24 Ноември, 2024

Набелязаният край на ТЕЦ-овете копае пропаст между прозападните и проруските сили

Набелязаният край на ТЕЦ-овете копае пропаст между прозападните и проруските сили

ТЕЦ "Брикел". Снимка: dimitrovgrad.bgvesti.net

Черен прах покрива цели села около ТЕЦ "Брикел", българските политици мълчат

Черен прах покрива цели села около ТЕЦ "Брикел", пише австрийският "Дер Щандарт". В Стара Загора хората държат на работните си места в мините, но ЕС очаква от България да сложи край на въглищата.

***

"Марица Изток" е най-големият производител на въглероден диоксид в България, който ускорява измененията в климата, посочва авторката на репортаж за България в австрийския "Дер Щандарт" Аделхайд Вьолфл. Черният прах покрива цели села, източник на особено голямо замърсяване е ТЕЦ "Брикел".

"С тези централи се печели много, но дотук не стига нищо", споделя пред австрийското издание 76-годишният Диньо Иванов от село Трояново. Много от хората са напуснали това село, тъй като въгледобивното дружество е изкупило къщите, за да може да разшири мината. Прозорците на училището са изпочупени, обещаната болница така и не е построена. А Диньо Иванов с усмивка споделя пред австрийската журналистка, че при тях е най-добре, когато духа южен вятър. Защото отнася пушекът от Брикел в обратната посока. 

Пет милиарда евро от ЕС, но с условие

Споразумението с Европейската комисия предвижда до края на 2025 година България да намали с 40 процента емисиите си въглероден диоксид, а до 2038 трябва да бъдат затворени всички централи. Това бе условието за получаването на милиарди от европейския фонд за възстановяване. "Но българските политици продължават да твърдят, че централите ще останат", посочва Иванов. 

"ЕС предвижда да предостави на България пет милиарда евро за реформи и декарбонизация, но тези средства ще бъдат отпуснати само на базата удовлетворителното изпълнение на договореностите и целите", казва пред "Дер Щандарт" Тим Макфий, говорител на ЕК по енергетиката и климата. Той подчертава, че сега цел на Еврокомисията е да се погрижи българските власти да предприемат мерки за трайно спазване на директивата за качеството на въздуха.

Конфликтът между прозападните и проруските сили

"Дер Щандарт" разказва на своите читатели за Стара Загора - градът, който е сред най-богатите и най-добре развитите в България. Заплатите са почти толкова високи, колкото в София, като голяма част от парите идват от централите.

Поради това набелязаният край на тяхната работа копае пропаст между хората с прозападна и с проруска ориентация. Екологично ориентираните българи, които поддържат закриването на ТЕЦ-овете, са същите, които застават зад Украйна и ЕС. Симпатизантите на "Марица" пък са по-скоро проруски настроени. А те никак не са малко, отбелязва австрийското издание. “В Стара Загора мнозина смятат, че войната в Украйна е предизвикана от САЩ, изпълнени са с недоверие към Запада”, обяснява "Дер Щандарт".

Екологията остава на втори план

Въглищните централи осигуряват освен това 40 процента от добиваната в България енергия - и досега можеше много да се изнася и много да се печели. Затова българските политици увъртат и почти никой не се осмелява да засегне закриването на мощностите в "Марица", пише австрийското издание.

"Франкфуртер Рундшау" цитира бившия министър на екологията Юлиан Попов, според когото през 2022 година България е спечелила три милиарда евро от износ на електроенергия за съседните страни – Сърбия, Румъния, Турция и Гърция. "ТЕЦ-овете в България са печеливши - въпреки плащането на сертификати за въглероден диоксид и производствените разходи. Респективно има силен финансов аргумент за запазването им." А понеже повечето въглищни централи са държавна собственост, те пълнят бюджета, посочва германското издание.

В кметството в Стара Загора пък казват пред журналистката от "Дер Щандарт", че ЕК не е осигурила достатъчно средства, за да могат да се открият нови работни места, когато въглищните централи бъдат закрити. А и преходният период бил твърде кратък. Затова в общината отхвърлят плана на ЕС за "справедлив преход".

Мариана Перчемлиева, старши експерт в дирекция Устойчиво развитие и евроинтеграция в Старозагорската община казва: "Става дума за нашите работни места. Ако бъдат създадени нови, заплатите трябва да останат същите. И сега екологията не е най-важният въпрос". В общината дори се съмняват, че със спирането на централите емисиите ще намалеят.

"Франкфуртер Рундшау" от своя страна отбелязва, че ако България даде заден ход, това може да постави под заплаха целите на ЕС по отношение на климата. С най-нисък брутен вътрешен продукт в ЕС България има най-интензивната на въглеродни емисии икономика и произвежда много по-голямо количество в сравнение със средното за ЕС.

Обратът е неизбежен

Енергийният експерт Славчо Нейков споделя пред "Дер Щандарт" виждането си, че в крайна сметка решението няма да бъде взето нито от политиците, нито от администрацията, а от пазара. "Пазарът не харесва въглищата", обяснява той. "Това се промени само за кратко време - миналата година, когато започна войната и се стигна до недостиг на енергия. Но междувременно електричеството от топлоцентралите не е конкурентоспособно, тъй като заради емисиите разходите са много високи."

Нейков призовава българските политици да обяснят ясно на гражданите, че времето на въглищата е отминало. Всичко друго е популизъм. "Енергийният обрат е неизбежен, зелените технологии се развиват бързо."

Дойче веле (dw.com)

Сподели: