Какво разкриват за древните траки останките от корабокрушение, открити на морското дъно край Маслен нос? Какво е съдържал част от товара на кораба, потънал някога край скалистите брегове? И какво доказват изследванията на предметите, извадени от дълбините?
На тези и на още много интересни въпроси ще отговори по време на лекция в Регионален исторически музей – Бургас археологът Мирослав Класнаков.
"По аналогия с подобни находки от проучени корабокрушения при носовете Gelidonya и Uluburun в Турция и „медните питки” от Българското крайбрежие са отнесени към късната бронзова епоха. За разлика от слитъците с форма на „разпъната волска кожа” от територията на съвременна България, които са намерени сравнително далеч на запад от морския бряг, тези с дисковидна форма, се откриват само под вода", разказва Мирослав Класнаков.
И пояснява, че медните слитъци имат отношение не само към презморските търговски контакти на тракийските племенни общности от Странджанското крайбрежие с Егейския свят или други части на Средиземноморието, но и към добива и преработката на метал в Странджа планина през късната бронзова епоха.
Събитието е насрочено за 15-ти февруари, от 11:30 часа на ул. Славянска 69 (зад църквата „Св. Св. Кирил и Методий“), съобщават от Регионален исторически музей – Бургас .
Фактор
На тези и на още много интересни въпроси ще отговори по време на лекция в Регионален исторически музей – Бургас археологът Мирослав Класнаков.
"По аналогия с подобни находки от проучени корабокрушения при носовете Gelidonya и Uluburun в Турция и „медните питки” от Българското крайбрежие са отнесени към късната бронзова епоха. За разлика от слитъците с форма на „разпъната волска кожа” от територията на съвременна България, които са намерени сравнително далеч на запад от морския бряг, тези с дисковидна форма, се откриват само под вода", разказва Мирослав Класнаков.
И пояснява, че медните слитъци имат отношение не само към презморските търговски контакти на тракийските племенни общности от Странджанското крайбрежие с Егейския свят или други части на Средиземноморието, но и към добива и преработката на метал в Странджа планина през късната бронзова епоха.
Събитието е насрочено за 15-ти февруари, от 11:30 часа на ул. Славянска 69 (зад църквата „Св. Св. Кирил и Методий“), съобщават от Регионален исторически музей – Бургас .
Още от Наука
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата
Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.