Димитър Иванов
В своето слово на световния форум по международна политика, проведен през миналия уикенд в Абу Даби, Вселенският патриарх Вартоломей каза дословно следното:
„Някои църкви са съгласни с Вселенската патриаршия. Други, чийто държави са твърде зависими от Русия, подкрепят слято Московската патриаршия. Трети предпочитат да запазят съучастнически мълчание.“
На последното си заседание Св. Синод наруши своето съучастническо мълчание и демонстрира, че България е в списъка на твърде зависимите от Русия държави.
Какво по-точно се случи?
Днес сайтът на Ловешката митрополия официално ни информира, че "На заседанието на Св. Синод на БПЦ на 13.12.2022 г., бе прочетено Писмо вх. № 569/29.09.2022 г. на Сръбския патриарх Порфирий, с което уведомява, че в изпълнение единодушно решение на Св. Архиерейски събор на Сръбската православна църква по време на св. Архиерейска литургия на 5 юни т.г. е връчен Патриаршески и Съборен Томос, с който се дава автокефалия на Православната църква в Република Северна Македония, с препоръка въпросът за официалното име да бъде решен в братски диалог с гръкоезичните и останали Поместни православни църкви.
След проведено гласуване
Св. Синод единодушно Р Е Ш И:
Приема с духовна радост дадения от Сръбската патриаршия Томос на Църквата в Република Северна Македония. До приемането на Всеправославно решение по въпроса за името на Православната църква в Република Северна Македония: .
Св. Синод добавя в Диптиха на БПЦ – БП за поменаване на Предстоятелите на Поместните православни църкви, споменаването на Предстоятеля на Църквата в Република Северна Македония следната формулировка: „Блаженейшаго Стефана - Архиепископа Северно-Македонскаго”.
За скандалното решение Faktor.bg съобщи само часове след заседанието на владиците, позовавайки се свои добре осведомени източници. Реално Синодът
мълча гузно четири дни
и сигурно се срамува от решението си, защото и до днес то не е качено на официалната страница на БПЦ.
Действията на владиците будят няколко основателни недоумения:
1. На какво канонично основание стъпва това решение на Св. Синод на БПЦ? Съгласно кое църковно правило или установена традиция се приема, че поместната сръбска църква има право да издава томоси за автокефалия на нови православни църкви?
2. Ако незнайно защо БПЦ приема, че всяка една църква може да създава нови църкви просто така, защо тогава тя и досега не признава с аналогично решение томоса за автокефалия на Православната Църква на Украйна?
3. В какво свое качество БПЦ определя нов титул на предстоятеля на православната църква в Северна Македония? Счита ли при това тя, че сръбският томос е "недоправен" и има нужда и от българско съавторство?
4. Признава ли БПЦ автокефалията на бившата УПЦ-МП, провъзгласена на нейния събор от 27 май т.г., превърнал я просто в "Украинска православна църква" без допълнения?
Няма съмнение, че това решение на Св. Синод на БПЦ вбеси македонците и със сигурност носи огорчение на Вселенската патриаршия. Кой провокатор впрочем имаше интерес да трови българо-македонските отношения и да държи църквата ни далеч от останалите европейски православни църкви?
За читателите следва да припомним, че БПЦ получи писмо както от сръбския патриарх Порфирий, с което той я уведоми, че е издал томос за автокефалия, така и от Вселенския патриарх Вартоломей, който също така я уведоми, че е издал томос за автокефалия. Каква обаче е причината на писмото на сръбския патриарх да бъде отговорено за по-малко от три месеца, а на аналогичното писмо на вселенския му колега вече трета година да няма отговор?
А може би става дума за тежки зависимости на нашите владици, които след скандалната визита преди седмица у нас на руския митрополит Антоний, който е втория човек в Московската патриаршия, побързаха
безропотно да изпълнят заповедите от Москва
Българската православна църква дължи на обществото, а и на държавата (която несъмнено ще й го поиска когато му дойде времето) отговор на всички тези въпроси не само заради това, че е на финансова издръжка на същото това общество, но и защото се смята за негов морален ментор и много често, без да бъде питана, го поучава как да живее и какви закони за приема.
В духовните среди знаят, че все пак безплатен обяд няма. Дори и за попското дете на задушница!