Анатомия на фалшивата боеспособност: Операция „Феникс“ – формулата за работеща българска авиация

Полк. Владимир Миленски

Трета част 

В първите две части (виж Първа и Втора част, бр.) на нашия одит анализирахме дълбоките финансови и кадрови дефекти и организационни пороци в утвърдилия се професионален манталитет, които застрашават българските ВВС. Разкрихме как системата 

изгаря между 75 и 100 милиона евро годишно

 в излишна инфраструктура, докато средният реален летеж за абсолютно всички регистрирани пилоти пада до позорните 8–10 часа на година поради феномена на щабните „туристически полети“. Резултатът е шокиращ: честота на тежки катастрофи, която е 3 до 4 пъти по-висока от стандартите на НАТО, и армия, която поддържа 10 пъти повече генерали към една изправна бойна платформа, в сравнение с нашите съюзници. И всичко това на фона на изконсумирана от ВВС почти една трета от 15 годишния бюджет за отбрана, за да поддържат една, на практика 

дупка в оперативните способности на армията,

 а в обществото - да насаждат илюзия за военна авиация. Сега, когато новите изтребители F-16 Block 70 са отдавна вече на българска земя, лъсна бруталната истина: въпреки годините, с които разполагаха за подготовка, ВВС не са готови – пистите и хангарите закъсняха с години, цената им се вдигна неколкократно, а пилотите се броят на пръсти.

България е изправена пред съдбоносен кръстопът. Можем ли изобщо да излезем от този омагьосан кръг на индивидуална и колективна безотговорност и обществени илюзии?

Историята е доказала, че българският народ притежава уникален прагматизъм и инстинкт за оцеляване. В моменти на най-тежки изпитания, когато държавата изглежда блокирана от ведомствен егоизъм и безпътица, обикновено се е намирало интелигентно, нестандартно решение, което съчетава традицията за справяне в трудни ситуации с хладната икономическа рационалност.

За да превърнем ВВС в реална бойна сила, е необходимо да си дадем сметка как вкарването ни в капана продължава с още по-голяма сила и днес. Истината излезе наяве, но не от Инспектората на Министерството на отбраната, нито от контролиращата отбраната "Комисия по отбрана" в Народното събрание, нито от доклад на министъра на отбраната или министерския съвет, нито от доклад на Началника на отбраната. Омертата при всички тези работи безотказно.

Истината излезе наяве след „теч на информация“ от Полша: българският военен министър Димитър Стоянов панически е изпратил писмо до Варшава, умолявайки да купим 14 стари полски МиГ-29 и резервни части за тях. Полша ги изхвърля, защото преминава на пето поколение F-35 и южнокорейски FA-50, а 

България затъва в блатото

 Понеже през 2022–2023 г. отказахме „словашкия модел“ – когато САЩ ни молеха да дадем старите МиГ-ове на Украйна, а като заместваща техника ни предлагаха напълно БЕЗПЛАТНО западни F-16 – днес сме в капан.

Румъния изигра картите си умно – купи 32 модернизирани норвежки F-16 на пакетна цена от 388 милиона евро (по 12 милиона евро на брой с частите!), спести милиарди и получи одобрение за F-35. Словакия даде своите МиГ-ове на Киев, сключи договор с Чехия и Полша да пазят небето ѝ срещу минимални разходи само за гориво, и прибра 200 милиона долара кеш от САЩ и 130 милиона евро от ЕС.

У нас обаче, кухи партийни централи, „поддаквани“ от услужливи „деполитизирани“ генерали, обявиха подобна възможност за „национално предателство“. И получихме абсурда: купихме си скъпа "космическа совалка от бъдещето", F-16 Block 70 (един час полет струва 8-10 хил. долара), но понеже кандидатите за пилоти, подбирани от „другарите“ от старата школа, не издържаха бруталната американска цедка в центрофугите в Тексас (дали поради лош английски или слабост при психо-физическото натоварване), 

имаме само двама готови пилоти за осем самолета

 И за да има на какво партийните пилоти зад бюрата да си въртят часовете „нальот“, държавата дава милиони евро за части втора ръка за стария съветски „Москвич“ МиГ-29, за който няма реални доставки от 5 години. Търсим стари аналогови самолети, защото при модерния F-16 пилотът взема решенията на екран, макар и в условия на претоварване, а номенклатурата иска решенията да ги взема шефът на земята.

