Бизнесът не хареса мерките за извънредното положение у нас.

В своя официална позиция от Асоциацията на индустриалния капитал в България заявяват, че са категорично против предложението за изменение на реда за внасяне на авансови вноски за корпоративния данък на базата на данъчната печалба, декларирана за 2018 г.

Според тях нищо не налага тази предлагана промяна, тъй като настоящият начин на определяне на авансовите вноски е достатъчно обективен.

От АИКБ поясняват, че така се отнема възможността на бизнеса да променя размера на авансовите вноски за първото полугодие на 2020 г.

Авансов данък върху несъществуваща печалба през 2020 г. е икономическо самоубийство, категорични са от Асоциацията. Те настояват народните представители да не приемат това предложение, тъй като според тях то е както ненавременно, така и вредно за бизнеса и против нормалността при управление на криза.

От своя страна в становище на Българската стопанска камара ясните правила са особено нужни за всички работодатели и работещи, за да им дадат минимална сигурност в настоящата ситуация. В тази връзка те настояват за следните корекции в законопроект за мерките по време на извънредното положение:

По чл. 4, ал. 1 "Сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3 и по данъчните закони, които са свързани с упражняване на права или задължения на гражданите и изтичат по време на действие на този закон, спират да текат. След отмяна на извънредното положение срокът се удължава със срока, предвиден в съответния закон. Когато срокът е фиксиран в закон с определена дата и изтича по време на действие на този закон, се удължава с един месец считано от деня на отмяната на извънредното положение."

Предложения:

1. След думите "задължения на гражданите" да се добавят думите "и юридическите лица".
2. Изречение второ да се измени, както следва: "След отмяна на извънредното положение, срокът се удължава със срока на извънредното положение."
3. Изречение трето да се измени, както следва: "Когато срокът е фиксиран в закон с определена дата и изтича по време на действие на този закон, се удължава със срока на извънредното положение, считано от деня на отмяната на извънредното положение".
4. По чл.6, ал. 2 "По време на действие на този закон не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения за болнична помощ, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка и за вреди от непозволено увреждане".

Предложение:

Тестът на чл. 6, ал. 2 да придобие следната редакция:

"По време на действие на този закон не се налагат запори на банкови сметки, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка и за вреди от непозволено увреждане."

1. По § 13., предвиждащ изменение на Кодекста на труда (КТ)
Т. 2 предвижда създаването на чл. 120в: "Преустановяване на работата при обявено извънредно положение".

Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до прекратяване на извънредното положение.

(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за целия период на извънредното положение."

От БСК посочват, че с проекта се въвежда нов правен институт, даващ нова възможност за работодателите: преустановяване на работата. Този институт може да се прилага по отношение на цялото предприятие, на част от него или за отделни работници или служители. За някои работодатели това ще представлява правна възможност, но за други ще е задължение - когато работата на предприятието е преустановена със заповед на държавен орган.

След спиране на работата трудовото правоотношение с работника и служителя се запазва. Работодателят разполага с няколко възможности: да му предостави платен годишен отпуск или неплатен отпуск, да установи непълно работно време, да възложи временно изпълнение на различни от уговорените в трудовия договор дейности в други свои обекти, където работата не е преустановена.

С предлаганият чл. 173 а, ал. 1 се урежда ново основание заползване на отпуск - при обявено извънредно положение:

"Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил осем месеца трудов стаж. Ако работникът или служителят е използвал пълния размер на платения си годишен отпуск, работодателят предоставя ползване на неплатен отпуск."

При платен годишен отпуск в определен период работникът или служителят могат да запазят трудовото си възнаграждение. При неплатен отпуск служителите се лишават от всякакъв доход в рамките на трудовото правоотношение.

Същевременно се създава нов чл. 218а: Обезщетение при преустановяване на работа при обявено извънредно положение, съгласно който:

"Чл. 218а. За времето на преустановяване на работа на предприятието или на част от него със заповед на държавен орган поради обявено извънредно положение, работникът или служителят има право на обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи."

Систематичното място на чл. 218а е веднага след чл. 218 Обезщетение при бедствие на КТ, съгласно който "когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната."

По аналогия на чл. 218 е формулиран и новият член 218а. Съществува обаче съществена разлика при наличие на бедствие, имащо обикновено еднократен характер и справянето с последиците е ограничено във времето и извънредното положение, наложено заради COVID 19, с неясна продължителност и спряна работа от страна на предприятията.

В допълнение, ако се преустанови работата, никой работодател няма да избере опцията да изплаща обезщетение по чл. 218а, при положение че има възможност да предостави едностранно неплатен отпуск на служителите си.

Съгласно т. 5 на §13 за създаване на нов чл. 218а на КТ, при преустановяване на дейността със заповед на държавен орган: "работникът или служителят има право на 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи"

Съгласно т. 6 на §13 за създаване на нов чл. 267а, когато дейността се преустановява по инициатива на работодателя: "за времето на преустановяване на работа в случаите по чл. 120в, ал. 1, работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение".

Подобен подход не следва да бъде подкрепян, с оглед аргументите, посочени по-горе, а и защото независимо по чия инициатива е преустановена дейността в периода на извънредното положение, последствията както за работодателя, така и за неговите работници и служители ще бъде един и същ - прогресивно намаляване на възможностите за заплащане на възнаграждения и обезщетения.

На следващо място, изплащането на пълен размер на трудовите възнаграждения от работодатели с преустановена дейност, е мярка, чийто директен ефект би бил съкращаване на работници и служители.

Същевременно, в ал. 1 на §16. в Кодекса за социалното осигуряване е предвидено: "По време на действие на този закон Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., за лица, осигурени по чл. 4, ал.1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерски съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация."

Считаме, че критериите задължително следва да се съдържат в закон, за да могат осигурителите да съобразят поведението си по отношение на служителите си, в зависимост от това дали отговарят на тези критерии, или не.

В допълнение, следва да се обсъди финансовата възможност 100% от трудовите възнаграждения за осигурители, които са преустановили дейността си, поради заповедта на министъра на здравеопазването (ресторанти, кафе сладкарници и пр.), да бъдат поети от държавата за периода на извънредното положение, без никакви допълнителни критерии. Още повече, процесът по кандидатсване за тези средства ще забави тяхното реално усвояване и достигането им до работниците навреме.

Предложения:

По т. 5 на §13 за създаване на нов чл. 218 а на КТ:

След изречение второ се добавя ново изречение със следното съдържание:

"Държавата възстановява на работодателя изплатените обезщетения по този член, по ред и срокове, определен от министъра на финансите."

По т. 6 на §4 за създаване на нов чл. 267а КТ:

Добавя се ново изречение със следния текст:

"Държавата възстановява на работодателя 60 на сто от изплатените възнаграждения по този член, по ред и срокове, определен от министъра на финансите"

Ново изречение или нова алинея в §16 чл., съгласно която 100% от трудовите възнаграждения за осигурители, които са преустановили дейността си поради заповедта на Министъра на здравеопазването (ресторанти, кафе сладкарници и пр.), да бъдат поети от държавата за периода на извънредното положение, без никакви допълнителни критерии.

Част от средствата за обезщетенията и възнагражденията при спиране на работата биха могли да бъдат насочени от Фонд за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, доколкото спирането на дейността на едно предприятие неминуемо може да доведе до финансово състояние, което да предполага откриване на производство по несъстоятелност. В този случай биха били необходими и съотвените изменения в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.