Виталий Портников, списание „Збруч“ 

Спомням си само една сцена от телевизионния сериал „Бригада“, който беше любим на постсъветските бизнесмени в края на 90-те години. Главният герой на филма изпраща своя адвокат да преговаря с гангстер, подобен на него самия, и е напълно наясно, че изпраща човека на почти сигурна смърт. Но съдбата се оказва „щедра“: адвокатът не е убит, а само ранен. А когато майката на бившия му служител, сега инвалид, посещава главния герой, той искрено не разбира нейните претенции. „Ама нали ви платих много пари!“ - отговаря той на нещастната жена.

За мен този епизод беше преди всичко демонстрация на моралната разпуснатост или дори на смъртта на морала в критични моменти от историята. И все пак вероятно щях да забравя за него, ако не беше закуската с двама познати, високопоставени постсъветски бизнесмени, „истински“ милиардери от всички възможни списъци и класации. Както често се случва при срещи на хора с доста различни интереси, започнахме да говорим за социалните недъзи, за промените през 90-те години и за морала. Точно тогава ми хрумна да припомня епизода от „Бригада“, искрено убеден, че толкова важни хора не биха се обвързали публично с бандит от времето на своята младост.

„Но той нали е платил парите!“ - изненадано каза един от събеседниците ми.

„Той им е оказал помощ!“ - подкрепи го другият. „Какви изобщо претенции може да има към него?"

Дори и не им мина през ум да споменат за неморалността на самото решение да се изпрати човек на смъртоносно поръчение, без опит да му се обяснят последствията от него и без какъвто и да е интерес към съдбата на пратеника. Това на свой ред ме убеди в абсолютната нецелесъобразност на по-нататъшната дискусия.

Измерването на морала с пари

е съвсем друга етична категория, през която не може да пробиеш. Ние подсъзнателно вярваме, че живеем в света на Декалога (Десетте заповеди – бел. прев.), свят, в който хората разбират неизбежността на разплатата за злото. Преди света на Декалога обаче е съществувал съвсем различен свят, в който хората са плащали за злото в съвсем друг, буквален смисъл на думата - с пари или собственост. Или, може би, със собствената свобода, с робство, но не и със страх от извършената подла постъпка - което, разбира се, може да се нарече и страх от Бога, но нека го наречем съвест. Когато знаеш, че просто можеш да платиш за злото, тогава не мислиш за съвестта, а за сумата пари, която трябва да бъде платена. 

Горе долу така и Тръмп иска да преговаря с Путин: прекрати войната и ще имаме привилегировани икономически отношения.

И никой няма да си спомня, че си убил или осакатил някого

щом правим съвместен бизнес.

Така че днес се оказахме в епизодите на „Бригадата“, където героите не се и опитват да скрият кои са и дори се гордеят с факта, че парите им позволяват да правят каквото си искат. Парадоксът на ситуацията е, че героите на „нашия“ сериал обявяват религиозността си за едва ли не главна добродетел и това стига чак до колективни молитви преди заседание на правителството.

Но техният Бог е Бог на повикване, те не се страхуват от гнева му, а се опитват да го използват – също и вярата на другите хора в него - за постигане на собствените чисто меркантилни интереси. Това също не е някаква нова историческа ситуация, тъй като много религии (сред тях и християнството) са преминали през нея през последните векове. Аллахът на иранските аятоласи или на лидерите на Хамас също не е Бог, в когото се вярва, а Бог, който се използва. Защото вярата в Бога свършва там, където свършва и готовността да се подчиняваш на неговите заповеди - дори ако прекараш седмици в пост и молитва. В същото време такива хора искрено не осъзнават, че никакви призиви към Бога не могат да заменят доброто дело, че Бог не е ритуал, че Бог е уважение към живота на другия, а не интерес към капитала или суетата. 

Ето защо, както и през Средновековието, отново се сблъскваме с отхвърлянето на морала в полза на властта и парите.

Вицепрезидентът на САЩ говори с искрено презрение за „морализаторството“

на своите опоненти и нарича опитите за противопоставяне на злото и на дезинформацията „атаки срещу свободата на словото“. С Президента на Украйна разговарят като с глупаво дете, което трябва да разбере, че когато някой силен те нападне, ти трябва да капитулираш, а не да рискуваш война, и – което е най-важното - чужди спестявания. Разбира се, това е шокиращо. И повдига въпроса: а може ли да бъде наложен морал на неморални хора?

Отговорът на този въпрос очевидно е „не“. Отсъствието на морал означава именно отсъствие на съвест и на страх: в това може да ни убеди известната снимка на Тръмп след неуспешния опит за покушение. Единственият начин да отговорим на онези, които вярват в своята власт над Бога, е чрез единството и солидарността между хората, които все още помнят, че има морал и съвест.

Разбирам, че от гледната точка на онзи, който днес триумфира и вярва в собствения си успех, тази рецепта звучи наивно, дори детински. И да, новите големи грешници имат на своя страна голяма власт и големи пари.

Аз пък имам на своя страна опита на хилядите години човешка история. В крайна сметка евреите и първите християни са оцелели именно защото са вярвали в един свят, изпълнен с морални норми - докато техните врагове, владетелите на империи и водачите на най-силните армии на древността, са загубили цяла велика цивилизация. Цивилизация, която не познава разкаяние.

Превод от украински: Милен Радев