За да се роди необходимият ни нов войнски генералски етос обаче, държавното ръководство трябва да разбере една фундаментална истина: изброените по-долу седем елемента на радикалната реформа не са независими едно от друго парчета, от които политиците имат свободата да избират само лесното или безболезненото. Това не е пазар, където пълниш кошницата само с това, което ти харесва. Пред нас стои монолитна, взаимно зависима и взаимно допълваща се система. Отсъствието на дори един елемент от този механизъм обрича цялото усилие на сигурен провал. Всеки опит за „компромисно прилагане на парче“ няма да доведе до модернизация, а ще създаде поредната илюзия за промяна и отвращаване на обществото и армията от всеки опит за реформа – стар, мръсен политически трик, който ще нанесе дълбока и дългосрочна вреда върху общественото съзнание.

Ето как изглеждат седемте стълба на Операция „Феникс“, които трябва да бъдат задействани наведнъж и безкомпромисно:

1. Промени в Конституцията
Предефиниране на чл. 9. Настоящият конституционен текст трябва изрично да се допълни: „Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост, като интегрална част от системата за колективна отбрана на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)“. Това премахва доктриналния претекст, че споделянето на дежурства със съюзници и изобщо съвместни структури и съвместни военни операции, нарушава суверенитета. Още по-важно, това премахва съдържащата се в момента абсолютна илюзия, че българските въоръжени сили са способни самостоятелно да ГАРАНТИРАТ каквото и да е от суверенитета, сигурността и териториалната цялост на страната. Изпразнени от практическа възможност заявления в Конституцията само подхранват илюзорни очаквания и по този начин са полезни само и единствено за враговете на България.

2. Реформа на Закона за отбраната: Лична и мениджърска отговорност на командира
Сегашният Закон за отбраната трябва да бъде пренаписан така, че да фиксира персонална и финансова отговорност за командирите, чрез въвеждане на заложени Ключови показатели за изпълнение (КПИ). Минималният законов стандарт за трета авиобаза трябва да бъде: минимум 70% постоянна изправност на флота и минимум 140 часа летеж годишно за боен пилот. За да бъде този модел на изисквания и санкции справедлив, законът трябва да гарантира на Командира на ВВС пълна ресурсна свобода и автономия на решенията. Той вече няма да бъде чиновник, който моли министерството за всеки болт, а подобно на главен изпълнителен директор ще има правото сам да преразпределя бюджета си и да закрива неефективни структури в името на целта. Естествено, големите структурни промени – като реформата във ВВВУ или Безмер – не могат да бъдат оставени без висша политическа санкция. Командирът предлага и действа, но само след изричното утвърждаване от страна на Министъра на отбраната или Народното събрание. Законът обаче не допуска институционален вакуум: ако политическото ниво наложи вето и откаже да одобри предложените от Командира реформи, отговорността за ниските показатели по КПИ автоматично пада от плещите на генерала и се прехвърля върху този, който е наложил забраната. В такъв сценарий Дамоклевият меч на санкциите се стоварва върху политическото ръководство – под формата на незабавно искане на оставка от Парламента за блокиране на отбранителните способности, а при съзнателно поддържане на излишни разходи за пустеещ бетон – под формата на прокурорско разследване срещу самия министър за безстопанственост по чл. 219 от Наказателния кодекс. Истинската мотивация за високи резултати съществува тогава, когато законът балансира строгите ограничения с ясна система от поощрения и кариерно израстване при постигане на високи бойни резултати. Пропускът в бойните показатели се наказва с незабавно автоматично освобождаване от длъжност по КПИ, а Дамоклевият меч на Наказателния кодекс се задейства изрично тогава, когато генералът получи правото сам да управлява имотите, бюджетите за поддръжка и договорите на ВВС – ако той допусне милиони евро да изтичат за фиктивна охрана на пустеещ бетон, вместо да ги оптимизира, тогава отговорността е съд за безстопанственост по чл. 219 от Наказателния кодекс.

Ясно е, че подобна радикална промяна в оправомощаването, отговорността и обвързаните с тях поощрения и санкции не може да бъде изолиран остров само за един вид въоръжени сили, нито пък е юридически целесъобразно да създаваме две отделни категории генерали в една армия. Затова тази реформа трябва да бъде заложена в преходните и заключителните разпоредби на закона като Единен национален пилотен проект с фиксиран законов график. През първата година моделът на пълна мениджърска автономия и лична отговорност по Ключовите показатели за изпълнение стартира като пилотен проект единствено във ВВС, където кризата е най-остра поради въвеждането на F-16. През втората година Парламентарната комисия и независимият НАТО одит изчистват дефектите в модела, а през третата година моделът се въвежда автоматично и задължително и за останалите висши командири в армията – Сухопътните войски, Военноморските сили и т.н., със съответстващо разработени и узаконени Ключови показатели за изпълнение за специфичните задачи на техните видове въоръжени сили и родове войски. Така Дамоклевият меч на отговорността ще тегне над всеки, но ще бъде равностоен баланс на огромните права, очаквания и надежди, които българското общество, чрез българското Народно събрание, е възложило на своите генерали.

