Боян Радойков: Гневът няма да изчезне, правителствата на Макрон, засилиха усещането за политическо безсилие и разрив между институциите и  обществото 

Подпаленото кметство на Лимож е символ на естествения идиотизъм в най-висша степен 

 Събитията във Франция от последните дни са предупреждение: социалните напрежения не могат да се управляват единствено чрез полицейски мерки или с политически празни фрази, казва пред Faktor.bg дипломатът от кариерата и доктор по политология от Сорбоната

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Радойков, бунтовете във Франция приличат на гражданска война. Как се стигна до този конфликт? 

- Не бих определил случващото се във Франция като гражданска война, тъй като това би било неточно определение на реалната ситуация. Но също толкова погрешно би било да подценяваме мащаба на общественото напрежение, прераснало в недопустимо насилие, което разтърсва страната и я тласка към хаос.

Това, на което сме свидетели, е натрупване на социално недоволство, породено от множество фактори: поскъпване на живота, загуба на покупателна способност, проблеми в образователната система и усещането на част от гражданите, че институциите отдавна не чуват гласа им. Тези проблеми останаха твърде дълго без задоволителен отговор. Ето защо съществува реален риск социалното недоволство да прерасне в още по-дълбока политическа криза.

Всичко това е и резултат от десетилетия на бездействие и от стария навик социалният прах да се замита под килима с надеждата, че един ден ще изчезне като по чудо. Но не само че не изчезна, а с годините този прах се превърна в истински социален и политически нитроглицерин.

Когато виждаме това, което виждаме, имаме право да мислим това, което мислим. Десетилетия на оспорвани политически решения, задълбочени от последователните правителства на Еманюел Макрон, засилиха усещането за политическо безсилие и за разрив между институциите и значителна част от обществото. 

- От телевизионните репортажи се вижда ескалиращо полицейско насилие, а в същото време управляващите съобщават, че по време на вчерашните безредици са ранени 150 полицаи – къде е проблемът?

- Това, от което наистина има нужда тук, е обективност, а не противопоставяне на една група жертви срещу друга. Ако 150 полицаи са били ранени, това е сериозен факт, който не може да бъде пренебрегнат. Но когато министър-председателят Ле Корню говори за „чудо“, че не е имало повече жертви, а в същото време кадри на ранени протестиращи продължават да се множат, точно така както въпросите относно употребата на полицейска сила продължават да се трупат, става ясно, че има разминаване между политическата интерпретация на вчерашните събития и тяхната действителна реалност, такава, каквато се прояви по улиците.

Ще ви кажа каква е моята гледна точка: огромното мнозинство от младите хора иска промяна и протестира мирно. Именно срещу тях се насочва диспропорционална част от полицейското насилие. Наред с тях има и група младежи, които идват на демонстрациите само за да грабят и да вандалстват, без да имат никакви други искания, като много от тях са от крайните квартали на големите градове. Полицията се намесва срещу тях само спорадично, докато магазините биват ограбвани, а улиците се превръщат в зони без закон. Тази политика за овладяване на насилието очевидно повдига сериозни възражения. Правителството трябва да признае проблемите с избрания от него подход и да поеме отговорност за последствията от него. Необходима е ясна отговорност и в двете посоки: наказание за извършителите на насилие и прозрачност при всеки обоснован сигнал за неправомерна употреба на сила.

- Какъв символ е подпаленото кметство на Лимож?

- Кметството не е просто административна сграда. То е символ на местната демокрация, на публичната власт и на връзката между гражданите и институциите. Когато подобна сграда бъде подпалена, посланието надхвърля материалните щети. Това е удар срещу общността и срещу самата идея, че обществените проблеми трябва да се решават чрез демократични механизми.

И освен това, за да ви разкрия какво мисля всъщност, този акт на изгаряне на историческа сграда, открита през 1883 г. и защитена като паметник на културата, е символ на естествения идиотизъм в най-висша степен – такава, която дори изкуственият интелект ще има затруднения да изкорени.

- Само с оставки на ръководни държавници ли може да се балансира напрежението, как Франция може да излезе от кризата?

- Оставките са неизбежни, но сами по себе си определено няма да решат структурните проблеми на обществото. Те може да са временно политическо следствие от загубата на доверие, но не могат да заменят необходимите реформи.

Франция трябва да се заеме с няколко ключови въпроса: как да се защити покупателната способност на гражданите, как да се подобрят условията в образованието, как да се възстанови социалният диалог и как да се гарантира обществената безопасност, без да се нарушават основните права.

Правителството трябва да покаже, че обръща внимание на недоволството, докато опозицията и организациите на гражданското общество трябва да се ангажират в истински диалог. Същевременно нарушенията на закона трябва да бъдат разследвани и наказани.

- В контекста на всички проблеми, пред които е изправена Европа, как се вписват насилствените протести във Франция, при положение че и студентите в Италия излизат на улицата?

- Това е интересен въпрос, тъй като събитията във Франция не могат да се разглеждат извън по-широкия европейски контекст. 

В различни страни се наблюдава недоволство, свързано с разходите за живот, достъпа до качествено образование, перспективите за бъдещето на младите хора и усещането за социална несправедливост. Демонстрациите във Франция и в Италия показват, че тези теми са актуални в различни съвременни общества, макар причините и политическият контекст да не са идентични.

Това не означава, че Европа навсякъде се сблъсква с едни и същи проблеми и социални конфликти. Това по-скоро означава, че европейските институции и правителствата на страните-членки трябва да обръщат много по-сериозно внимание на социалното измерение на своите политики.

Европа не може да бъде силна само в икономическо отношение. Тя трябва също така да бъде убедителна в очите на собствените си граждани, а за съжаление това вече не е така от години.

- Европа видимо продължава да става все по-слаба, кой има интерес от това?

- Всички врагове на Европа, включително някои „приятели“ като Съединените щати. И това поставя един екзистенциален въпрос – може ли една толкова уязвима Европа да възвърне своята устойчивост и влияние? Отговорът ми е – с такъв тип ръководство и такъв вид политики – категорично не.

Най-сериозният риск за Европа е вътрешното ѝ разделение. Ако европейските държави не успеят да намерят обща позиция по своите икономически, социални и стратегически проблеми, влиянието им неизбежно ще бъде отслабено и дори напълно заличено.

Европа няма да стане по-силна, когато търси враг зад всяка криза, а когато се бори с причините, които правят нейните общества нестабилни и уязвими. Силна Европа означава функциониращи институции, конкурентоспособна икономика, социална стабилност и граждани, които имат основания да вярват в своето бъдеще. 

Събитията във Франция са предупреждение: социалните напрежения не могат да се управляват единствено чрез полицейски мерки или с политически празни фрази. Държавата трябва да гарантира обществения ред, но и да разбере причините за недоволството. Гражданите имат право да протестират, но това право не оправдава насилието. Що се отнася до политическите лидери, те трябва да предлагат дългосрочни решения, а не да управляват кризите от ден за ден.

- През 2027 година във Франция предстоят президентски избори, възможно ли е социалното недоволство да се прелее с политическото и да се генерират нови протести?

- Лично аз се опасявам най-вече, че през следващите месеци насилието може отново да се засили с наближаването на президентските избори във Франция през 2027 г. Защото, когато едно общество трупа разочарования, без да намира убедителен политически изход, гневът не изчезва. Той се пренасочва, променя формата си и може да избухне отново, с още по-голяма сила.