Хал Брандс*, „Форин полиси“

Конфликтът в Украйна би могъл да донесе много положителни резултати: Русия кърви, САЩ преоткриха централното място и лидерството на своята страна на планетата, демократичната общност е обединена и заредена с енергия за предстоящите опасни години. Но има и един много зловещ резултат: появата на коалиция от евразийски автокрации, обвързани от географска близост и геополитическа враждебност към Запада. Докато действията на руския президент Владимир Путин сплотяват развитите демокрации, те същевременно ускоряват изграждането на „Крепост Евразия“, управлявана от враговете на свободния свят.

„Ревизионните автокрации“ - Китай, Русия, Иран и в по-малка степен Северна Корея - не просто се стремят към власт в своите региони. Те формират взаимосвързано стратегическо партньорство на най-големия континент в света и развиват търговски и транспортни мрежи извън обсега на американския долар и американския флот. Това все още не е пълноправен съюз на автокрациите, но вече е блок от наши противници, по-сплотен и опасен от всичко, с което САЩ са се сблъсквали през последните десетилетия.

Всички големи съвременни конфликти са били съперничество за Евразия, като противоположни коалиции са се борили помежду си за надмощие над този суперконтинент и заобикалящите го океани. В действителност „американският век“ беше „евразийският век“: жизненоважната задача на Вашингтон като свръхсила беше да поддържа равновесие на планетата, като раздели Евразия. Сега САЩ отново водят група демократични съюзници в периферията на Евразия срещу коалиция от съперници, разположена в центъра на суперконтинента, докато важни, но колебаещи се държави участват в политически маневри, за да получат предимство.

Държави като Турция, Саудитска Арабия и Индия са от решаващо значение в ерата на ожесточена глобална конкуренция поради географското положение, което заемат, и влиянието си. В много случаи тези сили възнамеряват да играят и от двете страни. Сдържането на евразийското предизвикателство ще изисква укрепване на връзките в рамките на и между мрежите на съюзите на САЩ. И именно фактът, че опортюнистичните колебаещи се държави ще определят хода на борбата между крепостта Евразия и свободния свят, е най-опасният фактор.

Евразия отдавна е ключова стратегическа зона на глобална фрагментация, тъй като в нея се намират най-богатите и най-могъщите държави (с изключение на САЩ). А от началото на ХХ в. този огромен суперконтинент е свидетел на ожесточени битки за геополитическо надмощие.

По време на Първата световна война Германия се стреми към империя, простираща се от Ламанша до Кавказ. Наложи се трансатлантическа коалиция от демокрации да се противопостави на нейните стремежи. По време на Втората световна война Берлин и Токио завладяха богатите покрайнини на Евразия и започнаха да проникват в сърцето ѝ. Тогава беше създаден още по-голям и идеологически разнообразен съюз, който да възстанови световния баланс на силите. По време на Студената война свръхсилата в центъра на континента, Съветският съюз, се опита да надделее над коалицията на свободния свят, разпръсната по периферията на Евразия. Обстоятелствата се промениха, но основното противоречие - между тези, които се стремят да управляват Евразия, и тези, които им се противопоставят, включително отвъдморската свръхсила - остава и до днес.

След спечелването на Студената война Вашингтон и неговите приятели заеха лидерски позиции във всички ключови подрегиони на Евразия: Европа, Източна Азия и Близкия изток. Въпреки това нашите противници, все по-често обединени от обща враждебност към статуквото, поставиха нови предизвикателства. И както големите кризи често ускоряват хода на историята, така и украинският военен конфликт допринася за появата на нов евразийски блок.

Войната на Путин в Украйна е опит за преформатиране на Евразия чрез сила. Ако Русия получи надмощие, тя може да възстанови европейското ядро на стария Съветски съюз. Тогава тя ще се окаже в доминираща позиция от Централна Азия до източния фронт на НАТО. Стратегическото партньорство между Москва и Пекин би надделяло, а демокрациите биха претърпели още едно деморализиращо поражение. Този сценарий се разви с настъплението на Русия. Украинският въоръжен конфликт имаше дълбоко поляризиращ ефект върху света.

