Те обаче в повечето случаи не са необратими, твърдят италианските медици
Италиански медици са проследили отражението на тежки форми на коронавирусната инфекция върху мозъка на пациентите и открили, че те предизвикват дългосрочни проблеми с паметта и обработката на информация при около 16% от случаите.
В съобщение на Европейската академия по неврология (EAN) се посочва, че са установени съществени поведенчески и когнитивни проблеми, които се проявявали няколко месеца след като пациентите са оздравели.
Особено безпокойство предизвиква промяната в работата на мозъка, която пречи на хората да се съсредоточават, да планират действията си и да запомнят нова информация”, заяви проф. Масимо Филипи.
Коронавирусът поразява не само белите дробове, но прониква също така в някои клетки в други тъкани на тялото, включително в лигавицата на носа, в хранопровода, кръвоносните съдове и сърцето. С тази способност на вируса се обясняват загубата на обоняние при много от заболелите, нарушаването на работата на храносмилателната и кръвоносната системи.
Установено е също, че вирусът предизвиква сериозни нарушение в мозъчната дейност, включително треска, временно увреждане на паметта и намален умствен капацитет. Такива открития накараха учените да проучат подробно колко дълго остават тези симптоми при пациенти, прекарали тежка форма на заболяването и дали те се задълбочават впоследствие.
Дългосрочни последици от инфекцията
Професор Филипи и колегите му са провели едно от първите мащабни проучвания от този род, наблюдавайки в продължение на няколко месеца промените в здравословното състояние и мозъчната дейност на няколко десетки пациенти с тежка форма на COVID-19.
Изследванията показали, че дори два месеца след възстановяването, повече от половината от пациентите страдали от различни нарушения на съзнанието и поведението. При 16% от се появили проблеми с краткосрочната памет, концентрацията и обработката на информация, а други 6% се оплакали от зрителни и други когнитивни нарушения. При около 25% от пациентите е имало различни комбинации от тези симптоми.
В същото време учените установили, че подобни нарушения в мозъчната дейност не са необратими - през следващите десет месеца наблюдение около 17% от пациентите се избавили от тях. Според проф. Филипи, допълнителни наблюдения и експерименти ще помогнат на учените да разберат как да възстановят функциите на съзнанието и паметта при други пациенти, преживели тежки форми на COVID-19. /БГНЕС, ТАСС
Фактор
В съобщение на Европейската академия по неврология (EAN) се посочва, че са установени съществени поведенчески и когнитивни проблеми, които се проявявали няколко месеца след като пациентите са оздравели.
Особено безпокойство предизвиква промяната в работата на мозъка, която пречи на хората да се съсредоточават, да планират действията си и да запомнят нова информация”, заяви проф. Масимо Филипи.
Коронавирусът поразява не само белите дробове, но прониква също така в някои клетки в други тъкани на тялото, включително в лигавицата на носа, в хранопровода, кръвоносните съдове и сърцето. С тази способност на вируса се обясняват загубата на обоняние при много от заболелите, нарушаването на работата на храносмилателната и кръвоносната системи.
Установено е също, че вирусът предизвиква сериозни нарушение в мозъчната дейност, включително треска, временно увреждане на паметта и намален умствен капацитет. Такива открития накараха учените да проучат подробно колко дълго остават тези симптоми при пациенти, прекарали тежка форма на заболяването и дали те се задълбочават впоследствие.
Дългосрочни последици от инфекцията
Професор Филипи и колегите му са провели едно от първите мащабни проучвания от този род, наблюдавайки в продължение на няколко месеца промените в здравословното състояние и мозъчната дейност на няколко десетки пациенти с тежка форма на COVID-19.
Изследванията показали, че дори два месеца след възстановяването, повече от половината от пациентите страдали от различни нарушения на съзнанието и поведението. При 16% от се появили проблеми с краткосрочната памет, концентрацията и обработката на информация, а други 6% се оплакали от зрителни и други когнитивни нарушения. При около 25% от пациентите е имало различни комбинации от тези симптоми.
В същото време учените установили, че подобни нарушения в мозъчната дейност не са необратими - през следващите десет месеца наблюдение около 17% от пациентите се избавили от тях. Според проф. Филипи, допълнителни наблюдения и експерименти ще помогнат на учените да разберат как да възстановят функциите на съзнанието и паметта при други пациенти, преживели тежки форми на COVID-19. /БГНЕС, ТАСС
Още от Чичо доктор
Заразените от ебола станаха 800, съществува заплаха да прерасне в най-тежката епидемия досега
Според Червения кръст епидемията все още не е достигнала своя връх, но овладяването на заразата може да отнеме година
Храната, която пази паметта: Лутеинът може да забави стареенето на мозъка
Спанак, яйца, авокадо и царевица съдържат лутеин – мощен антиоксидант, който се натрупва в мозъка и може да подпомогне паметта и вниманието. Експертите все по-често го свързват със здравословното стареене.
Доматите са универсално природно "хапче" за основни човешки органи
"Те съдържат витамин C, калий, фолат и витамин K, но истинското съкровище е ликопенът, пигментът, който отговаря за наситения им червен цвят.“