3. Нов ред за избор на генерали и 7-годишна политическа карантина
За да се спази принципа, че „суверенът назначава генерала“, Министерският съвет номинира кандидатите за генералски позиции, но номинираните се явяват на лично и индивидуално изслушване в Парламента. Народното събрание дава одобрение с мнозинство от 2/3 и едва тогава Президентът издава указ за назначаване. Въвежда се твърда 7-годишна политическа карантина (забрана за заемане на държавни политически постове) след напускане на службата, за да се спре скритото кариеристично политизиране на офицерите още докато носят пагони.

4. Пазарна трансформация и регионално съвместяване на ВВВУ Долна Митрополия
Училището се преобразува в държавно търговско дружество (ЕАД). Вместо обречения челен пазарен сблъсък с Румъния и Гърция, базата преминава към тясна нишова специализация и регионално съвместяване. Тя става споделен НАТО център за начална наземна подготовка, английски език и симулатори на дронове/ПВО. Фиксираните разходи се споделят със съюзниците, а цената на единица подготовка за нашия бюджет пада двойно – до белгийските нива от 1,2 млн. евро.

5. Превръщането на „Безмер“ в Централна база за дронове (БЛА)
Дроновете са асиметричното оръжие не просто на бъдещето, а вече на настоящето, дори и на съвсем близкото ни минало. Час полет е десетки пъти по-евтин от F-16, а операторите се обучават бързо на земята.

Поддържането на “Безмер” за старите Су-25 се прекратява.

Базата се трансформира в Централна база за безпилотна авиация и разузнаване на ВВС. Наземният персонал се преквалифицира, работните места се запазват, а спестените милиони отиват за ударни дрон системи.

6. Премахване на щабния егоизъм и въвеждане на сержанти-пилоти
Въвежда се „заплащане за придобит авиационен ценз“. Щабният офицер в София запазва добавката и пенсията си, но му се налага пълна забрана за реални полети (полетите му се пренасочват към наземни симулатори). По модела на Warrant Officers се въвежда корпусът на подофицерите-специалисти – пилотите на хеликоптери, транспортни машини, оператори на дронове и авиоинженерите по поддръжката се профилират като сержанти, което изчиства командната верига и срива разходите.

7. Редовен външен НАТО-вски одит
Следвайки доказалия се като изключително ефективен опит на Румъния, България прехвърля оперативното планиране на мисиите си към Съвместното авиационно командване на НАТО в Рамщайн. Всяка година независими инспектори от Алианса провеждат внезапни проверки за бойна готовност без предизвестие в трета авиобаза. Ако резултатът от проверката е лош, командирът автоматично си отива. Тъй като настоящият вътрешен Инспекторат на МО лесно може да бъде заглушен от политическата конюнктура и от „услужлива“ военна номенклатура, този външен международен арбитър е единствената гаранция, че бойната ни готовност няма да бъде отново симулирана на хартия. Паралелно с това, съвместната работа с Рамщайн ще даде безценна възможност на българския инспекторски капацитет да натрупа реален оперативен опит, както и политическа и професионална смелост. Целта е след време родната контролна и инспекционна система да узрее и да заработи като самостоятелно ефективен и безкомпромисен щит на ефективността и ефикасността на националната ни сигурност. 

 Ако политическата класа се опита да приложи тези седем стълба селективно – например да приеме ПВО дроновете, но да запази фиктивните щабни полети за надбавки, или да въведе КПИ, но без да даде на генералите автономност над бюджетните решения, или пък им даде управленската свобода без балансиращите санкции или освобождаване от длъжност при неуспех – резултатът ще бъде пагубен. Това ще бъде поредната симулация, която изначално

 ще отврати обществото от самата дума „реформа“

Тази методика на контролиран и планиран провал бе прилагана безотказно и многократно през всичките години след 1989 г., във всички сектори на държавата. Целта винаги беше една и съща: да се докаже на изтощения данъкоплатец, че „нищо не може да се промени“, за да се увековечи доходоносната политико-военна симбиоза за изсмукване на ресурси. Днес обаче залогът е твърде висок и липсата на резултати вече не ще бъде поради липса на пари, а поради съзнателен управленски избор – към реална отбранителна мощ или към продължаване на будната кома на спящата не-съвсем-красавица ВВС.