"През изминалите десет дни 38 деца от гр. Суми, Украйна, на възраст между 10 и 15 години, гостуваха в Църногорската св.обител. По време на своя престой те посетиха столичния град и се помолиха в Патриаршеската катедрала, направиха поход до вр.Тумба в планината Църна гора и се насладиха на красотата на ждрелото на р.Ерма.

Това написа на страницата си във Фейсбук архимандрит Никанор от Гигинския манастир.

"В неделния ден на 19 октомври, когато отбелязахме паметта на св.Йоан Рилски, децата по собствено желание участваха в празничната св. литургия, като повечето от тях се бяха подготвили и се причастиха с Тялото и Кръвта Христови.

Моят приятел Svetlan Danev написа:
"Днес бях с украински деца, живеещи  близо до фронта, на обиколка в София. Всички носеха отпечатъка на войната - загинал/ранен или сражаващ се в момента на фронта родител. На постоянните предупреждения за въздушна опасност, дори вече не реагирали, а службите за безопасност започнали да умолявт гражданите да взимат под внимание предупрежденията.

На пръв поглед деца като всички деца -  смеят се, закачат се, шегуват се.  Какво е в душите им обаче, може само да се досещаме. Едно от най-малките момченца, виждайки раздробена тротоарна плочка, ме попита дали е от бомба.  Не ми стана смешно, че тротоарите ни изглеждат като след бомбардировка. 
Беше им скучно разбира се ходенето по забележителности, но истински се оживиха  на паметника на Тарас Шевченко /не знаех, че има такъв в София/. След всички руски символи, с които изобилства центъра на   столицата ни, децата се зарадваха истински, че все пак и за Украйна има малко признание.

Москва /не Русия/  и путин се споменаваха  тихо и студено. Как да бъде различно спрямо този, който даде заповед да разрушат домовете им,  да убиват бащите им и ги вкарва в бомбоубежищата през няколко часа. Същевременно нямаха никакъв проблем да общуват на руски.

Днес видях идващото поколение украинци - европейско, свободно, модерно  гордо, което  се радваше на спокойствието в  слънчевата столица на мирна Европейска  България."

В Църногорския манастир лагери за деца се провеждат всяка година от 2012 г. насам, но за първи път - и за съжаление, доста късно, дадохме подслон на дечица, които изживяват ужасите на една истинска война,  съпроводена с много разрушения и смърт. 

Бог да въздаде за милостта на хората, които ни помогнаха в това дело!

На снимките ще видите усмивки по лицата на повечето деца - свидетелство за божията благодат, която живее в сърцата им и ги подкрепя невидимо в жестоките изпитания,  на които ги е подложил един наистина сатанински престъпен режим, подпалил страшна братоубийствена война в името на химери. 

Впрочем, огледайте се и ще забележите, че тези усмивки няма да видите по лицата на заблудените ви познати, които съчувстват на Престъпника и подкрепят неговата варварска война.

Няма по-голямо свидетелство от това на чия страна е Божията правда. Няма нищо ново под слънцето: лицата на мъчениците светят, озарени от небесна радост, а лицата на мъчителите са изкривени от злоба, мрачни и правещи гримаси в опит да наподобят усмивка. Но както казваше покойният дядо Неофит, "не им се отдава".
Дай, Боже, най-накрая да видим мир на земята! Отправяме гореща молитва и към Божията Майка да запази конкретно тези дечица и отново да ги видим край нас."