„Демократична България“ внесе искане в Народното събрание за изслушване на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов в Комисията по правни въпроси. Коалицията подчертава необходимостта от прозрачност и публичен отчет за дейността на прокуратурата по няколко ключови дела, които пряко засягат доверието на гражданите в правосъдната система, съобщиха от пресцентъра на "Да, България".

Посочва се, че в рамките на изслушването трябва да бъдат разгледани важни и нерешени казуси. Сред тях е разследването за „Осемте джуджета“, включващо бившия следовател Петьо Петров-Еврото и други длъжностни лица, по което прокуратурата до момента не е предоставила публичен отчет, въпреки препоръките на парламентарната анкетна комисия. Друг критичен въпрос е нерегламентираното влияние върху съдебната система чрез престъпната мрежа, свързана с покойния Мартин Божанов – Нотариуса, по която също липсва публична информация за предприети действия.

Ще бъде обсъдена и голямата операция срещу контрабандния канал в Пловдив, при която бяха иззети над 1.8 милиона кутии нелегални цигари. Важен детайл е, че прокуратурата отказва да предостави информация, въпреки сигналите за вътрешен натиск. Сред темите е и разследването на изборните нарушения при вота за 51-ото Народно събрание с документирани случаи на търговия с гласове и отменени резултати за 16 депутати. Не по-малко важен е казусът с над 150 фирми, свързани с Христо Ковачки, които според Антикорупционния фонд са замесени в укриване на данъци и злоупотреби с енергийни субсидии, без прокуратурата да е дала публична информация за предприетите мерки.

Искането на „Демократична България“ се основава на сериозни данни за системно бездействие и забавяне на прокуратурата по ключови дела, което поставя под риск върховенството на закона и доверието в съдебната система, се казва в съобщението. От формацията напомнят, че според правилника си, Народното събрание е задължено да организира такива изслушвания поне веднъж на три месеца, но от началото на 51-ото Народно събрание това не е направено.

Коалицията настоява заседанието да бъде публично, а Сарафов да осигури достъп до всички необходими материали и документи, включително такива с процесуални ограничения, за да се гарантира пълна прозрачност и отчетност пред обществото.

Пълният текст на внесеното в НС искане: 

На основание чл. 25 от Правилника за организацията и дейността на Народното
събрание, предлагаме:
Да се проведе обсъждане с г-н Борислав Сарафов в качество му на изпълняващ функциите главен прокурор на Република България относно прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи във връзка с доклада по чл. 138а, ал. 2 от Закона за съдебната власт относно дейността на прокуратурата по противодействие на корупционните престъпления, както и представяне на информация във връзка с предприетите от страна на прокуратурата действия и цялостният напредък на разследването по следните казуси с особена обществена значимост:

1. Казусът „Осемте джуджета“ – разследване, свързано с организирана престъпна
група и предполагаемо неправомерно влияние, в което участват бившият
следовател Петьо Петров („Еврото“) и други длъжностни лица. Парламентарна
анкетна комисия от 49-ото Народно събрание установи груби закононарушения и
пропуски от страна на наблюдаващи прокурори, но до днес прокуратурата не е
представила ясен публичен отчет за действията си. Липсва информация за
дисциплинарни мерки, наказателни производства или отговорност на замесените.
По-специално от висок обществен интерес е предоставянето на систематизирана
информация относно образувани досъдебни производства, лица, привлечени към
наказателна отговорност, магистрати, за които има достоверна информация, че са
съпричастни към извършените престъпления или закононарушения, както и
информация за образуване на дисциплинарни производства.

2. Казусът „Нотариуса“ – същият е свързан с разкрития за устойчиво
нерегламентирано влияние в съдебната система от престъпна мрежа около
покойния Мартин Божанов. Проведените осем заседания на анкетна комисия в
49-ото Народно събрание събраха значителни доказателства за институционален
натиск и зависимости, включително назначаване на свързани лица в
правоохранителни органи. Докладът остана неприет поради разпускането на 49-ото
НС, а прокуратурата не е дала отговор на множеството въпроси за образувани
производства, реакции по сигнали и отчетност спрямо замесените магистрати.

3. Контрабандният канал в гр. Пловдив – след операция на ГДБОП през ноември
2024 г. бяха иззети над 1,8 млн. кутии нелегални цигари. Случаят предизвика
сериозни скандали заради сигнали за вътрешно ведомствен натиск за спиране на
операцията, заплахи срещу служители и предполагаема намеса от висши
длъжностни лица. Представители на ПП–ДБ, включително Ивайло Мирчев и
Божидар Божанов, отправиха въпроси и искания до МВР. В отговор до МВР
прокуратурата е посочила, че не може да предостави информация относно хода на
разследването. С оглед високия обществен интерес настояваме и.ф. главният
прокурор да разясни позицията на прокуратурата, критериите за определяне на
наблюдаващия прокурор, причините за отказа на информация, както и начина на
координация с разследващите органи по случая.

4. Случаите на купен и контролиран вот на изборите за 51-ото НС – мащабна
търговия с вот, документирана чрез видеонаблюдение, публични свидетелства и
разследвания на медии и организации като BG Elves. След сезиране на
Конституционния съд, с Решение №1/2025 г. бяха отменени резултатите за 16
депутати и ЦИК бе задължена да преизчисли мандатите. Прокуратурата не е
представила ясен отчет за резултатите от тях, нито мерки за предотвратяване на
нови изборни манипулации. Въпреки мащабността на изборната манипулация,
прокуратурата все още не е представила публичен и систематизиран отчет за броя
на образуваните досъдебни производства и извършените предварителни проверки,
за използваните СРС, за повдигнатите обвинения – включително дали ключови
лица, за които има данни от телевизионните репортажи и видеонаблюдението, са
привлечени като обвиняеми – както и за предприетите действия с цел установяване
на политическите поръчители, предвид че купеният вот обслужва конкретни
партийни интереси, а не само индивидуални криминални дейности.

5. Казусът „Ковачки“ – разследване на Антикорупционния фонд (юни 2025),
разкрило мрежа от над 150 фирми, свързани с бизнесмена Христо Ковачки,
предполагаемо укриващи данъци, злоупотребяващи с енергийни субсидии и
въглеродни квоти. Представители на коалиция “Демократична България” подадоха
сигнал до прокуратурата. Въпросът, който се поставя обаче, е защо разследването
бе извършено от неправителствена организация, а не по инициатива на
прокуратурата, при положение че значителна част от данните и фирмените връзки
са публично достъпни от години. Липсва и информация дали прокуратурата е
предприела активни действия по установяване на механизма на злоупотребите,
техния мащаб и конкретната отговорност на свързаните лица. Предложението за
създаване на временна комисия за факти и обстоятелства по случая бе блокирано в
пленарна зала.

Настояваме, предвид високия обществен интерес и чувствителността на
повдигнатите теми, изслушването да се проведе в открито заседание. Настояваме
изпълняващия функциите главен прокурор на Р. България г-н Борислав Сарафов да
изиска съгласие от съответните наблюдаващи прокурори за разкриване на
материали по реда на чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс и да предостави
в заседанието на комисията наличните писма и евентуални откази. Това ще
гарантира както отчетност пред Народното събрание, така и съблюдаване на
процесуалните ограничения по неприключили разследвания.
Обръщаме внимание, че казусите “Осемте джуджета” и “Нотариуса” са част
от наблюдението, което се осъществява от Европейската комисия в рамките на
годишния Доклад за върховенството на правото, в т.ч. и относно
институционалната реакция по тези казуси.