Илиана Славова

Доналд Тръмп беше категоричен, че бъдещите гаранции за сигурността на Украйна ще са грижа на Европа. До срещата му с Владимир Путин в Аляска. След неприличната размяна на фамилиарности между президента на САЩ и руския автократ във военната база Елмендорф-Ричардсън, и двамата внезапно заговориха, че биха предоставили гаранции на украинската страна.  

Белият дом усърдно се зае да продаде това на европейците като голям напредък и проява на благоволение – от страна на Путин и на Тръмп. Но не каза нищо за условията, по които двамата са се договаряли в Аляска. 

Путин изрази готовност Русия да влезе в ролята на гарант, но в Европа никой не прие сериозно идеята агресорът да пази сигурността на тези които тероризира и убива. Впрочем, още с бруталното погазване на Будапещенския меморандум през 2014 г., анексирайки Крим, Москва занули възможността да гарантира каквото и да било. За всички е ясно, че желанието на Русия да участва в подобен процес е единствено и само стремеж да гарантира собствените си интереси. И че ще взриви всяко международно усилие, ако не може да наложи своята воля. Разбира се, Кремъл е наясно как изглеждат руските претенции в очите на европейците (особено на украинците) и едва ли вярва, че ще бъде признат за гарант. Просто целеше да вдигне залога, в преследване на истинската си цел – да лансира Китай за тази роля и да предотврати участието на сили от НАТО. Очаквано реакцията в Европа е негативна.       

Затова пък европейските лидери посрещнаха с всеобщо задоволство  желанието на САЩ да участват в гаранциите за сигурността на Украйна. Ако приемем, че в тази реакция има спонтанност, а не само куртоазен жест към егото на Тръмп, тя се оказа прибързана. 
Financial Times съобщава, че американският президент приема идеята на Кремъл за 

участие на китайски „миротворци“

  Британският вестник „Telegraph“ пише, че Белият дом обмисля разполагане на частни американски армии в Украйна. Само че ролята на частните армии е да изпълняват задачи, възложени от техните собственици, а не да опазват международния ред. Те нямат ангажимент към НАТО, нито към европейските структури. Разбира се, участието им в мисии е обвързано с договори, но както показва практиката от последните години, договорите са твърде слаба гаранция, когато са намесени мощни (геополитически) интереси.   

Чия воля биха изпълнявали такива армии? Отчитайки практиката на Тръмп да позиционира навсякъде, където е възможно, своите персонални интереси, вероятно би се обърнал към компании, чиито собственици са засвидетелствали лоялност лично към него. Отчитайки и склонността на американския президент да се съгласява с руския автократ, тези компании лесно може да се окажат подвластни на сговор между Тръмп и Путин. В случай, че им бъде възложена мироопазваща мисия съвместно с китайски военни, това много повече би приличало на

 окупация на Украйна от приятелски на Москва сили,

 отколкото на мисия за гарантиране на украинския суверенитет. 

Още повече, че в плана на Тръмп не се предвижда евентуалните мироопазващи сили да са под европейско командване. Според публикацията на „Telegraph“, вариантите, по които се преговаря, предполагат мисията да се ръководи от САЩ или от НАТО. Ако командването е американско, то ще възпроизвежда уязвимостите на Тръмп от влиянието на Кремъл. Ако бъде поверено на НАТО, тази тенденция ще бъде смекчена донякъде, но не и преодоляна. Начело на Европейското командване на Алианса застана номинираният от  Тръмп генерал Алексъс Гринкъуич (и той определено не е Бен Ходжис, нито Кристофър Каволи).

Ако американският президент не срещне нужната съпротива от европейските лидери, е твърде вероятно Украйна да получи

 троянски кон под формата на „гаранции за сигурност“

 Внезапната промяна на позицията му именно при срещата с Путин би трябвало да е достатъчен сигнал, че е нужна бдителност. 

По думите на Михайло Подоляк, съветник на екипа на украинския президент Володимир Зеленски, преди срещата в Аляска е била създадена „идеална конструкция“ за приключване на войната. Според нейния замисъл, за да се водят каквито и да било преговори за мир, първо трябва да има прекратяване на огъня. Такава беше и многократно заявената позиция на Тръмп – преди да я замени с тази на  Путин, с което направи идеалната конструкция невъзможна. Изданието „Axios“ пише за нарастващо раздразнение в Белия дом от това, че европейските лидери смятат териториалните претенции на Русия за несправедливи и се застъпват за правото на Украйна върху собствените ѝ територии. Администрацията на Тръмп обвинява „някои европейски лидери“, че се опитват да разрушат постигнатия „зад кулисите“ напредък, тласкайки Украйна към искания за „нереалистични териториални  отстъпки" от страна на Русия. Очевидна е тенденцията Вашингтон да отстъпва пред исканията на Кремъл, обвинявайки Украйна и Европа за продължаващите кръвопролития.  

