Те обаче в повечето случаи не са необратими, твърдят италианските медици
Италиански медици са проследили отражението на тежки форми на коронавирусната инфекция върху мозъка на пациентите и открили, че те предизвикват дългосрочни проблеми с паметта и обработката на информация при около 16% от случаите.
В съобщение на Европейската академия по неврология (EAN) се посочва, че са установени съществени поведенчески и когнитивни проблеми, които се проявявали няколко месеца след като пациентите са оздравели.
Особено безпокойство предизвиква промяната в работата на мозъка, която пречи на хората да се съсредоточават, да планират действията си и да запомнят нова информация”, заяви проф. Масимо Филипи.
Коронавирусът поразява не само белите дробове, но прониква също така в някои клетки в други тъкани на тялото, включително в лигавицата на носа, в хранопровода, кръвоносните съдове и сърцето. С тази способност на вируса се обясняват загубата на обоняние при много от заболелите, нарушаването на работата на храносмилателната и кръвоносната системи.
Установено е също, че вирусът предизвиква сериозни нарушение в мозъчната дейност, включително треска, временно увреждане на паметта и намален умствен капацитет. Такива открития накараха учените да проучат подробно колко дълго остават тези симптоми при пациенти, прекарали тежка форма на заболяването и дали те се задълбочават впоследствие.
Дългосрочни последици от инфекцията
Професор Филипи и колегите му са провели едно от първите мащабни проучвания от този род, наблюдавайки в продължение на няколко месеца промените в здравословното състояние и мозъчната дейност на няколко десетки пациенти с тежка форма на COVID-19.
Изследванията показали, че дори два месеца след възстановяването, повече от половината от пациентите страдали от различни нарушения на съзнанието и поведението. При 16% от се появили проблеми с краткосрочната памет, концентрацията и обработката на информация, а други 6% се оплакали от зрителни и други когнитивни нарушения. При около 25% от пациентите е имало различни комбинации от тези симптоми.
В същото време учените установили, че подобни нарушения в мозъчната дейност не са необратими - през следващите десет месеца наблюдение около 17% от пациентите се избавили от тях. Според проф. Филипи, допълнителни наблюдения и експерименти ще помогнат на учените да разберат как да възстановят функциите на съзнанието и паметта при други пациенти, преживели тежки форми на COVID-19. /БГНЕС, ТАСС
Фактор
В съобщение на Европейската академия по неврология (EAN) се посочва, че са установени съществени поведенчески и когнитивни проблеми, които се проявявали няколко месеца след като пациентите са оздравели.
Особено безпокойство предизвиква промяната в работата на мозъка, която пречи на хората да се съсредоточават, да планират действията си и да запомнят нова информация”, заяви проф. Масимо Филипи.
Коронавирусът поразява не само белите дробове, но прониква също така в някои клетки в други тъкани на тялото, включително в лигавицата на носа, в хранопровода, кръвоносните съдове и сърцето. С тази способност на вируса се обясняват загубата на обоняние при много от заболелите, нарушаването на работата на храносмилателната и кръвоносната системи.
Установено е също, че вирусът предизвиква сериозни нарушение в мозъчната дейност, включително треска, временно увреждане на паметта и намален умствен капацитет. Такива открития накараха учените да проучат подробно колко дълго остават тези симптоми при пациенти, прекарали тежка форма на заболяването и дали те се задълбочават впоследствие.
Дългосрочни последици от инфекцията
Професор Филипи и колегите му са провели едно от първите мащабни проучвания от този род, наблюдавайки в продължение на няколко месеца промените в здравословното състояние и мозъчната дейност на няколко десетки пациенти с тежка форма на COVID-19.
Изследванията показали, че дори два месеца след възстановяването, повече от половината от пациентите страдали от различни нарушения на съзнанието и поведението. При 16% от се появили проблеми с краткосрочната памет, концентрацията и обработката на информация, а други 6% се оплакали от зрителни и други когнитивни нарушения. При около 25% от пациентите е имало различни комбинации от тези симптоми.
В същото време учените установили, че подобни нарушения в мозъчната дейност не са необратими - през следващите десет месеца наблюдение около 17% от пациентите се избавили от тях. Според проф. Филипи, допълнителни наблюдения и експерименти ще помогнат на учените да разберат как да възстановят функциите на съзнанието и паметта при други пациенти, преживели тежки форми на COVID-19. /БГНЕС, ТАСС
Още от Чичо доктор
Учени: Затлъстяването не е просто следствие от липса на дисциплина, то е заболяване
Според проф. Карел льо Ру от Университетския колеж в Дъблин, един от авторите на изследването, убеждаването на пациентите, че теглото им не е просто резултат от личен провал, е било дори по-трудно от убеждаването на лекарите
Изследване показва: Лекарства срещу грип се проявяват като протектори срещу деменцията
Според учените хроничните вирусни инфекции поддържат постоянно ниско ниво на възпаление, което води до явление, известно като „инфламейджинг“, като с течение на времето това състояние може да увреди различни тъкани, включително мозъща
Промените във времето се отразиха на психичното здраве
Дори умерени, краткосрочни промени във времето могат да повлияят достатъчно силно на човек, че той да потърси терапия, разкрива ново изследване