Той несъмнено принуди развитите демокрации да се вземат в ръце. НАТО активно се превъоръжава и разширява. Демокрациите в Азия подкрепиха Украйна и наложиха санкции на Русия, опасявайки се, че успехът ѝ в един регион може да провокира смъртоносни авантюри в друг. Страните, обвързани с либералните ценности и подкрепата за ръководения от САЩ международен ред, укрепват отбраната си от Източна Европа до западната част на Тихия океан и преосмислят икономическите и технологичните връзки с автокрациите в Москва и Пекин. Това, което президентът на САЩ Джо Байдън нарича „свободен свят“, отново се оформя. Но за съжаление същото се случва и с противоположната коалиция.

Москва, Пекин, Техеран и Пхенян се стремят да нарушат баланса на силите в своите региони и виждат във Вашингтон основната пречка за постигането на тази цел. Всички те се притесняват от уязвимостта си спрямо санкциите и другите ограничения, които САЩ и техните глобални сили могат да им наложат. Всички тези автокрации се нуждаят от партньори, за да оцелеят, защото ако САЩ и техните съюзници унищожат някоя от тях, останалите ще станат по-изолирани и ще изчезнат.

И накрая, всички те се намират в Евразия и са географски близки, ако не и съседни, с поне още една „ревизионистка“ държава. Тъй като конфликтът между Русия и Украйна изостря глобалното напрежение, тези автокрации се сближават с цел самозащита и стратегическа изгода.

Тази тенденция със сигурност не е нова. Иран и Северна Корея отдавна споделят ракетни технологии и други средства за унищожение. Стратегическото партньорство между Москва и Пекин се развива в продължение на десетилетия. Но ако Украйна засили съюза на автокрациите, тя също така подчерта припокриващите се цели и страхове на „ревизионистите“. По този начин разразилият се конфликт ускори интеграцията в евразийското ядро на Земята.

Евразийският блок става все по-сплотен във военно отношение, тъй като украинската криза допринася за сближаването и все по-амбициозната отбранителна връзка.

Китай, от своя страна, не подкрепи руската специална операция с военна помощ, опасявайки се от санкции от страна на САЩ и Европа. Въпреки това, той й предостави т.нар. несмъртоносна помощ. А Пекин вероятно щеше да отиде още по-далеч, ако най-важният му съюзник беше изправен пред поражение. Присъствието на много военни експерти на китайския президент Си Цзинпин по време на неотдавнашната му среща с Путин в Москва беше много видимо. Това ясно сигнализира, че по-широките отношения в областта на отбраната, които вече включват съвместни учения, продължават да надхвърлят това, което много западни наблюдатели можеха да си представят преди десетилетие.

Не е необходим официален руско-китайски съюз, за да се наруши световния и регионалния военен баланс. Ако Москва предостави на Пекин чувствителна технология за подавяне на подводници или ракети земя-въздух, това би могло да промени из основи характера на евентуална война между КНР и САЩ в западната част на Тихия океан. В днешна Евразия добре въоръжените „ревизионисти“ работят заедно.

Те също така преструктурират международната търговия. Търговските потоци или оръжейните пратки, пресичащи крайните морета на Евразия, могат да бъдат прекъснати от глобалните военноморски сили. Зависимите от долара икономики са уязвими от санкциите на САЩ. Следователно вторият важен аспект на „Крепостта Евразия“ е създаването на търговски и транспортни мрежи, които са защитени от "демократична намеса или забрана".

