Какво разкриват за древните траки останките от корабокрушение, открити на морското дъно край Маслен нос? Какво е съдържал част от товара на кораба, потънал някога край скалистите брегове? И какво доказват изследванията на предметите, извадени от дълбините?
На тези и на още много интересни въпроси ще отговори по време на лекция в Регионален исторически музей – Бургас археологът Мирослав Класнаков.
"По аналогия с подобни находки от проучени корабокрушения при носовете Gelidonya и Uluburun в Турция и „медните питки” от Българското крайбрежие са отнесени към късната бронзова епоха. За разлика от слитъците с форма на „разпъната волска кожа” от територията на съвременна България, които са намерени сравнително далеч на запад от морския бряг, тези с дисковидна форма, се откриват само под вода", разказва Мирослав Класнаков.
И пояснява, че медните слитъци имат отношение не само към презморските търговски контакти на тракийските племенни общности от Странджанското крайбрежие с Егейския свят или други части на Средиземноморието, но и към добива и преработката на метал в Странджа планина през късната бронзова епоха.
Събитието е насрочено за 15-ти февруари, от 11:30 часа на ул. Славянска 69 (зад църквата „Св. Св. Кирил и Методий“), съобщават от Регионален исторически музей – Бургас .
Фактор
На тези и на още много интересни въпроси ще отговори по време на лекция в Регионален исторически музей – Бургас археологът Мирослав Класнаков.
"По аналогия с подобни находки от проучени корабокрушения при носовете Gelidonya и Uluburun в Турция и „медните питки” от Българското крайбрежие са отнесени към късната бронзова епоха. За разлика от слитъците с форма на „разпъната волска кожа” от територията на съвременна България, които са намерени сравнително далеч на запад от морския бряг, тези с дисковидна форма, се откриват само под вода", разказва Мирослав Класнаков.
И пояснява, че медните слитъци имат отношение не само към презморските търговски контакти на тракийските племенни общности от Странджанското крайбрежие с Егейския свят или други части на Средиземноморието, но и към добива и преработката на метал в Странджа планина през късната бронзова епоха.
Събитието е насрочено за 15-ти февруари, от 11:30 часа на ул. Славянска 69 (зад църквата „Св. Св. Кирил и Методий“), съобщават от Регионален исторически музей – Бургас .
Още от Наука
NASA официално преминава към практическа подготовка на бъдеща база на Луната
Следващата мисия — Artemis III — е планирана за 2027 година. Нейният екипаж ще тренира скачване на кораба Orion с лунните спускаеми модули, разработвани от Blue Origin и SpaceX на Илон Мъск
НАСА стартира първата фаза от строежа на лунна база
Компанията Blue Origin на Джеф Безос ще осигури 2 кацащи апарата за доставяне на лунни превозни средства до повърхността на естествения спътник на Земята в район близо до южния полюс на Луната
Най-голямата луна в Слънчевата система може би „се събужда“: Ганимед се нагрява, крие ли ключа към извънземния живот?
Ново изследване разкрива, че Ганимед – най-голямата луна в Слънчевата система – може постепенно да се нагрява отвътре, създавайки собствено магнитно поле. Откритието може да промени разбирането за еволюцията на планети и търсенето на извънземен живот