Алекс Алексиев

През месец април и май ще бъде публикувана първата целокупна история на Българската комунистическа партия (БКП), в два тома от Никола Алтънков, наш сънародник и професионален историк с докторат от Калифорнийския университет. Той е прекарал голяма част от живота си като емигрант в САЩ. 

Парадоксално е, че досега, 28 години след падането на комунизма, няма написана в България история на БКП. Това е само по себе си е и шокиращо, но то се дължи на факта, че българската историография и институтите, които се занимават с нея, все още се доминират от бивши и настоящи  комунисти и симпатизанти, а това едва ли ще се промени скоро според автора. Ето защо, изследването на Алтънков, което се наех да рецензирам, не страда нито от левичарски илюзии, нито от политическа коректност, а представлява рядка възможност да се хвърли светлина върху една от най-мрачните страници на съвременната ни история. 

Първият том, озаглавен „История на БКП: Книга първа, Походът към властта 1919 – 1944.", изследва  събитията до преврата на 9-ти септември 1944, но и анти-народната същност на БКП, която е ясна от самото и начало, и която авторът описва подробно, позовавайки се на факти и сведения на  авторитетни източници. Веднага след разцепването на партията БКП на „тесни” и „широки” социалисти през 1903 г., „тесните” скъсват с руските меншевики и тръгват по пътя на болшевизацията. От тогава нататък и особено след образуването на новата Коминтерна през март 1919 г. , БКП престава да бъде „българска” партия в истинския смисъл на думата и се превръща в раболепен лакей на Русия и „съзнателно подчинение на руските и съветски болшевики“, с едно единствено краткотрайно изключение (виж по долу).  Коминтерна, както авторът ни подсеща, не е нищо повече от „министерство на съветското правителство за провеждане на световната революция“, а БКП „сляпо и безрезервно следва указанията от централата в Москва.“ Един българин, Кръстю Раковски, става член на Изпълнителния комитет на Коминтерна, но това не пречи на Сталин да унищожи всички активисти след смъртта на Ленин.

Превръщайки се в партия от болшевишки тип,

БКП също сляпо вярва в идеите на Ленин за насилствено сваляне на легитимно избраното правителство в България и се превръща в терористична организация под ръководството и с финансовата и оръжейна подкрепа на Русия ( получават по 20 милиона лева на  година) веднага след основаването на Коминтерна. Ето как Васил Коларов обяснява това ново верую на БКП:  „...бомба, отрова, разстрел - ето нашата нова психология.“ Тази терористична нагласа, насърчена от Москва, кулминира  в атентата в църквата „Света Неделя” на 16 април, 1925 г., най-големия терористичен акт в света за времето с 213 убити и над 500 ранени.

Преди атентата в „Света Неделя”, Алтънков описва единственият случай на краткотрайно разногласие между БКП и господарите й в Москва след преврата на 9 юни 1923 г. Комунистите временно отказват да следват указанията на Коминтерна за съюз със БЗНС и подготовка на въоръжено въстание през лятото на 1923 г. Това налага изпращането на пратеници на Коминтерна в България, които много бързо променят мнението на БКП на 180 градуса. Това води до организирането на известния Септемврийски метеж, който завършва с огромно поражение на БКП. Интересно е, че главните организатори на метежа (Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов) бягат от България още в началото на въстанието.

Макар че главният  фокус на изследването са отношенията между властта и БКП, в него има и доста ценна информация за други политически фактори като БЗНС, ВМРО, руските белогвардейци и т.н.  Особено интересни са изнесените данни за огромната корупция в БЗНС и лично на премиера Стамболийски по времето на неговото управление.

По-важни за основната тема са отношенията между

българските комунисти и техните Московски господари

Почти през целият период след основаването на Коминтерна, българите са най-многобройни от всички комунисти в Москва, с изключение на поляците. През 20-те години те представляват 17% от всички чужденци и служат на отговорни постове не само в Коминтерна, но и в много съветски  военни и партийни организации. От 1923 г до 1944 г от 130 членове на Централния комитет на БКП, 100 са живели в Русия. Има съмнения, че много от тях, включително самият Георги Димитров, са работили и за съветските тайни служби. Това, разбира се не ги е спасило от НКВД и сталинските чистки. От около 3000 българи, които живеят в Москва през 30-те години, всеки трети е репресиран, според автора.

Никола Алтънков трябва да бъде поздравен за този труд, но и за важния принос към осветяване на не съвсем познати страници от новата ни история, които са отлично документирани. След прочитането й българският читател остава с тягостно чувство. Защото близо 100 години след основаването на Коминтерна, БКП и нейното днешно превъплъщение, БСП, продължават да служат на чужди господари и да подриват националните интереси на България.