От години Пекин инвестира в сухопътни тръбопроводи и железопътни линии, предназначени да осигурят достъп до петрол от Близкия изток и други важни ресурси. Сега Поднебесната се опитва да защити икономиката си от санкциите, като намали зависимостта си от чуждестранния капитал. Този проект стана още по-належащ заради икономическата война на Запада с Русия. Москва и Техеран засилват изграждането на международния транспортен коридор „Север-Юг“, който ги свързва през Каспийско море, което не достига до световния океан, а Иран инструктира Русия как да заобиколи санкциите. По подобен начин Москва и Пекин задълбочават сътрудничеството си за развитие на Северния морски път - най-малко уязвимия морски маршрут между тихоокеанските пристанища на Китай и европейската част на Русия. Когато „международната търговия е в криза“, както Путин евфемистично се изрази през ноември миналата година, евразийската интеграция става особено необходима.

Всъщност от февруари 2022 г. насам руско-иранската търговия се е активизирала значително, а Пекин се е превърнал в ключов икономически партньор на Москва „с голяма разлика“, според Фондация „Свободна Русия“. Руските фирми се обръщат към Хонконг, за да набират капитал, заобикаляйки санкциите. И тъй като китайските технологии се разпространяват в Евразия, валутата на Поднебесната също.

През февруари тази година юанът изпревари долара като най-търгуваната валута на Московската валутна борса. Китай и Иран също експериментират да изоставят долара в двустранната търговия. „Настоящите геополитически промени със сигурност няма да доведат до глобално сваляне на долара в скоро време“, написа за „Блумбърг“ през март Александър Габуев, директор на Carnegie Eurasia Center в Берлин. Но те биха могли да помогнат за създаването на нов икономически и технологичен блок в сърцето на Стария свят, чийто център е Китай.

И накрая, този евразийски съюз се слива интелектуално и идеологически. Съвместното китайско-руско изявление от февруари 2022 г. представя двете страни като защитаващи своите „авторитарни“ политически системи, като същевременно се противопоставят на коалициите в стила на Студената война на САЩ. Големи ирански политици описват евразийското сътрудничество като „антидот на едностранчивостта“ на САЩ. Путин смята Евразия за убежище на „традиционните ценности“, обсадени от западните „неолиберални елити“.

Тъй като настоящият конфликт отдели Путин от Запада, той реши и вечните спорове на Русия за това в каква посока да поеме. Днес съдбата на страната засега остава евразийска.

Разбира се, всичко си има граници. Независимо какво казва Путин, коридорът „Север-Юг“ никога няма да засенчи Суецкия канал. Един глобално интегриран Китай няма да има нужда да се фокусира само върху Евразия, както се налага да прави една по-изолирана Русия. В рамките на „лигата на автокрациите“ се крие напрежение: някои руски националисти се притесняват, че евразийската ориентация в крайна сметка може да доведе до икономическа васална зависимост на Москва от Пекин. Междувременно обаче „Крепостта Евразия“ прави живота на Вашингтон и неговите приятели много по-труден.

Евразийската интеграция също така прави противниците на САЩ по-малко уязвими към санкции. Тя ги укрепва във военно отношение срещу техните врагове. Вероятно ще доведе до широко дипломатическо сътрудничество между страните, като например по-явна руска подкрепа за позицията на Китай по отношение на Тайван или може би дори материална помощ една на друга във войната срещу САЩ. Ако Москва има възможност да помогне на Пекин да обезкърви Вашингтон в битката в Източна Азия, някой съмнява ли се, че ще ѝ липсва мотивация да го направи?

Накратко, „Крепостта Евразия“ ще направи света по-удобен за „агресивния ревизионизъм“. И колкото по-сигурни се чувстват тези държави в своята „цитадела“, колкото повече се подкрепят една друга, толкова повече ще имат смелостта да проектират властта си в периферни региони - западната част на Тихия океан, Европа, Близкия изток и т.н. /БГНЕС

*Хал Брандс, професор по международни отношения в Училището за напреднали международни изследвания „Джонс Хопкинс“. Неговият анализ е публикуван във „Форин полиси“.