„Бих предпочел най-страшен звяр да бъда, но никога комунист“: 49 години от убийството на Георги Заркин

На 7 август 1977 г. в килията си в Пазарджишкия затвор по особено мъчителен начин е убит журналистът, поетът и политическият затворник Георги Заркин.

Едва на 37 години, той е погубен заради отказа си да се примири с комунистическия режим, заради смелостта да говори открито и заради стиховете и протестите, които пише зад решетките.

Кой е Георги Заркин?

На 15 юли 1968 г. 28-годишният политически затворник Георги Заркин отправя остро разобличително писмо до Тодор Живков. В него той сравнява действителността в комунистическа България с ада на Данте:

„Ако Данте беше жив и живееше в съвременна България при условията, в които живеем ние, работниците и селяните, той би разбрал, че картините, които е описал в неговия „Ад“, са истински рай в сравнение с днешната горчива комунистическа действителност.“

Заркин поставя въпроса как един български гражданин може да защитава своя народ, когато няма право на собствено мнение, свобода на словото и печата. В писмото си той обвинява властта, че зад фасадата на демокрацията е изградила диктаторски режим със закони и съдилища, които потискат народа.

Той припомня и Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН на 10 декември 1948 г., и пита защо българската власт не спазва правата, залегнали в нея.

След писмото Заркин обявява гладна стачка в знак на протест срещу суровия режим в затворите и отказа да бъдат намалени присъдите след приемането на новия Наказателен кодекс.

Протестът срещу смазването на Пражката пролет
През есента на 1968 г., след потушаването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, Заркин отказва да работи и изпраща писмен протест до заместник-началника на Старозагорския затвор.

В него той пише: „Изчезна българският дух, потиснат под ботушите на поробителите.

Ако трябва да вярвам, че Русия е „освободител“ на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен.

От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия?

Да! Те наистина я освободиха от Свободата.“

Заради протестите си и стиховете, които пише в затвора, Заркин получава вътрешна присъда от пет години. След още една вътрешна присъда през 1974 г. той е преместен в Пазарджишкия затвор – място, превърнало се в символ на репресиите срещу политическите затворници.

„За мен честта и достойнството са по-скъпи от всичко друго“

Историята на Георги Заркин е и история за една майка, която чака сина си да се върне.

Всяка сутрин по изгрев слънце майка му заставала с поглед към Черната скала – мястото, където на 1 октомври 1944 г. е бил хвърлен и убит съпругът ѝ Атанас заедно с други българи.

„Атанасе, ти знам, че няма да си дойдеш...“

След това повтаряла като заклинание:

„Георги, поне ти си ела, сине, изгладила съм ти ризите, чакам те, пазя ти мед, чакам те...“

Но не дочаква сина си жив.

След смъртта му на семейството не е предадено тялото на Заркин. Майка му погребва затворническите дрехи на сина си под овошката до чешмата и там пали кандилце, докато е жива.

В писмо до нея Георги Заркин пише:

„За мен честта и достойнството са по-скъпи от всичко друго. Знам, че ти не би се съгласила да стана подлец, но все се молиш да мина между капките. А това може да стане, ако съм по-дребен от самите капки...“

Заркин не става по-дребен от „капките“. Напротив – запазва достойнството си до края.

Как се стига до убийството му?
През пролетта на 1975 г. Георги Заркин трябва да бъде освободен. За Държавна сигурност обаче е ясно, че той не е пречупен.

На 9 март 1974 г. председателят на Комитета за държавна сигурност ген. Григор Шопов дава указание:

„Със Заркин следва да се проведат сериозни мероприятия. Очертава се като заклет враг и непоправим бандит.“

Държавна сигурност започва разработка, която да доведе до нова вътрешна присъда.

През юли 1974 г. Заркин отхвърля поредния опит на началника на затвора да бъде вербуван като агент на ДС.

В края на август, след обиск на личния му багаж, при който в цигарена кутия са открити негови стихотворения, Държавна сигурност започва следствие. Заркин е обвинен, че е създал в затвора „контрареволюционна група“ и е разпространявал стиховете си.

Пред съда прокурорът дори прави политически „литературен анализ“ на стихотворението „Присъда“, в което Заркин пише:

„Русия ни доведе до просия.“

На 23 декември 1974 г. Старозагорският съд осъжда Георги Заркин на още осем години лишаване от свобода.

В началото на 1975 г. по искане на Шесто управление на ДС той е преместен в Пазарджишкия затвор.

Първоначално е настанен в V отряд, но от юни 1975 г., по докладна на началника на затвора Ангел Топкаров, е строго изолиран в единична килия, до която достъп имат само определени от Топкаров надзиратели.

В тази килия, на 7 август 1977 г., Георги Заркин е убит.

Той е едва на 37 години. И макар твърде млад, той е духовен гигант - не се отказва от убежденията си, въпреки че знае цената на неподчинението.

Остава поет, журналист и човек, който отказва да замени свободата и достойнството си с мълчание.

Но думите му остават. Сред тях са и стиховете от „Присъда“, написани в Старозагорския затвор през 1968 г.:

„Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
но никога, о хора, комунист.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме наричат комунист.

Привет, о братска нам Русия,
що ни доведе до просия.“

А в края на стихотворението:

„Нам нужни са ни храбреци...
Поне станете, вие, мъртъвци,
защото живите са мъртви…“

На 7 август 2026 г. се навършват 49 години от убийството на Георги Заркин – човек, който отказва да бъде „по-дребен от капките“ и заплаща за това с живота си.