Когато руската армия за 130 дни не може да превземе Авдеевка, за какви военни заплахи към НАТО си говорим?

Най-оптимистичният сценарий за край на войната е поражение на Кремъл, казва дипломатът

Борис Бондарев е единственият руски дипломат, който публично подаде оставка след началото на войната на Русия срещу Украйна, заявявайки, че не е съгласен с политиката на Кремълския режим. Преди това той работи като съветник в представителството на Русия към ООН в Женева. 

Интервю на Кира Кисельова, „Медуза“

- Как мислите, какво може да доведе до реални действия на Запада против Кремъл, след като нито войната, нито политическото убийство на Алексей Навални, не доведоха до категорични решения, за каквито се говори още от 2021 година?

- Това, за което говореше Джо Байдън през 2021 година той реализира през 2022 година. Но да възприемаме буквално думите му, казани тогава е несериозно. 
Войната продължава и досега, с риск да се превърне в световна война с използване на ядрено оръжие. Тя може да се прехвърли и в други райони. 
Според мен, Западът вече практически е изчерпал възможностите за натиск и остава само езикът на силата.
Но съдейки по реакциите на всички лидери, те се страхуват да говорят на езика на силата. Не са готови за това. 
През всички тези следвоенни години те са живели в оранжерийни условия, особено Западна Европа. Никой не иска да рискува, всички се молят Путин внезапно да се осъзнае и да реши да се помирява с всички. Но това няма да се случи.

- А на какво Ви прилича риториката на Русия и Путин, непрекъснатите заплахи с ядрено оръжие, списъците с „вражески държави“, заплахите, че и Кремъл може да въоръжи съюзниците си?

- Много, доста много е заимствано от съветската практика. Борбата с колективния Запад, империализъм, хегемония. Пак оттам е и заиграването със страните от Третия свят.
Като цяло е чорба, в която няма определена система. Във всеки момент може да се обърне на 180 градуса.
Това е инструмент за запазване на властта, с помощта на който светът трябва да разбере, че дядовците в Кремъл имат намерение да стоят, да стоят там до смъртта си не просто така, а уж заради някакви ценности.
Освен това, сега това е политика на обсадената крепост, при която всички наоколо са врагове. Тя също има пресечна точка със съветския опит. 
Затова и риториката става по-твърда, от една страна ги сплашваме с ядрено оръжие, от друга им правим мръсно навсякъде, където можем.

- Има ли черти на руската дипломация, които са се сформирали при Владимир Путин и не са копирани от съветско време?

- Да, съветската дипломация се базираше на идеология. Отначало да построим комунизма, после на идеологията на конвергенцията и така нататък. 
Сега няма никаква идеология, правят се опити тя да бъде изградена на някакво примитивно ниво: „Ние сме руснаци и значи, ние сме правите“. 
Комунистическата идеология поне се базираше на трудовете на Маркс, Енгелс, Ленин. Съвременната руска идеология се базира върху примитивен, бих казал зоологически национализъм. И даже не толкова на национализъм, а на путинизъм, върху представата, че Русия ще я има само ако го има и Путин. 
В тази идеология има твърде много противоречия.  Например, тя поставя на първо място суверенитета, но постоянно отказва на другите страни правото на суверенитет. А украинците дори за хора не ги смятаме.

Путин тълкува суверенитета извънредно разширително като собственото му право да казва на другите какво да правят.
Той смята, че неговият суверенитет се разпростира не само върху Русия, но и, като минимум, върху териториите на близките страни. Той разглежда суверенитета като свое лично върховенство – той може да прави всичко което пожелае и никой няма право да му се бърка.

- Как бихте описали начина, по който западните дипломати и политици реагират на случващото се с Русия през последните две години?

- Аз мисля, че отначало те съжаляваха, че нещата се случиха по този начин, че всичко се обърка и не разбираха, защо се случи всичко. След две години разбирането за това какво се е случило и какво трябва да се прави все още не е достигнало до всички.
Те се опитват да върнат всичко на старите релси и казват: „Дайте да се договорим“. Те са дипломати, свикнали са да се договарят, дори и сега да не е точния момент.
Николо Макиавели във „Владетеля“ пише, че в политиката има два ролеви модела: лисица и лъв. Лъвът плаши враговете, а лисицата избягва клопките. Умният политик знае кога да бъде лисица и кога да бъде лъв. Сега не е време да бъдат лисица и да се опитват да си поиграят с пияна мечка, която си е въобразила, че е лъв.
Западните политици се държат като лисицата. Страхуват се да се изправят и да го заплашат. Това е по-скоро страх от неизвестността и неопределеността. Путин много изгодно използва това чувство: например, когато плаши с ядрено оръжие.
Такива заплахи много силно изваждат от равновесие западните политици, в резултат, те не могат да измислят някакво нормално решение. Даже подкрепата за Украйна продължава да е с ограничения.

