-яростните си критици, не Герджиков отива при Борисов, а Борисов отива при Герджиков. Борисов вече не е в положение да посочи свое доверено лице и да разчита, че мощната партийна машина на ГЕРБ ще успее да му осигури избирането. Този трик, да опаковаш конкурентния мажоритарен кандидат с определена партия, за да го затвориш в нейното електорално пространство, се прилага винаги, когато съзнаваш, че твоя кандидат няма шанс да спечели мажоритарната битка, ако участва в честен двубой проведен на полето вън от партийните ядра и корпоративния вот. И страховете на хората от обкръжението на Радев са основателни. От едната страна имаме човек от духовната сфера, с безспорна ерудиция и светско излъчване, от другата - човек с униформено комунистическо мислене и поведение, който долага със средношколски патос, старание и запъване написаните от менторите му речи. От обкръжението на Радев са притеснени и от още едно обстоятелство – въпреки огромният ресурс, който се хвърли в кампанията за неговото героизиране и превръщане в спасител на нацията, той получи едва 1/5 от гласовете на избирателите.
Несъсътоятелно и манипулативно е внушението, че изборът на проф. Герджиков като президент ще обслужи Борисов. Ако направим една кратка ретроспекция на прехода ще видим, че най-големите конфликти са били именно между президентите и лидерите на партиите, които са ги издигнали. Желев даде първия залп за сваляне на правителството на Филип Димитров, Първанов си направи партия и тръгна срещу БСП, днес виждаме как Радев свали Нинова като председател на БСП.
За безпочвените внушения за някакви връзки на Проф. Герджиков с ДПС е несериозно изобщо да се говори. Те очевидно идват от една група олигарси – конкуренти на олигархичната партия ДПС, които по комунистически лепят етикета „човек на ДПС“ на всеки, който не е от техния отбор. За тази олигархична групировка ДПС е универсален сапун. На всеки неудобен въпрос за техните злоупотреби те имат автоматичен отговор – това е атака от ДПС, който ни пита за това е човек зависим и обслужващ ДПС.
Нека да е ясно, че
Радев не е алтернатива на Борисов, а аргумент за неговото реанимиране
При мажоритарен избор с балотаж, за този който е избран, водещ е анагажиментът му към избирателите, а не към партиите, които са го подкрепили. Това е още по-валидно в днешната ситуация при която дори и партията с най-голяма подкрепа може да осигури едва една трета от гласовете, които са необходими за да бъдеш избран за президент. По парадокс кандидатът, който е подкрепен от ГЕРБ срещу Радев, е социокултурна алтернатива на дипола Борисов-Радев.
В конкретния момент изборът на президент е много по-важен от проведения избор за парламент, но за съжаление, той се превръща в залог на дребните партийни сметки. И тук не става въпрос за цивилизационен избор, защото това ми звучи малко високопарно, а за избор между България на духовността и тази България, която днес е арестувана в униформата на комунистическата посредственост.