За Москва е типично да преминава в настъпление, когато другата страна се огъва, не да прави компромиси. 
Как тогава Путин „се съгласи“ САЩ да предоставят гаранции за сигурност на Украйна (въпреки че са натовска страна)? Логичният отговор е, че в такова американско участие Кремъл вижда 

шанс да прокарва собствените си интереси

Категорично е против да се разполагат войски от НАТО, но би приел да са частни американски армии, защото може да се договори с Тръмп как да действат те на украинска територия. Много по-благоприятен за Русия вариант, отколкото да влязат европейски сили под европейско командване, което ще е бдително към всяко движение от руска страна. И всичко подсказва, че именно на Путин е инициативата за радикалната промяна в позицията на Тръмп, който така и не успя да я обясни. Ако "миротворците" могат да окупират Украйна, защо му е на руския диктатор да пилее ресурси за нова война? Може да се ограничи с хибридни операции на „тихия фронт“, а военните си ресурси да насочи другаде. И не случайно настоява за китайско присъствие – така на украинска земя алиансът на автокрациите ще получи надмощие над демократичния свят. 

Още нещо по гаранциите за сигурност, предложени от САЩ. В медиите се появи информация, че те са само донякъде заимствани от чл. 5 на НАТО и нямат задължителен характер. Според публикация на „Bloomberg“, в случай на ново руско нападение срещу Украйна,  съюзниците трябва да решат „в рамките на 24 часа след подновяване на руската инвазия“ ДАЛИ да ангажират войски. Не звучи сериозно. В рамките на 24 часа би трябвало да се предприемат адекватни действия, а не да се водят разговори дали изобщо да ги има. Украйна вече беше измамена от гарантите си, след като по силата на Будапещенския меморандум предаде на Русия ядрения си арсенал, но не ѝ беше предоставена защита, когато същата тази Русия през 2014 г. я нападна и откъсна част от суверенната ѝ територия. Ще е твърде нагло или твърде неинтелигентно да се допусне, че Украйна би повторила грешката да се довери на гаранции с необвързващ характер. 

Междувременно Белият дом съобщи, че дава на Украйна системи Patriot и ракети ERAM. Платени с европейски средства, разбира се. И все пак, след многото тояги срещу Европа, за Белия дом е тактически полезно да отпусне и малко моркови. Как иначе ще предразположи номиналните си съюзници да обсъждат толкова безумна сделка по гаранциите за Украйна? 

Дали политиката на пръчката и моркова постига желания от Белия дом ефект?    

Според неназован източник от британското правителство,  частните армии биха били 

"американски ботуш" на украинска земя,

 което би представлявало възпиращ фактор по отношение на Путин. Ако това наистина е позицията на Лондон, значи от „Даунинг стрийт“ гледат на ситуацията през широко затворени очи.  

Същевременно френският президент Еманюел Макрон недвусмислено нарече Путин „хищник“ и призова европейците да не бъдат наивни  
От своя страна португалският държавен глава Марселу Рибелу де Соуса заяви, че обективно Тръмп действа като руски агент и е възприел ролята на арбитър, а не на съюзник. По думите му, американската администрация е оказала стратегическа подкрепа на Русия. 
Никога досега водещите европейски политици не са се изказвали така категорично за ставащото. 
Още един знак – повечето европейски лидери смятат, че е наивно да се разчита на преговорите и вече са съгласни техни военни да обучават украинци на украинска територия. 

Макар и бавно,

 старият свят се пробуди

Сега въпросът е да намери точните подходи, за да стопира пагубните намерения на Тръмп по отношение на Украйна и Европа като цяло. 
Разбираемо е желанието на европейските лидери да запазят поне някаква привидност, че САЩ остават част от трансатлантическото единство, въпреки че Тръмп се сговаря с Путин зад гърба на номиналните си съюзници. Стъпват на пръсти и обгрижват егото му, давайки вид, че неадекватностите му са нещо нормално – за да не допуснат болезнен разпад на отношенията.  Но това не зависи само от усилията на европейците.  

В ЕС вече има яснота, че общността трябва да е способна да се погрижи за сигурността си без САЩ, интегрирайки и Украйна, и Великобритания в своите механизми. За това е необходимо Европа не само спешно да се въоръжи (което прави), но и да изгради съюзи със страни като Канада, Япония, Южна Корея, Австралия. С еднакви правила и механизми, с готовност двустранните съюзи да се обединят при нужда в общ алианс в рамките на денонощие. Защото Тръмп постави НАТО в хибернация, а глобалната ситуация може да се промени много бързо и да е нужна незабавна реакция. 

Битката за бъдещето на света навлезе в критична фаза. И тя се води не между лявото и дясното, както се опитва да внуши Кремъл и както в удобен унес повтарят привържениците на Тръмп – тя е между демокрацията и автокрациите. Доналд Тръмп, лидерът на най-голямата демокрация, избра алианса на автократите. Този факт повече не може да бъде премълчаван.