Една-единствена молекула в развиващия се човешки мозък е способна да повлияе на по-нататъшното развитие на нервните клетки и тяхната издръжливост на стрес, разкрива сп. Neuron.

Изследователи от Йейлския университет откриват, че такава молекула ни „осъжда“ на предразположеност към психични разстройства още в утробата.

Те изследвали новородени, чийто майки са били изложени на различни стресови фактори по време на бременността – физически и психически травми, заболявания и злоупотреба с алкохол и наркотици.

Всички тези фактори неминуемо се отразили и на тях и ги направили податливи към психични болести, които се проявяват в по-късна възраст.

Стресът заляга в клетките на развиващия се мозък пренатално и води до множество заболявания като шизофрения, посттравматично стресово разстройство, аутизъм, биполярни разстр За да докажат това, учените от Йейл провели експеримент с миши ембриони. Те били изложени на алкохол, метил, живак и гърчове вътреупробно. Стресът активирал специалният ген HSF1, който защитава мозъчните клетки и им позволява да преодоляват пренаталните разстройства.

При някои обаче той не се проявил и точно при тези индивиди впоследствие били установени структурни аномалии. След раждането мишките били податливи на припадъци, дори при много ниски нива на стрес.

На базата на тези опити експертите вече ще разглеждат HSF1 като перманентен маркер на стресираната повредена клетка, за да изучават различните заболявания след раждането и да намерят начин за превенция на уязвимите клетки в мозъка.

Стресовите фактори по време на бременността обаче биха могли да предизвикат и много други патологични състояния и тежки болести в по-нататъшното развитие на човека, предупреждават още изследователите.