Те обаче в повечето случаи не са необратими, твърдят италианските медици
Италиански медици са проследили отражението на тежки форми на коронавирусната инфекция върху мозъка на пациентите и открили, че те предизвикват дългосрочни проблеми с паметта и обработката на информация при около 16% от случаите.
В съобщение на Европейската академия по неврология (EAN) се посочва, че са установени съществени поведенчески и когнитивни проблеми, които се проявявали няколко месеца след като пациентите са оздравели.
Особено безпокойство предизвиква промяната в работата на мозъка, която пречи на хората да се съсредоточават, да планират действията си и да запомнят нова информация”, заяви проф. Масимо Филипи.
Коронавирусът поразява не само белите дробове, но прониква също така в някои клетки в други тъкани на тялото, включително в лигавицата на носа, в хранопровода, кръвоносните съдове и сърцето. С тази способност на вируса се обясняват загубата на обоняние при много от заболелите, нарушаването на работата на храносмилателната и кръвоносната системи.
Установено е също, че вирусът предизвиква сериозни нарушение в мозъчната дейност, включително треска, временно увреждане на паметта и намален умствен капацитет. Такива открития накараха учените да проучат подробно колко дълго остават тези симптоми при пациенти, прекарали тежка форма на заболяването и дали те се задълбочават впоследствие.
Дългосрочни последици от инфекцията
Професор Филипи и колегите му са провели едно от първите мащабни проучвания от този род, наблюдавайки в продължение на няколко месеца промените в здравословното състояние и мозъчната дейност на няколко десетки пациенти с тежка форма на COVID-19.
Изследванията показали, че дори два месеца след възстановяването, повече от половината от пациентите страдали от различни нарушения на съзнанието и поведението. При 16% от се появили проблеми с краткосрочната памет, концентрацията и обработката на информация, а други 6% се оплакали от зрителни и други когнитивни нарушения. При около 25% от пациентите е имало различни комбинации от тези симптоми.
В същото време учените установили, че подобни нарушения в мозъчната дейност не са необратими - през следващите десет месеца наблюдение около 17% от пациентите се избавили от тях. Според проф. Филипи, допълнителни наблюдения и експерименти ще помогнат на учените да разберат как да възстановят функциите на съзнанието и паметта при други пациенти, преживели тежки форми на COVID-19. /БГНЕС, ТАСС
Фактор
В съобщение на Европейската академия по неврология (EAN) се посочва, че са установени съществени поведенчески и когнитивни проблеми, които се проявявали няколко месеца след като пациентите са оздравели.
Особено безпокойство предизвиква промяната в работата на мозъка, която пречи на хората да се съсредоточават, да планират действията си и да запомнят нова информация”, заяви проф. Масимо Филипи.
Коронавирусът поразява не само белите дробове, но прониква също така в някои клетки в други тъкани на тялото, включително в лигавицата на носа, в хранопровода, кръвоносните съдове и сърцето. С тази способност на вируса се обясняват загубата на обоняние при много от заболелите, нарушаването на работата на храносмилателната и кръвоносната системи.
Установено е също, че вирусът предизвиква сериозни нарушение в мозъчната дейност, включително треска, временно увреждане на паметта и намален умствен капацитет. Такива открития накараха учените да проучат подробно колко дълго остават тези симптоми при пациенти, прекарали тежка форма на заболяването и дали те се задълбочават впоследствие.
Дългосрочни последици от инфекцията
Професор Филипи и колегите му са провели едно от първите мащабни проучвания от този род, наблюдавайки в продължение на няколко месеца промените в здравословното състояние и мозъчната дейност на няколко десетки пациенти с тежка форма на COVID-19.
Изследванията показали, че дори два месеца след възстановяването, повече от половината от пациентите страдали от различни нарушения на съзнанието и поведението. При 16% от се появили проблеми с краткосрочната памет, концентрацията и обработката на информация, а други 6% се оплакали от зрителни и други когнитивни нарушения. При около 25% от пациентите е имало различни комбинации от тези симптоми.
В същото време учените установили, че подобни нарушения в мозъчната дейност не са необратими - през следващите десет месеца наблюдение около 17% от пациентите се избавили от тях. Според проф. Филипи, допълнителни наблюдения и експерименти ще помогнат на учените да разберат как да възстановят функциите на съзнанието и паметта при други пациенти, преживели тежки форми на COVID-19. /БГНЕС, ТАСС
Още от Чичо доктор
Учени: Правилото за 8-часовия сън е остаряло и невалидно
Много проучвания разкриват, че както твърде малкото, така и твърде многото сън са свързани с влошено здраве, включително сърдечни заболявания, инсулт, когнитивен спад и затлъстяване. Новите открития оспорват идеята, че всеки се нуждае от точно осем часа, а обикновено от по-малко.
Имунната система остарява по-бързо при някои хора: кои навици могат да забавят процеса
Имунната система старее с различна скорост при всеки човек. Нови изследвания разкриват ролята на тимуса, хроничното възпаление, храненето, съня, движението, устната хигиена и околната среда за запазването на имунната защита.
Как натрапван хранителен навик изтощава енергията ни след 50-те
Експертите по хранене предупреждават, че лишаването на организма от въглехидратни храни, влияе на добри тонус на хората след като навършат 50 години