Зъбният камък представлява твърди отлагания по зъбните повърхности в резултат на минерализацията на зъбната плака. Той може и да се отлага и по повърхността на коронки и мостове. При деца със занемарена устна хигиена също може да се наблюдава натрупване на зъбен камък и в двете съзъбия.

Често си задаваме въпроса какво представлява зъбният камък и каква е неговата структура. Зъбният камък има органична и неорганична съставка. Неорганичната част е 70-90 % от масата на зъбния камък и се състои от калциеви и фосфатни соли и по-малко магнезиеви. Органичната част са десквамирани епителни клетки, протеин - полизахаридни комплекси, левкоцити и различни микроорганизми.

Зъбният камък бива:
супрагингивален - над венечния ръб (1);
субгингивален - под венечния ръб, в гингивалния или пародонтален джоб при вече съществуващо възпаление (2);

Познат е и супрагингивален (надвенечен) зъбен камък, който е бил субгингивален (подвенечен) преди отдръпването на венеца.

Натрупването на плака причинява раздразнение и възпаление на венците, обозначено като гингивит. Когато венците станат раздразнени, има загуба на влакна съединителна тъкан, които свързват венците към зъбите и костта, която обгражда зъба. Това се означава като периодонтит. Тъй като зъбната плака е единствената причина за периодонтит, тя е посочена като основна етиология.

Плаката, която остане в устната кухина достатъчно дълго, в крайна сметка ще се калцира и ще се превърне в зъбен камък.

Зъбният камък е вреден за здравето на венците, тъй като служи като капан за увеличено образуване на плака и задържане. Поради това зъбният камък, заедно с всичко останало, което причинява локализирано натрупване на плака, се нарича вторична етиология на периодонтита.

Зъбен камък може да се образува както по протежение на линията на венците (супрагингивален зъбен камък), така и в браздата, която съществува между зъбите и венците (субгингивален зъбен камък).

Когато плаката е супрагингивална, бактериалното съдържание се състои предимно от аеробни бактерии и дрожди, тоест тези бактерии, които използват и могат да оцелеят в среда, съдържаща кислород. Субгингивалната плака съдържа основно анаеробни бактерии, тоест тези бактерии, които не могат да съществуват в среда, съдържаща кислород.

Анаеробните бактерии са особено опасни за венците и фибрите, които прикрепят зъбите към венците, което води до периодонтит. При почти всички индивиди с периодонтит се установява значително депозиране на субгингивален зъбен камък. Тези анаеробни бактерии са свързани със сърдечно-съдови заболявания и майки, които раждат преждевременно бебета с ниско тегло, но все още няма убедителни данни за клиничната значимост на зъбния камък при тези състояния. Не е доказано със сигурност, че периодонтитът е значим рисков фактор за изброените по-горе нарушения.

Формирането на зъбен камък може да доведе до редица признаци, обуславящи клиничната картина, включително лош дъх, отдръпване на венците и хронично възпаление на венците.

За разлика от зъбната плака, зъбният камък не може да бъде отстранен с четка и паста за зъби. Тогава възниква въпроса как се почиства зъбният камък.

Отстраняването на зъбния камък се извършва от лекар по дентална медицина и преминава през три етапа - скалинг (1), препариране на кореновата повърхност, при създадени пародонтални състояния (2) и полиране (3).

Целта на това почистване е пълното отстраняване на надвенечните и подвенечните отлагания - плака и зъбен камък. В резултат на почистването намаляват Г(-) микробни популации и се увеличават Г(+), които са свързани с пародонтално здраве.

Процедурата за почистване на зъбния камък не уврежда нито зъбните структури, нито венците.

Как да се предпазим от натрупване на зъбен камък?

За да се намали натрупването на зъбен камък и честотата на професионалното му отстраняване, необходимо да се коригира начинът на провеждане на оралната хигиена с цел намаляване на плакообразуването, да се спазва определен хранителен режим и да се ограничи тютюнопушенето.

Ако спазваме тези съвети, ще знаем как да се предпазим от натрупване на зъбен камък.

1. Поддържане на добра устна хигиена

Предпазването от натрупване на зъбен камък се състои на първо място в поддържане на добра устна хигиена - правилно миене на зъбите с четка и паста, използването на конец за зъби и вода за уста. Препоръчително е да се използват пасти за зъби и води за уста, които съдържат вещества, възпрепятстващи прикрепването на микроорганизмите към зъбните повърхности по химичен път.

2. Спазване на хранителен режим

Освен от поддържането на устна хигиена, образуването на зъбен камък зависи и от качествата на секретираната слюнка и от особеностите на приеманите храни от всеки човек строго индивидуално.

Някои храни, като нерафинирани природни твърди храни - плодове, зеленчуци и ядки, подпомагат естественото почистване на отлаганията по зъбите по време на хранене. От друга страна готвената, рафинирана и обработена храна, сладкишите, бонбоните, бисквитите благоприятстват натрупването на зъбна плака, а оттам и образуването на зъбен камък.

Затова за да се намали натрупването на зъбен камък, е важно и спазването на определен хранителен режим.

3. Ограничаване на тютюнопушенето

Много проучвания показват, че хората, които пушат или използват други тютюневи изделия, е по-вероятно да натрупват зъбен камък. Освен това по-страстните пушачи натрупват повече зъбен камък от хората, които пушат по-малко. Затова ограничаването на тютюнопушенето ще доведе до намаляване на натрупването на зъбния камък.

Никотинът предизвиква свиване на кръвоносните съдове (вазоконстрикция). Циркулацията на кръв в кръвоносните съдове в устната кухина е много важна за храненето и правилното функциониране на всички структури в устната кухина. Но изследванията показват, че докато човек има цигара в устата си, кръвообращението в устната кухина се нарушава. Предизвиквайки периферна вазоконстрикция, пушенето намалява възможността на тъканите за адекватен имунен отговор, оттам и пушачите са по-податливи към развитието на пародонтални заболявания.

Според някои хипотези тютюнопушенето води до редукция на кислорода, а оттам и благоприятства развитието на анаеробните микроорганизми в плаката, които са по-патогенни.(framar.bg)