Тази половинчатост показва, че на Запад още не са разбрали какво трябва да правят. Те изначално не разбираха в какво са въвлечени. Това, че се намесиха е добре, но от самото начало те не обмислиха какво ще се иска от тях.
Те измислиха санкциите с думите „руската икономика ще се разпадне“. За две години това още не се е случило. Заявиха, че ще бъдат с Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. А какво ще стане когато се смени администрацията на американския президент или състава американския Конгрес?
В този смисъл западната дипломация прилича на руската – в лошия смисъл на думата.
Те трябва да разберат, че с Путин не можеш да сключваш договори. Той е като героя от „Карибски пирати“ с девиза: „Взимай всичко, което искаш и не давай нищо в замяна“. Руската дипломация има същия девиз – не става дума за никакви взаимни отстъпки.
Западът, както и преди мисли, че може да се договори с Путин по някакъв нормален начин и с нормални условия. С Путин това не може да стане. Докато той не разбере, че реално може да му дойде (визира се военен удар), той ще продължава по старому. 

Ако някой американски лидер би казал, че ако Русия не спре войната при такива и такива условия, ще изпрати войски в Украйна, то Путин би се почесал по главата и би си казал, че работата става сериозна. Защото той явно не иска да воюва с Америка. Той е готов на думи, но когато руската армия за 130 дни не може да превземе Авдеевка, за какви военни заплахи към НАТО си говорим?
Проблемът във войната е в това, че става дума за психологическа война. Владимир Путин преуспява, защото неговото тъпо упорство му дава предимство пред Запада независимо от проблемите с армията и икономиката.

- Каква е стратегията на Русия към страните-потенциални съюзници на Путин?

- Русия никога не е имала стратегия. Има само цели и то настоящи: точно сега трябва да се направи нещо си. Като цяло може да се каже, че Кремъл иска да накара страните, готови да си сътрудничат с Русия, да купуват от нея ресурси, да дават оръжия и наемници и гръмко да крещят, че Русия е права.
Всичко това е нужно за имидж – за да се докаже, че Русия не е изолирана на международната арена. Лавров, когато говори за Глобалния Юг, вече го нарича „световно мнозинство“. Което на практика означава, че щом има „световно мнозинство“ има и „световно малцинство“ и това, очевидно според Кремъл, трябва да са Украйна и западните страни и техните интереси трябва да бъдат пресечени.

- Докъде, според Вас, могат да доведат едни хипотетични мирни преговори между Украйна и Русия, като имаме предвид текущата ситуация на фронта?

- Сега е сложно да се говори дори хипотетично за преговори, защото те трябва да бъдат продиктувани от желанието на страните да се договорят за нещо. Такова желание сега няма, стремежите на страните са взаимноизключващи се. При това трябва да имаме предвид, че преговорите няма да се водят само между две страни, но и със западните страни, защото това засяга важното искане на Путин да бъдат свалени санкциите.
Засега не виждам никакви предпоставки, че Украйна би тръгнала на преговори.

- Какви са сценариите за край на войната?

- Има сценарии за победа на Владимир Путин с подписването на позорен мир, при който на Украйна се обещава да влезе в ЕС, но след 20-25 години. В Европа през това време ще се случи разцвет на десните сили, които ще бъдат убедени, че „демокрацията е безпомощна и трябва да се действа като Путин“.

Междинен вариант е замразяване на конфликта, но той ще се превърне в постоянен източник на нестабилност за Европа. Това ще означава бежанци, разходи за удържането на конфликта в замразено състояние в продължение на много дълго време.
Съществува сценарии с поражение на Путин, но за това ще е нужно да бъдат забравени всякакви разговори за дипломация, която да позволи на Путин да „запази достойнството си“. Тук руската опозиция би могла да се постарае да повлияе на вземащите решения на Запад в полза на именно този сценарий, доколкото само той е способен потенциално да провокира сериозни вътрешнополитически промени в Русия.

Превод: Faktor.bg