Димитър Попов

Съдбата на 51-я парламент е пределно ясна – новите предсрочни избори са сигурни. Радев и всички партии в момента отлагат времето за тяхното провеждане до март догодина, за да не гласуваме през зимата. 
Обективната причина за провала на парламента е изолацията, в която се намира най-голямата партия, и пълната неспособност на нейните противници да се обединят за общо управление. Зад тази обективна причина обаче има и по-дълбок, по - дългосрочен конфликт - това е 

войната между Борисов и Радев, 

която блокира парламент след парламент, без да излъчи категоричен победител.
Партиите с нищо не показват, че разбират дълбоките причини за своя провал. Те си блъскат главите с отговорите на няколко краткосрочни въпроса, които им изглеждат много важни за партийното и личното им бъдеще.
Кого избирателите ще обвинят за провала на този парламент?
Всяка партия си има свой отговор, предназначен за нейните избиратели. За ГЕРБ загубилите изборите партии са провалили парламента с отказа да влязат във коалиция и с оспорването на резултатите. ППДБ обвиняват ГЕРБ, защото на Борисов било задължението да им подпише декларация за Пеевски. ИТН обвиняват парламентарната република и искат президентска, Възраждане обвиняват евроатлантическата общност, ДПС Ново начало обвиняват президента. Всъщност тези оправдания са безсмислени. Твърдите партийни ядра ще гласуват за своите партии дори начело да са доказани криминални престъпници, ето защо не са нужни обяснения и оправдания за техния избор.

Чий ще бъде служебният премиер и вътрешния му министър?
Отговора на този въпрос се свежда до това коя от двете воюващи страни ще успее да пробута свой шеф на парламента. Борисов има сигурен вариант и той е Главчев да продължи да управлява още няколко месеца. Радев и неговата коалиция разчиташе на Силви Кирилов, но той се провали. Вероятно накрая ще изберат някой взаимно приемлив и за двете воюващи страни, което ще бъде дълъг и сложен 

процес на изчакване и изнудване в парламента

 По-слабата страна в случая е президентът и партиите около него, така че е възможно в крайна сметка Главчев да направи и следващите избори.
Кой саботира проевропейското мнозинство в този парламент?
Новата коалиция между Възраждане, ПП, ИТН, МЕЧ и АПС на Доган – наречена от Пеевски „Москва”, дава отговора на този въпрос, а героите, които я провалиха – Божанков и Лорер, добиха ореола на мъченици, включително и в европейската преса. От лагера отсреща пък повтарят, че Пеевски е руски агент под прикритие, а в списъка Магнитски трябва да бъде дописан и Борисов.
Докато умуват над тези въпроси, партиите ще я докарат до март догодина. Следващите избори обаче ще създадат парламент като сегашния и политическата криза ще се задълбочи още повече. 

Какъв е изходът тогава?

Изходът е или Радев, или Борисов да загуби тази война, която продължава твърде дълго и заплашва да съсипе държавата. И тъй като въпросът „кой да загуби” изисква еднозначен отговор, би трябвало и да се аргументира.
Истината е, че когато избираш между две злини, винаги избираш по-малката! Според мен по-голямото зло е Румен Радев и аргументите за това никак не са малко.
Първият е, че в света върви война между Русия и Китай от една страна, и Европа и САЩ от друга. Залогът в тази война е Европейският съюз. Неговият разпад е основната цел на Русия, която иска отново да е военен хегемон в Източна Европа. Путин има съюзници в лицето на Орбан, Фицо, Льо Пен, Алтернатива за Германия - всички не крият своите симпатии към руския военизиран фашизъм. За щастие лагерът на европейските демократи все още доминира и макар често да наричат лидери като Щолц и Макрон корумпирани мошеници, те са 

предани на демокрацията и на европейското единство лидери
 
Румен Радев за съжаление не е в техния лагер. Той е един от проруските президенти в Европа и не крие своите зависимости от Путин, както и скептичното си отношение към НАТО и ЕС. Тъй като за България двата съюза са животоспасяващи и извън тях държавата просто ще се разпадне, присъствието на Радев в българската политика е много вредно и опасно. То прилича на раково образувание в организъм с нисък имунитет, а такова съчетание е винаги с летален изход за целия организъм.
Вторият аргумент за „злото” Радев е че днес не Борисов, а президентът олицетворява статуквото на българския олигархичен модел. Олигарсите намериха в негово лице отличен и неотговорен пред никого център на власт, който на драго сърце обслужва всяко задкулисие. Чрез служебни министри президентът прокара много назначения в държавната администрация - назначения, удобни на олигархичните кръгове. Практиката да си купиш държавен пост, в служебните правителства на Радев беше изведена до общоприета норма. 
Освен това той овладя специалните служби и техния ресурс за влияние върху политическите процеси в страната. ДАНС, НСО, ДАТО, Военното разузнаване се превърнаха в лични служби на президента. Благодарение на информация от тези служби, на парите на олигархията и на партийните инженери, които е събрал в президентството, Радев бълва партия след партия и вероятно е 

най-продуктивния партиен баща в българския преход 

изобщо. Нито кръга Монтерей, нито библиотекарите могат да се похвалят с такава продуктивност. При това благодарение на специалните служби, създадените от Радев партии остават зависими от него дълго време.
Радев доказа също, че когато прави избори, не само използва МВР като бухалка, но и се намесва активно в изборния процес. Особено видимо беше това през 2021 година, когато първо ИТН, а после и ПП, спечелиха избори с огромни съмнения за фалшификации, и с пълно разминаване на резултатите с всички социологически прогнози. И двете партии после доказаха здравите си връзки с президентското задкулисие, доказват ги и до днес.
Казват, че около Радев се вихри търговия с политическо влияние в много големи размери. Казват също, че бизнесмени, търсещи политически протекции, плащат скрит данък, който по Пътя на Копринката стига където трябва и налива пари в партийното задкулисие. 
Кръгът около Радев успя да си осигури и медийния монопол. В момента трите национални телевизии, СЕМ, както и мощният НПО сектор, който владее социалните мрежи, осигуряват пълен комфорт на президентската власт. Дори аритметична сметка показва, че над половината от електронните медии са в ръцете на партии и олигарси, близки до Радев. Комбинацията от специални служби, олигархия, зависими партии и контролирани медии е рецептата на всяко задкулисно олигархично статукво и днес то се представлява от Румен Радев, а не от Борисов.
Третият аргумент е, че Радев си представя 

България като президентска република

 и като авторитарен руски сателит, подобен на Беларус. Неговите опити да промени държавното устройство са дългосрочна и стратегическа инициатива за въвеждане на лична диктатура под приемлива за обществото форма. Това го прави истински опасен за бъдещето на държавата, за нейното конституционно устройство и за членството в НАТО и ЕС.
Колкото и неприемлив да изглежда корумпираният Борисов на протестиращата част от българското общество, той не поставя под съмнение геополитическата ориентация на страната, нито нейното държавно устройство като многопартийна демокрация и парламентарна република. В този смисъл той е по-малко зло и е по-добре да спечели тази война с президента. Така властта ще се върне в парламента, където и е мястото.
Разбира се, ако до тази мисъл стигнат самите избиратели, някой ден Борисов ще направи редовно правителство, ще изгони Радев от президентството и политическата криза ще свърши. Когато Радев слезе от сцената, веднага след него ще слезе и Борисов, защото времето му в политиката също е на изчерпване. 
Не искам обаче и да мисля за вариант, при който победител да излезе Радев, защото неговата победа ще означава власт на партия като Възраждане и катастрофа за България.